Възпитателната функция на българските народни празници

В тази статия се разглеждат: влиянието на празниците и обичаите в условията на детската градина; как ни помагат те за възпитанието на децата; как се създават ценности; традициите като урок за бъдещето и как да ги съхраним традициите.

Влиянието на празниците и обичаите в условията на детската градина

Народните обичаи и обреди са част от културно-историческото и обществено развитие на всеки народ. Посредством тях се предават на бъдещите поколения възприетите и усвоените явления от миналото. Те представляват мост между старата култура и младото поколение, което я възприема като знание за живота на своите предци. Историята свидетелства, че празниците на всеки народ съпътстват неговия живот и са плод на творческия му гений. Те изразяват древния бит на народа, живите разбирания, история и поезия… Никъде с такава пълнота и свобода не се разкрива народната личност, както в празниците, никъде другаде не се сближават хората по душа и сърце… Там е любимият простор за ума и отпускане на душата.

Познаването и спазването на някои традиции безусловно подсилва усещането за принадлежност към общност – народ, регион, семейство. Изграждането на националната културна идентичност на подрастващите българчета в условията на засилени тенденции към глобализация изисква търсенето на нови, адекватни на съвременните социокултурни условия, методи и подходи.

Обичаите и традициите, празниците и ритуалите са особена възпитателна система. Специфичното в случая е, че възпитателният процес е „вплетен” в цялостната система и хората се включват без предварително да определят ролевото си положение и без да знаят нейната възпитателна мисия. Общуването на човека с изкуството започва от най-ранна възраст. Детето възприема различни произведения на изкуството – приказки, стихове, песни, картини. В празниците си взаимодействат литература, музика, изобразително изкуство, хореография.

Народните обичаи са придружени от богато облекло и разнообразни реквизити с голяма художествена стойност. В тях са събрани песни, танци, благословии, приложно изкуство. Този синкретичен характер е водещо начало за комплексното възприемане на българската народна култура. Празниците, обредите и ритуалите изразяват определени мисли, чувства и настроения на хората с помощта на лесно разбираеми и достъпни за практикуване от всеки човек символни предмети, действия, слова. Характерното и типичното тук е, че се набляга равномерно и в същото време много силно на емоционално-психологическото въздействие и формирането на активна сила и възпитателно въздействие. В обичаите и обредите най-непосредствено се проявява настроението на хората, посредством обичаите човек проявява морално-оценъчно и естетическо отношение към действителността.

Празниците и обичаите са варианти за организация на педагогическото взаимодействие чрез съвременните характеристики и функционалните параметри за стимулиране на познавателната култура и на децата в предучилищна възраст.

Чрез тях се съдейства за:

• възпитаване на детето в положително емоционално отношение към интересни за него явления в природната среда, в бита и обществения живот;
• стимулиране на откривателството, овладяване на средства за провокиране на обща радост и взаимодействие;
• формиране основите на нравствено съзнание, откритост към света и изразяване на собствено отношение към него;
• стимулиране на естетически преживявания.

С народните обичаи подрастващите се приобщават към общочовешките ценности и добродетели. В много от празниците „Бъдни вечер”, „Коледа” и др. децата проявяват емоционално-оценъчно отношение и така изграждат представите си за света.

Всички народни празници са свързани с природата. Включвайки се в пресъздаването на народните празници „Сурвакари”, „ Коледари”, децата осъзнават своеобразието на народните явления и обекти, съпреживяват тяхната динамичност и красота. Като източник на поведенчески връзки и зависимости, разбирането за природата включва:

• емоционалност и съпреживяване; интерпретация и внимание; подражание и внушение;
• съвпадение и единомислие; загриженост и готовност; природосъобразност и природолюбие.

Празниците и обичаите осигуряват на децата възможност да опознаят света, своите вълнения и общността. Установяването на емоционално значима практико-изследователска активност като проява на детската индивидуалност става възможно при запазване на връзката между вътрешните впечатления и външните влияния на основата на емоциите и чувствата. Децата с лекота възприемат фолклорните мотиви, образи и теми, защото художественото им мислене е близко до естетическите категории на фолклора. То е фантастично, комично, героично, митическо. Детската любознателност, жадният ум, будните им сетива ги правят особено чувствителни към всичко, което ги заобикаля. Празниците имат голямо възпитателно значение. Със своята форма и съдържание те съдействат за цялостното формиране на детската личност. Украсата, костюмите, музиката, танците възпитават естетически чувства. Подготовката на празника създава ярки колективни преживявания, атмосфера на радост, симпатия и дружелюбност.

Създаване на ценности – най важните неща от живота

Ако има ценности, които да са преживели превратностите на политическите и социалните промени в живота на българските общности до ден днешен, то това са добрият семеен живот, успехът на децата и възможностите да разчиташ на кръг от хора, които да те подкрепят в нужда. Като най-важни ценности се определят:

Семейство – семейството се състои от двама съпрузи и децата им. В миналото под един покрив живеели доста по-големи общности, включващи възрастните родители, други женени братя и техните семейства, неомъжените братя и сестри.

Род – родът е кръг от хора, които са свързани с кръвна връзка. В наше време родът е загубил някогашното си жизненоважно значение, но поговорката „ Брат брата не храни, но тежко му, който го няма“ все още има смисъл за много хора.

Комшийство – следващата по важност група в живота на българите са съседите. В традиционните български села и градове хората живеели в своите си махали. Целият им живот протичал в тях, а жените и децата рядко ги напускали. При нужда съседът се притичвал на помощ. Съседът се наричал с турската дума „комшия“.

Отглеждане на дете – българинът обича и цени децата си. За него всеки човек, останал без семейство, е нещастен, а бракът без деца е непълноценен. За бедния децата са богатство както в прекия, така и в преносния смисъл на думата. В традиционната култура раждането на дете, особено на първото, е повод за веселба и черпене.

Уважение – отношение на признание и ценене на достойнството, правата, мненията и чувствата на другите хора. То е израз на доброжелателност, приемане и разбиране, без значение от различията във възгледи, култура, религия или личен избор.

Морал – това е поведението, което общността очаква от човека – да се грижи приоритетно за обществените интереси. Неморалността е опозицията на моралното поведение. Неморалното се определя като незнание и безразличие, както и недоверие в моралните принципи.

Традициите като урок за бъдещето – българските традиции учат децата не само на миналото, но и как да гледат напред. Те показват колко е важно да уважаваш корените си, но и да се адаптираш към новото, като съхраняваш стойностите си.

• Традиции и съвремие – дори в съвременния свят българските традиции остават актуални. Децата, които растат с тези обичаи, разбират, че културата и историята са нещо, което трябва да бъде защитавано и предавано на следващите поколения.
• Обучение чрез традиции – игри, песни и празнични обреди учат децата на творчество, работа в екип и уважение към другите.

Как да съхраним традициите?

• Празнувайте заедно. Създавайте семейни обичаи, които децата ще запомнят.
• Участвайте заедно в празнични обреди и им обяснявайте значението им.
• Разказвайте истории. Разказвайте за това как традициите са се съхранили през вековете и какво означават за вашето семейство и култура.
• Участвайте в събития. Включвайте децата в местни празници, фестивали и обичаи, които поддържат живия дух на българските традиции.

Темата за възпитание чрез изкуство, в частност народното, не е нова за нас и присъства в педагогическата ни практика под различни форми. Водени от идеята, че „Човек без родова памет е като дърво без корени“, вярваме, че фолклорът успешно може и трябва да намери приложение във възпитателно-образователния процес в детската градина. Основните цели, които следваме, са:

• Стимулиране на интерес към народното творчество.
• Запознаване с характерни елементи на народните празници.
• Насърчаване на творческо отношение към тях.
• Приобщаване към традициите и обредността, към ценни нравствени качества и добродетели.

Фолклорните празници са наситени с много настроение и творческо вдъхновение. Богатият и разнообразен живот на децата в нашата градина включва много идеи за честване на празници. Това са достъпни, емоционални форми, които отключват творческата им активност, дават възможност за приобщаване към традициите. Емоциите имат водещо значение и най-често се явяват и мотив на детското поведение.