Филмовото изкуство като образователен инструмент по философия: път към по-висока мотивация и успех

Проведеното изследване разглежда ефективността на прилагането на филмовото изкуство като методически подход в обучението по философия в 8. клас. Основната хипотеза гласи, че използването на филми повишава мотивацията за учене и води до по-високи образователни резултати. Чрез триетапен експеримент – констатиращ, формиращ и контролен – са изследвани промените в нагласите, интереса и постиженията на учениците.

Методика на експерименталното изследване

За целите на експеримента са използвани анкетни проучвания и тестове за оценка на знанията. Анкетите са използвани за оценка на мотивацията и отношението към философията в началото и в края на учебната година, докато тестовете измерват степента на усвояване на философските знания и умения преди и след използването на филми в обучението.

С прилагането на анкетите се цели установяване нивото на интерес към предмета, нагласите към философията, както и възприемането на философските теми като важни и полезни за личния живот на учениците в 8. клас.

С Анкета №1 се цели установяването на първоначалната нагласа към предмета, очакванията на учениците и нивото на мотивация за изучаването на този нов за тях предмет.

С Анкета №2 се цели установяване на нагласата на учениците за изучаване на философия в края на обучението в 8. клас, реализиране на очакваните резултати и измерване на мотивацията в края на обучението.

Анкета №1 се прилага в началото на учебната 2024/2025 година, през месец октомври, в учебен час по философия. Прочитат се въпросите от учителя, дават се инструкции на учениците да отговарят искрено и задълбочено и се оставя време около 20 минути за изпълнение.

Анализът на анкетата се извършва на база на търсената информация в началото и в края на учебната година. Търси се промяна във възходяща посока на нивото на мотивация за изучаване на предмета Философия.

Целта на тестовете е да се установи степента на усвоеност на философските знания при учениците в 8. клас в началото на тяхното обучение и след използването на филми в часовете.

С Тест №1 се установяват знанията и компетентносите в началото на експеримента.

С Тест №2 се установяват знанията и компетентностите на учениците в края на обучението и след прилагане на новия метод.

И двата теста съдържат затворени и отворени въпроси, както и задача за анализ на фрагмент, съставяне на текст. Съдържат общо 15 задачи, 9 задачи със структуриран отговор с две или 4 възможности за отговор, от които само 1 е правилен, 5 задачи с кратък свободен отговор, 1 задача за анализ на фрагмент или убедителен отговор на въпрос. Целта е: проверка на знанията по философията, проверка на разбирането на понятията, проверка на началните умения да се анализира и да се разсъждава върху философски фрагмент, проверка на уменията за аргументация на собствено мнение, познаване и правилно използване на философски понятия.

Тестовете се провеждат за един учебен час.

Учениците се оценяват по предварително изготвена скала, в която оценката Среден 3 е равна на 30 % правилни отговори. Всеки въпрос е оценен с брой точки, според степента на трудност. Общият брой точки е 40.

Методиката е съобразена с педагогическите принципи за спираловидност, последователност, научност, индивидуален подход и други.

От общо 36 часа в годината, филмите като метод са приложени в 12 учебни часа. Голяма част от филмите са включени в часовете за упражнения, тъй като те са добър метод и за онагледяване на теоретичните знания. От 12 часа, в които е приложен новият метод, 9 са часове за упражнения, а 3 – за въвеждане на нови знания. В тях по интересен и различен начин учениците търсят, наблюдават и упражняват вече заучени философски понятия и идеи.

Съобразно конкретните цели, са използвани 4 филма: „Хари Потър и Философският камък“, „Матрицата“, „Великият диктатор“ и българският филм по действителен случай „Доза щастие“, съобразени с възрастовите особености на учениците, както и с учебното съдържание. Всеки един от тях онагледява, предизвиква интерес и мотивира за изучаване на различни теми от учебното съдържание.

Учениците харесват и обичат творческите задачи, а обучението чрез използване на филми дава голямо поле за изява на творческия и креативния им потенциал.

Освен интерес и творчество чрез използването на филми се провокира и интерес и умения за участие в дискусия. Особено важно е да се работи в посока развиване на уменията на младите хора да формулират и защитават своя позиция. Дискусиите по теми, които са вълнуващи за учениците, са добър метод за провокиране на критично мислене.

Констатиращ етап на експеримента

Констатиращият етап на експеримента има за цел да установи началното състояние на мотивацията за учене по Философия и разбирането на философските концепции сред учениците, както и нивото на усвоени знания преди прилагането на новия метод. Това е критичен етап, тъй като той предоставя базови данни, с които се сравняват резултатите от последващите етапи на изследването. В този етап се събира информация за текущото ниво на усвоени знания и ангажираност, за да може след това да се измери дали използването на филми е довело до значителни промени в тези аспекти.

Важно в констатиращия етап на експеримента е да се установи чрез анкети доколко нагласата на учениците за изучаване на Философия е положителна, доколко за тях са приемливи и интересни нови методи на преподаване и дали намират приложение на философията в собствения си живот, както и да се получи ориентация в степента на мотивация за изучаване на предмета, като основен фактор за постигане на образователен резултат. Очакваният резултат от анкетирането е да се получат ясни и точни данни за началните нагласи на учениците към философията и да се оцени интересът и мотивацията на учениците към изучаването на предмета Философия. Кои са основните мотивационни фактори и дали учениците се интересуват от философията заради нейната практическа стойност, етическите въпроси или други аспекти.

През месец октомври 2024 г. е проведена първата анкета, чиято цел е да установи началното ниво на мотивация, интерес и отношение към философията. Резултатите показват, че учениците в голямата си част възприемат Философията като нов и непознат предмет, като интересът към него е умерен, а осъзнаването на неговата практическа стойност – ограничено.

Формиращ етап на експеримента

От декември 2024 г. до юни 2025 г. се прилага новият метод с използване на филмов материал. Филмите са използвани за онагледяване на философски понятия, провокиране на дискусии, развитие на критическо мислене и насърчаване на творчески изяви. Учениците работят по групи, участват в ролеви игри и създават собствени анализи на философски сцени.

Очакванията за този етап включват повишена мотивация, по-дълбоко разбиране на философските идеи и развитие на аналитични умения. В процеса на работа се наблюдава засилен интерес от страна на учениците, активност в дискусиите и желание за участие в творчески задачи, свързани с филмите.

Формиращият етап на експеримента има за цел да приложи използването на филми като метод за преподаване на Философия в 8. клас и да изследва неговото въздействие върху мотивацията на учениците и тяхното разбиране на философски концепции и идеи. Целта е да се установи дали използването на филми ще подобри способността на учениците да разберат сложни философски теми и дали ще увеличи ангажираността по предмета.

По време на този етап учениците имат възможност да се запознаят с философски теми и идеи чрез анализ на филми, след което биват насърчавани да обсъждат и изразяват своето мнение. Методите на преподаване включват използване на филми и филмови сцени за демонстриране на философски идеи, както и групови творчески и изследователски задачи, свързани с филмовите примери.

Преди да се пристъпи към използването на определен филм, е необходимо той да се подбере много внимателно. Изборът на филми е критичен за успеха на този етап. Всеки филм е подбран на база философските въпроси и теми, които разглежда. Съобразени са с възрастовите особености на учениците в 8. клас, както и с интересите на младите хора.

В настоящото изследване са включени четири филма: „Хари Потър и Философският камък“, „Матрицата“, българският филм „Доза щастие“ и част от филма „Великият диктатор“ на Чарли Чаплин. Използвани са филми в 12 учебни часа от месец декември 2024 г. до месец юни 2025 г., като в 2 теми са използвани като основно средство за работа в учебния час, а в 10 учебни часа като помощно средство за обяснение и онагледяване на философски понятия и идеи. От 36 часа годишно, в 12 часа е включена работа с филм, или 33.3 % от учебните часове; в 3 часа – за нови знания, и в 9 часа – за упражнения. Филмите добре онагледяват вече научени понятия и идеи, но също така и добре се вписват при преподаване на нови знания, като могат да бъдат пример и средство за онагледяване. Предизвикват критично мислене и са добра база за дискусии.

Очаквани резултати от формиращия етап:

1. Повишена мотивация за учене: Очаква се учениците да проявяват по- голям интерес към философията след въвеждането на филмовия метод, като резултат от по-забавния и емоционално ангажиращ подход към философските теми.

2. Задълбочено разбиране на философските теми и идеи: Онагледени и съпреживени, философските понятия стават по-лесно смилаеми за учениците. Те развиват по-дълбоко разбиране на философските въпроси, като ги анализират и обсъждат в контекста на житейски ситуации, представени във филмите.

3. Подобрени аналитични и критични умения: След проведените дискусии, творчески и изследователски игри, учениците са в състояние да формулират обосновани аргументи и да разглеждат философски теми от различни перспективи.

Контролен етап на експеримента

Контролният етап на експеримента има за цел да изследва ефективността на използването на филми в часовете по Философия като метод за повишаване мотивацията за учене и повишаване на образователните резултати. След въвеждането на филми в обучението в предишния – формиращ етап, контролният етап служи за проверка на резултатите и помага да се установи дали има трайни положителни промени в мотивацията и образователните резултати. Целта е да се оцени дали филмовият подход води до подобрение в следните области:

1. Повишена мотивация за учене по Философия
2. Повишаване на образователните резултати по предмета
3. Развитие на критично мислене и аналитични умения

В края на учебната година (юни 2025 г.) се провежда повторно анкетиране и тестиране. Резултатите показват ясно изразено повишаване на мотивацията за учене по Философия и по-високи постижения на учениците. Средният резултат от тестовете се увеличава от Много добър 4.56 (Тест 1) на Много добър 5.07 (Тест 2).

Установено е, че 55.5% от учениците са подобрили резултатите си, не е регистрирана нито една оценка Слаб 2 в Тест 2. Освен това се наблюдава повишена ангажираност в учебната работа и по-голяма готовност за самоподготовка.

Методи за събиране на данни в контролния етап на експеримента

1. Повторно анкетиране за измерване на мотивацията за учене – Анкета №2.

Учениците попълват подобна анкета, която е била използвана в констатиращия етап. Резултатите от нея позволяват да се измери дали има промяна в тяхната мотивация за учене след прилагане на метода.

2. Измерване на образователните резултати – чрез тест

Прилага се тест със затворени въпроси, отворени въпроси и задача за съставяне на аналитичен текст или убедителен отговор, за да се провери дали нивото на знания и разбиране е подобрено.

Резултатите от контролния етап са внимателно анализирани, за да се установи дали включването на филми в часовете по Философия е довело до значителни промени в мотивацията и дали е повишило образователните резултати на учениците. Данните са анализирани по следните критерии:

1. Мотивация: Сравнени са резултатите от анкетите в контролния етап с тези от констатиращия етап, за да се установи дали включването на филми в часовете е повишило мотивацията на учениците.

2. Повишаване на образователните резултати: Сравняват се резултатите от тестовете за измерване на нивото на знания и умения между констатиращия и контролния етап, за да се установи дали има повишаване и подобрение.

Контролният етап предоставя ясна оценка на ефективността на използването на филми в часовете по Философия. Той измерва дали филмовият подход е довел до повишаване на мотивацията за учене и дали подобрява образователните резултати.

Прилагането на модела за обучение чрез филми по Философия показа повишаване на мотивацията за учене и повишаване на образователните резултати в 8.б клас. В резултат на прилагането на модела, в 8.б клас се повиши интересът към предмета и изучаваните теми. Значително се подобриха следните аспекти:

• Учениците проявяват интерес към философията
• Учениците повишават образователните си резултати
• Учениците придобиват умения за критично мислене
• Учениците проявяват творчество и въображение
• Учениците проявяват готовност за самоподготовка

Използването на филми в учебните часове води до повишаване на мотивацията за учене по философия и подобрява образователните резултати на учениците по предмета.

От сравнението на Анкета 1 и Анкета 2 ясно се вижда, че обучението по Философия в 8. клас е отговорило на очакванията на учениците. По отношение на философските теми, които са представлявали интерес за учениците, голяма част от тези, в които са използвани филми в преподаването, са били интересни за тях. В Анкета 2 учениците дават положителен отговор за използването на филми в часовете. Голяма част от учениците намират приложения на философията и в своето развитие, и в своето ежедневие. Това е добра основа, на която да се стъпи и да направят изводи от анкетирането в посока повишаване на мотивацията за учене като следствие от прилагането на филми в часовете.

Данните от тестовете за измерване на знанията и уменията на учениците са анализирани, за да се установи дали са се повишили образователните резултати.

Резултатите предоставят оценка на нивото на знания по ключови философски понятия и теми. Установява кои области от философията учениците разбират добре и кои области имат нужда от повече внимание.

Това, което е видимо от резултатите от Тест 1 и Тест 2, е повишеният среден резултат на 8.б клас, след прилагане на филмовия подход, като повишението е в полза на Тест 2 – с 0.51 стотни. Повишаването на образователните резултати след прилагане на филмовия подход дава основание да се заключи, че експериментът дава положителни резултати. Това, което прави впечатление от тестването, е, че след прилагане на новия подход няма оценка Слаб 2.

Анализът на Тест 1 и Тест 2 на констатиращия етап показва, че 15 ученици или 55.5% са повишили образователните си резултати и уменията си за аргументация. Според данните учениците са постигнали напредък по отношение на образователните си резултати по Философия.

Резултати, които са постигнати чрез прилагането на филми в часовете по Философия:

1. Повишена мотивация за учене по философия в 8. клас – учениците показват повишена мотивация за учене по философия след прилагането на филмовия модел. Това се проявява в завишаване на образователните им резултати, по-голямото им желание за участие в дискусии, в изпълнение на творчески и изследователски задачи, в ангажиране с философски въпроси, в повишено желание за самоподготовка.

2. Повишени образователни резултати и подобрено разбиране на философията – наблюдава се значително повишаване на образователните резултати и подобрение в разбирането на философските концепции и идеи.

3. Развитие на критично мислене – учениците демонстрират напредък в способността си да разглеждат философски въпроси от различни перспективи, да оценяват аргументи и да формулират обосновани заключения по важни теми. Това се проявява в тяхната способност да участват в дебати и дискусии, да правят по-дълбоки анализи на филмови сцени и философски въпроси.

4. Учениците проявяват по-голямо желание и готовност за самоподготовка, когато им се възлагат творчески и изследователски задачи, чрез гледане на интересни за тях филми.

Резултатите от изследването потвърждават, че филмовото изкуство е ефективен образователен инструмент в преподаването на философия. То съдейства за повишаване на интереса към учебното съдържание, за улесняване на разбирането на абстрактни философски понятия и за развитие на ключови умения като критично мислене, аргументация и самостоятелно учене. Внедряването на този подход показва положително въздействие върху учебната мотивация и резултати на учениците и се препоръчва като добра практика за преподаване на Философия в средното образование.