ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ И ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

В съвременното образование все по-голямо внимание се отделя на интегрирания подход в обучението, при който знанията се усвояват не изолирано, а в свързани и практически значими контексти. Днес, когато учениците имат ежедневен достъп до електронни ресурси, интернет и нови технически средства, за получаване на информация се предоставя много допълнителен електронен материал за природните бедствия, проявяващи се у нас. От децата се изисква да работят групово по проекти, които представят примери за отговорно поведение при природни бедствия.

В учебните програми за час на класа, родинознание и човекът и природата има теми, които позволяват в хода на урока да бъдат включени ситуации, чрез които се формира култура на поведение по време на стихийни бедствия, но дали времето, предоставено за разглеждане, е достатъчно, за да подготвим децата за ситуация на природно бедствие, и какво можем да направим, за да предоставим повече възможности децата да трупат знания и да развиват необходимите компетентности по отношение на природните бедствия. Дали знанията, които децата получават в часовете по предмета човекът и природата, и темите, посветени на по-известните природни бедствия в програмата за часа на класа, са достатъчни, дали формата, под която са поднесени, е достатъчно ангажираща вниманието на учениците, и дали на фокус са дребните детайли, които често са решаващи за изхода от ситуацията на бедствие, за да можем да очакваме от тях адекватно поведение в точния момент.

За децата е много важно учителят да бъде източник на разнообразни въздействия. Чрез общуването се обогатяват речникът и опитът на учениците дори по въпроси, свързани с неприятностите, произтичащи от природните бедствия. Преди десет-двадесет години учителят е запознавал децата със света не само чрез словото, но и чрез излети в планината, екскурзии, летни лагери на море, зелени училища и др., тъй като при подобни мероприятия и имало възможност децата да се сблъскат реално с различни ситуации на природни бедствия. В общуването си с учителя, който се явява посредник между природата и детето, децата са черпели енергия за решаването на важни проблеми. Учениците са наблюдавали учителя си и са му подражавали.

Днес, когато разполагаме с различни източници на информация, която ни залива, в това число и децата, ролята на учителя е още по-важна и отговорна. Той става вече посредник между информацията за природата и ученика. Негова отговорност е да адаптира тази информация така, че тя да носи само ползи на децата, и да ги направи по-информирани и подготвени за една евентуална ситуация на природно бедствие. Използването на новите технологии би трябвало да улеснява работата ни на учители, спестяването на време при трупането на знания и голямото разнообразие от източници би трябвало да правят нашите деца по-спокойни, полезни и подготвени за изненадите на природата. Дали това е наистина така? Дали при подготовката на децата не може да използваме, и то доста успешно, подходи и упражнения, характерни например за обучението по български език и литература?

В IV клас този метод „Четене с разбиране“ намира плодотворно приложение особено когато текстовете, с които се работи, са подбрани така, че да въвеждат децата в реални житейски ситуации и важни обществени теми. Тематичното ориентиране на текстовете към природни бедствия – като наводнения, пожари, земетресения, торнада, урагани и други – превръща обучението по четене с разбиране не само в средство за развиване на грамотност, но и в мощен инструмент за изграждане на знания, умения и нагласи за поведение в критични ситуации. Чрез художествени и нехудожествени текстове, адаптирани към възрастта и интересите на четвъртокласниците, учениците се запознават с явления, които могат да окажат пряко въздействие върху живота на хората. По този начин четенето става не просто образователна дейност, а възможност за изграждане на емоционална и практическа подготвеност.

Настоящата статия изследва ефективността на този подход, като представя конкретни резултати от приложението на метода при преподаване на знания за природните бедствия в начален етап. Излага се хипотезата, че ако в подготовката на четвъртокласниците за работа по компонента ,,Четене с разбиране“ от НВО бъдат включени адаптирани текстове за четене с разбиране, ориентирани тематично към различните природни бедствия, то може да се очаква, че в резултат на това ще е налице много по-добра информираност у учениците, по-ниски нива на страх, те по-детайлно ще познават характера на бедствието и последствията за човека; както и че ще придобият повече компетентности от тези на своите връстници, които не работят с такива текстове. Тези деца ще имат по-голяма готовност за адекватно поведение в критична ситуация.

Тази хипотеза се подкрепя от ,,Методика на обучението по БЕЛ“ (Вълков, 2019), която подчертава ролята на осмисленото четене в усвояването на знания и компетентности. В Европейската рамка за ключови компетентности уменията за разбиране и реакция в критични ситуации се класифицират като част от гражданската и личностната компетентност, а добрите практики доказват, че интердисциплинарният подход и текстовите упражнения подпомагат формирането на приложими знания, свързани с реални заплахи и действия при бедствия.

Четенето с разбиране може да подпомогне изграждането на ключови компетентности, които са съществени за справяне с рискови ситуации и за формиране на отговорно гражданско поведение още в ранна възраст. Заедно с компетентностите за действие по време на природно бедствие общуването със съответните текстове ще допринесе и за развитието на езиковата и литературната компетентност на четвъртокласниците.

Четенето с разбиране е ключово умение. Вникването в смисъла води до извличането на по-голяма полза. То позволява на учениците да усвояват нови знания, да извличат и анализират информацията и да вземат по-добри решения в живота и при изпълнението на учебните си задачи, да правят логически връзки и да учат от прочетеното. Това е от изключително значение в ежедневието им, помага им да се справят по-ефективно с различни ситуации, а в училище е в основата на успешното учене, предполага по-бързо прилагане на усвоените знания в практиката, което е от огромно значение за личния живот и безопасност, особено в случай на природно бедствие.

Развиването на уменията за четене с разбиране предполага много усилия и практика. В литературата по въпроса са известни много подходи и техники, които са доказали своята ефективност през годините, защото правят читателя по-опитен в извличането на максимума от прочетеното. Т.нар. активно четене чрез постоянно задаване на въпроси е съпроводено с постоянни опити да се предвиди какво ще се случи по-нататък. Това държи четящия човек ангажиран с текста.

При малките ученици четенето на глас като подход е особено полезно, защото чуването на думите може да подобри разбирането и запомнянето, а при учениците от четвърти клас може да се изисква и воденето на кратки бележки или подчертаването на ключови моменти, тъй като това ще им помогне да се фокусират върху важната информация. Прилагането на метода четене с разбиране, съчетано с използването на подходящи текстове от различни сфери на общуване в часовете по литература, допълва обучението по отношение на природните бедствия, защото четвъртокласниците, благодарение на все по-широкото използване на съвременните технологии, са натрупали в предходните три класа достатъчно опит, което ще им бъде от полза да си представят случващото се в текста.

Създаването на ментални образи значително подобрява разбирането и запомнянето. Учениците свързват новата информация с неща, които вече знаят. Това създава контекст и прави ученето им по-ефективно. В часовете по български език и литература широко застъпени са и дискусиите върху прочетен текст, а споделянето на идеи и гледни точки може да задълбочи разбирането на причините, закономерностите и начините за справяне с природното бедствие.

Учениците в четвърти клас имат вече достатъчно опит в работата си с текст. В часовете за развитие на устната и писмената реч те са свикнали да разделят по- дългите текстове на по-малки части и да ги разказват. Използването на този похват им помага да ги усвоят по-лесно, без да се чувстват претоварени. Още от първи клас те са свикнали да отговарят устно и писмено на въпроси към даден текст. Въпросите насочват вниманието на децата към важното и същественото в текста, това, което всъщност трябва да бъде запомнено и включено в отговора. Те научават още от първи клас, че отговорът се съдържа във въпроса.

В трети клас те започват да преразказват по-дълги текстове и да правят самостоятелно съчинения. В четвърти клас тази задача се усложнява и ако към текстовете за четене с разбиране се включат упражнения, изискващи да се съчини продължение на дадена история или писмено да се даде съвет как да се действа в определена ситуация на природно бедствие, това предполага многократно повтаряне и перифразиране на езикови конструкции, включващи информация, свързана с природните бедствия.

С преминаването в по-горен клас текстовете стават по-дълги и отговарянето на въпроси към текста изиска все по-често връщане към отделни негови части и целенасочено търсене на отговора в явен вид или в подтекста. В четвърти клас текстовете са толкова дълги, че понякога се налага подчертаване на важната информация. Отделянето на части от текста чрез подчертаване или цветово се налага и когато към обозначената част има лексикални или граматически задачи, но каквато и да е целта, това насочва вниманието на учениците към текста и информацията в него, а това води до сигурно запомняне без елемента задължителност.

Допълнително в работата си установихме, че обективният и висок резултат при четенето с разбиране зависи не толкова от четивната техника и езиковата грамотност, колкото от това текстът да е интересен и темата да вълнува децата. Бедствията са нещо, което винаги е вълнувало човека, остава информацията да е поднесена достъпно чрез подходящи текстове.

Обект на вниманието ни е процесът на формиране на ключови компетентности и емоционална устойчивост у учениците в начален етап, свързани с реакция при природни бедствия, с фокус върху формирането на функционална грамотност у учениците чрез четене с разбиране. В частност, концентрираме се върху възможностите за интегриране на образователно съдържание, свързано с природни бедствия, в обучението по български език и литература (БЕЛ) с цел развитие не само на когнитивни умения, но и на емоционална интелигентност, устойчивост и компетентности за поведение в критични ситуации.

Особено важно е взаимодействието между учениците и текста като средство за усвояване на информация, както и ролята на учителя като медиатор в процеса на изграждане на знания, умения и нагласи у децата от четвърти клас. Необходимо е използването на тематични текстове за четене с разбиране като част от иновативни педагогически практики, насочени към повишаване на четивната грамотност и изграждането на поведенчески модели при извънредни ситуации. По този начин се постигат две ключови цели в обучението на учениците от начален етап – усъвършенстване на уменията за четене с разбиране и формиране на основни компетентности за действие в ситуации на природни бедствия.

Чрез системна работа с подбрани текстове за четене с разбиране се осъществява едновременно:

– Утвърждаване на уменията за анализ, обобщаване и интерпретация на информация – ключови за успеха на Националното външно оценяване (НВО).

– Формиране на знания, нагласи и поведение за действие в критични ситуации, предизвикани от природни бедствия.

Препоръчително е създаването и прилагането на адаптирани текстове, подбрани и разработени специално за възрастовите особености и познавателното равнище на четвъртокласниците. Всеки текст е добре да представя различен вид природно бедствие – земетресение, наводнение, пожар, торнадо, ураган, свлачище и др., като съчетава достоверна научна информация с елементи от художествения или публицистичен стил, за да бъде едновременно образователен и ангажиращ.

Текстовете може да са придружени от въпроси и разнообразни упражнения – попълване на пропуснати думи, подреждане на събития, разграничаване на верни и грешни твърдения, продължаване на историята и създаване на собствени текстове, защото чрез тях се развиват основните компетентности, заложени в компонента „Четене с разбиране“ на Националното външно оценяване (НВО) в четвърти клас – извличане на информация, правене на изводи, разпознаване на авторово мнение, разбиране на логическа последователност и създаване на собствен текст на базата на прочетеното.

Особен акцент трябва да се постави върху практическата стойност на прочетеното. Всеки текст е необходимо да съдържа конкретни знания и насоки за действие по време на бедствие, съобразени с възможностите и отговорностите на децата в реална ситуация. Така чрез четене с разбиране не само се тренират езиковите и когнитивни умения на учениците, но и се изграждат житейски важни нагласи – спокойствие, информираност, способност за адекватна реакция и отговорност.

Това позволява интегрирано преподаване, което успешно се съчетава с учебното съдържание по околен свят, български език и литература, а също така се вписва в тематиката на часа на класа, занятия по здравно образование или извънкласни дейности. Този подход улеснява учениците в подготовката им за НВО, тъй като им предлага автентични и смислени текстове, които провокират мислене, емоция и съпричастност.

Иновацията се основава на няколко водещи идеи и е насочена към формирането на умения за реакция в критични ситуации и преодоляване на страха у учениците чрез целенасочено използване на адаптирани текстове за четене с разбиране, посветени на природни бедствия. Тя се основава на няколко взаимосвързани педагогически идеи и принципа, които отразяват както образователни, така и психологически аспекти на ученето.

На първо място, интегрирането на теми, свързани с природни бедствия в обучението по четене с разбиране, създава реална възможност за развиване на знания и практически умения у учениците. Подбраните текстове – както научнопопулярни, така и художествени – представят явления като наводнения, земетресения, пожари, урагани и др. на достъпен език, обогатен с визуални елементи и действия на герои, с които децата лесно се идентифицират.

Това създава емоционална ангажираност на учениците, която се постига чрез сюжетите и ситуациите в текстовете. Страхът не трябва да бъде бариера, а естествена емоция, която може да се канализира чрез информираност и правилна подготовка. Чрез дискусии и упражнения като „Как би постъпил?“ или „Продължи историята“, учениците осмислят собствените си реакции и се подготвят за вземане на решения в реални обстоятелства.

Третата идея е формирането на ключови компетентности чрез текстови дейности. Учениците не само четат, но и анализират, разсъждават, сравняват и правят изводи. Това води до развиване на критическото мислене, комуникационните умения, уменията за работа в екип и личната отговорност. С помощта на упражнения като „Попълни пропуснатите думи“, „Верни/грешни твърдения“ и създаване на собствени истории, децата активно прилагат прочетеното.

Четвъртата идея е свързването на образователния процес с реалния живот. Текстовете трябва да включват информация и препоръки от официални източници (като БЧК, ГДПБЗН, 112), така че четенето да не бъде само интелектуална дейност, а и подготовка за реално поведение при бедствие. Тази свързаност изгражда чувство на сигурност и самостоятелност у децата.

Пета ключова идея е диференцираният подход — текстовете и дейностите трябва да са подбрани така, че да отговарят на различните нива на четивна грамотност, познавателни способности и емоционална зрелост на учениците. Това позволява прилагането на иновацията както в цял клас, така и в малки групи или индивидуално.

И не на последно място, иновацията цели и повишаване на мотивацията за учене. Работата с интересни и полезни текстове, възможността за ролеви игри, дискусии и споделяне на личен опит превръщат четенето с разбиране в жив и емоционално значим процес. Така се създават трайни знания и нагласи, които остават и извън класната стая.

Това беше и целта, която си поставихме с изготвянето на съвкупност от специално разработени текстове за четене с разбиране в четвърти клас. Дали по-информирани ученици означава по-подготвени, ако човек изобщо може да бъде подготвен за едно природно бедствие? Отговорът на този въпрос се опитахме да открием с едно наше изследване, което беше организирано в няколко последователни етапа с цел да се проследи ефективността на прилагането на адаптирани текстове за четене с разбиране, свързани с природни бедствия, в обучението на ученици от четвърти клас. Процесът беше проведен в рамките на учебната година в естествените условия на училищната среда. Бяха подготвени авторски текстове, специално адаптирани за възрастта на учениците. Всеки текст включваше въпроси за четене с разбиране, както и упражнения за прилагане на знанията.

Изследването проведохме с две групи ученици от четвърти клас – контролна и експериментална. Всяка от двете групи се състоеше от по 23 деца. Контролната група работи по стандартната учебна програма, докато при експерименталната група включихме специално подбрани текстове, отговарящи на тематиката на природните бедствия. Темите в текстовете обхващат явления като наводнение, земетресение, пожар, торнадо, ураган, снежна буря и други.

Преди началото на работата с текстовете и в двете групи – експериментална и контролна – беше проведено анкетно проучване. Също така на децата бяха възложени задачи да нарисуват бедствието, от което се страхуват най-много. Анкетата съдържаше въпроси, свързани с нивото на страх и безпокойство по темата за различни природни бедствия, информираността за причините, готовността за адекватно поведение в критична ситуация, личен опит като очевидци. В края на този етап беше направен анализ на първоначалните данни.

През следващите седмици учениците от експерименталната група работиха допълнително с тематичните текстове в часовете по български език и литература, предвидени за работа с компонента четене с разбиране от подготовката за НВО. Всеки текст беше четен, обсъждан, анализиран с разбиране, а след това се изпълняваха свързаните задачи. Учителят насочваше вниманието към основни понятия и модели на поведение при опасни ситуации.

В контролната група учениците не работиха с тези текстове, а темите за бедствията бяха разглеждани в часовете по човекът и природата и часа на класа, както е предвидено в учебните програми на двата предмета.

Основен инструментариум през този етап беше решаването на казуси/симулации на критични ситуации, чиято цел е да се установи дали учениците могат да приложат знанията си в хипотетични ситуации. Те бяха проведени в клас, като се разчиташе на помощта на визуалните представи, натрупани от видеоматериалите, които четвъртокласниците разглеждат в задължителните часове, както и образите, създадени в резултат на четенето на адаптираните текстове.

Примерен казус: „Вали силен дъжд и нивото на реката бързо се покачва. Водата започва да навлиза в двора на училището. Какво трябва да направиш?“

След края на работата с текстовете отново беше проведена анкета с двете групи. Резултатите бяха сравнени по следните показатели: промяна в нивото на безпокойство, увеличена информираност, самооценка за готовност за действие, резултати по задачи за четене с разбиране.

Събраните данни бяха анализирани както количествено (процентно сравнение), така и качествено (описание на нагласи и отговори). На тази основа бяха направени изводи относно ползите от прилагането на тематични текстове за четене с разбиране при подготовката на учениците за действие в критични ситуации.

След приключване на педагогическото изследване анализирахме нивото на практическа и емоционална подготвеност чрез специално разработен въпросник. Резултатите сочат ясно изразена разлика в полза на експерименталната група. Данните са представени в таблицата по-долу.

Подготвеността на учениците (t-критерий на Стюдънт)

№	Бедствие	Средна КГ (%)	Средна ЕГ (%)	t-стойност	t_кр (0.05)	Значимост
1	Пожар	71	82	2.26	2.074	Да
2	Тропически циклон	36	37	2.37	2.074	Да
3	Наводнение	67	66	0.04	2.074	Не
4	Торнадо	31	52	7.81	2.074	Да
5	Вулкан	30	96	30.12	2.074	Да
6	Градушка	54	66	5.94	2.074	Да
7	Гръмотевична буря	57	67	3.73	2.074	Да
8	Ураган	47	60	5.30	2.074	Да
9	Снежна буря	70	71	-0.71	2.074	Не
10	Цунами	32	51	7.45	2.074	Да
11	Лавина	31	42	6.37	2.074	Да
12	Суша	49	52	1.97	2.074	Почти
13	Тайфун	43	53	4.26	2.074	Да
14	Срутище	40	56	5.80	2.074	Да
15	Земетресение	74	78	0.78	2.074	Не
16	Свлачище	13	43	9.74	2.074	Да
17	Полярен вихър	2	33	14.70	2.074	Да
18	Прахова буря	22	44	8.04	2.074	Да

Сравнителният анализ показа, че допълнителната работа с текстове за четене с разбиране повишава нивото на информираност и увереност. Учениците, работили с текстове, демонстрират по-добро разбиране на явлението. Въпреки че и при тях страхът е висок, той не води до парализа, а се съчетава с по-добра подготвеност. Процентът на знаещите как да действат в тази група е почти двойно по-висок от този в контролната група. Това потвърждава ефективността на използваните образователни средства. Текстовете за четене с разбиране са сериозен инструмент за формиране на ключови компетентности. При липса на реален опит знанията, придобити чрез текстове, се оказват решаващи. Подобен подход подготвя учениците по-добре и им помага да се чувстват по-сигурни дори в условията на стрес и опасност.

Важно е да се отбележи, че четенето с разбиране е инструмент не само за придобиване на знания, но и за изграждане на компетентности. Това е особено значимо при явления, които са редки и непознати за децата. Информацията, поднесена чрез добре подбрани текстове, успява да повиши нивото на подготвеност. Разликите между групите доказват ефективността на методиката. Макар и относително малък, ръстът на уверените в действията си ученици е показателен. Това е от значение за положителния ефект на образователния подход. Развиването на умения за действие в критични ситуации е ключово. Четенето с разбиране играе важна роля в този процес. То не само обогатява знанията, но и изгражда поведение. Така децата се подготвят не само академично, но и житейски.

Съпоставянето на когнитивната и емоционалната подготвеност показва консистентно предимство на експерименталната група. Това подкрепя ефективността на предприетите образователни мерки и подчертава нуждата обучителните програми за бедствия да включват както когнитивни, така и емоционални елементи за постигане на цялостна подготвеност. Допълнителната работа с адаптирани текстове е оказала положително влияние върху знанията и увереността на учениците. Те са по-подготвени и по-малко тревожни спрямо бедствието. Това за пореден път подкрепя тезата, че четенето с разбиране може да бъде ефективен инструмент в обучението. Разликите между двете групи ясно подчертават положителното въздействие на иновативната практика. Четенето с разбиране не само повишава грамотността, но и подготвя учениците за реални житейски ситуации. Това е още едно доказателство, че четенето с разбиране не е само езиково, но и житейско умение.