Литературните източници, посветени на творческата игра на децата от предучилищна възраст, и наблюденията в практиката показват, че интересът към детската игра през 5–6-та година се увеличава. Играта се разгръща в нови аспекти; разкриват се неизползвани възможности на творческите игри за социално-нравственото развитие на децата, за възпитаване и коригиране на поведението им, за развитие на въображението и творческото мислене.
Има известно основание да се приеме, че познавателната активност на децата в процеса на играта се нуждае от тактичната намеса на учителя, от умението му да провежда и да разгръща сюжета. Много учители, като изхождат от това, че творческите игри са самостоятелна дейност на децата, не обръщат достатъчно внимание на тяхната динамика и съдържателна насоченост. Това е причина за наблюдаваното еднообразие в сюжетите и в изпълняваните от децата роли.
Липсата на добър замисъл в играта не стимулира развитието на познавателните процеси, дори в много случаи може да предизвика деформиране на детските представи за живота и света около тях. Подрастващите трябва не само да усвоят определен обем от готови знания и умения, но и да се поставят в такива условия, при които под ръководството на педагога самостоятелно да ги използват, за да получат нови знания и умения.
Целта на изследването е да се проучи и експериментално провери влиянието и ролята на творческите игри, осъществявани с активното участие на родителите, върху развитието на познавателната активност на децата от подготвителна възрастова група. Чрез прилагането на иновативна педагогическа практика се цели да се утвърди ролята на родителите като пълноценни партньори в образователно-възпитателния процес, като по този начин се създаде благоприятна и стимулираща среда за детското развитие.
Основният фокус е насочен към наблюдаване на промените във:
- любознателността и инициативността на децата,
- способността им да изразяват мнение,
- уменията им да задават въпроси и да търсят решения в игрови ситуации,
- желанието им за участие в образователни дейности.
Задачите, които си поставяме в изследването, са:
Да се определят методи и методика за реализиране на играта, свързана с ролята на творческите игри в предучилищната възраст, и да се систематизират подходи за включване на родителите в образователния процес.
Да се развие познавателната активност в творческите игри и нагласите на родителите към партньорско участие.
Да се обогати познавателната активност в хода на игрите и приложи иновативна педагогическа практика, включваща провеждане на творчески игри с участие на родителите.
Да се направят изводи за възпитателната практика в детските градини с активното участие на родителите в образователния процес.
Иновацията в настоящото изследване се изразява в активното включване на родителите в процеса на организиране, провеждане и осмисляне на творческите игри в подготвителната група. Този подход надгражда традиционната педагогическа практика, като въвежда партньорски модел между семейството и детската градина, в който родителите не са просто наблюдатели или спомагателни фигури, а съавтори на възпитателния процес.
Множество изследвания в областта на предучилищната педагогика посочват, че участието на родителите в образователния процес:
- повишава емоционалната сигурност на децата;
- засилва вътрешната им мотивация;
- води до по-високо ниво на ангажираност и активност;
- допринася за изграждане на устойчиви познавателни и социални умения.
Затова иновативната практика цели:
- да създаде игрова среда на сътрудничество между родители, деца и учител;
- да формира споделена отговорност за развитието на детето;
- да придаде емоционална значимост на обучението чрез участие на близките възрастни.
Етапната организация на дейностите дава възможност за плавно включване на родителите, за адаптиране към нуждите на децата и за обективна оценка на ефективността на иновацията. Въвеждането на творчески игри с родителско партньорство се утвърди като успешна стратегия за стимулиране на познавателната активност в предучилищна възраст.
За съжаление при организацията и ръководенето на творческите игри възникват все още нерешени въпроси. Така например в практиката се забелязва еднообразие на сюжети, което отегчава децата. Така те лесно се въвличат в емоционалните телевизионни екшън роли. Друг ежедневен проблем е как да се насърчава инициативността на децата в творческите игри. Проблем на национално равнище е и остарялата материално-техническа база.
Допълнителен метод е непосредственото наблюдение и индивидуалните разговори и беседи с децата. Чрез тях се проучват техните интереси и желания. Разговори и беседи проведохме в началото и в края на годината.
Водещи показатели в тези беседи бяха:
– предпочитани сюжети на игрите;
– структура на сюжета, в зависимост от елементите, включени в него, и връзките между тях;
– самостоятелност при избора на сюжет;
– организиране на обстановката за игра;
– пренасяне на знания и умения в нова ситуация;
– роли в зависимост от социалната субординация;
– активност в ролите;
– самостоятелност при избора на роля;
– играчки, които се използват в играта;
– предпочитания към различни творчески игри;
– предпочитания към даден вид игри;
– емоционално отношение в играта.
Вниманието на децата се насочваше към различни игри, в които те не само затвърдяваха познанията си за различни предмети, но използваха и обогатяваха знанията си за обектите и явленията от живата и неживата природа. На децата бе дадена възможност в процеса на игра сами да изследват различни предмети, инструменти и материали. Играейки, те имаха възможност да опознаят не само заобикалящия ги свят, но и да се запознаят със себе си и своето тяло – органи, мускули, скелет и др.
В игрите бяха включени и специфични действия, насочени към формиране на по-сложни математически представи и понятия. При отразяване труда на възрастните, децата се насочваха към действията броене и измерване, като част от действията в дадена роля.
Положени бяха специални усилия за обогатяване на игрите по тематика, сюжет, роли и за взаимоотношенията между децата, тъй като по този начин усвоените правила и способи на действия се пренасят в други игри с нови обекти.
Целта бе да се натрупат у децата общи способи за ориентация в различни сфери на обществения живот. Да се овладее общ подход за анализ на явленията, предметите и отношенията, които ще претворят в бъдещата си игрова дейност.
Планирането бе съвместно с родителите – избор на теми, предложения на идеи, материали и роли, с цел утвърждаване на сътрудничеството. Съвместно с родителите се организираха средата, костюмите и техническата помощ с цел повишаване на ангажираността. Родителят става активен участник в играта, като това води до увереност и радост у децата. Целта е подобряване на практиката, укрепване на партньорството, получаване на обратна връзка, споделяне на впечатления; носи взаимна удовлетвореност.
Като се съобразява с интересите, желанията и възможностите на децата, всеки учител би могъл да намери подходящите методи и похвати за неговата група, с които да подпомага или променя детските игри.
Иновациите в творческите игри не означават изцяло нови форми, а надграждане на познатите игрови методи с цел по-дълбоко ангажиране на децата. Те създават условия за активно, осмислено и радостно учене. Чрез иновативни подходи творческата игра се превръща в среда за откриване, изследване и изграждане на личността.
Включването на родителите в сюжетните игри е иновация, която свързва семейството и образователната институция с една обща цел – цялостното развитие на детето. То насърчава сътрудничеството, емоционалната подкрепа и създава по-богата, значима и устойчива среда. Така играта се превръща в инструмент не само за обучение, но и за изграждане на силни социални и семейни връзки.
-
- Ива Янакиева