ПРОЕКТНО-БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПРИ ИЗУЧАВАНЕ НА ЧАСТИТЕ НА РЕЧТА

Тази статия е посветена на проектно-базираното обучение и реализирането му в началния етап на основното образование. Целта е да се посочат начини за неговото приложение при изучаване на частите на речта във втори клас. В статията са описани два проекта, които са осъществени с второкласници. Отделено е специално внимание на работата в екип, която е в основата на проектно-базираното обучение.

Обучението по български език и литература за втори клас е организирано в 224 учебни часа общообразователна подготовка. Във всяко училище (спрямо учебния план на даден клас или паралелка) може да има и допълнителни часове по предмета като избираеми или факултативни. Часовете от общообразователната подготовка са пропорционално разпределени между езиковото и литературното обучение. В статията е описан иновативен модел, който е апробиран в часовете по родно езиково обучение на 2.а клас в 131. СУ „Климент Аркадиевич Тимирязев“, гр. София, в периода март – май 2025 г., когато се изучават съществителното име, прилагателното име и глаголът и учениците ги класифицират като части на речта, като описват някои от техните граматически категории.

В основата на този иновативен модел стои проектно-базираното обучение и хипотезата, че чрез него учениците са по-активни, възприемат по-лесно учебния материал и постигат по-високи резултати в обучението си. Това не е първият опит за осъществяване на проектна дейност с второкласниците. Още от първи клас са правени експерименти за реализиране на проектно-базирано обучение, в което да се съчетават знанията по български език и литература, по математика, по родинознание и по технологии и предприемачество с уменията от реалния живот и личния опит на учениците (макар и ограничен на тяхната възраст).

Второкласниците имат установени правила в и извън класната стая, както и такива за работа в екип. Постоянно се следи за тяхното изпълнение и се получават награди при спазването им и санкции при тяхното нарушаване. Правилата са поставени на видно място в класната стая. Те са от изключително значение за ефективното осъществяване на проектно-базираното обучение.

Чрез този тип обучение се развиват уменията на учениците и им се дава възможност да приложат на практика формираните знания по различните учебни предмети, за да създадат краен продукт като филм, вестник, списание, сборник, презентация, доклад, макет… Проектно-базираното обучение стимулира колаборацията между учениците, които съвместно търсят и намират желаната информация и работят ефективно в екип. Екипната работа подпомага изграждането на „умения и нагласи у учащите за учене през целия живот, за поемане на гражданска отговорност и за личностно и кариерно израстване“ (1, с.17).

Екипът „се създава за изпълнение на определени задачи и постигане на конкретни цели чрез съчетаване по специфичен начин на дейностите и участниците в него“ (3, с.75). Работата в екип подпомага учениците да се учат не само от учителя, но и един от друг, от самите себе си. Постигането на общата цел ги сплотява и развива тяхната толерантност, взаимопомощ и уважение. Сътрудничеството между членовете на екипа „изисква даването и получаването на постоянна обратна връзка между участниците в екипа относно целите и начините за тяхното постигане, появата на проблеми и възможностите за тяхното разрешаване, различни начини на действие и др.“ (2, с.253).

Чувството за принадлежност към дадена общност или група мотивира всеки един от участниците в екипа да даде най-доброто от себе си. Необходимо е „членовете на екипа да се мотивират индивидуално в контекста на съвместната дейност и екипът да се мотивира като екип“ (3, с.58). Мотивацията „отразява готовността и нагласата да се положат необходимите усилия, за да се постигне общата цел; мотивацията на екипа е резултат от усилия, предизвикателна цел, ясни очаквания и представи“ (2, с.253).

При проектно-базираното обучение се променят ролите на учениците и учителите. Първите сами търсят информация, активни участници са в процеса, а вторите ги подкрепят и насочват, без да им дават знания в готов вид. Този тип обучение благоприятства развиването на много умения, които са необходими в днешното динамично ежедневие, препълнено с информация от различни източници.

При осъществяване на проектно-базирано обучение при изучаване на частите на речта във втори клас крайният продукт е създаване на статии, които ще са част от сборника на класа, който ще съдържа също снимки, проекти и други дейности, извършени от учениците в рамките на обучението им от първи до четвърти клас. Статиите са със следните заглавия: „Професиите и връзката им с българския език и литературата“ и „Любимите животни на 2.а клас“.

Първата статия е свързана с намирането и опознаването за професии, в които силно се разчита на знанията по български език и литература за успешно кариерно развитие. Този проект се осъществява в рамките на няколкото седмици, в които учениците изучават съществителното име като част на речта и неговите граматически категории род и число. Проектът преминава през три етапа – планиране, реализиране и оценяване.

Планирането обхваща предварителната подготовка, която започва с поставянето на задача на учениците – да помислят и открият такива професии, в които да се прилагат ежедневно знанията по български език и литература на практика. Това е процесът на проучване на факти, данни, събития и информация от различни източници. Следващата стъпка е свързана със споделянето и обсъждането на събраните от учениците сведения. Те могат да се съпоставят с предварително изработения списък от учителя. Накрая, след гласуване, се избират професиите, които да бъдат подробно описани от учениците в статията. Прави се ясно разграничение на термините „професия“ и „хоби“, като първият се представя като специализирана трудова дейност, за която се получава заплащане, а вторият – като забавление, развлечение и занимание на хората през тяхното свободно време.

Реализацията на проекта започва с избора на професиите. След гласуване, учениците от 2.а клас избраха четирите най-предпочитани професии. Броят им не е случаен, а се дължи на работата по групи, тъй като класът е разделен на четири екипа по шест ученика (такава е и организацията в класната стая по време на учебните часове от гледна точка на разположението на чиновете). Групите са динамични и се променят спрямо дейностите по различните проекти и екипната работа.

Избраните професии от учениците са: учител, писател, библиотекар и археолог. Във всяка една от тях е застъпено ежедневното използване на знания и умения от областта на предмета български език и литература. Например за да създаде вълнуваща творба, която да привлече вниманието на читателите, писателят трябва да познава отлично правописните и пунктуационните правила, да се изразява в писмен вид граматически правилно и да има богата обща култура и речников запас от думи. Учителят всекидневно пише, чете, проверява и преподава на своите ученици определено предметно знание. Библиотекарят каталогизира книгите в своята библиотека по жанрове, имена на автори… Освен това поддържа система, в която отбелязва кога даден читател взима и кога връща определена книга. Археологът търси информация, проучва източници, изследва различни артефакти от миналото и ги описва спрямо техния външен вид, епоха, приложение, функции…

Специално внимание се обръща на учениците по отношение на факта, че наименованията на всички професии в действителност са съществителни нарицателни имена и може да се определят граматическите им категории род и число. Названията на хората, които ги упражняват, също са съществителни нарицателни имена. За разлика от техните собствени имена, които са съществителни собствени имена и нямат род и число.

Всеки един от четирите екипа събира и представя информация за различна професия. Изборът е на случаен принцип. Първоначално се обсъжда кои елементи трябва задължително да присъстват в описанието на професията. Изготвя се списък с тях. След обсъждане, учениците решиха в списъка да присъстват: извършваните дейности, облеклото на човека, който упражнява професията, необходимото образование и материали за упражняването й.

Учениците подчертаха в описанията думите, които като части на речта са съществителни имена и глаголи. Прилагателните имена не се подчертавани, защото не са изучавани до времето на реализирането на проекта.

Последният етап от проекта е свързан с неговото оценяване. Оценката се прави не само на крайния продукт (статията), но и на поведението на учениците и изпълнението на конкретните дейности по време на работата в екип. При оценяването на екипната работа се използва специална критериална матрица, критериите в която се отнасят до членовете на екипа и тяхното поведение като цяло и са следните:

• Изслушват се;
• Надграждат над казаното;
• Разпределят ролите в екипа;
• Всеки член на екипа участва в реализирането на проекта;
• Членовете на екипа си помагат и се насочват;
• Реализират проекта за определеното време.

За всеки критерий се получават точки в зависимост от степента (слабо, средно, отлично), в която екипът се е справил.

Всеки участник в екипа се оценява и спрямо Картата за оценка на индивидуалните умения на ученик по време на проектно-базирано обучение. С нея се оценяват в каква степен (понякога, често, постоянно или необходимо е съдействие) са проявени седемте умения за успешно реализиране на проекта, а именно:

• Креативност;
• Решаване на проблеми;
• Търпение и концентрация;
• Емпатия;
• Взаимодействие в екип;
• Увереност;
• Презентиране

Картата за оценка не се попълва само от учителя. Всеки ученик прави своя самооценка. Накрая проектът завършва с часа за рефлексия.

Изводите, които бяха формулирани след края на изпълнението на проекта, бяха следните:

• Учениците с желание участваха и успяха да реализират поставената в началото цел;
• Работата в екип се осъществяваше плавно, като на моменти имаше неравномерно разпределение на ролите и участие на членовете в екипа;
• Учениците осъзнаха важността на предметното знание по български език и литература и приложението му на практика;
• Учениците усъвършенстваха представите си за частите на речта и по-специално за съществителното име.

Втората статия, свързана с иновативния модел за изучаването на частите на речта във втори клас чрез проектно-базирано обучение, е със заглавие „Любимите животни на 2.а клас“. Целта е проучване на мнението на учениците за любимите им животни и написването на статия с тяхното описание. Проектът се реализира в периода април – май 2025 г. и премина също през три етапа – планиране, реализиране и оценяване.

По време на планирането беше избрана темата, беше обсъден начинът за нейното реализиране и необходимите материали за изработването на крайния продукт. Реализацията на проекта започна с избора на животните, които са любими на класа. Първоначално учениците посочиха наименованията на различни представители на фауната. Имаше 66 предложения. С демократично гласуване бяха избрани десетте с най-много получени гласове. Това са: котка, катерица, куче, заек, делфин, хамелеон, панда, феникс, капибара и костенурка.

След избора учениците бяха разпределени (на случаен принцип) по групи, като всеки второкласник участва в две. Целта на екипите е заедно да намерят информация, за да опишат едно животно и да я представят пред съучениците си. Предварително бяха избрани 5 теми или въпроси, на които да отговаря описанието, а именно:

• Как изглежда?
• Къде живее?
• С какво се храни?
• Видове/Породи
• Любопитни факти

Към всяко описание има по две изображения на даденото животно. Учениците трябваше да подчертаят в написания от тях текст изучените части на речта – съществително име, прилагателно име и глагол и да установят кога се използват на практика.

Последният етап (оценяването на проекта) протече по същия начин, както и при проекта за професиите – попълване на анкетни карти, обобщение и рефлексия.

Изводите, които бяха формулирани след края на изпълнението на проекта, бяха следните:

• Учениците с желание участваха и успяха да реализират поставената в началото цел;
• Работата в екип се осъществяваше плавно, без сериозни конфликти между членовете на екипа;
• Учениците осъзнаха важността на предметното знание по български език и литература и приложението му на практика;
• Учениците усъвършенстваха представите си за изучените части на речта –съществително име, прилагателно име и глагол.

Проектно-базираното обучение подпомага развитието на комуникативните и презентационните умения на учениците, тяхната креативност и ефективност при работа в екип. Чрез него се прилагат на практика формираните знания по различните учебни предмети и се правят междупредметни връзки. Успешно може да се реализира в начален етап, както и във всяка друга възрастова група.