ПРОФЕСИОНАЛНО „ИЗГАРЯНЕ“ ПРИ НАЧАЛНИТЕ УЧИТЕЛИ

Стресът и прегарянето продължават да бъдат проблем сред учителите, което води до тревожност и депресия. Взаимовръзката между стреса, прегарянето, тревожността и депресията сред учителите е от съществено значение за справяне с този проблем. Няколко са факторите, които корелират с тези проблеми, и определянето им е първата стъпка към разпознаването на мащаба на проблемите, с които се сблъскват преподавателите в професията. Прилагането на училищна програма за информираност и интервенция е от решаващо значение за разрешаване на ранните признаци на учителски стрес и прегаряне, за да се избегне бъдещо влошаване.

Доброто физическо и психическо здраве на учителя е важен фактор и необходимо условие за неговата успешна реализация.

В състояние на физически и душевен комфорт учителят изпълнява по пълноценно професионалните си функции, изгражда добри взаимоотношения при общуването си с учениците, учителите и т.н. Следователно само при наличието на добро физическо и психическо здраве, учителят може да изяви напълно своите социално-личностни и професионално-значими качества, от които зависи в много голяма степен благоприятният климат за работа в клас, в училищния и родителския колектив (Милкова, 2000).

Изследвания върху професионалната обусловеност на труда на учителя и психо-физиологичната му същност показват, че той е рисков и стресогенен.

В каква степен се изразява стресовото състояние зависи както от външни фактори, така и от състоянието на организма, от здравето на човека.

Последиците от влиянието на рисковите ситуации най-често се изразяват в някои соматични и нервно-психични заболявания.

Синдикатът на българските учители е разработил „Концепция за подобряване здравното състояние на учителите в Република България“ с Програма за приложението ѝ. Направените разработки са резултат от работата на научен колектив, съставен от известни учени педагози, психолози и медицински специалсти. Концепцията има два различни аспекта, свързани с професионалната характеристика на труда на учителя. Първата е психолого-педагогическа – представлява съвременен анализ на промените в труда на учителя. Ст. Жекова и М. Михайлов изясняват състоянието на професията, нейните перспективи и необходимостта от осъзнаване на проблемите на училището (от обществото и държавните органи). Втората част от концепцията проследява професионално, но от медицинска гледна точка, състоянието на здравето на учителите и многобройните фактори, които влияят и усложняват обстановката (Коцев, 1996).

Както всяка професия, така и при учителската професия има фактори, които оказват влияние върху здравето на човека. В споменатата концепция конкретно са посочени следните стандартни вредни фактори:

1. Фактори, свързани с комуникативната функция – непрекъснато се получава дистрес при взаимодействие с учениците, училищното ръководство, МОН, както и при липсата на личностни комуникативни умения.

2. Фактори, свързани с конструктивната функция – това са психотравмите, получени при планиране на урока, при творческото пресъздаване, прогнозиране на детското развитие. Проблемът е при учителите, които не могат да се отърват от шаблона, еднообразието, стереотипа, скуката и безразличието по време на уроците си.

3. Фактори, свързани с организаторската функция. Добрите учители задължително трябва да активират учениците си, да преодолеят пасивността и съзерцателността им и липсата на стартова готовност.

4. Фактори, свързани с познавателната функция. При учителите се създава т.нар. съдържателен стрес, страх от провал и безпокойство при провеждането на урока.

5. Фактори на пряката училищна среда. Това е дистресът, получен от тежък социално-психологически климат, нестабилност, несигурност, нелоялна конкуренция, липса на свободен израз и избор и свобода на изказа (Витков, 1996).

Стресът в учителската професия се определя от едни и същи фактори, които действат с различни механизми и оставят разнообразни последици върху здравето.

Правени са много изследвания върху заболеваемостта при учителите. Най-разпространени сред учителите, според проучване на колектив от СУ „Св. Климент Охридски“ и данни на Ив. Димитров за Пловдивския регион, са следните заболявания:

• ОРЗ (остри респираторни заболявания) вкл. простудни – 19%
• Заболявания на гърлото и говорния апарат – 11,02%
• Болести на дихателната система, в т.ч. пневмонии и бронхопневмонии – 15,02%
• Неврози и нервно-психични смущения – 12,6%
• Болести на периферната нервна система (неврити, радикулити) – 2,4%
• Сърдечно-съдови заболявания – 7,3%, от които исхемична болест на сърцето – 2,1%, хипертонична болест – 3,3%
• Заболявания на съдовете на долните крайници – 1,9%
• Болести на щитовидната жлеза – 1,8%
• Болести на пикочно-половата система – 3,4%
• Усложнения на бременността – 2,1%
• Тумори – 1,7%

Проучванията на заболеваемостта при учителите от Пловдивски регион чрез профилактични прегледи за изминалите няколко години показват моментна болестност – 28,42%, в т.ч.:

• Стоматологична заболеваемост – 50,07%
• Заболеваемост на вътрешни органи – 49,15%
• Психична и невротична заболеваемост – 37,41%
• Заболявания на очи, уши – 24,09%
• Хирургична заболеваемост – 11,6%

Съгласно данните от проучвания в нашата страна, като водещи здравни проблеми на българските учители, които изискват неотложни мерки, се определят:

• Хроничен стрес и хроничен дистрес, респ. патологичен стрес
• Хронична психическа умора и преумора
• Нерационален стил на живот в бита и в училището, ниска двигателна активност и др.
• Чести заболявания на гърлото и говорния апарат, значителна част от които са професионално обусловени
• Чести неврози и нервно-психични смущения
• Относително висок интензитет на сърдечно-съдовите заболявания и преди всичко хипертонията
• Недостатъчно активно и със слаба профилактична насоченост медицинско обслужване на учителите
• Слаба или липсваща взаимовръзка и приемственост между териториалната и училищна здравна служба в цялостната дейност по опазване и подобряване здравето на учителите“ (Витков, 1996).

Тенденцията за нарастване на заболяванията при учителите (при хората въобще) се установява с нарастването на възрастта. Данни от изследвания сочат следните резултати:

• За възрастовата група 20-30 години – 8%
• За 30-39 години – 18,2%
• За 40-49 години – 29,5%
• Над 50 години – 53,5%

„Броят на здравите учители намалява с увеличаването на трудовия стаж и от 39,7% (до 5 години стаж) спада на 14,2% (над 25 години стаж). С увеличаването на трудовия стаж нарастват заболяванията на вътрешните органи и психичните заболявания, най-много боледуват учителите от началния и средния курс“ (Милкова, 2000).

И. Димитров (1991) отбелязва, че фактори, които влияят върху здравето, са възрастта и трудовият стаж. Според неговото изследване средната възраст на действащите начални учители в България е 45 години, а 60% от педагозите са с трудов стаж над 15 години (по Малчев, 1995).

Доказателство за влиянието на възрастта и стажа върху здравето на учителите има в проучването на И. Хаджилолова и кол. Те изследват 168 учителки във възрастов диапазон 25 и 55 години, като средният им учителски трудов стаж е 14,6 +/- 8,3 години. Сравняват ги със 106 жени в същия възрастов диапазон, но без учителски стаж в техния професионален живот. При обсъждане на резултатите от изследването е направена констатацията, че при двете изследвани групи значително повишаване на нивото на артериалното налягане (АН) е настъпило след 45-годишна възраст, като при учителите това повишение е значително по-чувствително. При учителки над 40-годишна възраст са регистрирани 31% с повишено АН, а под тази възраст съответно 5,7%. В същото изследване е установена силна корелативна връзка между учителския стаж и нивото на АН. Корелативните отношения между професионалния учителски стаж и АН са по-високи, отколкото между стажа и възрастта.

Получените резултати от това проучване дават основание да се приеме, че „учителският труд и неговата специфика, свързана с високо умствено и нервно напрежение, представлява определен риск по отношение на появата и стабилизирането на артериална хипертония, особено при жените над 45-годишна възраст и лицата с фамилна обремененост за това заболяване“ (Деянов и др., 1995).

Проблем със здравето и по-конкретно със стреса имат младите учители до 30 години и трудов стаж до 5 години и възрастните учители над 50 години и трудов стаж над 25 години (Витков, 1996).

Безспорен е фактът, че днес учителската професия е силно феминизирана. Според някои това е положително явление – необходимостта (особено при малките деца) от топлота, повече емоционалност според тези автори могат да се дадат само от жени. В другата крайност са авторите, които смятат, че феминизирането води до непълнота и до едностранчивост на професионалните резултати; някои дори обясняват наличието на традиционализъм, консерватизъм и педантизъм с „женския вид“ на професията. Преобладава обаче мнението, че учителската професия се нуждае колкото от жени, толкова и от мъже (Жеков, 1979).

Доминирането на жените в професията обуславя и факта, че повечето проучвания и изследвания са направени върху жени.

При мъжете учители до 30-годишна възраст почти половината нямат заболявания, докато при тези над 50 години, неболедувалите са само 16%. Мъжете в сравнение с жените учители имат по-голяма стресоустойчивост. В педагогическата информация, дадена в сп. „Начално образование“, бр. 6, 1996, се съобщава, че 23,30% от жените учители са склонни към дистрес, а при мъжете този процент е 13,20. При жените дистресът предизвиква различни усещания, които сериозно безпокоят и пречат на работата. Резултатите, получени по специалности, показват, че най-малко отсъствия от работа поради заболявания или злополуки имат началните учители, учителите по музика и изобразително изкуство. Най-висока е заболеваемостта с временна нетрудоспособност при учителите от горния курс. Въз основа на изследователски данни е установено, че най-много боледуват учителите по математика, физика, химия и биология. След тях се нареждат преподаващите езици, история и география. Ако може да се каже „най-здрави“ (с най-малко отсъствие от работа) са учителите по изкуства и началните учители (Милкова, 2000).

През 70-те години в САЩ изкристализира една сравнително по-нова област на проучване на стреса – проучване на професионалния стрес. Голям напредък в изучаването му има след основаването на Национален институт по охрана на труда и здравеопазването в Синсинати – САЩ. Психолозите от този институт насочват усилията си към изучаването на връзката между някои условия на труда (стресори) и здравословното състояние на работниците. По този начин те разработват въпросници за изследване на професионалния стрес, като някои от тях са адаптирани към българските условия и език (Тошева, 1993).

Източниците на професионален стрес могат да се групират в три основни категории:

1. Органични характеристики и процеси.

2. Условия на труд и междуличностни отношения – тук влизат шум, екстремална топлина или студ, неадекватна осветеност, замърсеност на въздуха, липса на уединение, работа на смени, лоша комуникация, неравенства в заплащането, липса на признание и доверие, конфликти.

3. Професионални характеристики и изисквания на работата – стресори са ниските или прекалено големите изисквания към уменията, отговорността за хората при някои професии, безработицата и др.

Изброените източници дават основание да се твърди, че многообразието на професионалните стресори е голямо. Реагирайки на неизбежните стресиращи ситуации, срещани на работното място, хората могат да опитат да се борят срещу очаквани отрицателни последици, чрез различни стратегии за справяне.

Последиците от професионалния стрес са различни и могат да се изразяват както с физиологични, така и с психологични и поведенчески реакции. Към физиологичните се отнасят: главоболие, физическо напрежение и преумора, проблеми с дишането, сърдечно-съдови болести, стомашно-чревни заболявания, телесни наранявания, кожни болести и много други. Към психологическите реакции при професионален стрес се отнасят: тревожност, неадекватност, психическа умора, ниска самооценка, депресия, неудовлетвореност, гняв, психози, отчуждение, загуба на концентрация и др. Поведенческите реакции при професионален стрес са много разнообразни и индивидуални, т.е. различните хора реагират различно на едни и същи професионални стресори. Например индивидуалните различия се идентифицират от екстроверсията, авторитаризма, контрола, търпимостта, гъвкавостта и др.

Бърнаутът не е ново понятие. Преди години той се е разглеждал като стрес, но с развитието на науката, днес той се разглежда като отделно състояние, свързано със стреса. Като всяко психично състояние бърнаутът е свързан с преживявания, и по-конкретно с неудовлетвореност от труда, отчуждение, стрес в работата. Бърнаут се появява само при професии, свьрзани с работа с хора – лекари, учители, социални работници. Този вид специалисти ефективно се занимават с хора, често изпитват отегчение от поведението на другите, а това не се признава от обекта на дейността им; не могат да достигнат до резултат въпреки старанието си. До бърнаут достигат хора, които започват работата си с голям ентусиазъм, с желание за успех, с прекалено високи цели, които често се оказват нереалистични. След очакването на тези хора да бъдат признати в работата, настъпва изчерпване на емоционалния им заряд и те се чувстват психически и физически изморени, изтощени, безпомощни, без надежда за ефективност в работата. Изчерпването настьпва в резултат на изживяване на травмиращи преживявания. Много автори изтъкват като причина за бърнаута всекидневният стрес, изолацията на хората в днешния труд и липсата на социална подкрепа.

Признаци за бърнаут са: изчерпване на емоционалните ресурси, негативни чувства, дехуманизация в отношенията, отрицателна оценка относно собствената работа, чувство на неудовлетвореност, намаляване на собствената ценност, от което страдат не само хората с бърнаут, но и близките им (Русинова, 1999).

Бърнаутът се разглежда и като процес, и като състояние. Ако се разглежда като процес, в него се диференцират няколко стадия:

• ентусиазъм
• стагнация
• фрустрация
• апатия
• бърнаут – пълно опустошение и „изгаряне”

Процесът може да спре във всяка една от тези фази. Той може да бъде обратим, ако човекът срещне подкрепа, ако се подобри организацията и ако се оцени реално ситуацията.

Професионалното изгаряне на учителите е сериозен проблем, който засяга не само учителите, но и учениците, които се учат при тях. Това е проблем, който трябва да бъде адресиран и решен, за да се гарантира едно здраво и продуктивно образование за всички.

Един от най-големите фактори, които допринасят за изгарянето на учителите, е прекомерната работна натовареност. Учителите се изправят пред необходимостта да подготвят уроци, да оценяват работата на учениците, да комуникират с родителите и да участват в професионално развитие, всичко това в рамките на ограничено работно време. Този натиск може да доведе до умора, стрес и изгаряне.

Освен това учителите често се изправят пред предизвикателства в управлението на класа. Те трябва да се справят с деца с различни потребности, умения и интереси, да управляват конфликти и да поддържат дисциплина. Това може да бъде изтощително за учителите и да допринесе за изгарянето им.

Друг фактор, който може да допринесе за бърнаут на учителите, е липсата на подкрепа и признание от страна на управленския екип, родителите и общността. Учителите имат нужда от подкрепа и признание за своята работа и постижения, за да се чувстват мотивирани и оценени.

За да се реши проблемът с професионалното изгаряне на учителите, са необходими някои мерки. Първо, трябва да се намали работната натовареност на учителите, като се осигурят повече ресурси и подкрепа за техните задължения. Това може да включва повече време за подготовка на уроците, по-малки класове по отношение на брой ученици и по-голям брой служители – помощник на учителя и помощен персонал.

Второ, учителите трябва да получат по-добра подкрепа и признание за своята работа, чрез активно участие в процеса на вземане на решения в училището, по-голяма видимост на техните постижения и принос в образователния процес, както и по-честа обратна връзка от учениците и родителите.

Трето, осигуряване на обучения за учителите по различни теми като: управление на стреса, управление на класа и други умения, които ще им помогнат да се справят по-ефективно с предизвикателствата в работата.

По данни на проучвания, една втора от учителите се чувстват „изгорени“ и изтощени от работата си. Това се дължи на редица фактори, като нарастващия брой на учениците в класовете, ниското заплащане, ограниченото време за подготовка и планиране на уроците, недостига на ресурси и технологии за обучение, както и сложността на отношенията с учениците и техните родители.

Изгарянето на учителите може да доведе до сериозни последствия за образователната система. Учителите, които се чувстват изчерпани, могат да загубят мотивацията си да учат и да изграждат отношения с учениците. Това може да доведе до намаляване на успеха на учениците и влошаване на общия образователен процес.

Накрая, важно е да се промени отношението на обществото към учителите и тяхната професия. Трябва да се насърчава признанието на техните постижения и важността на техния принос за обществото като цяло. Това може да включва кампании за повишаване на уважението към учителите, образователни програми за децата, които да им помогнат да оценят и уважават своите учители, и други подобни инициативи.

В заключение, професионалното изгаряне на учителите е сериозен проблем, който засяга цялата образователна система. За да се реши този проблем, е необходимо да се предприемат мерки за намаляване на работната натовареност, осигуряване на по-добра подкрепа и признание за учителите, обучение за управление на стреса и класа и промяна в отношението на обществото към учителите и техния принос за развитие и растеж на една нация.

Националният център по хигиена и медицинска екология предлага следните методи за редуциране и преодоляване на стресовите състояния:

Автогенен тренинг – разработен от Шулц, впоследствие усъвършенстван от много автори. Осъществява се чрез регулиране на дишането, отпускане на цялото тяло (мускули на ръце, крака и т.н.), превключване на вниманието и стремеж да се намали будността на съзнанието до степен на лека, средна или дълбока дрямка, която може да премине в сън. По този начин бързо се намалява нервно-психичното напрежение, възстановяват се силите и се увеличава устойчивостта към стресови ситуации. Автогенният тренинг е надеждно профилактично средство срещу сърдечно-съдови, психични и нервни заболявания. Тази техника е удобна и лесна, тъй като след обучение може да се прилага и чрез самостоятелни занимания, а освен това съкратените й варианти се свеждат до 5 минути.

Прогресивна мускулна релаксация – подобна на автогенния тренинг. Състои се в системно свиване и отпускане на различните видове мускули. Обучението може да се извърши за 6 сеанса по около 20 мин.

Регулативна музикотерапия – тя е групов психопрофилактичен и психотерапевтичен метод, който използва музиката като средство за обучение в „регулативно поведение”. Чрез този метод се цели да се регулират психовегетативните функции, преодоляване на невротичните оплаквания, увеличаване на диференцираността на преживяванията и др.

Когнитивен тренинг – има за цел научаването на логично-резонни реакции, чрез които индивидът да отговаря при стресови ситуации. Освен това се цели да се подобрят уменията за комуникация и да се коригира поведението чрез ролеви игри и техники за професионално значими качества.

Комуникативен тренинг – много важен за учителската професия, тьй като комуникативните проблеми са едни от източниците за професионален стрес при учителите. Чрез този тренинг се повишава социално-психологическата култура, по-добре се разбира гледната точка на партньора, придобиват се умения за анализ на проблемна ситуация, по-добро осъзнаване на собствените мотиви и действия.

Тренинг за самоутвърждаващо поведение – разновидност на комуникативния тренинг. Той е среден път между агресивното (директивно) и пасивното (отстъпчиво) поведение и позволява реализирането на собствените цели и потребности, без да се пренебрегват правата на другите хора. Ако човек придобие такова умение, значително намалява рискът от възникване на напрежение и отрицателни емоции, тъй като намалява и рискът от възникване на конфликтни ситуации в учебно-възпитателната работа (Тошева, 1993).

С това не се изчерпват методите за психологична интервенция.

В литературата се посочват и други начини за постигането на дълбока релаксация. Например хипнозата – под умелото ръководство на специалист хипнотичното състояние лесно може да бъде постигнато, а след това може да се премине и към самохипноза. Трябва да се има предвид обаче, че при хипноза се повишава нивото на внушаемост.

Друг психопрофилактичен метод е медитацията. Тя се извършва чрез съзнателна концентрация на вниманието върху дума, фраза или предмет и така се стига до откъсване от непосредствените възприятия и насочване към самите процеси на мислене. Медитацията повишава нивото на стресоустойчивост и способността за концентрация и интегративност на мисленето.

Дистанциране – това е метод, който е свързан с умение за бързо трансформиране на негативните емоционални реакции в рационален процес на преосмисляне на ситуацията, мястото на индивида в нея и целите му. Например, ако учителят е въвлечен в разгорещен спор с друг човек (ученик, колега или др.), чувството на гняв и раздразнение ще предизвика реакция на стрес. Ето защо много важна е способността на индивида да се дистанцира от актуалните си преживявания и емоционално състояние, за да осъществи контрол върху тях и да се намалят негативните последствия от стреса (Занев, 1995).

Споменатите техники за повишаване на индивидуалната устойчивост на стрес представляват едната посока, в която може да се търси трайно разрешаване на този проблем при учителите. Но колкото и да се полагат усилия в тази насока, те ще бъдат безплодни, ако не срещнат подкрепа от другите две значими сфери за личностната реализация на учителя – семейната и професионалната среда.

Семейната и професионалната среда са органично свързани. Конфликтите и неблагополучията от едната сфера лесно се пренасят в другата.

Конфликтните взаимоотношения в семейството са най-честа причина за стресиращо въздействие върху отделните му членове. При семейства със затворена система на общуване има много области, които са забранени за дискутиране, макар че за един или за друг член от семейството те представляват интерес. Семейства, в които не се дискутират теми като смърт, секс, насилие, религиозни вярвания, политически идеи и различия в семейството, обикновено развиват някаква форма на конфликт. Ето защо е важно откритото общуване в семейството, което дава възможност всеки член от семейството да добие реална представа за ситуацията, да получи обратна връзка за възгледите, проблемите, интересите на другите членове. Уважението, признанието, разбирането от страна на семейството са много важни за осъществяваната от него подкрепа.

За хората от всички професии, в това число и учителите, винаги е по-лесно да се справят със стреса, когато професионалната среда е подкрепяща и релаксираща. Позитивната атмосфера създава желание за работа и може да предпази от острите негативни реакции, предизвикани от стреса.

Организацията на трудовите колективи е свързана със следните особености: колективът е предимно женски и това създава определени трудности във взаимоотношенията; основно и водещо ядро в структурата на колектива е учителският състав. Феминизацията на учителския колектив се отразява неблагоприятно върху неговия социално-психическият климат. Известно е, че жените по правило са емоционално по-лабилни и неустойчиви, по-раздразнителни и по-малко сговорчиви, по-често са егоистични и с индивидуалистични черти на характера, понякога са особено критични, нищо не харесват, с нищо не се съгласяват и т.н. (Вълева, 1997). Причините, които най-често пораждат конфликти в един педагогически колектив, са: липса на колегиалност, професионална завист, незадоволени потребности, лично отношение на ръководството към някои преподаватели, стремеж към социална изява и други (Вишнарова, 1997).

Когато социално-психическият климат в педагогическият колектив е здрав, творчески, учителите са спокойни, емоционално по-устойчиви и нравствено-психически по-издръжливи. И обратно, при нездрав психически климат учителите често се възбуждат и тревожат, разстройват се и боледуват.

При отсъствие на здрав климат в учителския колектив се увеличава стресът и психическият дискомфорт.

При повечето от проведените изследвания върху появата на конфликтни ситуации в учителските колективи се установява, че те са отрицателно и нежелателно явление, но са неизбежни и е необходимо да се тьрсят ефективни начини за тяхното по-бързо преодоляване и изграждане на здрав психичен климат.

Професионалното изгаряне е сложно явление, което възниква чрез различни фактори и обстоятелства, и не може да се управлява само с един или друг начин или способ.

Училищата трябва да бъдат приоритет и да насърчават интервенции, насочени към личното благополучие на учителите. Тестването и прилагането на интервенции, насочени към подобряване на благосъстоянието и способността на учителите да се справят, са важни за преодоляване на стреса и прегарянето. Очаквано въздействие от различни интервенции е бъдещото предотвратяване или намаляване на тревожност и депресия сред учителите в образователната система, чрез различни училищни програми за информираност и интервенция за откриване на ранните признаци на учителски стрес и прегаряне или програми, които включват техники за медитация или подкрепа.

И накрая, правителствата, училищните съвети и политиците трябва да си сътрудничат с изследователи при проектирането и прилагането на мерки за подобряване на психичното здраве на учителите, производителността (преподаването) и качеството на живот.