Какво трябва да знаем преди да „внесем“ приказката в групата

С навлизането на съвременни технологии и нови педагогически стратегии за обучение се налага актуализация на теоретичните и методологичните насоки за работа с художествени произведения, и в частност с приказния жанр, в детската градина.

Детето на 3–5-годишна възраст не може да устои на предизвикателствата на съвременната техника, но запазва жив и постоянен интерес към приказката. За това съществена роля играят учителите и семейството.

Какво трябва да знаем преди да „внесем“ приказката в групата?

За интерпретиране на приказката

Възприемането на приказката при децата от предучилищна възраст се характеризира като „наивен реализъм“, описаните случки се възприемат като събития от реалния живот. В приказката съществуват в единство реално и фантастично, идейно и естетическо, поучително и развлекателно. Тя улеснява процеса на осмисляне, обвързва с естествената за детето склонност към фантазното и играта. Детето се идентифицира с героя. Естествено, с положителния герой. По този начин чрез поуката и избора на герой се решават задачи от нравствено-естетически характер. За това допринася фактът, че приказните герои обикновено притежават една-единствена черта на характера. Те са или храбри, или страхливи, или добри, или лоши, или умни, или глупави, или хитри, или наивни и т.н.

Джани Родари нарича децата консерватори, “приятно им е да разпознават тези същи думи, да научават наизуст в първоначалната им последователност, да изпитват същите вълнения, както при първата си среща с тях…“ (Родари, 2015).

При 3–4-годишните деца най-достъпни и лесни за възприемане са приказките за животни, с двама-трима герои и една централна случка. Възможностите на 5–6-годишните деца нарастват и те могат да възприемат приказки с по-сложен сюжет, герои с по-богата характеристика. При тях предимство имат вълшебните приказки. Вниманието на децата се насочва към причинно-следствените връзки.

Използваните педагогически средства могат да бъдат различни, като се вземат предвид особеностите на мисловните и психическите процеси в предучилищна възраст. Подходящи са куклени етюди, играчки, картинки, песни, за да се предизвика интерес към това, което ще се чете или разказва. Целта е осмисляне на идейното съдържание на приказката и естетическа наслада от възприемането на художествения текст.

При 3–4-годишните деца не са необходими познания за жанра, учителят просто го назовава. При 5–7-годишните деца чрез аналитична беседа интерпретирането вече предполага и характеристика на жанра „приказка“.

Използването на илюстрации подпомага възприемането на съдържанието на приказката, има и естетическо значение. Подходящи похвати са: слушане на запис, гледане на DVD, имитационно представяне чрез етюд и театър, различни видове рисунки.

Пресъздаване на приказки

Пресъздаването на художествена творба е един от най-достъпните начини за съпреживяване на изкуството в ранна възраст. Съпреживяването в играта се осъществява двустранно – като индивидуално преживяване (на „изпълнителя“) и като предаване на емоционалното състояние на другите деца.

Най-достъпна форма на пресъздаване на приказката е преразказът. Той се използва и при най-малките, и при най-големите деца в детската градина. Промяната във възможностите на децата се отразява преди всичко върху подбора на творбите. Постепенно приказките стават многоепизодни, с по-разгърната характеристика на героите. “Вниманието на 4–5-годишните деца се насочва вече към мотивите за едно или друго поведение на героите, към причинно-следствената връзка между явленията“ (Ковачева, 2000).

Съществуват задачи и за преразказ от името на даден герой, който влиза в ролята на разказвач.

Следващият етап при работа с приказния жанр е съчиняването на приказка. Той е по-сложен, с творчески елементи, изисква богата подготовка и подпомагане на детското въображение.

В практиката се използват две форми на театрална дейност:

– когато действащото лице е определена играчка, кукла, фигура;

– когато детето влиза в определена роля и действа от името на героя. Известна още като игра-драматизация“ (Пенчев, Алексиева, 1980).

Играта-драматизация е особен вид сюжетно-ролева игра. Тя отразява художествения и реалния опит на децата и го обогатява особено в областта на човешките отношения.

В изиграването на ролите учителят участва незабележимо, поощрява по-стеснителните, споделя радостта на децата при изграждане на образите, подкрепя всички, подпомага и насочва. Играта-драматизация допринася за социалното и нравственото развитие на децата.

Можем да класифицираме игрите-драматизации по два признака:

1. Според обема и съдържанието на художественото съдържание:

• игра-пантомима – по мотиви на кратка приказка;
• игра-монолог – в роля на литературния герой;
• игра-диалог – с двама литературни герои;
• игра-етюд – от епизод от приказка;
• игра-драматизация – по цяла приказка.

2. Според изпълнителите и изразните средства:

• игра с деца-изпълнители;
• игра с кукли – театър;
• игра с фигури, сенки, пръсти.

Интересен и полезен за децата е процесът на подготовка: изработването на декори, осигуряването на костюми, подбор на музика, изработване на кукли и маски, подреждане на сцената и т.н.

Пресъздаването на приказки е едно от най-любимите занимания на децата.

Приказката стимулира мисловните процеси

Мисленето представлява специфична, сложна аналитико-синтетична дейност, осъществявана чрез съвместна работа на двете сигнални системи.

Развитието на мисленето е съставна част от общото психическо развитие и започва от най-ранна възраст. Приказката, която съпътства децата, има способността и задачата да стимулира мисловните процеси по интересен и достъпен начин. Първите умствени прояви на детето могат да бъдат забелязани още в началото на втората година. Това може да се определи като „нагледно-действено мислене“. Детето извършва елементарни движения с предметите – бута ги, хваща ги и т.н.

После мисленето се развива интензивно. Детето все повече опознава околната среда, събира запас от думи, любопитство. Мисленето се движи от нагледно-действено към нагледно-образно, а абстрактното мислене се реализира с понятия и започва да се проявява чак към 5–6-годишна възраст.

Познавайки тези особености на развитието на мисленето у децата, учителят може успешно да използва приказката за стимулиране на мисловните процеси съобразно възможностите им. Така той подбира подходящата приказка по големина, по съдържание, по езикова достъпност. Емоционалните преживявания на децата допринасят за по-пълни възприятия, за стимулиране на мисленето. Те лесно разбират кое е „добро“ и кое е „лошо“. Кой приказен герой е добър или смел и кой е лош или страхлив. Правят извода в дадена конфликтна ситуация кой е победител и решават на кого искат да приличат. Те отнасят ситуациите към детската градина, към дома си и успяват да правят обобщения. Все пак, тъй като познанията им за нещата са повърхностни, и техните съждения и умозаключения са такива. Понякога дори са погрешни. Например в познатата басня за охлюва, вместо да порицаят неговото пълзене, се възхищават от неговата упоритост и трудолюбие. Тук е ролята на учителя внимателно да обяснява ситуацията и да насочва мисленето.

Развитието на мисленето е специфичен процес за всяко дете. Съществуват известни различия по пол в интелектуалните способности – момичетата изпреварват момчетата със словесните си постижения, а момчетата се ориентират по-лесно в пространството.

„С възприемането на художественото изображение в приказката детето развива активна мисловна дейност. Тя е свързана с няколко момента: възприемане на творбата като пресъздадена действителност или като измислица; с осмисляне на най-същественото – идейна насоченост в действията и мотивите на поведение у различни герои“ (Петрова, 2000).

Приказката бързо се запомня, характеристиката на героите лесно се постига, изводите и поуките бързо се формулират.

Мисловните процеси не се развиват с еднаква интензивност у всички деца. Ето защо учителят е много внимателен при беседите върху приказките, когато трябва да насочи, да поправи, да насърчи. Всяко дете има индивидуален темп на развитие и никое не бива да се почувства изоставащо или изолирано.

Приказката създава необходимите предпоставки за развитие на въображението. Децата с интерес приемат задачата да продължат дадена приказка или да измислят друг край.

Действената сила на приказката е многообразна. Тя не само развива мисленето, а обогатява речника на детето, помага му да усвои правилата на езика, обогатява го емоционално, възпитава естетически вкус. Ние непрестанно откриваме възможностите на приказката да обучава, да възпитава, да радва.