Ролевата игра – мощен инструмент за ефективно обучение

Настоящата статия борави с две ключови понятия: стратегии за учене и стратегии за четене. Целта е да се проследи какви модели могат да се включат в педагогическата практика, за да се повишат читателските умения и компетентности на учениците. Предлагат се насоки за работа в часовете по български език с оглед разширяване на методическия инструментариум при работа с текстове.

Все повече през последните години нараства необходимостта да се постави акцент върху променените нагласи към ученето. Вече не е достатъчно да се използва терминът четене с разбиране, а трябва ясно да се обособят когнитивните особености на четенето на хартия, т.е. посредством книжното тяло, и на екран.

Необходимо е ясно да се определи новата роля на училището и да се представи възможност за развиването на стратегии за учене, т.е. да се постави акцент върху възможността в процеса на педагогическото взаимодействие да се осмисли как могат да бъдат предлагани модели на учене и модели на работа на преподавателите, които да подкрепят самия процес на мислене (христоматийно известен в научното познание като метакогнитивен) и на овладяване на знания.

Едно от най-големите предизвикателства пред учителите е да убедят учениците си не просто да четат, а да четат внимателно. Това не е лека задача, защото децата прекарват ежедневно твърде много време на различни електронни устройства – и то от все по-ранна възраст. Учениците използват технологиите основно за развлечение, а те предлагат безкрайно интересни възможности за учене. Нашата цел следва да бъде – да покажем ползите от четенето в дълбочина, като интересен и забавен процес. Подходите са различни в зависимост от естеството на изучавания материал по четене. Учениците могат да бъдат образователно ангажирани чрез:

1. Игри с думи – да подреждат разбъркани думи, да римуват думи или да съставят изречения по зададени думи;
2. Ролеви игри и драматизации – да се превъплъщават в литературни герои и да умеят да се изразяват нагледно и увлекателно;
3. Образователни настолни игри – да решават кръстословици с думи от учебното съдържание по български език или да обясняват с жестове дадена дума;
4. Интерактивни дейности – да създават общи проекти чрез различни езикови задачи;
5. Креативни писмени задачи – да описват любим литературен герой, сами да измислят история по ключови думи или да се състезават по краснопис.

Ученето чрез игра и игрови дейности е подход, който може значително да подобри доброто качество и ефективност на образованието. Умения като многозадачност, бързина на мисълта, поемане на риск и други могат да бъдат развити в среда, базирана на игровия подход. Игровият подход е начин на организация на учебния процес, който предполага създаване на комфортни условия за учениците да развиват знания, умения, навици и емоции. Създаването на мотивация чрез развлечение не просто прави обучението увлекателно, но го и обезпечава с натрупване на трайни знания.

Какви са ползите от прилагането на игрови технологии в процеса на обучение?

В последните години все по-голямо значение се отдава на игровите иновации като средство за повишаване на ефективността на учебния процес. Използването на игрови елементи и техники в обучението има за цел да направи сложното теоретично обучение по-достъпно. Практическите дейности в игрите и тяхното повторение довеждат до по-задълбочено разбиране на учебното съдържание [Connolly, 2012].

Според [Benson, 2014] игрово-базираното обучение мотивира и ангажира учащите по начин, по който традиционните методики на обучение не успяват.

Представяме няколко начина, които усъвършенстват техниката на четенето с разбирането.

Най-добри за използване в практиката са игрите със състезателен характер, когато се дават определен брой точки или се преминават нива. Учениците обичат предизвикателствата и такива игри създават една постоянна ангажираност поради факта, че участникът се опитва да подобри рекорда си или този на свой съученик.

Състезателният елемент в уроците по четене е прекрасен начин за повишаване на мотивацията у учениците. Децата имат пред себе си конкретна цел и са запознати с премеждията, през които трябва да преминат. Състезателните игри предоставят възможност на децата да се чувстват като герои. Това твърдят изследователите от Института за състезателни игри в САЩ. Според тях децата имат нужда да се стремят да подражават на някого, а победителите в едно състезание се превръщат именно в такива модели за подражание.

Според статия на Делуин Шубърт в Elementary English, добрият ефект на игрите за четене в начален етап носят усещане за удовлетвореност от общуването с другите. Именно общуването в рамките на една отборна игра мотивира децата в най-голяма степен при игровия подход на учене. Ако се добави и елемент на изненада и очакване, ще се установи, че игрите на четене стимулират интереса и задържат вниманието на децата.

Често срещана практика за четене в училище е четенето на текст на глас, последователно от различни ученици. Това обикновено се осъществява в часовете по български език и литература. Това познато упражнение може да се разнообрази като добавим артистично изискване към четенето. Това ще събуди у учениците тяхната креативност и ще ги предизвика да опитат нещо различно. Може да се постави условие да четат текста с пресипнал като на старец глас, с писклив гласец като на малко детенце, шепнешком, все едно споделят нечия тайна, или пък с интонация, подходяща за представяне на новини.

В контекста на класната стая, използването на ролева игра може да бъде мощен инструмент за обучение, при който „влизането“ в различни игри не само улеснява постигането на учебни цели, но и стимулира уменията за разрешаване на проблеми, анализирането на различни казуси, както и справянето с нестандартни ситуации. Тази практика позволява на учениците да експериментират с разнообразни поведенчески модели и може значително да обогати и задълбочи взаимодействията в час. Въоръжени с това разбиране, ние, учителите, можем да превърнем учебния процес в едно вълнуващо пътуване с помощта на ролева игра, откривайки нови хоризонти за нашите ученици.

За успешна ролева игра в класната стая няма нужда учениците да притежават впечатляващи артистични умения или пък да са добри актьори. Ако децата наизустят и след това представят диалог пред публика под формата на сценка, то това е драматично изиграване на роля, а не ролева игра. Учениците влизат в роля с цел да разрешат даден проблем или трудна ситуация, да изпробват модели на поведение, да се представят пред публика едновременно като себе си, но и като някой друг.

Ролевата игра може да се осъществи в края на раздел като вид оценяване, включващо автентично преживяване. В часовете по четене учениците могат да разиграят ситуация в магазин, провеждане на кампания, кулинарно шоу, интервю за работа. Ролевата игра може да се случи на момента, по време на час, при възникнал въпрос или проблем по дадена тема, а може и темата на играта да е дадена предварително под формата на проучване, което децата да направят за домашно, а разиграването да се случи в часа. Ролевата игра може да бъде реализирана със или без сценарий. Възможно е да използвате и частичен сценарий, който учениците да следват.

Фокусът на ученика по време на ролевата игра трябва да е не толкова върху крайния резултат, а по-скоро върху процеса по превъплъщаване в дадената роля. В края на ролевата игра трябва да се проведе дискусия с учениците за това какво са научили, какво им е харесало, как мислят, че са постъпили и кое биха променили. Фокусът на ролевите игри не е върху актьорската игра или артистичното представяне на сценка от учениците, а върху влизането в роля за изпълнение на конкретна учебна цел. Добре е да не се дават готови диалози, които учениците да наизустят и да представят дословно; да не се контролира сюжета или действията на учениците, а да им се позволява свободно да изразяват своите идеи и решения.

Важно е да се обсъди с учениците резултатите от ролевата игра, затова рефлексивните въпроси след провеждане на играта са задължителни. Учениците, които са в ролята на публика, също трябва да имат ясно дефинирани задачи. Ако има деца, които отказват да участват, може да им се предложи специална роля на наблюдатели или помощници и да се демонстрира колко забавна е играта и след време също да поискат да се включат.

Какви са предимствата на ролевата игра:

• ангажира учениците в имитираща реалността среда;
• влизането в роля дава увереност на учениците да се себеизразяват и да решават проблеми, с които могат да се сблъскат в реалния живот;
• приложима е за различни възрасти и учебни цели;
• ролевата игра развива социални и комуникационни умения;
• дава възможност за гъвкавост – можете да реализирате кратки или по-продължителни ролеви игри, приложими за всеки учебен предмет и учебно съдържание;
• учениците могат сами да създават сценарии и герои с помощта на учителя; това стимулира тяхната креативност и им помага да бъдат още по-отдадени на текущата ролева игра.

Игрите в класната стая насърчават емпатията като помагат на учениците да разберат и приемат различни гледни точки и културни контексти. Те също така стимулират творчеството и иновативното мислене, като предоставят възможност за експериментиране с различни решения на проблеми. Засилва се мотивацията за учене. Играта изпълнява различни функции в учебния процес. Може да се използва като метод на обучение, форма на обучение, похват на обучение и самостоятелна практика.

Важен аспект е и развитието на комуникативни умения и умение за работа в екип, тъй като участниците в игрите трябва да взаимодействат ефективно помежду си, за да постигнат общи цели. Освен това ролевите игри могат да повишат увереността и да подготвят учениците за различни житейски ситуации, като им предоставят безопасна среда за изпробване на нови поведения и стратегии за справяне.

Според Ем. Василева на игровата дейност в живота на детето в началния училищен период „се гледа като на несравним по своята мощ посредник за приобщаване на детето към ученето, за обогатяване на неговата готовност за включване в различни по характер познавателни дейности, стимулиране на познавателните интереси, както и за изграждане на когнитивни стратегии за учене. Играейки, малкият ученик усвоява спонтанно и мотивирано различни алгоритми за извършване на по-общи познавателни и по-конкретни практически действия“.

В света на образованието игровият подход се утвърждава като ценен метод за постигане на учебни цели и развитие на критично мислене и социални умения у учениците. Превръщайки класната стая в място за експериментиране с различни роли, ние не само обогатяваме учебния процес, но и предоставяме на учениците възможност за личностно израстване и професионално развитие. С помощта на ролевата игра те се учат да анализират, да разрешават проблеми и да се справят с нестандартни ситуации, които отразяват реалния живот извън стените на класната стая; откриват един нов нагледен, образен, креативен и емоционален път в хода на образователния процес.

Подходите в образованието се развиват и променят, за да отговарят на нуждите на съвременното общество. В този контекст е от съществено значение да се изследват и прилагат иновативни методи и техники за по-ефективно обучение на учениците – особено в началния етап на тяхното образование.