УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ ПРИ УЧЕНИЦИТЕ ВЪВ ВТОРИ КЛАС

Настоящата статия  представя методика за анализ на четивната грамотност на ученици от II клас, посредством тест за регистриране на знанията за четене с разбиране. Използвана е тестова методика за установяване на нивото на усвоените умения за четене с разбиране, въз основа на откъс от текст. Основен извод от проведеното изследване е, че повишаване на равнището на четивната грамотност на учениците в начален етап е възможна само ако на четенето се погледне като наука и се синхронизират българските стандарти за проверка и оценка на четивната грамотност със стандартите на Европейската езикова рамка и международните критерии за равнищата на четивна грамотност.

Една от актуалните теми в началното училище е формирането на навици за четене с разбиране на всякакъв вид литература, които от своя страна са една добра основа за изграждане на четивна компетентност, висока степен на разбиране и усвояване както на прочетен текст, така и на по-големи смислови цялости. Нейното формиране не е еднократен акт, а продължителен процес. Затова трябва да се полагат усилия и да се извършва целенасочена дейност. Ежедневното четене, споделяне и разказване на книги помага за развитието на детето. Така то се запознава със звуците, научава нови думи и обогатява речника си.

Редица европейски и световни изследвания на грамотността, като PIRLS (https://pirls2021.org) и PISA (https://www.oecd.org/pisa/publications/pisa-2018-results.htm) акцентират върху необходимостта от развитие на ранното детско четене. Всички те посочват, че огромният брой неграмотни може да бъде намален, ако целенасочено положим усилия да приобщим децата към книгите още от люлката. Всичко това изгражда грамотността на детето и му помага да я продължи успешно на по-късен етап от живота си.
Четенето с разбиране включва както умения за установяване на факти в конкретна писмена форма, така и умения за интерпретиране на тези факти с различна дълбочина на зададения в текста смисъл. За постигането на това от учениците в началния етап се изисква да умеят да открият непосредствената информация от текста, да се основат на собствения си досегашен опит да разберат прочетеното, да направят една или друга интерпретация.

ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

Четенето се определя като способност да се възприема, разбира, оценява и използва писмената реч и знание в различни ситуации. Това означава разбиране на писмен текст, неговото използване и прилагането на съдържащата се в него информация в процеса на учене през целия живот. Четенето е много повече от разпознаване на буквите, включва разбиране значението на думите, знания за фактите, нещата и явленията като цяло.

Когато чете, човек трябва да е в състояние да декодира езика и да прилага знанията си за синтаксиса в съответствие с общите възприятия на думата, да разбира абстрактни текстове, да прави обобщения на отделни текстове или на тематично свързани такива. Четенето е сложен процес, защото освен декодиране на написаното включва и разбиране на текста ( Борисова, 2013). В това се крие и същността на четенето, а именно учениците да съумеят да възприемат и разберат прочетеното от тях.

В същото време това е и процес, при който съдържанието на четения текст и възможностите за използване на съдържащата се в него информация се възприемат и оценяват. На практика усвояването на четенето изисква координирано функциониране на всички мозъчни структури. В резултат на това мозъкът разграничава същественото от незначителното, а взаимодействието между памет, език и мислене осигурява възприемането на съдържащата се в текста информация и нейното декодиране на базата на предварителните познания и съхраняването ѝ в паметта.

В повечето случаи четенето се усвоява и усъвършенства във възрастта между 6 и 11 години. Това е периодът на  началното училищно образование, когато границите на развитие на децата се определят от техния индивидуален  потенциал и особености и зависят до голяма степен от личността на хората, присъстващи най-активно в живота им: техните родители и учители.

Развитието на уменията за четене е сложен процес. Той е свързан на първо място с последователното линейно възприемане на писмените символи (буквите), думите, изреченията и целия текст, който процес продължава през всички години в начален етап, трябва да бъде надграждан и усъвършенстван, за да се постигнат трайни знания и умения за четене с разбиране. Следва етапът на разбиране и осъзнаване на смисъла на прочетеното, пораждане на интерес към темата/сюжета, извличане на съдържащата се в текста информация. Тази информация преминава през процес на езиково декодиране (обработка в мозъка), при което се сравнява с предишни знания, подлага се на съмнение, оценява се, пресява се, класифицира се, организира се и се съхранява в паметта, за да бъде използвана когато е необходимо (Щерева, 2003). Когато четящият разбира смисъла на текста, който чете, това му помага да задържи вниманието си върху четенето, поражда желание да продължи да чете и поддържа мотивацията.

Развитието на вниманието е процес на уголемяване, усъвършенстване, на натрупване или диференциране на жизнените сили на индивида. Емпирично развитието се разкрива като серия от промени. Понякога вместо “развитие” се използват термините “формиране”, “растеж”, “съзряване”. Чрез тях се акцентира върху едни или други аспекти на психо-биологичната природа на развитието. Съществуват обособени линии на биологично, социално, психично и духовно развитие (Минчев, 2005). Съвкупността от всичко това е от голямо значение за развитието на ученика, както и на неговите способности за напред.

При децата в начална училищна възраст една от най-бързо развиващите се сфери на когнитивната (познавателната) дейност е вниманието. След седемгодишна възраст тепърва се появява волевото внимание, като във възрастта непосредствено след това то започва да се развива и усъвършенства скокообразно. Тази характерна особеност на вниманието, което е основен когнитивен процес, обуславящ успешното развитие на уменията за четене с разбиране, поставя важни въпроси относно динамиката на самото развитие на уменията в ранната училищна възраст. Начинът, по който се усвояват уменията за четене с разбиране, е в тясна връзка с постоянното развитие на вниманието, затова и би могло да се твърди, че усвояването на четенето с разбиране би могло да се разглежда както като показател, така и като следствие от това развитие. В тази връзка, за целите на нашето изследване дължината на текста е съобразен с възможностите и възрастовите характеристики на изследваните лица.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ

За изследването на четивната грамотност и в частност – четенето с разбиране в начална училищна възраст, се използва тест, който е особено подходящ за 8–9-годишните ученици. Като цяло тестът  не гарантира абсолютна точност, но предоставя достатъчно широка  информация за  четивната грамотност  на учениците в началния етап на обучение,  с определена точност. Макар че за педагогическите  изследвания няма еднозначна класификация на методите, това диференциране на въпросника като самостоятелен метод съответства на очакванията за постигане на надеждни резултати.

Обект на изследването е процесът на обучение по български език и литература и умението за четене с разбиране на кратък текст от второкласници.

Предмет на изследването са знанията и уменията на учениците  за разбиране на това, което четат. Диагностичното изследване е насочено към проследяване както на разбирането на кратък текст, така и към приложението на тези знания. Изследването е проведено с 19 ученици (11 момичета и 8 момчета) от втори клас на  ОУ „Стою Шишков”, гр. Смолян.

Основният акцент на изследването е четивната грамотност на учениците. Диагностиката се осъществява посредством когнитивен тест за знания. Той  включва както задачи, измерващи знанията и уменията на учениците, така и задачи, ориентирани към тяхното практическо приложение. Целта е да се диагностицира равнището на знанията и уменията на учениците, свързани с разбирането на това, което четат, и да се направят изводи за училищната практика.

Тест „Страхливият приятел“ е за регистриране на знания и съдържа 8 задачи. 5 са със структуриран отговор, 1 задача е за свързване, а 2 са със свободен отговор.

СТРАХЛИВИЯТ ПРИЯТЕЛ

Народна приказка

Една сутрин Хитър Петър отишъл с един приятел в гората на лов. Както вървели и приказвали, ненадейно пред тях излязла мечка. Петровият другар много се изплашил. Хвърлил пушката и едва успял да се качи на най-близкото дърво. Хитър Петър хукнал да бяга, но се препънал и паднал на земята.

Мечката отишла при Петър. Подушила го, позавъртяла се и си отишла. Ловците дошли на себе си. Приятелят се смъкнал от дървото, а Петър станал от земята…

РЕЗУЛТАТИ

Чрез диаграмите са представени данните, получени от въпросите с допуснати най-много грешки от учениците. Данните са от теста, който проведохме, и след който с учениците работихме целенасочено върху четивната грамотност. Като цяло разликата между момичета и момчета в броя на верни и грешни отговори не е статистически значима. Анализирани са само въпросите с най-много допуснати грешки – 3, 7 и 8 въпрос.

На въпрос № 3 (Коя дума НЕ показва начина, по който мечката се е появила пред Хитър Петър и приятеля му?) само 1 момиче и 4 момчета отговарят вярно. Високият процент на грешките предполагаемо се дължи изцяло на невнимание и бързина. В същото време, по-голям процент момчета дават повече верни отговори, отколкото момичетата. От този резултат може да се предположи, че момчетата са по-запознати с лексиката, но дават повече верни отговори на въпроси, които не изискват внимателно прочитане.

Въпрос №7 и №8  изискват внимателно изчитане на целия текст и разбиране на краткия диалог.

На въпрос №7 („Запиши изреченията, от които личи, че приятелят на Хитър Петър му се подиграва“) процентът правилни отговори се повишава – 3 момичета и 5 момчета отговарят правилно.

На въпрос №8 („Какъв извод си направил Хитър Петър за следващия път, когато отива на лов?“) вярно отговарят още повече ученици – 5 от момичетата и 11 от момчетата. Този резултат показва, че макар и да съществуват сериозни индикации за липса на достатъчна концентрация, повечето ученици са напълно способни да разберат смисъла на текста.

За да разбере прочетеното, ученикът трябва да умее да чете. За да анализира и отговаря на въпроси, е нужно да извлече и разбере смисъла на текста. За изследваните ученици става ясно, че за да приложат знанията и уменията си, е нужно най-вече внимание, което на тази възраст все още не е устойчиво. Това става ясно и от теста, тъй като най-много грешки са допуснати на въпроси, които изискват внимателно прочитане. Всички деца, участвали в изследването, умеят да четат, но предполагаемата причина за допускането на голям брой от грешките в теста са възрастовите характеристики при развитието на когнитивните процеси и най-вече устойчивостта на вниманието.

 ИЗВОДИ

Изследването показва, че повишаване на равнището на четивната грамотност на учениците в средното училище е възможно само ако на четенето се погледне като наука и се синхронизират българските стандарти за проверка и оценка на четивната грамотност със стандартите и международните критерии за равнищата на четивна грамотност. От настоящите резултати може да се изведе предположението, че използването на различни стратегии би допринесло за развитието на уменията за четене с разбиране. Това се потвърждава от по-високите резултати, показани от учениците, използващи няколко различни стратегии. Също така ученици, които имат по-добре развити умения за четене с разбиране, се справят по-добре на тестове и постигат по-високи резултати в ученето като цяло. Стратегиите, които учениците се научат да използват и развиват в ранните си години, се превръщат в умение за цял живот и те могат да разчитат на тях, независимо от естеството на заниманията си.

Резултатите показват, че четивната техника на изследваните ученици е добра, но трябва да се работи върху концентрацията и задържането на вниманието им. При повечето въпроси от теста момчетата дават повече верни отговори, но това не означава, че четивната техника на момичетата е по-слаба, защото на някои от въпросите техните верни отговори са повече като проценти. Тези характеристики предполагаемо се дължат най-вече на разликите в интересите на учениците. По-слабият интерес на момичетата към някои теми е основна предполагаема причина за различията в показаните резултати.

Може да се обобщи, че учениците от 2-ри клас като цяло показват съответни за своята възраст умения за четене с разбиране, макар и с някои характерни особености. Работата с подобни текстове в посока на оценката на тези умения обаче непременно трябва да отчита интересът, който тези текстове предизвиква у учениците, необходимо е да се използват текстове, фокусирани върху различни социално-емоционални теми.