Система за формиране на знания и умения за прилагателно име в 4. клас чрез интерактивни методи

Представеният експеримент е резултат от констатирането на известни пропуски по отношение на очакваните от учениците резултати на ниво учебна програма. За да се осъществи принципът на спиралата и принципът на натрупването на знания, е необходимо учениците да помнят съзнателно вече учени неща. В повечето от случаите обаче знанията и уменията са временни и нетрайни, поради липсата на достатъчно мотивация и еднообразната учебна среда. В организацията на експерименталната работа влиза както организирането и провеждането на тестовата проверка на знанията преди и след експеримента, тяхното сравнение и доказване на хипотеза, така и подготовката и реализирането на дейности, проведени през обучителния етап.

Една от най-подходящите форми за събиране на необходимите емпирични данни е тестирането. Тестовете са важно средство и метод за диагностика. Чрез тях изпитваното лице се поставя в ситуация да разреши определен проблем. Тестирането гарантира и максимална надеждност на педагогическото изследване.

Дидактическите тестове играят важна роля в развитието на съвременните възгледи за образованието. „Специално трябва да се подчертае мястото на дидактическите тестове за оценка на резултатите от педагогически експерименти, тъй като те предоставят информация за оценка на ефективността на метода, организацията, съдържанието, които се експериментират” (Бижков, Г.).

В тази връзка през месец март в четвърти клас започнахме работа по български език върху прилагателно име. Актуализирахме знанията от предходната година чрез беседа и тест за установяване степента на усвоеност на знанията и тяхното прилагане при изпълнението на конкретни задачи. В теста са включени десет задачи със затворен, с избираем отговор и задачи с отворен характер.

За избор на тестови задачи са ползвани различни източници (тестове от олимпиади, тестове от външно оценяване, междинни тестове по български език и други). При провеждането на тестовете съм съобразила всички изисквания, на които те трябва да отговарят. Времето за работа върху теста бе 40 минути.

Подготвеният дидактически тест се проведе с 20 ученици от 4.а клас на IV ОУ “Димчо Дебелянов”, Благоевград през месец март, 2025 година. Резултатите от теста показват, че учениците срещат затруднения при някои от задачите и диктовката. Най-много са грешните отговори на въпрос № 7 и № 9 от теста. Грешни отговори на въпрос № 7 са допуснали 40% от учениците, което показва, че се затрудняват при правописа на двойно -н- при прилагателното име. Друг въпрос, на който голяма част от учениците допускат грешка, е да определят относителното прилагателно име. Учениците се затрудняват да определят прилагателно име от текст и да определят рода и числото му.

На фигура 1 са посочени отговорите на учениците от Тест № 1 по вид отговор – грешен, верен и частично верен. Учениците лесно се справиха с въпросите, свързани с откриване и степенуване на прилагателно име, с правописна проверка на съгласен звук в краесловие и със съгласуване със съществително име. Резултатите от проведения тест поставиха въпроса: Как да се повиши степента на практико-приложимите знания?

Фигура 1.

До прилагането на система за формиране на знания и умения за прилагателно име в 4. клас чрез интерактивни методи, учебната дейност с учениците от 4.а клас се осъществяваше по традиционната методика на обучение. В рамките на два месеца и половина работихме с учениците по новата технология. В ролята си на учител помагах и напътствах учениците при запознаване, анализиране и представяне на новата информация. Давах указания, помагах с материали. Решавахме онлайн тестове и задачи в различни платформи.

Вторият тест бе проведен в края на месец май 2025 г. след приключване на работата чрез новата технология. Тест №2 съдържа 10 въпроса, целящи да установят знанията и уменията на учениците за прилагателно име. В него са включени десет задачи със затворен отговор, с избираем отговор и задачи с отворен характер. Времето за работа върху теста е 40 минути, а максималният брой точки е 20.

Резултатите от втория тест показват, че по-малко учениците срещат трудности при някои от задачите. Най-много ученици са се затруднили при въпрос №4 – да открият прилагателно име в преносно значение. Другият въпрос, при който са срещнали затруднения е правилно членуване на прилагателно име.

Фигура 2.

От графиката на фигура 2 се вижда, че верните отговори на въпроси № 2 и № 3 е 100%, много добри са резултатите при отговорите на въпроси № 7 и № 8 – над 90%. Като се сравнят резултатите, се вижда, че те са нараснали в сравнение със същите от Тест № 1, което доказва, че на този етап учениците са показали по-високи постижения от знания и че са придобили реални рецептивни и продуктивни умения.

• Проверка на резултатите от контролен етап

За да осъществим проверката на резултатите от контролния етап и да докажем ефективността на системата за формиране на знания и умения за прилагателно име в 4. клас чрез интерактивни методи, е използван критерият на Уилкоксън.

• Дефиниране на нулева и алтернативна хипотези

Статистическото изследване на хипотезата се свързва с двете предположения:

1. H0 (Нулева хипотеза) гласи, че разликата в средния успех от двата теста (преди и след иновативното обучение) е случайна и не зависи от прилагането на иновативното обучение.

2. HA (Алтернативна хипотеза) гласи, че разликата в средния успех на двете зависими извадки (преди и след иновативното обучение) не е случаен, а закономерен процес в резултат на прилагането на система за формиране на знания и умения за прилагателно име в 4. клас чрез интерактивни методи, като нова технология за развиване на езикови компетентности.

В таблица 1 са посочени резултатите в точки преди и след обучението и съответните разлики.

Таблица 1. Резултати преди и след обучението

брой ученици	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	16	17	18	19	20
входно	14	12	17	17	20	16	19	12	14	19	20	18	20	15	19	18	16	16	20	15
изходно	18	17	20	19	20	18	20	17	17	20	20	19	20	18	20	19	19	19	20	19
разлика	4	5	3	2	0	2	1	5	3	1	0	1	0	3	1	1	3	3	0	4

Таблица 2. Резултати на учениците според разликата

Определяне на ранга на резултата на всеки изследван ученик

Ученици	5	11	13	19	7	10	12	15	16	4	6
Разлика	0	0	0	0	1	1	1	1	1	2	2
№ в ранговия ред	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11
Ранг	2,5	2,5	2,5	2,5	7,0	7,0	7,0	7,0	7,0	10,5	10,5

Ученици	3	9	14	17	18	1	20	2	8
Разлика	3	3	3	3	3	4	4	5	5
№ в ранговия ред	12	13	14	15	16	17	18	19	20
Ранг	14,0	14,0	14,0	14,0	14,0	17,5	17,5	19, 5	19,5

В таблица 2 са посочени ранговете. Те се определят като сума от номерата в ранговия ред, които имат еднаква модулна разлика, делено на броя им.

Определят се ранговете на всеки ученик. При равни резултати номерата в ранговия ред се събират и се делят на броя на равните резултати и така всеки от тях получава еднакъв ранг. Например за ученици № 5, 11, 13 и 19, при които разликата е 0, се събират номерата в ранговия ред (1+2+3+4=10) и техният сбор се дели на общия им брой (10 : 4 = 2,5). Това е рангът, който записваме в колона ранг срещу № 5, 11, 13 и 19. След това търсим следващата по големина разлика, която в случая е равна на 1 и по същия начин определяме ранговете по-нататък, докато стигнем до най-голямата разлика.

• Определяне на емпиричната характеристика – Тemp.

След като е попълнена последната колона с ранговете, е ред да се определи проверяващата величина „Т“, т.е. Теmp. В случая нетипичното изменение е с ранг 19.5. Това означава, че Тemp.= 19.5.

• Определяне на теоретичната стойност – Ткр.

Критичната стойност Ткр. или /Ттеор./ се взема от таблицата на Уилкоксън. В нея са дадени стойности за Ткр., за големина на извадката до n= 50 и вероятност на грешка 0,05. Тъй като големината на извадката е n = 20, от таблицата за критичните стойности за критерия на Уилкоксън виждаме, че съответната критичната стойност за n = 20 е равна на 60, т.е. Т кр. = 60.

• Сравняване на емпирична и критична стойност

Когато получената стойност на проверяващата величина е по-малка от критичната стойност, т.е. Тemp. Т кр., нулевата хипотеза се отхвърля и се приема алтернативната хипотеза.

В заключение може да се каже че в конкретния случай, след обработка на данните и направените статистически изчисления и от факта , че 19,5 < 60, то следва, че Тemp. < Т кр. и с риск от грешка 0,05, т.е. 5%, може да се направи следния извод: отхвърля се нулевата хипотеза /Но/ – т.е., че повишаването на резултатите след обучението се дължи на случайни фактори, и се приема алтернативната /На/, а именно, че повишаването на резултатите на учениците се дължи на прилагането на система за формиране на знания и умения за прилагателно име в 4. клас чрез интерактивни методи, като нова технология за развиване на компетентности на учениците по български език. Резултатите са статистически значими и могат да бъдат използвани като доказателство за ефективността на метода.