ИНТЕЛЕКТУАЛНО-ПОЗНАВАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ НА ДЕЦАТА В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ПО МАТЕМАТИКА

В статията са представени резултатите от проведено тестиране и наблюдение на децата от трета възрастова група за изследване на интелектуално-познавателната активност в образователния процес по математика.

Интелектуалното образование на децата в предучилищна възраст е систематично и целенасочено педагогическо въздействие върху растящия човек с цел развитие на ума. Това въздействие се осъществява от възрастните и включва система от различни средства, методи и създаване на необходимите за това условия.

За интелектуалното развитие на децата в предучилищна възраст от съществено значение е усвояването на математическите понятия, които са толкова необходими за разбирането на заобикалящия ги свят. Когато опознава света, детето извършва различни действия, в резултат на които изследва, сравнява, установява съответствие, брои, измерва, групира, запомня, разсъждава и обяснява действията си.

Съществено условие за развитието на математическите представи на децата е предметно-пространствената среда. Това е, на първо място, наличието на интересни образователни игри, занимателен материал: пръчки на Кюйзенер, различни игри на Воскобович, най-простите варианти на игрите Танграм, яйцето на Колумб, кубчета за всеки и др. Нагледен материал за логическо мислене: гатанки, шеговити задачи, занимателни въпроси, лабиринти, кръстословици, пъзели, главоблъсканици, римувани стихчета, пословици и минутки за физическо възпитание с математическо съдържание.

Учителите трябва да бъдат внимателни към всяко дете, да забележат интереса му и да създават условия за превръщане на познавателния интерес към математиката в жажда за знания.

В образователно направление „Математика“, ядро „Равнинни фигури“, децата се запознават с геометричните фигури кръг, квадрат, триъгълник, правоъгълник. Вникването в математическата същност на геометричната форма зависи от качеството на възприемателния акт. Възприятието е субективно отношение към предметния свят, трансформирано в своеобразна познавателна дейност. В края на предучилищната възраст се задълбочават представите и понятията за геометричните фигури и еталони за форма на предметите. Децата изпълняват практически действия, манипулират с геометричните фигури, преобразуват, комбинират, моделират.

Равнища на геометрично мислене

Разграничават се 5 равнища на геометрично мислене при децата:

• „Първо равнище – формата им;
• Второ равнище – изучаваните им свойства;
• Трето равнище – логическата класификация на фигурите и техните свойства;
• Четвърто равнище – системата от аксиоми, теореми, доказателства и т.н.;
• Пето равнище – абстрахиране от формите и отношенията на конкретните предмети.“ (Капитанова, 2018)

За децата в предучилищна възраст е типично първото равнище на геометрично мислене, което налага:

• Запознаване на децата с геометричната форма;
• Представите у децата за геометричната форма да се изгражда на нагледно-практическа основа.

През учебната 2024/2025 година в група „Щурчета“ на детска градина „Първи юни“, град Раковски бяха проведени педагогически ситуации по образователно направление „Математика“, свързани с формирането на представи за геометрични фигури и форми с деца на 5-6-годишна възраст.

Организация на изследването

Цел: Да се разработи и апробира педагогически модел за интелектуално-познавателна активност на децата от предучилищна възраст в образователния процес по математика.

За постигане на тази цел са поставени следните задачи:

• Да се проследят и установят формираните представи у децата от трета възрастова група чрез диагностични задачи;
• Да се проведе изследване сред децата от трета възрастова група;
• Да се обобщят резултатите от изследването;
• Да се анализират и интерпретират получените резултати.

Обект: 19 деца (10 момичета и 9 момчета) от трета възрастова група на ДГ „Първи юни“, град Раковски и техните математически представи за геометрични фигури и форми.

Предмет: Целесъобразност и ефективност на педагогическия модел по ОН „Математика“, ОЯ „Равнинни фигури“ чрез съвременни методи на обучение.

Методи за изследване: тестиране и наблюдение.

• Тест:
• Модификация на методиката на Вартег „Кръгове” (по Ильин, 2009) ;
• Модификация на методика „Класификация” (по Ильин, 2009).

Спазени бяха следните изисквания::

• Съответствие на степента на трудност на поставените диагностични задачи с възрастовата група, към която те са насочени;
• еднаквост на условията;
• стимулиране на децата да показват максимално добри резултати.

1. Модификация на методиката на Вартег „Кръгове”

На лист са нарисувани 10 кръга. Задачата към децата се състои в това да нарисуват предмети, като използват кръга като основа. Могат да рисуват както извън, така и вътре в кръга. Използват един кръг за една рисунка. Децата се стимулират да помислят как да използват кръга, за да получат оригинална рисунка.

За всяка рисунка детето споделя какво е нарисувало.

Времето за изпълнение на задачата е неограничено.

2. Модификация на методиката „Класификация” – насочена към изучаване на дивергентната продуктивност на база картинен материал

Децата разделят картинния материал на групи. Образуват се групи въз основа на общ признак, който ги обединява.

Резултати от изследването

С изследваните деца от трета възрастова група бяха приложени две диагностични задачи.

84,21% от децата получават 4 точки, тъй като използват седем или осем кръга. Децата, които са използвали половината от кръговете, съответно пет или шест кръга, получават 3 точки. Това са 15,79% от изследваните деца. Децата рисуваха с огромно желание и старание, готови да покажат какво са пропуснали да направят първия път (при констатиращия експеримент). Максималният брой кръгове, които използват, е осем.

Няма деца, които да използват всички десет кръга. Поради тази причина няма дете, което да получава максималния брой точки.

Най-голям процент от децата – 47,37% получават 2 т., защото образуват три или четири различни класа изображения. Три точки получават 36,84% от децата. Те са използвали кръга, за да нарисуват пет или шест класа разнообразни изображения. Най-много точки – 4 т. – получават 15,79% от децата, тъй като са успели да нарисуват най-разнообразни изображения – седем или осем класа.

Все още е висок процентът на децата, които не са нарисували оригинално изображение. Не може да се пренебрегне фактът, че 31,58% от децата имат по едно оригинално изображение, за което получават 2 точки. А 5,26% от децата имат по две оригинални изображения, което им носи 4 точки.

Децата използват повече цветове, включени са повече детайли и изображенията са по-завършени.

2 точки получават само 5,26% от децата. Те откриват едно основание за групиране при спазване на правилата за класификация. Четири точки получават 36,84% от децата, които откриват второ основание за групиране при спазване на правилата. Най-висок процент – 47,37% са децата, които получават 5 точки, защото са открили трето основание за групиране при нарушени правила за класификация.

Максималният брой точки – 6 точки, успяват да постигнат 10,53% от децата. Те откриват трето основание за групиране при спазване на правилата за класификация. Децата са много по-уверени. Водещо е вече номиналното свойство за извършване на класификация.

Минималният брой точки, който 5,26% от децата са получили, е 8 точки. Десет точки са получили 15,79% от децата, 11 точки – 26,31%, 12 точки – 10,53%, 13 точки – 21,06%, 14 точки – 15,79%. Максималният брой точки – 16 точки, са получили 5,26% от децата.

На следващите диаграми са представени резултатите от проведеното наблюдение, което се осъществи по време на провежданите педагогически ситуации и допълнителни форми на обучение.

 

Диаграма № 1. Резултати по критерий – Поведение по време на игра

Участвалите деца в изследването показват положително отношение към провежданите дейности. Проявяват отзивчивост едно към друго, както и добронамереност, не влизат в конфликти помежду си, не проявяват агресия. Съдействат си по време на групова игра, умеят да изчакват своя ред при провеждането на подвижна игра. Показват отлични умения за работа с дигитални устройства.

Две деца са влизали в спор с другите деца, но това е било в редки случаи. Проява на лидерски качества и желание да бъдат първи при игра са показали 11% от децата.

Диаграма № 2. Резултати по критерий – Отношение към играта

Всички деца с желание се включваха в игрите. 89% от тях спазват стриктно условията на поставените им задачи, докато 11% от децата на някои индивидуални игри не спазваха точно инструкциите.

58% от децата при необходимост търсят помощ и съдействие от педагога, докато 42% по-рядко, предпочитат сами да се справят с предизвикателството на задачата.

През учебната година беше изследвана интелектуално-познавателната активност на децата от предучилищна възраст чрез разработен педагогически модел, приложен при педагогически ситуации по ОН „Математика“ и ОЯ “Равнинни фигури“. Бяха установени следните особености:

• Значително се подобряват резултатите за плавност на мисълта – повечето деца използват осем кръга.
• Децата рисуват по-разнообразни изображения, при това от различни класове.
• Налице са вече оригинални изображения – децата поставят изображението в контекст, рисуват с повече детайли и използват повече цветове.
• При извършване на класификация за повечето деца вече водещо е номиналното свойство.
• Увеличава се броят на децата, които намират повече варианти за извършване на повторна класификация – откриват трето основание за класификация, макар и при нарушени правила.

Игровите упражнения и игрите мотивираха дейността на децата и поддържаха тяхната активност при изпълнение на упражненията. Постигнатите резултати ни дават основание да обобщим, че в резултат на проведената формираща програма настъпиха съществени изменения в креативната способност на децата. Съществени са тези изменения спрямо плавността и гъвкавостта на мисълта, в оригиналността на изображенията, както и по отношение на дивергентната продуктивност. Това от своя страна подпомага креативното развитие в ситуациите с математическа насоченост.