МОДЕЛ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ ЧРЕЗ РАБОТА В ЕКИП

Статията представя теоретична обосновка на иновативен модел за усвояване на граматичната категория „глагол“ от ученици в четвърти клас, като се акцентира върху ефективността на работата в екип като методическо средство. Въз основа на конструктивистки и социално-когнитивни теории, авторът аргументира, че ученето е най-ефективно, когато се основава на активно взаимодействие между учениците и на съвместно конструиране на знание. Подчертават се ползите от сътрудничеството, предлагат се и конкретни педагогически насоки за прилагане на модела в учебната практика.

Образованието днес е в непрекъснато търсене на нови подходи, форми и методи на обучение и възпитание. Пред учителя стои отговорната задача не само да преподава знания, а да научи учениците как да учат. Много по-важно е ученикът сам да стигне до познанието, макар и с опосредстващата роля на учителя, чиято задача е да организира средата и познавателния процес, да насочва, провокира и стимулира. Предизвикателството, което обществото отправя към училището, се състои в подготовката на младите хора за живота – творчески личности с активна позиция, готови да разгърнат интелектуалния си потенциал, за да намират решения на житейските проблеми и ситуации.

От съвременния учител се очаква да приеме и отговори професионално на предизвикателството за подготовката на учениците с оглед на тяхната реализация. Той е главният обучаващ в активно учене, като отчита индивидуалните интереси на учениците си и ги поставя в организирана учебна среда.

В този смисъл, иновациите в обучението на децата от начална училищна възраст са насочени повече към това, как да се учи, отколкото към това, какво да се учи. Съвременният ученик е необходимо да бъде заинтригуван и провокиран да мисли, за да може да се развиват творческите му способности, уменията да търси и намира нестандартни решения в живота. Реализирането на образователните цели изисква да се използват форми на обучение, които да гарантират усвояването и интерпретирането на учебното съдържание, да стимулират мисловната дейност, да осигуряват мотивация и желание за учене.

Основно място в обучението по български език в начален етап се отделя на частите на речта, техните форми и начина, по който се образуват. В четвърти клас се въвежда понятието „време на глагола“ и учениците се запознават с методите на откриването и преобразуване на действията според времето на извършването им.

Глаголното време е един от основните граматически признаци. Различието в значението на всяко изказване според времето, в което се извършва действието, е съществено и затова е важно знанията, които придобият учениците, да бъдат трайни и да бъдат превърнати в умения, които ще се прилагат в живота.

Проведеното изследване бе провокирано от необходимостта да се оптимизират методите на преподаване на изучавания учебен материал, да се проучи ефективността на приложените от учителя упражнения, да се провери нивото на усвоените знания, както и доколко те могат да бъдат приложени от учениците. Качествената диагностика би послужила за установяване на допуснатите слабости, за насочване на учениците към определен подход за изучаване на дадения граматически материал, за установяване доколко вариантът за въздействие допринася за получаване на добри резултати, т.е. за задълбочено и трайно усвояване на знанията и уменията, свързани с граматическата категория време на глагола. Тези знания и умения са елемент от езиковата култура и играят важна роля в успешната социализация на личността.

Обучението по български език в началната степен е насочено към формиране на езикова култура, речеви умения и начална граматична компетентност у учениците. Според учебната програма за IV клас, акцентът е върху осмислянето на основни граматични категории – съществително име, прилагателно, глагол, число, род и време (МОН, 2023).

Днешната динамика на обучение налага учениците да успяват да извличат необходимата им информация от емпирични обяснения на изученото понятие, да разпознават изучаваното езиково явление както самостоятелно, така и в смислов контекст, самостоятелно да подбират примери и да умеят да правят самопроверка на дейността си.

В учебните помагала по български език за четвърти клас са включени и голям брой практически задачи и образователни дейности, които насочват учителя към възможните пропуски на учениците; все по-често в различните издателства се включват и задачи за работа по групи.

Културно-образователната област „Български език и литература“ е един общ предмет, който се състои от две части, които се намират в различен баланс в отделните етапи на образователния процес. През първите две години от училищното образование преобладава началното ограмотяване, обучението по четене, овладяването на основите на писмената и устната реч. Специфичното образование по литература се включва активно в трети клас, като някои от изискваните компетентности са общи, но винаги са обвързани с овладяването на езиковата норма. Придобиват се знания за системата и структурата на българския език с цел да се разшири обемът на езиковия ресурс в речта на ученика.

Обучението по български език се осъществява чрез учебник и учебни тетрадки, в които е разпределено конкретното учебно съдържание и съответства на степента на овладяване на основните езикови категории и норми, на степента на овладяването им в предходните години от образованието. Знанията се конкретизират, систематизират, включва се нова езикова информация и конкретни практически задачи. Обучението съответства на познавателните интереси, развива творческите способности у младежите, тяхното мислене, паметта и въображението им.

Четвърти клас е последният клас от началния етап на основната образователна степен. В резултат на обучението по български език в края на четвърти клас ученикът трябва да е овладял определен обем от знания, умения и отношения, формиращи езиковите компетентности, чрез които се достига определено равнище на социокултурна компетентност. От друга страна – социокултурните компетентности съдействат за развитие на езиковата култура и се формира комуникативна практика на устно и писмено общуване. Усвоените знания от предходните класове се уточняват, задълбочават, надграждат и обогатяват. Включва се нова информация за езиковите единици, частите на речта, главните части на изречението, въвежда се граматическата категория време на глагола. Така заедно с усвояването на комуникативно-речевите умения се формира комплексният характер на учебният предмет Български език в четвърти клас.

Основен проблем в работата на началният учител е връзката между педагогиката – начините, методите и формите за преподаване на заложения в нормативните документи учебен материал, и правилното диагностициране на постиженията на учениците.

„Качественото съвременно образование в началните класове […] се осъществява чрез обучението по български език и литература от първи до четвърти клас. Затова съществено значение има качественото и методически коректно преподаване на учебното съдържание, прилаганите форми за самостоятелна дейност, контрол и проверка на овладените знания и как това ново учебно съдържание е поднесено, представено в алтернативните учебни комплекти за обучение по български език и литература.” (Георгиева, 2020: 388)

В наши дни „образователно взаимодействие” действително преструктурира и оптимизира езиковото и литературното обучение в началните класове. Масовото разпространение на информационни и комуникационни технологии, прилагането на интерактивни методи при наличие на дигитални учебни ресурси и софтуер откриха различни възможности пред детското познание за езика, речта и художествената словесност. Фактори и условия като активните методи на преподаване и учене, електронните уроци и  алтернативните учебни комплекти за обучение по български език и литература за първи, втори, трети, четвърти клас предоставиха перспективи към приложно-практическа ориентация на обучението, характерна за начален етап.

Съвременното педагогическо общуване предизвиква значителни промени във философията и методиката на обучение по български език и литература. Представянето на научна и художествена информация в началния етап на основната образователна степен изисква проектиране на урока по комплексния учебен предмет съобразно възрастта, психофизиологията и способностите на днешните малки ученици. Практиката на началното училищно образование у нас изпитва недостиг на действащи модерни стратегии и индивидуални дидактични техники за овладяване на теоретични знания. Професионалният опит на успешните педагози невинаги бива оползотворяван системно, трайно и пълноценно. Необходимо е конкретната педагогическа позиция своевременно да се фокусира и преосмисля съобразно търсещи и продуктивни стратегии.

Обучението по български език в начален етап се базира на изграждането на основни езикови, комуникативни и правописни умения, свързани с устната и писмената реч. В този период ученикът преминава от опростена езикова употреба към по-структурирано и осъзнато прилагане на езиковите норми.

„Началната училищна възраст е етапът, в който се изграждат базисните езикови представи и умения, които ще бъдат надграждани през целия учебен процес“ (Атанасова, 2014). Учениците в четвърти клас са в края на този етап, като вече притежават основни граматически знания, но все още имат нужда от конкретни и практико-насочени методи, които да затвърдят езиковата им компетентност.

На преден план се визират стратегии за ефективна образователна комуникация вътре и извън класната стая, утвърждават се иновативни форми, технологии и методи на обучение, стимулира се  ранната познавателна и словесно-творческа дейност. Доминират критериите за уместност на информационно-теоретичните знания и максимална функционалност на развиващата среда, била тя външна или вътрешна, обективна или субективна, действителна или условна. Добрият опит и споделените съвременни практики отдават дължимото на индивидуалния стил в представянето на теоретична информация. Разбира се, важно значение имат и конкретните психофизиологически качества на обучаемите през периода на началната училищна възраст, техните познавателни способности, практически умения и компетентности за преобразуване на теоретично познание.

С основание може да се твърди, че се търси подобрена методология, намират и въвеждат се динамични методологически стратегии, реализира се постепенно съзнателно усвояване на детското словесно изразяване, взаимодействие и творчество. В реални условия учебното съдържание е насочено да удовлетворява конкретни изисквания на учениците в начален етап.

Глаголът е основен граматичен клас в българския език, изразяващ действие, състояние или процес. В начален етап се изучават основни характеристики на глагола: лице, число и време. Усвояването на тези характеристики създава основа за изграждане на граматически правилна реч и развива езиковата осъзнатост. Усвояването на глаголните форми и значения има ключово значение за правилното изграждане на изказа, свързаността на речта и овладяването на писмения изказ.

Формирането на правописен навик се облекчава и ускорява при използването на зрителна, слухова и изговорна нагледност. Когато правописното правило се предоставя на учениците за зрителна справка в процеса на упражняването, те по-лесно осмислят функционалните граници и същността на това правило, по-бързо и безпогрешно го свързват със съответната категория от думи с еднакви правописни особености.

Учебната програма по Български език и литература в четвърти клас поставя акцент върху овладяването на практически значими знания и тяхното прилагане при изпълнението на разнообразни езикови и речеви задачи. В нея са представени идеи и изисквания, свързани с целите, съдържанието и организацията на обучението. Дава възможност за самопроверка и самооценка, предлага богат набор от образователни методи и похвати на работа. Стимулира творческите способности и личностните качества на учениците. Системният контрол от страна на учителя показва степента на успеваемост и пропуските от страна на учениците и му дава възможност за наваксване на пропуските чрез индивидуална работа и допълнително поставяне на задачи, за да може резултатът в края на обучението да бъде положителен.

Обучението по граматика в началните класове следва принципа на конструктивизма, при който ученикът изгражда знанието активно чрез опит и взаимодействие. Екипната работа е форма на социоконструктивистко учене, при която знанието се създава в контекста на съвместна дейност и споделяне.

„Езиковото обучение е ефективно, когато ученикът не просто възприема готови правила, а ги открива, прилага и осмисля чрез дейност“ (Вълчева, 2015).

Има няколко основни теории в изследването на модела за изграждане на знания и умения в четвърти клас. Работата в екип придобива все по-голяма популярност. Тя се разглежда от педагогиката, психологията и лингвистиката.

Според конструктивната теория на Лев Виготски и Жан Пиаже, човек активно изгражда това, което знае, а не го получава наготово. Учещият трябва да достига до знание чрез действие или казано по друг начин преподаваният материал трябва да се свързва със заобикалящия свят. Учениците учат по-ефективно, ако новото се свързва с предишен опит. Тази теория обвързва преподаването на глагола като част на речта с множество дидактични игри и езикови задачи, които насърчават активното мислене и позволяват прилагане на знанията в реална комуникация.

В основата на теорията на Пиаже стои идеята, че знанието не е пасивно получено от околната среда, нито е вродено. Вместо това, индивидите активно конструират своето разбиране за света чрез преживявания и взаимодействия. Това означава, че ученето не е просто натрупване на информация, а процес на изграждане на сложни познавателни структури.

Детето е активен изследовател. Пиаже разглежда децата като „малки учени“, които активно експериментират, наблюдават и правят заключения за света около тях.

Учене чрез действие. Познанието се изгражда чрез пряко взаимодействие с обекти и явления, а не само чрез слушане или четене.

Качествени промени в мисленето. Развитието на познанието е процес на преминаване през качествено различни стадии на мислене, а не просто количествено натрупване на знания.

Теорията на Пиаже има огромно влияние върху образованието:

Детско-центриран подход: Учителите трябва да създават среди, които насърчават активното учене и изследване, а не пасивното възприемане.

Значение на откривателското учене: Децата трябва да имат възможност сами да изследват и да откриват принципите, а не просто да им бъдат преподавани.

Съобразяване с етапите на развитие: Учебните материали и методи трябва да бъдат адаптирани към когнитивния етап на децата. Не може да се преподава абстрактно мислене на деца в конкретно-операционен стадий.

Ролята на учителя: Учителят е фасилитатор, който създава предизвикателни ситуации, които предизвикват когнитивно неравновесие и насърчават акомодацията.

Старият модел на преподаване в класната стая просто не отговаря на нашите променящи се нужди. Той налага един изключително пасивен модел на учене, а светът изисква все по-активно обработване на информацията. Старият модел подрежда учениците в групи според възрастта им, заставя ги да учат по учебна програма, според която напредват в еднакво темпо. Междувременно новите технологии дават надежда за по-успешни начини за преподаване и учене, но и предизвикват объркване и дори страх, твърде често лъскавите нови устройства си остават само атрактивни аксесоари.
„Бащата на видео уроците“ Салман Кан вероятно е най-прагматичният образователен мислител, който светът познава в момента. Той е не само създател на „Кан Академия“, а можем дори да го наречем образователен инженер, защото той не просто предлага визия за образованието в ерата на информационните технологии, а проектира и създава инструментите, чрез които тази визия да се реализира в цял свят, включително и в България. Съвременното образование трябва да се променя в крак с времето, но не всички стари и изпитани методи и технологии за преподаване и учене са непотребни.

Прилаган в езиковото обучение, конструктивизмът насърчава:

• Откривателско учене и изследване на езикови явления;
• Работа по проекти и задачи, близки до реалната комуникация;
• Визуализация на граматични структури чрез карти, схеми и езикови игри.

Теорията за кооперативно учене се основава на значението на индивидуалната отговорност при работата лице в лице. Развиват се социалните и емоционалните компетентности у децата. Учениците се подкрепят при вземането на решения, предизвикват се един друг и достигат до изводи след свършената работа. Този процес дава възможност за задълбочено учене.

Чрез груповата работа според тази теория учениците развиват езиковите си умения, учат се на сътрудничество, свикват да се аргументират за взетите решения – важни условия за усвояване на езиковите категории.

Според педагогическата психология екипната работа дава силна мотивация за активно учене. Децата в начална училищна възраст се чувстват силно ангажирани в съвместни дейности с практическа насоченост. Работата в екип засилва усещането за принадлежност към групата, но освен това върви с разбиране от страна на участниците за тяхната отговорност, което е и причина за по-дълбоко вникване в езиковите правила и тяхното прилагане.

Социокултурната теория е влиятелен подход в психологията на развитието, разработен от руския психолог Лев Семьонович Виготски (1896-1934). За разлика от Жан Пиаже, който акцентира върху индивидуалното конструиране на знанието, Виготски поставя акцент върху решаващата роля на социалното взаимодействие и културния контекст в когнитивното развитие на човека. Според него, човешкият ум се формира чрез културно опосредствана дейност. Основни принципи на неговата теория са:

Социалното взаимодействие като двигател на развитието: Виготски твърди, че висшите психични функции (като логическо мислене, доброволно внимание, памет) имат социален произход. Те се появяват първо на междуличностно ниво (интерпсихически), а след това се интернализират и стават част от индивидуалното мислене (интрапсихически).

Виготски казва: „Всяка функция в културното развитие на детето се появява на сцената два пъти, на две нива. Първо, на социално ниво, а след това, на индивидуално ниво; първо между хората (интерпсихически), а след това вътре в детето (интрапсихически). Това се отнася в еднаква степен за доброволното внимание, за логическата памет, за формирането на понятия, за развитието на волята.“

Ролята на културата: Културата предоставя „инструменти“ (знаци и символи), които хората използват, за да мислят и да решават проблеми. Тези инструменти включват езика, писмеността, математическите системи, картини, диаграми и др. Културата влияе върху това какво и как учим.

Социокултурната теория на Виготски има дълбоки последици за образованието:

Значение на сътрудничеството и груповата работа: Насърчава се ученето в малки групи, където по-способните ученици могат да помагат на по-малко способните, действайки в ЗНБР (зона на близко развитие).

Ролята на учителя като фасилитатор (помощник): Учителят е водач и поддръжник, който осигурява „скеле“ за ученето, а не просто предава информация.

Акцент върху езика в класната стая: Дискусиите, дебатите, съвместното писане и говорене са критични за развитието на мисленето.

Културна чувствителност: Признава се, че ученето е вградено в културен контекст и трябва да се отчитат културните особености на учениците.

Обучението предшества развитието: За разлика от Пиаже, който смята, че развитието предшества ученето, Виготски твърди, че „доброто учене е това, което върви пред развитието“.

Според социокултурната теория на Виготски децата развиват най-добре своето учене в социално взаимодействие. Така придобиват по-добри познавателни умения. Според тази теория възрастните и по-напредналите сътрудници играят важна роля като подкрепят и насочват децата и по този начин съдействат за по-лесна и бърза ориентация в процеса на учене. Така чрез сътрудничество децата напредват в процеса на учене.

При овладяването на учебния материал по български език в начален етап задължително трябва да се вземе под внимание и лингводидактичният принцип. Лингводидактиката е теория на езиковото обучение и компонент на общата методика на преподаване, която е насочена към ефективно изучаване на езика. Тук са заложени принципите за съзнателност, активност и системност. Комуникативността е основополагаща при формирането на езикови знания и умения. Екипната работа и при този принцип играе важна роля, защото предоставя възможност за практическо използване на глаголите в реални комуникативни ситуации – ролеви игри, диалози, разказване на истории и др.

Мотивацията в обучението по граматика често е предизвикателство, тъй като учениците възприемат граматиката като „трудна“ или „скучна“. Именно тук екипната работа играе важна роля – тя повишава мотивацията, емоционалното участие и вътрешната ангажираност чрез усещане за принадлежност, сътрудничество и споделен успех.

„Учениците са най-мотивирани, когато усещат, че имат глас, че са част от нещо значимо и че успехът зависи и от тях самите“ (Джон Хати, 2012).

Екипната работа също така развива меки умения, като умения за сътрудничество, комуникация, изслушване и отговорност – всички те подкрепят когнитивния процес при усвояване на граматическо знание.

Сътрудничеството, или кооперативното учене, представлява педагогически подход, при който учениците работят заедно в малки групи за постигане на обща цел. Този метод е особено ефективен в начален етап на образованието, включително и в четвърти клас, тъй като съответства на когнитивното и социалното развитие на децата в тази възраст. Ползите от сътрудничеството са многостранни и обхващат академични, социални, емоционални и личностни аспекти.

Когато учениците обясняват материала на своите съученици, те сами задълбочават разбирането си. Процесът на артикулиране на идеи, дефиниране на концепции и отговаряне на въпроси укрепва тяхното собствено знание. Както посочват Дейвид и Роджър Джонсън, „кооперативните учебни структури, когато са добре осъществени, водят до по-високи академични постижения, по-високо самочувствие и по-високи нива на социална компетентност“.

Работата в екип излага учениците на различни начини за мислене и решаване на проблеми, което обогатява тяхното разбиране и развива критичното им мислене. Когато учениците са активно включени в групови дейности, те са по-мотивирани да учат и да участват.

Груповата работа често включва решаване на сложни задачи, които биха били предизвикателство за индивидуално изпълнение. Учениците се учат да анализират проблема съвместно, да предлагат решения и да ги оценяват колективно.

Активното участие и обсъждането на материала в група води до по-дълбока когнитивна обработка на информацията, което подобрява дълготрайното запаметяване и пренос на знания.

Сътрудничеството изисква и развива основни социални умения като комуникация, слушане, изразяване на идеи, компромис, преговори и разрешаване на конфликти. Тези умения са жизненоважни не само за училището, но и за живота извън него.

Учениците се учат на взаимозависимост – да разчитат един на друг и да работят за обща цел.

В подкрепяща групова среда учениците се чувстват по-сигурни да изразяват идеите си и да правят грешки. Получаването на позитивна обратна връзка от връстници и успехът на груповата задача допринасят за изграждане на увереност. Децата, които се колебаят да участват във фронтални дейности, често се чувстват по-комфортно в по-малка група.

Учениците се учат да разбират нуждите на другите и да поемат отговорност за своя принос към успеха на групата. По-способните помагат на по-слабите, което укрепва чувството за общност.

Повишава се мотивацията и намалява тревожността – сътрудничеството прави ученето по-интересно и по-малко стресиращо. Учениците се чувстват по-мотивирани, когато знаят, че тяхната работа е част от по-голям екипен проект. Намалява се страхът от грешки, тъй като те се разглеждат като възможност за учене за цялата група.

В четвърти клас, когато учениците преминават от конкретно-оперативно към по-абстрактно мислене (в края на етапа), сътрудничеството е особено ценно, защото:

• Укрепва прехода към по-сложни концепции: Чрез обсъждане и взаимно обяснение, по-сложни граматически правила стават по-достъпни.
• Изгражда основи за по-нататъшно учене: Социалните и метакогнитивните умения, развити сега, са фундаментални за успех в по-горните класове.
• Насърчава автономността: Учениците се учат да поемат отговорност за своето учене и да работят по-независимо от учителя, но в рамките на подкрепяща група.

Като цяло, сътрудничеството в класната стая не е просто метод за обучение, а цялостна философия, която подготвя учениците не само за академичен успех, но и за пълноценен живот в сложен и взаимосвързан свят.