ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЧАСТИТЕ НА РЕЧТА ЧРЕЗ ИГРИ

Представено е изследване, насочено към създаване и оценяване ефективността на технология за изучаване на частите на речта във 2. клас чрез игри. Интегрирането на игра, учене, експериментиране и забавление насърчава активното участие на учениците в образователния процес и създава предпоставка за по-лесно и трайно усвояване на знания.

Целта на изследването бе да се създаде технология за изучаване на частите на речта във 2. клас чрез игри. Причините за избор на игровия подход се дължат на факта, че той е ефективен начин за включване на всички ученици в учебните дейности. Дори и тези ученици, които нямат толкова голям интерес към българския език, се включват активно и полагат усилия.

Чрез игровата дейност се развиват ценни умения и качества, а именно концентрация, самостоятелно мислене, внимание, екипна и групова работа. Игрите могат да бъдат широко използвани като средство за обучение и възпитание, като са възможност за въздействие върху учениците за постигане на конкретни образователни и възпитателни цели. Те помагат за превръщането на учебния материал в интересен и променят нагласата на учениците към учебния предмет. Игровият подход създава образователна среда, която стимулира учениците да учат активно, като знанието не само се преподава, но и се надгражда. Именно този подход е един от водещите в обучението на съвременните ученици, израснали с използването на различни технологии.

Дидактични игри при изучаването на частите на речта във 2. клас са подчинени на общовалидната структура за този вид игра, а именно наличието на четири компонента – игрови замисъл, игрово съдържание, правила на играта и игрово действие. За всяка от задачите е определен игрови резултат, който се явява завършек на играта и се проявява основно чрез решаване на поставената учебна задача, но следва и да носи удовлетвореност на учениците. За учителя резултатът от играта е показател за нивото на усвояване на изучаваното учебно съдържание и за това дали учениците практически могат да приложат или не усвоените теоретични знания.

Изследването е проведено в периода м. септември, 2024 г. – м. април, 2025 г. Уроците са реализирани в учебните часове по български език във 2. клас. Игрите са провеждани два пъти седмично в рамките на 10 минути от учебния час. Основните цели на игрите са повишаване на учебната мотивация, повишаване интереса на учениците към учебния процес, както и създаване на предпоставки за по-лесно усвояване на знания, свързани с изучаването на частите на речта.

Експериментът преминава през следните етапи:

• Констатиращ етап – по време на който се установяват знанията на входното ниво на учениците от 2. клас, свързани с частите на речта.
• Формиращ етап – по време на етапа учениците се разделят на две групи. Контролна група – обучението е традиционно, и експериментална група – в обучението се включват игри.
• Контролен етап – установяват се усвоените знания от учениците от изходно ниво и ефективността от прилагане на педагогическата технология.

Използваните методи на изследване са:

• Теоретичен анализ – за установяване на теоретичните аспекти на изследваната проблематика.
• Моделиране – за представяне на педагогическата иновация.
• Педагогически експеримент – провежда се по време на обучаващия етап.
• Тестиране – за установяване знанията на учениците.
• Педагогическо наблюдение – за оценяване мотивацията и активното участие на учениците.
• Статистически методи – за обработка на получените резултати.
• Сравнителен анализ – за анализ на резултатите.

Сравнението на получените оценки от тест за входно ниво на учениците от двете групи е представено на графика 1.

Графика 1. Сравнение на получените оценки от тест входно ниво на учениците от контролната и експерименталната група

Получените оценки от учениците от двете групи на входно ниво не се различават значително. В графика 2. е представено разпределението на учениците на база получените точки от изходящата диагностика.

Графика 2. Сравнение на получените точки от изходящата диагностика при учениците от контролната и експерименталната група

От анализа на данните могат да се направят следните изводи:

• В експерименталната група няма ученици, които да са получили 1 т. на теста, поради което няма оценка Слаб.
• Значително се увеличава броят на учениците, получили висок брой точки, между 8 и 10 т. – в контролната група те са 9%, а в експерименталната – 41%.

Вариационният ред на получените резултати показва, че:

• В контролната група най-често полученият брой точки от децата на изходящата диагностика е 4 т. (седем пъти).
• В експерименталната група най-често полученият брой точки от децата на изходящата диагностика е 7 (шест пъти).

За целите на изследването са формулирани две хипотези:

• Нулева хипотеза (Ho), която твърди, че параметрите на сравняваните съвкупности не се различават, т.е. усвоените знания за частите на речта при учениците от контролната и експерименталната група са еднакви.
• Алтернативна хипотеза (H₁) (работна), която твърди, че ако се приложи разработената технология за използване на игри в обучението по български език във 2. клас, то значително ще се повишат знанията на учениците, свързани с частите на речта.

За изследване на хипотезите се използва инструментът T-test. От приложението на T-test се потвърждава алтернативна хипотеза, която твърди, че ако се приложи разработената технология за използване на игри в обучението по български език във 2. клас, то значително ще се повишат знанията на учениците, свързани с частите на речта.

Резултатите от приложението на технологията в края на 2. клас са свързани с усвоени умения на учениците да:

• Познават глагола, съществителното и прилагателното име като части на речта.
• Разпознават числото на глагола.
• Разграничават съществителни собствени и съществителни нарицателни имена.
• Определят вида, рода и числото на съществителното име.
• Разпознат умалителни съществителни имена.
• Разпознават рода и числото на прилагателното име.
• Съгласуват прилагателното и съществителното име по род и число.
• Пишат правилно формите на прилагателните имена за мъжки, женски и среден род, както и за единствено и множествено число.
• Уместно употребяват глаголи, прилагателни и съществителни имена.

В заключение може да се посочи, че ако се използват игри в обучението по български език във 2. клас, то значително ще се повишат знанията на учениците за частите на речта. Важно е да се уточни, че в училище играта е подчинена на учебната дейност, поради което най-често в обучението се използват дидактични игри. Тези игри са насочени към решаване на конкретни учебни задачи, като при използването им се извършва целенасочено педагогическо въздействие върху учениците (емоционално, волево, нравствено и интелектуално).

Дидактичните игри активизират познавателната дейност на учениците, поради което позволяват да се използват за непринудено усвояване и запомняне на учебното съдържание. Игрите правят учебния процес по-увлекателен, а възприемането на информация непосредствено.

Резултатите от проведеното изследване установяват, че учениците от експерименталната група, при която са използвани игри, в значително по-висока степен са усвоили знания за частите на речта, което доказва ефективността на представената технология.