Технология за развитие на устната реч чрез логопедични практики в първа възрастова група

Няма съмнение, че различните игри и иновационни технологии, свързани с развитието на речта, са от решаващо значение за напредъка на децата. В крайна сметка, различните логопедични упражнения под формата на игра не само им позволяват да общуват и развиват различни умения, но също така стимулират когнитивните процеси и насърчава съвместните дейности в групата. Говорейки за ролята на игрите в предучилищна възраст, заслужава да се отбележи, че играта е една от най-естествените и спонтанни дейности в живота на детето. Важността му далеч надхвърля простото забавление.

Игровите действия са в основата на играта. Колкото по-разнообразни са игровите дейности, толкова по-интересна е самата игра за децата и толкова по-успешно се решават познавателни и игрови задачи.

В езиковите игри несъмнено трябва да има „усилие на мисълта“. Игрите трябва да спомагат за разширяване и укрепване на устните езикови умения; те трябва да бъдат не само забавни, но и образователни.

През учебната 2024/25 година с децата от 1-ва група се проведоха серия от ситуации, съдържащи игри с логопедична и познавателна насоченост, свързани с развитието на речта. В началото преди провеждането на ситуациите и в края на годината след прилагането им бе проведен тест за оценка на знанията и уменията на децата върху усвоения материал.

Организация на изследването

Цел на изследването – да се създаде технология за развитие на устната реч чрез педагогически иновации в първа възрастова група и да се провери тяхната ефективност.

Задачи на модела на обучението са:

• Да се проучат теоретичните основи на проблема;
• Да се разработи технология за развитие на устната реч в първа възрастова група, чрез иновативни педагогически практики;
• Да се изработи инструментариум за изследването;
• Да се осъществи констатиращо изследване;
• Да се осъществи обучаващ експеримент с деца от първа възрастова група;
• Да се осъществи контролно изследване;
• Да се обработят получените емпирични данни със статистически методи и да се представят графично;
• Да се анализират и обобщят резултатите от изследването.

Обект на изследването са 12 деца на възраст 3-4 години, които се обучават в ДГ „Щастливо детство” в гр. Раковски, група „Пчелички“.

Предмет на иновационното изследване е представяне на ефективни обучителни технологии по български език и литература за подобряване устната реч при 3-4-годишните.

Резултати от изследването

Таблица 1. Критерии и показатели за оценка на езиковите уменията на децата от първа възрастова група – изходно ниво

Критерий	Показатели
1) Детето правилно повтаря звуците	Способността на детето да повтаря правилно звуци е основен показател за фонетичното и фонологичното развитие. Тази способност отразява нивото на слухово възприятие и двигателния капацитет на говорните органи (език, устни, небце). На тази възраст децата развиват способността си да издават ясно речеви звуци.
2) Правилно назовава пълното си собствено име, възрастта си и имената на членове на семейството	Разбирането и назоваването на собственото си име, възрастта и имената на членовете на семейството е ключов показател за цялостно езиково развитие. Тази способност отразява не само способността за разбиране на говоримия език, но и разбирането на дететото за неговата принадлежност и на близките му. Този критерий е показателен и за развитието на работната памет и обхвата на вниманието.
3) Назовава отделни характеристики на играчки	Способността да се назовават правилно предмети и характеристиките им показва, че детето е развило добра връзка между представените обекти и съответното им предназначение. Тази способност отразява както лексикалното развитие, така и способността за достъп до речников запас.
4) Разбира и следва инструкциите	Разбирането и спазването на прости инструкции е ключов показател за цялостно езиково развитие. Тази способност отразява не само способността за разбиране на говоримия език, но и работната памет и обхвата на вниманието.
5) Повтаря думите правилно	Правилното повторение на прости думи е решаваща стъпка в усвояването на езика. Тази способност зависи не само от способността за артикулиране на отделни звуци, но и от фонологичната памет и способността за интегриране на звуци в думи.
6) Използва кратки прости изречения	Използването на кратки прости изречения показва, че детето може да организира думите в граматически правилни структури, което е от решаващо значение за ефективната комуникация.

 

Таблица №2. Резултатите от Тест №1

Критерии и показатели
Критерий	Показатели
	Високо	Средно	Ниско
1. Повтаряне на звуци Помолете детето да повтори следните звуци: /a/, /e/, /и/, /o/, /у/ /м/, /п/, /т/, /к/б	10	2	0
2. Назовава собственото си име и възраст и имената на членове на семейството	9	2	1
3. Назовава отделни характеристики на играчки	9	1	2
4. Разбира прости команди. Дайте на детето прости инструкции и наблюдавайте реакцията му: „Докосни носа си“, „Дай ми топката“, „Седни“	10	1	1
5. Произнася думите правилно	8	2	2
6. Използва кратки прости изречения	8	2	2

Резултатите от теста, проведен в началото на учебната година, показва, че най-много деца са достигнали високо ниво – повече от 70 %; 20% са постигнали средно ниво; а 10% ниско. Затруднения имат при назоваване на възрастта и членовете на семейството си, както и при произнасяне на думи със струпани съгласни. Затруднения се срещат в използването на кратки прости изречения. Тези деца се нуждаят от допълнителна индивидуална работа, за да преодолеят трудностите, свързани с речта.

Резултатите са положителни, като над 70% от децата постигат високо ниво по всички показатели. Това предполага, че по-голямата част от децата в група „Пчелички” имат подходящо за възрастта си развитие на речта и езиково разбиране. Въпреки това, 20% от децата, които са получили среден резултат, и 10% с нисък резултат, биха могли да се възползват от допълнителна интервенция, фокусирана върху областите, където са имали най-големи затруднения. Въвеждането на специфични стратегии за обучение по български език и литература би могло да помогне за по-нататъшно подобряване на речевото развитие на тези деца.

След първата диагностика нито едно дете няма отличен резултат. Основната група от децата имат „добро“ представяне. Като позитивна тенденция може да се отбележи, че няма и нито едно дете, което да има „незадоволително“ представяне. Тази положителна тенденция предполага, че децата от група „Пчелички” имат солидна основа в развитието на речта и езиковото разбиране.

Чрез прилагането на посочените стратегии и дейности учителят може да създаде по-обогатяваща и ефективна учебна среда за децата, което трябва да се отрази в по-положителни резултати при следващата диагностика на устната реч. Ключът е да се предложи балансиран подход, който съчетава фонетично, лексикално, граматично и прагматично езиково развитие, адаптирано към индивидуалните нужди и способности на всяко дете.

Анализ на резултатите – междинен етап

При провеждането на педагогическите ситуации с децата беше воден протокол, който имаше за цел да проследи поведението им по предварителни критерии и показатели.

Резултатите от проведеното наблюдение на децата по време на провежданите ситуации показват, че те проявяват толерантност, разбиране, добронамереност, отзивчивост един към друг. Емпатия проявяват 10 деца. По време на игрите не са проявявали грубост, не са влизали в конфликт. Прави впечатление, че 3 деца в края на няколко от игрите се сърдиха, което се дължеше на загубата на играта от екипа.

Три от децата влязоха в спор по време на групова работа, което се дължеше на желанието на няколко от тях да водят екипа. Имаше изразени няколко лидери. Но след намеса от моя страна децата взеха решение, което да бъде удовлетворяващо за всички в екипа.

При провежданите игри беше наблюдавана и степента на развитие на определени компетенции. 7 от децата притежават отлични комуникативни умения, а 2 добри. Децата умеят да общуват помежду си и да контролират емоциите и настроенията си по време на работа.

Промяна у децата се наблюдава по отношение на самосъзнанието им, как те осъзнават, възприемат и затвърждават новите умения, чрез предложените игри и логопедични практики.

Анализ на резултатите – контролен етап

След прилагането на предложените дейности и активности, учителят повтаря диагностиката, със същите задачи. Резултатите на всички деца са се подобрили. Няма нито едно дете, което да е получило добро, средно или незадоволително оценяване.

Средният резултат се е подобрил с повече от 10 точки между двата теста.

Прилагането на нови образователни стратегии в група „Пчелички“ има забележимо положително въздействие върху развитието на устната реч на децата на 3-4 години. След въвеждането на специфични дейности, адаптирани към техните нужди, всички деца показват значително подобрение на езиковите си умения, достигайки ниво на отлични постижения по оценяваните показатели. Този напредък отразява ефективността на интервенциите, фокусирани върху ключови области като фонетика, речник, разбиране на инструкции и участие в разговори.

Фактът, че няма деца с добър, среден или незадоволителен резултат, е ясен индикатор, че прилаганите стратегии са не само подходящи, но и високоефективни. Дейностите по фонетика и фонология, обогатяването на речника чрез четене и упражненията за разбиране и използване на цели изречения са допринесли за балансирано и стабилно езиково развитие при децата.

Успехът на тези интервенции също така подчертава важността на всеобхватния и непрекъснат образователен подход, който съчетава развлекателни и педагогически дейности, като включва както образователната, така и семейната среда. Постоянната обратна връзка и активната подкрепа от родителите са решаващи в този процес, създава се положителна и стимулираща учебна среда за децата.

В обобщение, опитът показва, че с подходящи стратегии и подход, насочен към индивидуалните потребности на децата, е възможно да се постигнат добри резултати в развитието на устната реч в ранна възраст.

Иновативните практики чрез игри и логопедични интервенции могат да изиграят съществена роля в живота на децата още от първа възрастова група. Чрез тях децата не само придобиват знания и умения, но и развиват своите умения за общуване. Технологиите формират редица положителни качества у малките деца като: комуникативност, умение за сътрудничество, емпатия и т.н. Играта е привлекателна, защото активира мисловните процеси и повишава мотивацията на децата.