Педагогически и методически аспекти на обучението по изобразително изкуство в 5. клас чрез техниката „папие-маше“

Учебният предмет изобразително изкуство формира художествени и общочовешки ценности. Заедно с учебния предмет Музика той съставя културно-образователната област „Изкуства“.

Съвременното обучение по изобразително изкуство изисква прилагането на иновативни педагогически технологии, които да развиват декоративните умения, творческите и изобразителни способности, естетическото възприятие и възможностите за работа с различни материали и форми.

Възпитанието чрез изкуство в пети клас, в избираемите часове е особено ефективно, когато учениците са ангажирани в практическа, интересна и мотивираща дейност, каквато е създаването на декоративни скулптурни форми чрез техниката папие-маше, вдъхновена от прочутите яйца на Фаберже.

Това е една сравнително нова технология, приложена в избираемите учебни часове по изобразително изкуство в пети клас.

Целта беше да се докаже ефективността на новата технология и как чрез нея могат да се развият декоративните умения на учениците, да се стимулират тяхната креативност и способността им да работят в екип. Използването й предоставя възможност не само за интегриране на знания по история, изкуство и технологии, но и същевременно с това способства за рзвитието на фината моторика и пространственото мислене.

Беше проведено педагогическо изследване с 18 ученици от пети клас в ИУЧ по изобразително изкуство на 2. СУ „Акад. Ем. Станев“, гр. София.

В хода на изследването бе направен сравнителен анализ на входното ниво на знанията и уменията на учениците.

Анализът обхващаше няколко показателя, които бяха оценявани на базата на педагогическото наблюдение и статистическите методи.

Сравнителен педагогически анализ – входно ниво:

1. Композиция и симетрия

– Учениците се затрудняват при намиране осите на симетрия и разполагането на мотивите.
– Причината се крие в малкия брой часове за затвърждаване на знанията в четвърти клас.

2. Изграждане на формата и стилизацията

– Във втората задача се наблюдава стремеж към цялостно изграждане на формата, но липсва прецизност в детайлите.
– Учениците срещат затруднения при прилагането на стилизацията, което показва необходимост от повече практика и методически насоки.

3. Съдържание и изобразителна дейност

– Част от учениците проявяват инертност и невинаги се съобразяват с изискванията на поставената задача.
– Причината е свързана с възрастовите особености на учениците в този период.

4. Ритъм и декоративни елементи

– Повечето ученици най-вече ритмуват декоративните елементи и по-рядко мотивите.
– Това показва необходимост от допълнителна работа за овладяване на композиционните принципи.

5. Цветовете като изразно средство

– Учениците познават цветовия контраст и го използват частично, но невинаги могат да приложат пълноценно знанията при съчетаване на цветовете.
– Необходимо е допълнително усвояване на теория и практика за постигане на желания резултат.

6. Техника на изпълнение

– При моделирането на формата учениците използват два начина: изграждане на обем върху основа (балон) и наслагване на хартия върху готовата форма.
-Ограничените часове за упражнения по моделиране е причина за несигурност при работата и липсата на прецизност.

Сравнителен педагогически анализ – изходно ниво

– На изходното ниво се забелязва по-организирана декоративна форма, отговаряща на поставената задача.

– Има напредък по отношение на двата основни критерия – композиция и техника на моделиране, въпреки че прецизността и броят на мотивите биха могли да се подобрят.

– Моделираният орнамент показва по-високо ниво на изпълнение, но прилагането на техниката папие-маше все още е с потенциал на развитие.

– Учениците работят по-целенасочено, проявяват по-висока мотивация и най-важното – напредък и развитие на техните декоративни умения.

Методически интерпретации

1. Необходима е повече практика – учениците се нуждаят от по-голям брой часове за затвърждаване на знанията и уменията за композиция, цветово съчетаване и моделиране.

2. Индивидуална работа и консултации – някои ученици изискват персонализирана подкрепа за овладяване на техники и изразяване на собствено художествено виждане.

3. Прилагане на нови методи – включване на иновативни подходи, примери, демонстрации и етапно обучение, за да се стимулира креативността и самостоятелната работа.

4. Визуално набюдение и оценка – таблиците и графиките позволяват нагледно да се проследи напредъкът на отделните ученици и групата като цяло.

ИЗВОДИ

– Изработването на декоративни яйца чрез техниката папие-маше е интересна и мотивираща педагогическа технология, която стимулира креативността и индивидуалното творчество.

– Технологията обогатява учебния процес и развива естетическа култура, фината моторика, пространственото мислене, както и уменията за работа в екип.

– Учениците демонстрират емоционално и познавателно обогатяване, а също и социална адаптация чрез признаване на труда и изкуството на съучениците си.

– Прилагането на тази технология може да бъде разширено и извън часовете по изобразително изкуство, като включва извънкласни занимания и индивидуални проекти.

ПРЕПОРЪКИ

1. Предвиждане на повече часове за упражнения върху композиция, изобразителни умения при цветовото съчетаване и моделиране.

2. Интегрирани междупредметни връзки с история, литература, технологии и предприемачество.

3. Повече индивидуални консултации и работа с учениците за усвояване на нови техники и изразни средства.

4. Използване на повече визуални примери и демонстрации за стимулиране и изразяване на стилизация и ритъм.

5. Прилагане на повече разнообразни и иновативни технологии, както и на модели за развитие на декоративните умения и способности на учениците, насърчаване и възпитаване в естетичност и творчество.