Уменията на 21. век в контекста на обучението по география и икономика

Уменията в 21. век са основа за живот и работа в 21. век. Доколкото искаме да сме подготвени за живот и работа, нужно е да определим кои умения на 21. век притежаваме и кои трябва да развиваме. Съвсем очакван е въпросът как ще отговорим на нуждите и предизвикателствата на живота и работата в този век.

Сузич (2000) говори за модел на способност за 21. век, който се отнася до: когнитивни (рационални, интелектуални) способности; емоционални способности: емоционално съзнание, самодоверие, самоконтрол, емпатия, алтруизъм, флексибилност, откритост към промени; социални способности: разбиране на другите, работа в екип, мениджмент в екипа, ненасилствена и отворена комуникация, приемане на разликите; работно-акционни способности: инициативност, индивидуална включеност в екипа, постоянство, отговорност, оптимизъм, съвестност, информационно-комуникационна грамотност, професионалност, чужд език.

Този, който може да мисли критически и да комуникира ефективно, поставя основите на ключовите знания от определено съдържание, с което може да се включи в живота и работата в 21. век (Мирасчиева, 2010).

Според Дерменджиева, обучението в съвременното училище е изправено пред необходимостта да формира, развива и стимулира интереса на учениците към учебното съдържание и учебната дейност. Активизирането на познавателните интереси на учениците е условие за преодоляване на отчуждението и нежеланието за учене, за приемане на познанието като път за изграждане на необходими в съвременния свят качества на личността – информираност, богата култура, творческа инициативност. Липсата на умения води учениците до задълбочаване на бедността и социално изключване (Дерменджиева, 2021).

В съвременните условия обществото се превръща в поле на динамично взаимодействие между различни етнически групи. Неразрешени проблеми, дискриминативни практики, предразсъдъци на етническа основа съществуват във всички области на обществените отношения. В основата на цялостната дейност за превенция на стереотипите и предразсъдъците, която се основава на знание, рефлексия и саморефлексия, е училището. В национален план е необходима промяна на образователните нагласи, стереотипи и предразсъдъци на всички субекти в процеса на образователно взаимодействие спрямо всички етапи на образователната ни система, за преодоляване на съществуващите проблеми по приобщаването на уязвимите етнически общности и групи, с фокус към ромите.

Рефлексивният подход, като водещ психологически подход за образование в мултиетническа среда, се основава на феномена на осъзнаването. Осигурените условия за интерактивно обучение и учене са един от критериите за измерване на постигнатото качество според Наредба № 2 от 8 септември 2015 г. за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение. Интеракцията е продуктивна съвместна дейност чрез взаимни действия между субектите, участници в педагогическото взаимодействие, и предполага не само интензивна комуникация и обмяна на дейностите, но и промяна на състоянието на участниците (процесуалност), рефлексия на собствената дейност (връщане към минала дейност, преосмисляне, самооценка) и взаимодействие между равноправни субекти. В условията на мултиетническа среда ученикът придобива опит в групови дейности, изискващи сътрудничество и планиране, осъзнаване на общността и преживяване на общите успехи и трудности.

Стремежът на учителя е да се създадат условия както за овладяване на компетентностите, така и за развитие на комуникативни умения на учениците, за педагогическо взаимодействие между учителя и ученика чрез индивидуален подход. Грамотността е ключова за образованието, чрез нея оценяваме напредъка на учениците и получаваме обратна информация за качеството на образованието.

Неслучайно международните изследвания PISA и PIRLS, които проучват постиженията в образованието, извеждат като ключово понятие именно грамотността. Но нейното тълкуване е предмет на многобройни и специализирани дискусии не само в самите международни изследвания, а и в други научни дейности и документи се извежда дефиниция за грамотността. Говори се за езикова грамотност, за четивна грамотност, за функционална грамотност, за дигитална грамотност.

Грамотността е в основата на основното образование за всички и е от съществено значение за изкореняване на бедността.

Четивна грамотност

Според определението на PISA грамотността е „разбиране, използване, осмисляне на писмени текстове за постигане на цели и удовлетворяване на потребности; за задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния потенциал на личността и за активно участие в обществото”. Развиването на четивна грамотност изисква постоянство и е дейност, която продължава през цялата учебна година. Ето защо е важно учениците да са трайно ангажирани и редовно да си припомнят отговорите на въпроси, които без съмнение изникват: Защо ми е това? С какво ми помага? Какво печеля от него? Дали ще е интересно?

Дефиницията на Съвета на ЕС за понятието функционална грамотност е следната: „Функционалната грамотност включва способността за четене и писане на равнище, което дава възможност на личността да се развива и функционира в обществения живот, у дома, на училище и на работа“.

Обезпокоителен е фактът, че през последните години се наблюдава увеличаване броя на учениците с много ниско равнище на възприемане на текст при четене. Писането и четенето са важни за успешното включване на съвременния човек във всички сфери на професионалния и личен живот. В училище нивото на четене и писане са тясно свързани с мотивацията на учениците. Ниско или нулево ниво често води до липса на интерес, невъзможност да се следва ходът на преподаването, разсейване, неучастие в учебния процес. Когато учениците не разбират прочетеното, затрудняват се с непознати думи и терминология или губят смисъла на текста заради това, че не четат гладко, за учителя е трудно да задържи интереса им. Ето защо, независимо от преподавания предмет, нивото на четивна грамотност неминуемо оказва влияние върху атмосферата в класната стая и възможностите за напредък на учениците и трябва да се развива паралелно с конкретното предметно знание.

Както всяко умение, така и четивната грамотност развиваме чрез надграждане. Мисловните операции, които трябва да извършват учениците, следват възходяща степен на трудност. Идеята е сходна с таксономията на Блум, според която в познавателната сфера действат равнища, подредени от лесно към трудно. Идентифицират се 9 нива в развитието на четивната грамотност, които преминават от едно в друго, затвърждавайки знанията от предходното. Практично е, ако всяко от тези нива обхваща по равен брой раздели от учебния план по дадения предмет, за да има ритмичност, която носи сигурност у учениците. След покриването на всяко ниво е препоръчително да се направи тестване, което да идентифицира степента на усвояване и да информира следващите стъпки.

Според типовете текст можем да формулираме 9 основни учебни цели, подредени по сложност:

1. Извлича информация от непрекъснат текст (Непрекъснат наричаме текст, организиран в свързани помежду си изречения и параграфи. Той може да бъде описание, повествование, разсъждение, аргументативен текст или инструкция.);
2. Извлича информация от прекъснат текст (Прекъснат е този текст, който представя информацията чрез графика, диаграма, рисунка, таблица, карта и др.);
3. Извлича информация от непрекъснат и прекъснат текст;
4. Обобщава, тълкува информация от непрекъснат текст;
5. Обобщава, тълкува информация от прекъснат текст;
6. Обобщава, тълкува информация от непрекъснат и прекъснат текст;
7. Осмисля, оценява информация от непрекъснат текст;
8. Осмисля, оценява информация от прекъснат текст;
9. Осмисля, оценява информация от непрекъснат и прекъснат текст.

Информационна грамотност

Информационната грамотност се възприема и като само една от многото видове грамотност, и като „надграждаща” компетентност, с основно значение за живота през 21. век, доминиран от новите технологии.

Информационната грамотност в края на 20. век стана част от общата грамотност на образования човек. Към настоящето не можем да си представим нашето всекидневие без компютри и компютърно-базирани информационни и комуникационни технологии, а ефективното им използване е от жизненоважно значение, от една страна, за личностното и професионалното развитие на всеки човек, а от друга, за икономическия растеж, производителността на труда и иновациите във всички сфери на социалната практика. Интернет и социалните мрежи целят създаване на свободно пространство за обмен на информация и общуване. От друга страна, изобилието на информация, до която всеки може да получи достъп без филтър, поставя редица въпроси за автентичността, валидността, надеждността, за пълнотата и разнообразието. Технологиите разкриха нови възможности за достъп до информационни източници и масиви от данни, но поставиха под въпрос ефективността на търсенето, подбора, оценката, правилното и етично използване на информацията. Тези нови реалности изискват разработване и операционализиране на прагматична концепция за информационната грамотност на младите хора.

Получаването на тази грамотност е сред основните задачи на училищното обучение, което трябва да създаде базата за овладяване на умения за учене през целия живот. Бързо развиващата се информационна среда поставя нови предизвикателства пред образователните методи и практики да се усъвършенстват и адаптират към нея, за да се превърне информационната грамотност в основен акцент на образователните дейности на всички нива. Информационната грамотност е компетентност да се търси, получава, обработва, осмисля, анализира и/или синтезира информация, да се оценява по различни критерии, да се използва и разпространява етично. Училището е онази социална институция, която традиционно е призвана да въвежда в света на познанието и опита. Днес то се сблъсква с многообразието на информационната среда, с лавинообразното увеличаване на обема, с преситеността, но и с бързото остаряване, негарантираното качество и истинност, аморфен и холистичен характер, неадитивност, различната личностна и обществена ценност и значимост, трудната управляемост, относителната независимост от езика и достъпността.

В шести клас в часовете по информационни технологии се работи за удовлетворяване на стандартите: знае основни единици за измерване на информация; познава информационните дейности и обяснява връзките между тях; създава, обработва и съхранява графична, текстова и звукова информация и я комбинира, като създава, редактира и форматира текст на чужд език и създава презентация с анимационни ефекти.

Презентациите в клас са възможност учениците да демонстрират разбиране/усвояване по дадена тема и да я обяснят пред публика. Внимателно подготвеното представяне и систематизираната обратна връзка дават възможност на учениците да придобият опит и да обогатят комуникационните си умения.

Целта на презентациите е не само ученикът да излезе и представи няколко слайда и да прочете даден материал. Презентациите развиват множество умения: проучване и синтезиране на информация; систематизиране и оформяне на информация; държание и говорене пред публика; избор на подходящ език и увереност.

Важно е, когато изискваме от учениците да представят дадена тема под формата на презентация, да сме преподали тези неща и след това целенасочено да следим за тях по време на представянето. Това включва оценяване на добри и лоши презентации, оформяне на информация в различна форма (слайдове, плакати), публично говорене, а не четене. Също така е важно учениците да са наясно какво ще се наблюдава в презентациите им още от началото на зададената задача и затова е нужно да се изработи и предостави критериална матрица (рубрика) за оценяване с всички критерии и нива.

Предварителната подготовка и планиране на структурата на презентацията са залог за нашия успех. Следват някои ключови принципи, към които е важно да се придържаме:

• Обяснения, съпроводени от картинни изображения, са по-ефективни от обяснения само с думи;
• Учениците учат по-добре, когато информацията е представена като разказ, наратив, а не текст, който да четат от слайда;
• Учениците учат по-добре от таблица/графика, съпроводени с наратив, отколкото ако им се представи таблица/графика с текст и наратив;
• Хората възприемат по-добре, когато върху слайдовете няма несвързан пряко с темата;

Презентациите могат да бъдат ценен инструмент, който да допълни традиционните начини на преподаване и да разкрие нови възможности – най-вече за илюстриране и подхранване на дискусии.

Умения за работа в екип

Уменията за работа в екип са комплексни, защото включват в себе си умения за общуване, умения за взимане на решение, умения за излагане на мнение и защитаване на позиция, умения за планиране и организиране на различни дейности, умение за съобразяване с чужда позиция и др. Зад тези умения стоят конкретни поведения, които могат да подпомагат успешната работа в екип. Но дали младите хора са подготвени за екипна работа и кога се изграждат умения и ключови компетенции за това? Един от първите сериозни опити в училищната среда са часовете по информационни технологии (ИТ). Работата по проект в екип изисква създаване на завършен продукт, в който се използват вече придобитите знания и умения.

Според една от най-кратките дефиниции за работа в екип това е „съвместна дейност за постигане на обща цел“. Умението за работа в екип е част от социалните и междуличностни умения, които водят до житейски и кариерни успехи. През 21. век значението на умението за работа в екип изключително нарасна поради две основни причини: промяната в структурата на икономиката, базирана върху новите технологии, и промяната в образованието. Умението за работа в екип допринася за включващо образование, като позволява на учениците да развият търпение и толерантност, уважение и взаимопомощ. Работата в екип помага на учениците да се учат не само от учителя, а и един от друг, да събират различни идеи и да се обогатяват интелектуално от взаимодействието си с другите.

• Описание   
• Карта   
• Измерване   
• Стратегии

Описание

Развиването на уменията за сътрудничество и работа в екип между учениците преобразява атмосферата на класната стая и качествено променя ролята на учителя по време на час. Традиционният наследен модел на обучение от епохата на индустриалната революция, при който учителят преподава, а учениците трябва 40-45 минути да мълчат и да попиват новите знания, не е приложим в 21. век, защото учителят не е единственият източник на информация. През последните 20 години образователните експерти установяват, че ефективността от обучението се повишава, когато учениците си сътрудничат, споделят идеи, работят по общи проекти и заедно с учителя изграждат фундаментите на предметното знание. Работата в екип в училище предполага взаимодействие между ученици и учители, в което всеки участва със своя опит, знания и разбиране и надгражда своите компетенции. През нашия век умението да работиш ефективно с другите, да си сътрудничиш и взаимодействаш с тях се свързва с умението за критическо мислене и решаване на проблеми, с уменията за комуникация и креативност. Нещо повече – това е ключово умение за съвременната работна среда, в което взаимодействието и обмяната на идеи имат ключово значение.

Защо е важно да развиваме умението за работа в екип?

Всяка организация (училище, клас от ученици, фирма, футболен отбор и т.н.) е свързана със съвместна работа – работа в екип. Екипът се състои от хора, които работят заедно за постигането на обща цел, като изпълняват определени задачи. Всеки член на екипа трябва да бъде мотивиран да дава най-доброто от себе си при решаване на груповата задача.

За създаването на успешно работещи екипи са необходими време и търпение от страна на учителя и осъзнаване, че по този начин в класната стая се изгражда общност от съмишленици с общи правила и общи цели. Това е важно, защото в защитена среда децата се учат на търпение и толерантност, уважение и взаимопомощ и се подготвят за бъдещето, когато ще им се налага да работят с други хора по зададена цел. Работата в екип помага на учениците да се учат не само от учителя, а и един от друг, да събират различни идеи и да се обогатяват интелектуално от взаимодействието си с другите. Когато работят в екип, децата се учат на споделена отговорност – да държат на своя успех и на успеха на другите, да си помагат и да получават помощ. От друга страна, когато учителят дава групови задачи за изпълнение, пести време и оптимизира всички процеси.

Защо е трудно да развиваме умението за работа в екип?

В практиката често се случва учителите да се фрустрират, защото дават групови задачи в час и вместо висока ефективност на екипната работа се получава точно обратното: децата се карат, не желаят да си сътрудничат, не се уважават, обиждат се, отказват да работят със съученици, формирането на екипи се проточва във времето и т.н. Друго сериозно притеснение на учителите е, че учебният материал не предполага групови задачи и по тази причина изглежда, че няма смисъл да се губи време за дейности по отбори. За някои учители видимата децентрализация на управлението на класната стая при групова работа е смущаваща, защото така те губят контрол над случващото се.

Учителите, които развиват умението за работа в екип, трябва да реферират към тях, защото по този начин класът се развива като общност. Най-общо казано, умението за работа в екип се състои от четири елемента:

• организация на процеса;
• ефективна работа и управление на времето;
• представяне и защита;
• рефлексия, която позволява на учениците да осмислят процеса и своето участие в него.

За реализирането на тези елементи учителите си поставят цели, които постигат с различни стратегии във времето.

Образователна технология

Образователната технология (на английски: educational technology или learning technology) е подпомагането на учебния процес и подобряване на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси.

Терминът „образователна технология“ е често асоцииран със или обхваща инструктивната теория и теорията на обучението. Докато инструктивната технология покрива процесите и системите на обучение и инструкция, образователната технология включва други системи, използвани в процеса на развиването на човешки способности. Образователната технология включва, но не се ограничава до софтуер, хардуер, както и интернет приложения и дейности.

Образователните технологии включват усвояване на нови единици учебно съдържание, изграждат първични умения у учащите, формират високо равнище на професионална компетентност. Те създават условия за индивидуализация и диференциация на учебните дейности и повишават ефективността на обучението.

Технологията е съвкупност от техники, които се осъществяват в определена зависимост и последователност. Те позволяват практическата реализация на даден метод. Технологията представя техники, които ще се прилагат стъпка по стъпка. Всяка конкретна технология се разработва във връзка с конкретна педагогическа цел. При съвременните технологии е необходимо да се спазват принципите на диференциране и индивидуализация в обучението. Извършва се поетапно планиране и последователно изпълнение на елементите на избраната технология. Всяка технология съдържа диагностични процедури.

Технологиите за обучение се отличават с няколко черти:

• съвременност;
• научност;
• интегралност.

Образователните технологии включват не само техническите средства, които подпомагат процеса на преподаване и учене, но и решенията на педагога за избор и прилагане на последователността от методи, форми и средства за обучение. Основните дейностти на учениците са наблюдение, проучване, експериментиране като средство за развитие на познавателните и личностните им характеристики.

При изграждането на социална компетентност у учениците, в това число и компетенции за използване на съвременни технологии, трябва да се открои влиянието на учителя, като основен фактор,също така и на училището като институция, която осигурява подкрепяща среда. Важен компонент на това обучение е формирането на базисни умения за използване на съвременни информационни и комуникационни технологии. Образованието и технологиите се развиват с все по-бързи темпове. Но е факт, че те са неразривно свързани помежду си и по благоприятен начин се допълват.

Съвременните технологии помагат на образователния процес да бъде по-актуален и интересен. Те дават възможност на учителите да ангажират учениците с полезни дейности, дават им възможност да обогатяват знанията си, провокират любопитството и интересите, защото всички знаем, че днешното поколение подрастващи пряко се интересува от новите и развиващи се технологии. Това поколение се развива изключително динамично, а мисията на учителите е да насочат развитието развитието на учениците в положителна насока с ефективен краен резултат.

Практически основания

Обучението в съвременното училище е изправено пред необходимостта да формира, развива и стимулира интереса на учениците към учебното съдържание и учебната дейност. Активизирането на познавателните интереси на учениците е условие за преодоляване на отчуждението и нежеланието за учене, за приемане на познанието като път за изграждане на необходими в съвременния свят качества на личността – информираност, богата култура, творческа инициативност.

В настоящия етап географското образование е поставено пред различни по своята същност и мащаби предизвикателства, а именно бързото навлизане на информационните технологии във всички сфери на обществения живот. Това е и основанието ми да започна да работя по тази тема, в отговор на новите изисквания за развитие на умения за визуализация и работа в екип.

За измерване на конкретните резултати в обучението по география и икономика приемаме някои от основните идеи  в таксономията на когнитивните цели, според Блум и др., тъй като те осигуряват рамка за структуриране на целите и служат като средство за реализиране на „различни познавателни изискванията” към учениците (Surjosuseno, Watts, 1999). Предложеният модел на когнитивна структура включва следните познавателни равнища:

• знание – ученикът запомня и възпроизвежда специфични факти (примери, термини, дефиниции), т.е. припомня си необходимата информация;
• разбиране – ученикът превежда, размества, преподрежда информация в позната ситуация; открива връзки на индуктивна основа; формулира хипотези, изводи, обобщения; използва понятия, принципи в различен контекст; частично прилага идея;
• приложение – ученикът прилага понятия и обобщения в непознати ситуации; решава проблеми, демонстрира подходящи умения, за да извърши експеримент; прилага цялостна идея и теория;
• анализ – ученикът може да разлага цялото на съставните му части; да установява структурни и функционални елементи на цялото; да открива скрит смисъл, зависимости и тенденции; прави изводи, умозаключения; формулира прогнози и хипотези;
• синтез –  ученикът изгражда нова структура или модел; разработва експеримент; предлага начини за проверка на хипотеза; показва въображение, творчество; прави субективно откритие, на основата на свой план;
• оценка – ученикът прави преценка въз основа на валидност, точност, обективност, логика, вътрешна съгласуваност на даден продукт; установява критерии за оценка.

Първите три равнища са фундаментални за усвояването на уменията за следващите три нива – анализ, синтез и оценка и затова изграждат образователния минимум (Андреев, 2001).

Във връзка с провеждане на изследването се придържам към постановките за систематизиране на учебното съдържание според образователните стандарти, с прилагане на четирикомпонентната система на образователните цели – знанията, уменията, компетентностите и отношенията.

Знанията служат като основа за усвояване на географското учебното съдържание, отразяват натрупаната информация за взаимодействие на природата, човека и обществото и на закономерностите, на които се подчинява развитието им.

Вторият елемент на учебното съдържание включва системата от интелектуални и практически умения, които са условие за прилагане на знанията при решаване на конкретни практически задачи. Те са необходими, защото в психологически аспект знанията за процесите и явленията са свързани с овладяване на система от действия, които в зависимост от степента на формиране се превръщат в умения.

Тяхното приложение в процеса на обучение по география е от особено значение, като се изхожда от позициите на засилване на практическата насоченост на обучението.

Третият елемент на учебното съдържание са компетентностите. Те са свързани с преобразуващата дейност и се явяват основни личностни образования, които се изграждат въз основа на усвояване на знанията и уменията. Като цялостен измерител определят до голяма степен потенциалните възможности и способности на личността.

Основната задача на географското образованието е не само придобиването от учениците на определен обем знания, но и формирането на умения и способности за самостоятелно придобиване на знания.