Формиращото оценяване като иновация в педагогическата практика по български език и литература

Статията представя педагогическо изследване, което има за цел да установи ефективността от прилагане на техниките за формиращо оценяване при подготовка за ДЗИ по български език и литература в 12. клас при обучението на ученици без хуманитарна насоченост в Професионална гимназия по техника и технологии. Резултатите показват, че формиращото оценяване води до значимо повишение в резултатите на експерименталната група.

В условията на нарастващи образователни предизвикателства и ориентир към индивидуалния напредък на учениците, формиращото оценяване (ФО) се утвърждава като ключов подход и ефективна иновативна педагогическа стратегия, която насърчава подрастващите да осмислят собствения си напредък чрез активна обратна връзка, самооценка и корекционна дейност. Оказва се, че на фокус не е крайната оценка, а етапите за овладяване на знанията, уменията и тяхното приложение във връзка с компетентностния подход при решаване на всякакъв вид задачи, при вземане на осмислени решения в житейски ситуации, при преодоляване на проблемни казуси.

В статията е споделен опит за експеримент чрез прилагане в педагогическата практика на основни техники за формиращо оценяване. Този подход се оказва много адекватен в професионалните гимназии, където липсва хуманитарен профил и подготовката за ДЗИ по БЕЛ представлява предизвикателство. Целта на изследването е да се провери дали въвеждането на формиращо оценяване в учебния процес води до статистически значимо подобрение на резултатите по БЕЛ.

Педагогическият експеримент е направен с група от 23 ученици, като е проследен напредъкът им с акцент върху резултатите, ангажираността, обратната връзка, нагласата за самостоятелно учене и прилагане на усвоеното чрез различни иновативни техники за ФО.

Методология на иновацията

Експериментът се състои от два основни етапа – констатиращ и контролен тест, и е проведен в началото на втори учебен срок с интервал между констатиращия и заключителния етап от около един месец, през който се прилагат тренировъчни стратегии чрез формиращи техники. В началото се провежда диагностичен тест за установяване на пропуските и типичните грешки. В рамките на няколко седмици се прилагат целенасочени практики на формиращо оценяване, след което се провежда контролен тест след експеримента с оглед проследяване ефективността на подхода.

Изследването обхваща 23 ученици. Изборът на задачи е съобразен с учебната програма за 12. клас, както и с новия формат на ДЗИ по БЕЛ, и включва езикови упражнения за прилагане на книжовните норми, задачи за извличане и анализиране на текст, диаграма, формулиране на собствен кратък свободен отговор, литературни задачи и създаване на аргументативен текст. Оценяването се извършва по критерии, съобразени с изискванията на МОН и по скала на новия изпитен формат на ДЗИ. Основната идея на педагогическата технология е не толкова да се види крайната оценка, колкото да се търсят адекватни начини за затвърждаване на наученото и ефективното му прилагане чрез множество типови задачи, които автоматизират техниките за успешен краен резултат.

• Констатиращ етап: Провеждане на входящ диагностичен тест за установяване на ниво, типични грешки и пропуски.
• Експериментален етап: Внедряване на практики за формиращо оценяване в рамките на един месец – упражнения, самооценка, рефлексия, работа в екип, индивидуални консултации.
• Контролен тест: Финален изпит с аналогични по вид задачи, но различен по критерии за оценка, с цел да се провери напредъкът.

Задачите са съобразени с учебното съдържание по български език и литература за 12. клас, покриват езикова култура, литературна интерпретация и създаване на собствен текст. В изследването участват 23 ученици от 12. клас от специалност КТТ в Професионална гимназия, хорариумът учебни часове е 108 на годишна база – по 54 часа, разпределени в 18 учебни седмици в два учебни срока. Измерват се резултатите на едни и същи ученици, като се диагностицират на база постижения във:

• Експериментална група (ЕГ) – обучавани чрез формиращо оценяване.
• Контролна група (КГ) – обучавани по стандартна методика, без допълнителни форми на обратна връзка.

Констатиращият Тест 1 е 45 минути, включва задачи, покриващи езикови, литературни и интерпретативни умения.

Заключителен тест – сходен по структура с първия, но след приложени техники за ФО.

Използвани техники на формиращо оценяване в хода на експеримента:

1. Кратки тестове с фокус върху правопис, граматика и пунктуация;
2. Рефлексивни писмени задачи – писане на теза, аргументативни кратки текстове след изучен раздел – по обща тема или с отчитане на сходни / различни мотиви, конфликти, проблеми; есета, тезиси, интерпретации;
3. Самооценка и взаимно оценяване – по зададени критерии;
4. Групови задачи и дискусии – разиграване на модели, анализи;
5. Портфолио – проследяване на личния напредък ( учениците имат собствени папки с всички материали, тренировъчни упражнения, таблици, схеми) ;
6. Интерактивни упражнения – в компютърна зала с визуални шаблони;
7. Тематични проекти – с фокус върху творчески задачи, анализи и презентиране.

За доказване на хипотезата в реална среда проведох следното:

1. Преди експеримента в 1 учебен час (45 мин.) е проведен констатиращ тест за установяване нивото на компетентности преди прилагането на метода формиращо оценяване, с включени 12 задачи с избираем или кратък свободен отговор; задача за проверка на пунктуационната норма (поставяне на 5 пропуснати знака); задача за съпоставка на тема в литературни творби с посочване на 1 разлика между тях; задача за определяне на жанрови и композиционни особености; задача за тълкуване смисъла на заглавието в контекста на творбата; задача за определяне на ключов проблем в два цитата, задача за създаване на собствен текст – теза за есе / интерпретативно съчинение. Идеята на този пръв тест е да се видят пропуските на учениците и да се приложат механизми чрез формиращо оценяване с цел коригиране на често срещани грешки и слабости. Проверката установява необходимостта от прилагане на следните практики за формиращо оценяване:

2. В 2 последователни учебни часа се прилагат работни листове с еднотипни упражнения САМО ВЪРХУ ПРАВОПИСНА НОРМА – на учениците е възложена предварителна самостоятелна домашна работа да опреснят правописните особености и да отбележат в папка СВОИТЕ най-чести пропуски. В час получават работни листове с упражнения само от раздела по правопис. В края на часа разменят решените задачи и сами определят типа грешки, учителят подпомага процеса с обобщаване на вариантите отговори, без да дава крайна оценка. По-важно е да се развиват способностите за запаметяване на типовете често срещани особености чрез разиграване на ситуации, размяна на едни и задачи и т.н.

3. Задачи за прилагане на ГРАМАТИЧНАТА НОРМА – в 3 поредни учебни часа се решават задачи с избираем и кратък свободен отговор, като се използват различни ресурси. Предварително от учителя е подготвен работен вариант в електронен формат, при който учениците самостоятелно запълват празни места с отговора – подходяща форма е компютърна зала, в която са в мрежа и се ползва интерактивна дъска, по този начин се разиграват различни модели за прилагане на граматичните правила и за кратко време се изпълняват повече упражнения по модела на задачите от Част 1 на ДЗИ. Учениците автоматизират и затвърждават техниките, съобразяват времето според сложността на задачата, адаптират се към изпитната ситуация – да се концентрират върху условието, формулират и проверяват хипотези. Много е важно пред тях винаги в хода на самостоятелната работа да бъде помагало с правила по езикова култура – препоръчва се табличният формат, учениците по-лесно запомнят чрез визуализацията на правилно – грешно с посочени примери.

4. За намаляване пропуските, свързани с ПУНКТУАЦИОННАТА норма, и осмисляне границите на изреченията в състава на сложното, където да се постави съответен знак – запетая, кавички, двоеточие, тире и др., които много често учениците пропускат или записват безразборно, се налага да се търсят адаптивни механизми за прилагане на пунктуационната норма – тренировъчните задачи подпомагат решаване на типовата 13 зад. от Част 1. на ДЗИ. За по-лесно запомняне в моята практика прилагам следните модели при формиращо оценяване нивото на владеене на пунктуация – разделям класа на екипи и всеки получава задачи, след това разменям и в края на часа се дават 10-15 мин., в които лидерите да обяснят резултатите. При грешни отговори коментираме правилото в конкретния случай и го упражняваме в подобни изречения. Примерни модели за справяне с пунктуационните пропуски са следните: преработка на текст с цел правилна пунктуация; игрови упражнения – „Пунктуационен дуел“ – учениците се редуват да добавят изречения към текст и да коментират пунктуацията си. „Пунктуационна пирамида“ – всяко ниво изисква по-сложни пунктуационни ситуации (напр. диалози, вметнати изрази, уточнения). При формиращо оценяване може да се приложи примера за „пунктуационна пирамида“ – обучително упражнение, което повишава трудността на пунктуационните задачи стъпка по стъпка. Подходящо е за 12. клас и може да се използва както индивидуално, така и в екипи (състезателно или игрово). Методът упражнява възможностите на учениците при решаване на 13-а задача по модела на ДЗИ. Учениците преминават през различни нива на пунктуационна трудност. На всяко ниво трябва да редактират изречението и да поставят правилните пунктуационни знаци. Могат да обяснят и защо са ги поставили. Това е полезно за стимулиране на уменията да откриват сами пропуснати или излишно поставени пунктуационни знаци. Учителят е в ролята на насърчаващ и стимулиращ отговорите.

5. В задачата за съпоставка на две изучени творби с един и същ проблем с цел откриване на прилики / разлики в хода на обучението може да се прилага техниката „Компас“ – това е метод за структурирана рефлексия и съпоставка, използвана при анализ на литературни творби. Особено полезна е в 12. клас, когато учениците се подготвят за тълкуване, формулиране на кратък или разширен свободен отговор (интерпретативно съпоставяне на проблеми в ДЗИ по БЕЛ).

За да постигна положителен резултат, чрез формиращо оценяване последователно в няколко поредни учебни часа установявам къде учениците се затрудняват – най-често при идентифициране на проблеми, при определяне на авторови внушения, при формулиране на идеи и оценка на ценностни послания. За да помогна на учениците по-лесно да изследват различни аспекти при тълкуване на художествен текст, изработвам слайдове със скрити отговори или работни листове , ръководейки се от модела „Компас“, чието име се свързва с четирите посоки на света – Север (N), Юг (S), Изток (E) и Запад (W), като всяка представя определена гледна точка:

• N – Need (Необходимост / нужда): От какво се нуждаят героите? Какъв проблем ги засяга?
• S – Stance (Позиция): Какъв е личният ми отклик? С коя творба ги свързвам повече?
• E – Excitement (Интерес / вълнение): Какво ми беше най-интересно в двете творби?
• W – Worry (Трудност / притеснение): Кое ме затрудни при разбирането или анализа? Най-често срещат трудност при определяне на тропи и фигури – затова се тренират задачи за откриване на епитет, сравнение, метафора, хипербола, етимологична фигура, анафора и др.

Този модел се упражнява при решаване на сходен тип задачи, които имат приложение в Част 2. на ДЗИ и са свързани с развиване уменията да се формулират адекватни свободни отговори при тълкуване на текстове с една и съща тема. Формиращото оценяване тук се реализира чрез техниките О-И-О (основна идея – информация – опора) или „Обели плода“ (при която задълбочено се изследват и анализират теми и проблеми чрез подпомагане от страна на педагога на разбирането от учениците за по-обстойно осмисляне на творбите – следвайки картата на работния лист най-напред посочват темата/проблема, а след това с помощта на насочващи въпроси от учителя „обелват плода“, т.е. разсъждават задълбочено „под обвивката“ – определят същността на темата и образно казано тълкуват идеите (достигат до сърцевината на плода). Често се използва техниката „Помисли – сподели – дискутирай“ , която гарантира, че всеки ученик ще се включи в дискутирането в клас и ще представи свое мнение, тълкуване, анализиране на понятия, образи, символи, свързани със заглавията на творби.

Паралелно с тази техника се използва и Моделът на Фрайер , чрез който обучаемите сами идентифицират и дефинират понятия, анализират по ключови думи заглавията на творбите, работят в екип по насоки на учителя. Пример от моята практика за формиращо оценяване чрез техниката на Фрайер са упражненията за формулиране на кратък свободен отговор (задача 38 от Част 2 на ДЗИ ). Използваните техники за формиращо оценяване налагат мнението, че системното прилагане потвърждава ефективността им предвид, че се:

• Повишава осъзнатостта на учениците за собствения напредък;
• Стимулира критично и аргументирано мислене;
• Увеличава увереността и успеваемостта;
• Подпомага автоматизацията на знанията чрез активна практика и самокорекция.

Най-ефективни са практиките, включващи:

• Самооценка с подкрепа от учителя;
• Интерактивни уроци с визуални ресурси;
• Групова работа с представяне и анализ;
• Работа по конкретни изпитни формати.

Резултатите от тях потвърждават, че формиращото оценяване подпомага постигането на по-добри резултати и при ученици от нехуманитарни паралелки, като:

• активира аналитичното мислене;
• засилва мотивацията чрез участие и самооценка;
• позволява индивидуализиране на подготовката.

Важно е да се отбележи, че учениците, въпреки липсата на хуманитарна насоченост, постигат ниво, надвишаващо средните стойности на контролната група със статистическа достоверност.

Цели и критерии за статистически анализ

Статистическият анализ цели да измери напредъка на учениците чрез сравнение между входящите и финалните резултати, като се поставя акцент върху следните аспекти:

• Проследяване на прилагането на книжовни норми;
• Самостоятелно разпознаване и коригиране на грешки;
• Развиване на комуникативни компетентности;
• Умения за създаване на кратки и разширени текстове;
• Разпознаване на литературни понятия, проблеми, конфликти, ценности;
• Включване на лична и гражданска позиция в текстовете.

Критериите за оценка са съобразени с изискванията на МОН за ДЗИ и включват: отчитане на езикова грамотност, точност на съдържанието, композиция, аргументация, езикови ресурси, функционалност на изказа, изграждане на логически свързан текст по зададена тема, извличане и анализиране на данни от изображение.

В рамките на изследването са използвани следните подходи и инструменти за формиращо оценяване:

Методически действия в хода на експеримента:

• Представяне на формата на ДЗИ и критериите за оценка;
• набелязване на проблемни задачи и определяне на видове техники за стратегия с цел по-лесно отстраняване на грешки
• Организация на допълнителни занятия и упражнения;
• Промяна в организацията на класната работа – групова, индивидуална;
• Задържане върху трудни теми до овладяването им;
• Директна и писмена обратна връзка след всяка задача.

Инструментариум

• Рубрики за писане на есе/съчинение;
• Самооценъчни и партньорски карти;
• Мини билети с кратки въпроси;
• Дискусии, мисловни карти, дебати;
• Анкети и наблюдения;
• Google Forms тестове (учениците показват висока дигитална компетентност).

Предлагам примерен модел за самооценка на есе (по използван аргументативен текст – 41 зад. на ДЗИ):

Критерий	Напълно	Частично	Не съм
Формулирах ясна теза	⬜	⬜	⬜
Използвах собствени житейски наблюдения, аргументирах се съобразно различни гледни точки	⬜	⬜	⬜
Аргументите ми са логични и убедителни	⬜	⬜	⬜
Съчинението има ясна структура	⬜	⬜	⬜
Спазил ли съм книжовните норми?	⬜	⬜	⬜

 

Какво бих подобрил следващия път? Кое ми се получи добре? Какви трудности срещнах? Какви варианти на теза / контратеза може да се предложат?

 

Роля на учителя

Учителят в хода на експеримента е едновременно обучител, консултант и мотиватор. Планира индивидуални и групови дейности, подпомага процеса на самонаблюдение и целеполагане, както и работи за създаване на позитивна учебна среда, в която грешката се възприема като възможност за учене. Негова цел е не количествената оценка по скала, а как се стига до нея и колко учениците са разбрали своите пропуски – чрез механизмите на ФО. Доказването на хипотезата е чрез два теста (констатиращ и контролен след експеримента) при 23 ученици, а измерването е чрез различни статистически величини, чиито резултати са показател за ефективността на иновацията спрямо традиционните похвати, а именно:

• Значително намаляване на броя на граматическите и пунктуационните грешки;
• Повишена увереност при тълкуване на художествени текстове;
• По-добри аргументи в свободните отговори;
• Развитие на умения за самокорекция и самооценка;
• Повишена ангажираност и участие по време на часовете.

Проведеният експеримент доказва, че формиращото оценяване, приложено целенасочено и систематично, оказва положително въздействие върху езиковото и литературното развитие на учениците. Технологията подпомага ученето „стъпка по стъпка“, активира вътрешната мотивация, развива саморефлексия и подобрява комуникативната и функционалната грамотност. В условията на дигитализирано обучение и повишени изисквания към зрелостните изпити прилагането на формиращо оценяване следва да бъде една от препоръчителните практики в образователния процес.