ФОРМИРАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНА КУЛТУРА ВЪВ ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

Настоящата статия акцентира върху възможностите за приложение на играта като метод за формиране на екологична култура във втора възрастова група (4-5 години).

Играта има водеща роля при децата от предучилищна възраст. Тя е основна форма на саморазвитие на детската личност, развитие на речевата дейност, формиране на представи и понятия, търсене и откриване на взаимовръзки между предмети и явления. Чрез играта могат да се регулират познавателните процеси, тя въздейства върху когнитивната сфера – преодоляване на егоцентризма, развиване способностите на детето да прави обобщения, развиване на въображението и творческите способности. Чрез играта детето опознава предмети, дейности, отношения и норми на поведение (Велева, 2013).

Детските игри може да се класифицират според редица фактори, а техният потенциал за екологично обучение играе ключова роля във формирането на екологичната култура. Важна особеност е възрастта на децата. Така например 4-5-годишните деца оперират със своя опит по-самостоятелно както по отношение на съдържанието на играта, така и с игровото действие и правила. Относно особеностите във възрастовата и индивидуалната диференциация, се прави подбор на игрите съобразно педагогическите цели и се търси усложняване на игрите в няколко посоки:

• Като се отчита степента на развитието на сравнението като мисловна операция и като логически похват, се подбират игри за откриване на сходство между природни обекти, например: цветя, семена, клонки, плодове, зеленчуци, билки и др. По отношение на недоизградения детски опит се използват похватите търсене, събиране, разглеждане, подреждане.

• Усложняването на игровото действие е насочено към вербализация на действието и намаляване на непосредствената натурална нагледност. Например откриването на природни обекти по название или описание насочва детското мислене към по-обобщено възприемане на света. Мисловната операция абстракция може да се включи при усвояването на умения да се отделят основните видими признаци на обектите, на база на конкретни познания за дадени растителни и животински обекти.

• Развитието на сензорните процеси, съзряването на сетивата, както и усвоените сензорни еталони позволяват включването на игри за откриване на обекта по отделна негова част или друг характерен белег, например мирис, вкус, мекота или твърдост при пипане.

• Подборът на игри за групиране е свързан с елементарна степен в развитието на умението на децата да класифицират. Подбор на група от предмети систематизира познанията и предоставя формирането на специфични за тази възраст понятия.

• Познавателният опит, свързан с умението на децата да откриват част от цяло, позволява да се включват игри за откриване на части от цялото. Така по определени признаци децата научават цялостната същност на природните обекти. Важно е да се подчертае, че това се отнася за растения, плодове, зеленчуци, но не и за животни.

Класификацията на игри според детския опит може да се прави по биотопи, по съобщества, по хранителна верига и др. Затова в процеса на екологичното възпитание могат да се използват игри със съдържание, например: край реката, в градината, в гората, на село, в полето, в парка и др. (Галчева, 2001).

Друг пример за класификация е според протичащите процеси в природата, например: нужда от помощ, местообитаване, намиране на храна и др.

Познавателното съдържание за природата, включено в игрите и правилата, позволява децата да усвоят и някои правила, които имат значение не само за екологичното им възпитание, но и за цялостната култура на личността. Още в ранна възраст се моделират норми на поведение като: грижа за растенията и животните, преодоляване на желанието за безцелно унищожаване, кършене на клони от дърветата, бране на диви цветя, осъзнаване на някои важни връзки и зависимости в природата, имащи екологичен смисъл, и др. (Галчева, 2001).

Формирането на екологична култура у децата е много важно и поставя основата, на която те ще изграждат не само своите знания и умения в училище, но и ще формират своето екологично поведение в живота.

Бяха проведени 8 ситуации с приложение на игрови дейности за формиране на екологична култура у децата. За целта се направи подбор на игри, отговарящи на възрастовите особености на децата и съобразени с тематичното разпределение.

Първа игра

Име на играта: Кое животно ти показвам?

Вид на играта: дидактична

Познавателна задача: да се затвърдят знанията за животните – външен вид, местообитаване, начин на придвижване, начин на живот; да се стимулира детският познавателен процес.

Игрова задача: Познай кое животно ти показвам.

Материали и средства: картончета с изображения на различни животни – диви, домашни (познати на децата)

Ход на играта: Децата са седнали на столчета в полукръг. Отпред на масичка има картончета с изображения на познати диви и домашни животни, обърнати с изображенията към масата, за да не се виждат. Всяко дете тегли картонче и тайно вижда своето животно, което трябва да имитира. Застава отпред и с движения описва външния вид, начина на придвижване, хранене, поведението на животното. Няма право да говори за животното, но има право да издава звуците, които то издава. Останалите деца наблюдават и отгатват кое животно показва детето.

Очаквани резултати: формиране на екологична култура у децата.

Втора игра

Име на играта: Как се придвижват животните?

Вид на играта: дидактическа

Познавателна задача: да се затвърдят знанията на децата за начините на придвижване на животните.

Игрова задача: Кой няма да допусне грешка?

Материали и средства: картончета с изображения на животни, които се придвижват по различен начин – чрез скачане, летене, пълзене, бягане; 4 цветни картончета за всяко дете: жълто – за скачане, червено – за бягане, синьо – за летене, и зелено – за пълзене.

Ход на играта: Учителят показва картонче с изображение на животно и пита децата как се придвижва това животно. Децата вдигат картончето, което отговаря на придвижването. Ако някое дете допусне грешка – застава отстрани и започва да имитира придвижването на животното, за което е допуснало грешка.

Очаквани резултати: формиране на екологична култура у децата.

Трета игра

Име на играта: Да си направим градинка

Вид на играта: дидактична

Познавателна задача: да се затвърдят знанията на децата за растенията и техните части; да се утвърждава разбирането за нуждата от опазване на растенията и преодоляване на безпричинното им унищожаване.

Игрова задача: Кой ще подреди правилно частите на цветята, за да си направи градинка?

Материали и средства: изрязани изображения на растения (цветя).

Ход на играта: Цветята са подредени с разбъркани части и учителят предлага на децата да подредят правилно частите на цветята, за да си направят градинка. Всяко дете излиза и подрежда частите, а останалите деца съобщават дали е вярно или не. След сглобяване на цветето, детето разказва нещо за него (къде расте, през кой сезон и т.н.), а останалите деца допълват.

Очаквани резултати: формиране на екологична култура у децата.

Четвърта игра

Име на играта: Зеленчуците в градината на баба

Вид на играта: дидактична

Познавателна задача: да се затвърдят знанията на децата за характерните особености на земеделския труд и зеленчуците; да се разкрива значимостта на този труд за опазването и възпроизводството в природата.

Игрова задача: Кой ще каже какво има в градината на баба? Какво знаете за този зеленчук?

Материали и средства: табло с изображение на зеленчукова градина; картончета с изображения на зеленчуци.

Ход на играта: Всяко дете тегли картонче със зеленчук и заема място на столчето си. Столчетата са подредени в полукръг, пред децата е поставено табло със зеленчукова градина. Учителят пита: „Кой ще каже какво има в градината на баба?“ и посочва дете. Детето излиза и казва: „В градината на баба има… (съобщава зеленчука от своето картонче).“

Детето посочва зеленчука на таблото. Учителят пита: „Какво знаеш за този зеленчук?“. Детето описва зеленчука и това, което знае за него: кога расте, как се отглежда и др.

Очаквани резултати: формиране на екологична култура у децата.

Пета игра

Име на играта: Да почистим парка

Вид на играта: дидактична

Познавателна задача: да се затвърдят детските умения да поставят отпадъците на предвидените за целта места.

Игрова задача: Кой отбор пръв ще почисти парка?

Материали и средства: смачкана хартия, пластмасови бутилки (замърсители); три пластмасови кошчета, три торби за отпадъци.

Ход на играта: Децата са разделени на три отбора. Всеки отбор има определено място (парк), в което са поставени замърсители. Отстрани има три кошчета (по едно за всеки отбор) и три торби за отпадъци (по една за всеки отбор).

При сигнал от учителя, всеки отбор взима торбата за отпадъци и събира всички замърсители в нея, след това я изхвърля в коша. Печели отборът, който пръв почисти парка.

Очаквани резултати: формиране на екологична култура у децата.

Формирането на екологична култура е добре да започне още от най-ранна възраст. Така подрастващите от малки ще бъдат мотивирани да ценят природата и да се грижат за нейното опазване.

За да изградим у децата правилно отношение към заобикалящия ни свят и да разкрием мястото на човека в природата, ние, възрастните, трябва да започнем системна и целенасочена работа. Обучението и възпитанието в правилно поведение сред природата, в опознаване и опазване на нейното безценно богатство се състои не само в получаване на определени знания, умения и отношение, а е част от цялостното възпитание на децата. То спомага за изграждане на личности с природозащитна култура.