В статията е представена авторска таблица, в която е направен опит за съпоставка между правописните грешки, които се допускат от много ученици, особено в първите класове на началния етап на основното образование, и специфичните правописни грешки, които са характерни за учениците с нарушения на устната и писмената реч и са следствие от съществуващи дефицити. Авторът има тридесетгодишен стаж като логопед в Държавен логопедичен център.
Нарушенията на писмената реч се установяват в училищна възраст. При някои ученици преди това не е имало видими индикации за каквито и да било езикови затруднения, при други е имало такива и те са били терапевтирани в логопедичните кабинети. Процесът на ограмотяване е сложен процес, който преминава през няколко етапа, изисква определено равнище на развитие на висшите корови функции – гнозис, праксис и език, и често е съпътстван със затруднения от различно естество. Повечето деца успяват до края на първи клас да се научат да четат и да пишат, макар бавно и несигурно. Те често допускат грешки, но въпреки това успяват да усвоят и прилагат правилата за писане и четене самостоятелно, само с помощта на учителите и родителите си. За отбелязване на грешките, които те допускат, в логопедичната литература се използва терминът „физиологични грешки“ [10, 11, 14], с който се набляга на естественото им възникване и съществуване в писмените работи, както и бързото им преодоляване в процеса на училищното обучение.
За разлика от тях, децата с нарушения на писмената реч – дисграфии и дислексии, имат по–устойчиви затруднения във всички етапи на ограмотяването си и се нуждаят от допълнителна помощ от специалист – логопед, за да напреднат в уменията за писане и четене.
На територията на град София съществува дългогодишна практика за провеждане на логопедично скринингово обследване на писмената реч на учениците от втори, трети и четвърти клас на основните и средните училища. Обследването се извършва от логопедите на Държавен логопедичен център. Целта на това изследване е да бъде направена оценка и да бъде очертана моментната картина на разпространението на нарушенията в писмената реч в района и да бъдат установени учениците, проявяващи признаци на такива затруднения, за да бъдат насочени към специалист за допълнителна диагностика, уточняване на състоянието и прилагане на своевременна логопедична терапия.
За да бъде успешно проведено скрининговото обследване и резултатите от него да бъдат максимално точни, класифицирането на диктовките в две групи – на деца, проявяващи симптоми на нарушения в писмената реч, и деца без такива симптоми, трябва да отговаря на точни критерии. За съжаление обаче в областта на логопедията съвсем точни критерии няма установени.
Първият критерий, по който се разделят диктовките, е броят грешки. В литературата се говори за „многобройни грешки“, без да бъде посочено ясно колко точно са „много грешки“ за една диктовка. Вторият критерий е видът на грешките. Третият критерий е устойчивостта на грешките. За него може да се съди при проследяване на грешките през определен период от време, или от наличието на един вид грешка, допусната повече от един път в диктовката.
Проучвания на Ценова [13] показват, че в продукцията на дислексиците няма писмени и четивни отклонения от нормите, които се срещат само при тях, и поради това трябва да се приемат за типични единствено за дислексия. Ценова цитира и Естиен [16], според която също не съществуват специфични грешки при нарушения на писмената реч, а ориентир за нарушения са по-скоро количеството и устойчивостта на грешките.
Въпреки това Ценова [13] описва симптомите на дислексията на базата на обобщена информация от много източници. Проявите на нарушението, които са описани като симптоми на дислексията, по същество представляват така наречените „специфични грешки“ или „дисграфични грешки“, както все още някои практикуващи логопеди ги наричат. Наличието на такива грешки в диктовката на един ученик е характерен признак за дислексия, дори и в края на първи клас.
Затрудненията на логопеда да отдели диктовките на децата, проявяващи симптоми на дислексия, от останалите, са най-сериозни във втори клас, когато почти всички ученици допускат грешки. Затова в този период за особено важен показател се счита броят на грешките, колкото и субективен да е той. За трети и четвърти клас такъв показател е устойчивостта на грешките – допускат ли се грешки, характерни за началните етапи на обучение в писмена грамотност и в по-горните класове.
За повече яснота и прегледност в настоящата таблица е направен опит да бъдат разделени правописните грешки в две групи и доколкото е възможно да бъдат съпоставени помежду си като:
1. Правописни грешки, допускани когато не се спазват изучените правописни правила поради небрежност, невнимание, липса на обучение или други неблагоприятни фактори.
2. Специфични правописни грешки, които се допускат, когато съществуват обективни затруднения /дефицити/, възпрепятстващи усвояването на изучаваните правописни правила. Такива дефицити могат да бъдат неизградени фонемен гнозис, слухов-ритмов гнозис, зрителен гнозис, пространствен гнозис, буквен гнозис, времеви гнозис, езикови нарушения, дефицити на внимание и памет, диспраксии.
Таблица
Съпоставка между правописни и специфични правописни грешки
|
Замяна на букви |
|
|
Правописни грешки |
Специфични правописни грешки |
|
Замени между гласни в неударена позиция: а – ъ, о – у гълъб – гълаб, таралеж – тарълеж, око – уко, учебник – очебник |
Замяна я – а, ю – у: /особено при меко „л“/ лява – лава, поляна – полана, лют – лут, полюси – полуси |
|
Замяна о – у при представки: узрява – озрява, обира – убира, оправя – управя, описва – уписва |
Замяна е – и в ударена позиция: мед – мид |
|
Замяна я – е при променливо я: големи – голями, верни – вярни |
Замяна съскави – шушкави: самолет – шамолет, широко – сироко, зима – жима, жълто – зълто, цвете – чвете, чанта – цанта |
|
Замяна я – е – и – а, дж – ж, дз – з, щ – ч или друго в диалектни думи: хляб – хлеб, мляко – млеко, вятър – ветър, агне – ягне, дете – дите Пазарджик – Пазаржик, джоб – жоб, джеб, звънец – дзвънец, звъни – дзвъни, ще – че /че ходим/, ме – ма /ме видя – ма видя/ |
Замяна р – л: море – моле, нали – нари, калинка – каринка |
|
Замяна звучни – беззвучни при обеззвучаване в края на думите: кораб – корап |
Замяна звучни – беззвучни в ясна позиция: кораби – корапи |
|
Замяна звучни – беззвучни при обеззвучаване пред беззвучни съгласни: рибка – рипка, лодка – лотка, разказ – расказ, тетрадка – тетратка |
Замяна между графично сходни букви: л – м, о – а, п – т, и – ш, ш – щ, у – ц – щ, ъ – ч, р – п, х – ж, б – в – д П – Т Б – В У – Ч |
|
Замяна звучни – беззвучни при обеззвучаване при представки: изпит – испит, разходка – расходка подписа – потписа, |
Огледално написани букви: с, Е – З, г – s |
|
Замяна беззвучни – звучни при озвучаване пред звучни съгласни: Великден – Велигден, футбол – фудбол сграда – зграда, сбор – збор, отбор – одбор |
Изопачено изписване на букви: липсващи или добавени елементи на буквите |
|
Замяна беззвучни – звучни при озвучаване при представки: отговори – одговори, отбеляза – одбеляза |
Замяна между букви от различни азбуки: м – m, п – р |
|
Замяна щ – шт: щъркел – штъркел, къща – къшта |
|
|
Замяна й – и: чайка – чаика, мой – мои, завой – завои |
|
|
Замяна тс, дс – ц: детски – децки, градски – грацки |
|
|
Замяна йо – ьо – ю: Панайот – Панаьот, юфка – йофка |
|
|
Пропускане на букви |
|
|
Правописни грешки |
Специфични правописни грешки |
|
При употреба на двойно „н“: безценна – безцена, есенна – есена |
|
|
При членуване: пролетта – пролета нощта – ноща |
|
|
При употреба на пълен член: вълкът – вълка, магазинът – магазина |
|
|
При удвояване на предлози с / в: със самолет – с самолет във водата – в водата |
|
|
Пропускане на гласни и съгласни до края на 1. клас |
Пропускане на гласни и съгласни след 1. клас |
|
Добавяне на букви |
|
|
Правописни грешки |
Специфични правописни грешки |
|
При употреба на предлози с / в: с кораб – със кораб в морето – във морето |
|
|
При „мекане“: говорим – говориме, пишем – пишеме |
Всички останали |
|
Разместване на букви |
|
|
Правописни грешки |
Специфични правописни грешки |
|
Групи ръ/лъ , ър/ъл: плъх – пълх, връх – върх мръсотия – мърсотия поддръжка – поддържка зацвърчаха – зацвръчаха |
Всички останали |
|
Сливане на думи |
|
|
Правописни грешки |
Специфични правописни грешки |
|
Уподобяване на сложни думи дроб сарма – дробсарма, фен клуб – фенклуб, сити център – ситицентър, топ листа – топлиста |
|
|
Думи, които се пишат полуслято вагон – ресторант – вагонресторант |
Всички останали: |
|
Разделяне на думи |
|
|
Правописни грешки |
Специфични правописни грешки |
|
Разделяне на сложни думи: водовъртеж – водо въртеж, тъмносин – тъмно син, военноисторически – военно – исторически |
|
|
Названия на празници и градове Ивановден – Иванов ден, Ботевград – Ботев град |
|
|
В думи с чужд произход: джиесем – джи ес ем, джипи – джи пи, джипиес – джи пи ес, есемес – ес ем ес, пиар – пи ар |
|
|
При употреба на отрицателна частица „не“ с прилагателни: неприятен – не приятен, невнимателен – не внимателен |
|
|
При употреба на думи с особености при писане/ с писане по различен начин, според граматични особености, служба в изречението/ вкъщи – в къщи |
Всички останали |
|
Употреба на препинателни знаци |
|
|
Правописни грешки |
Специфични правописни грешки |
|
Неправилна употреба на запетая, кавички, тире |
Неправилна употреба на точки |
|
Неправилна употреба на главни букви при писане на съществителни собствени имена в 1. клас; имена на месеци, сезони, дни; при съкращения в заглавия, в документи |
Липса на главни букви в началото на изречението |
-
- Георгиев, Вл., Дуриданов, Ив. Езикознание. С.: Наука и изкуство, 1978.
- Лалаева, Р. И, Венедиктова, Л. В. Диагностика и корекция нарушений чтения и письма у младших школьников. Санкт Петербург, 2001.
- Левтерова, Д. Консултиране при обучителни трудности. Пловдив, 2009.
- Матанова, В. Диагностика на деца с комуникативни нарушения. С., 1998.
- Матанова, В. Невропсихологични дефицити при децата със специфични обучителни трудности. – Специална педагогика, 4, 1999.
- Матанова, В. Дислексия. С., 2001.
- Матанова, В. Психология на аномалното развитие. С., 2003
- Садовникова, И. Н. Коррекционное обучение школьников с нарушениями чтения и письма. Пособие для логопедов, учителей, психологов дошкольных учреждений и школ различных типов. М., 2005.
- Тодорова, Е. Диагностика на езиков дефицит при дислексия. С., 2005.
- Тодорова, Е. Дислексия. С., 2007.
- Тодорова, Е., Якимова, Р. Дислексия – терминологичен речник. – Пътища към четенето (мес. бюл. ) 2, С.: ЛЦ Ромел, 2006.
- Ценова, Ц. Логопедия. Описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения. С.: Радар принт, 2009.
- Ценова, Ц. Логопедия. Описание, дианостика и терапия на комуникативните нарушения. С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019.
- Якимова, Р. Нарушения на писмената реч – практическо ръководство за корекция. Част 1 – корекция на нарушенията на писането. С.: ЛЦ Ромел, 2004.
- Якимова, Р. Нарушения на писмената реч – практическо ръководство за корекция. Част 2 – корекция на нарушенията на четенето. С.: ЛЦ Ромел, 2004.
- Estienne, F. Dislexie. – Dans: Mardaga, P. (Ed.). Troubles de language (diagnostique et reeducation). Bruxelles, 1985.
- Нина Найденова
Държавен логопедичен център