Класификации и видове интерактивни методи на обучение

В статията се представят интерактивни методи на обучение на различни автори. Направено е кратко представяне на интерактивното обучение и използването на играта като метод на обучение. Обобщението води до извода, че особено за децата със специални образователни потребности игрите се явяват естествен начин за учене.

При сравняването на различните класификации на методите на обучение са установени някои особености. Част от методите са включени едновременно в различни групи от една класификация (BirgitWeber – мозъчна атака, активиране чрез въпросник, ролеви игри, TeoAlbert – писане на листчета за една минута, доближаване до обучавания, когато той говори, и т. н.), което най-вероятно се дължи на възможността методите на обучение да заемат различно място в учебния процес. Играта е неизменно присъстващ метод в болшинството от класификациите, като в тази на В. В. Николина, Г. С. Кулиничтя, даже е единственият интерактивен метод, който е представен чрез различните си разновидности. Този факт доказва, че играта е най-добре познатият интерактивен метод в педагогическата практика.

Интерактивните методи и техники според Вяра Гюрова са:

• SWOT- анализ; Пирамида; Светкавица; Мозъчна атака; Записване на идеи; Лавина;
• Завъртане; Съчинения; Панелна дискусия; Светофар; Аквариум; Мозъчни карти;
• Рисуване на идея; Ролеви игри; Симулационни; Ситуационни и др. (Гюрова, 2006)

Иван Иванов ги разделя на три вида:

1. Ситуационни методи – метод на конкретната ситуация, казус, симулация, игра, ролева игра.
2. Дискусионни – анкета, беседа, мозъчна атака, дискусия, обсъждане, дебати.
3. Опитни (емпирични) методи – метод на проектите. (Иванов, 2005)

Здравка Костова разглежда тези методи като иновации в обучението, като ги класифицира като: Симулации; Казуси; Изпълнение на роли; Игрови симулации; Мозъчна атака; Дискусия. (Костова, 1999)

Интерактивните методи на обучение в контекста на философиите на образованието

Интерактивните методи на обучение имат няколко предимства:

• интеракцията лице в лице е водеща за осъществяването на учебния процес;
• превес имат праксеологическите интерактивни методи на обучение;
• ученикът е активен субект, който изследва действителността;
• учебният проблем е отправна точка за изследователска дейност;
• педагогът стимулира творческия потенциал на учениците, като осигурява подходяща среда за самостоятелни действия.

Тези изводи разкриват наличието на следната връзка: философии на образованието – реформаторска педагогика – интерактивни методи на обучение. Анализът на различните философски концепции показа, че сред основателите им са видни педагози реформатори като Джон Дюи и Селестен Френе, чиято реформаторска педагогическа дейност се е различавала от традиционната с подчертаната си интерактивност.

Специфика на съвременното интерактивно обучение

Обикновено интерактивното обучение се определя като вид обучение, което предлага възможност за взаимодействие между обучаващ и обучавани. Тази дефиниция за интерактивното обучение не рядко поражда съмнения по отношение на „новото” в това понятие. Като „интерактивно” определяме обучението, което създава условия за повишена вътрешна и външна активност на ученика в процеса на учене. От тази гледна точка можем да поставим за осмисляне някои основни тези (които не са нови, но въпреки това са достатъчно реформаторски):

• Обучението е възможно, ако ученикът иска да бъде обучаван и за него, по думите на Ш. Фурие, „това е проява на благоразположение”

Няма успешна дейност без мотивация. Ученето по принуда (под натиск) осигурява мотивация, която не е свързана със съдържанието на самото учене и представлява компонент на друга дейност, като например избягването на наказания. Обучението трябва да гарантира постижения, а не да предполага спасяване от наказания.

• Обучението трябва да бъде приятно

„Философите, които са размишлявали върху смисъла на живота и съдбата на човека, не са обърнали достатъчно внимание на това, че природата сама се е нагърбила с усилието да ни просвети в това отношение. Тя ни предупреждава с точен знак, че предназначението ни е достигнато. Този знак е радостта … навсякъде, където има радост, има и съзидание: колкото по-плодотворно е то, толкова радостта е по-дълбока.” (А. Берсон)

Обучението е приятно, ако то не изисква полагането на противоестествени усилия и напразен труд от учениците (по думите на Я. А. Коменски) и безсмислено старание от страна на учителите. Ако ученето не е приятно, ако чрез него се възпроизвежда нагласата, че трудът винаги е труден, защото е неприятен, обучението се превръща в средство за наказание.

• Обучението трябва да бъде игра

„С изключение на китовете, ние май сме единствените божи създания, които цял живот си играят. И поради този факт, цял живот се учим. Денят, в който спираме да играем, спираме и да се учим.” (У. Гласър)

Ученето винаги е съпроводено със спонтанните (автентични) образи, чрез които познанието става достъпно и лично преживяно.

• Обучението трябва да внушава сигурност чрез взаимното договаряне на условията и правилата на работа, критериите и средствата за оценяване, налагащи атмосфера на доверие и взаимопомощ. Създаването на сигурна социална и ергономична среда може да направи възможно ориентирането на учениците към изследване на своя опит и изграждането на изследователска общност в клас. Създаването на сигурна социална и ергономична среда е задължително условие за пълноценното протичане на многообразните форми и начини на познание.

• Обучението трябва да ориентира ученика към учене чрез опит

„Не може да изпиете думата “вода”. Формулата Н₂О не може да държи кораба на повърхността на водата. Думата “дъжд” не може да ви намокри. Трябва да изпитате на живо водата или дъжда, за да знаете наистина какво означават тези думи. Защото сами по себе си те ви държат на няколко крачки от опита.” (У. Дайър)

Житейска истина е, че учене, което е откъснато от опита на учещия, не води до научаване, и това още веднъж потвърждава тезата, че развитието на човека е развитие на неговия опит.

• Обучението трябва да бъде насочено към цялостно активизиране на възприятията и способностите на личността

Обучението трябва да предлага методи, които естествено включват ученика в процеса на познание. Неестествено е процесът на познание да се извършва чрез продължителни монологични изложения и наставления на учителя. Известно е, че акцентирането върху определени възприятия и способности на личността за сметка на други не води до пълноценно научаване, т.е до придобиване на ново поведение.

В основата на популярното в света интерактивно обучение са идеите на педагозите реформатори от края на ХІХ и началото на ХХ век. Чрез съвременните възгледи на редица научни изследователи, сред които L. Brogan и A. Stovall, R. Glaser, L. Rieber, A. Waraich, A. Sharman, W. Mitchell, S. Mollah, Д. Махотин, Т. Мясоед, В. Гюрова и В. Божилова, И. Ризов и др., са описани основните белези на интерактивното обучение, свързани с наличието на специфични принципи, образователна среда, роли на участниците в учебния процес, варианти на обучение, положителни страни и проблеми.

Играта като интерактивен метод на обучение

„Играта не е само „игричка”, тя е сериозно нещо и има голямо значение, грижи се за нея, обогатявай я, майко; пази я, татко!” (Фридрих Фрьобел)

Процесът на интегрираното обучение и образование на учениците със специални образователни потребности (СОП) и особено на умствено изостаналите, социализационните явления следва да възникват, да се наблюдават и управляват целенасочено и преднамерено. При обучението и образованието на тези ученици интеракциите с интегративна същност ще обхващат преди всичко онези дейности, които са интегриращи, развиващи и достъпни на тази категория деца. Сред дейностите в училище, които притежават едновременно и в значителна степен посочените качества, на първо място можем да поставим играта. Така играта ще заеме, съвсем естествено, много съществено място в цялостното корекционно-компенсаторно и развиващо децата със СОП взаимодействие, организирано в рамките на интегрираното обучение.

Играта във всичките ѝ форми е важен съставен елемент на образователно-интеграционния процес в началните класове на общообразователното и специалното училище. Ежедневната двигателна натовареност и поддържането на двигателна активност са важни съставки на учебния ден, отнесени както към оздравителните и превенциращите мероприятия, които засягат здравословното състояние на децата със СОП, така и към активацията на познавателните, учебните, адаптивните и т.н. възможности на други категории ученици.

Формирането на умения за игра и развитието на игровата дейност са два от аспектите на този процес, в който могат да се открият няколко типа позитивни резултати. На първо място, игрите стимулират адаптацията на учениците към елементите и структурата на корекционно-развиващите взаимодействия в училището. В този смисъл на редица характерни моменти от дневния режим съответстват типични игри, което е важна предпоставка за протичане на адаптивните процеси на физиологично и психично ниво.

Чрез игрите могат да се реализират следните цели:

1. Компенсиране на липсата на социален опит, от която страда детето поради изолация в семейната среда или специализираната институция;
2. Развиване на внимание и сътрудничество;
3. Възможност детето да упражнява инициативността си и да изпитва чувство за успех.

За децата със СОП игрите се явяват естествен начин за учене. Игрите стимулират сензорно-моторното развитие на учениците, укрепват физическото им състояние, увеличават физическата и умствената работоспособност. Различните игри имат пряко въздействие върху формиране на двигателния апарат, познавателните процеси, речта. Играят роля на терапевтичен фактор. Чрез играта децата опознават заобикалящата ги среда и се удовлетворява потребността им от общуване.