Настоящата статия представя резултатите от емпирично изследване, проведено сред 30 учители от Детска градина „Радост“ – гр. Златоград, с цел да се проучи зависимостта между прилаганите стратегии за управление на групата и честотата на агресивното поведение при деца в предучилищна възраст. Резултатите показват, че повечето педагози възприемат агресивното поведение като често срещан проблем, който изисква системен и структуриран подход. Основни източници на подкрепа за учителите се оказват обучителните възможности, обмяната на добри практики и партньорството с родителите. Данните подкрепят тезата, че ефективното прилагане на педагогически стратегии води до намаляване на агресията в групата.
Агресивното поведение сред децата в предучилищна възраст продължава да бъде обект на засилен научен интерес. Причината за това се крие в необходимостта от ранна превенция на поведенческите затруднения, които могат да повлияят неблагоприятно върху емоционалното и социалното развитие на детето. Детската градина, като основна социализираща институция, играе ключова роля в изграждането на умения за общуване, саморегулация и разрешаване на конфликти.
Представени са резултатите от анкетно проучване, проведено сред учители от ДГ „Радост“ – гр. Златоград. Целта е да се анализират възприеманите от педагозите стратегии за управление на групата и тяхната ефективност в ограничаването на агресивното поведение сред деца на възраст 4–5 години. Изследването поставя акцент върху конкретния педагогически опит, нуждите от допълнителна подкрепа и идентифицираните фактори, които възпрепятстват или подпомагат справянето с агресивността в групата.
Темата е особено актуална в съвременната образователна среда, където учителите все по-често прилагат интервенционни и превантивни методи, отговарящи на индивидуалните потребности на децата. Чрез анализа на събраните данни се цели да се очертаят както ефективните практики, така и областите, в които е необходимо допълнително професионално развитие.
Теоретичен анализ
Агресията като психологическо и поведенческо явление отдавна предизвиква интерес сред изследователи от различни научни дисциплини – психология, педагогика, невронауки, социология. Понятието притежава висока степен на концептуална сложност, тъй като включва разнообразни поведенчески форми, мотивации и социални контексти. В рамките на детското развитие, агресията придобива специфични характеристики, тъй като се проявява в период на интензивно когнитивно, емоционално и социално съзряване (Tremblay, 2000).
Агресията най-общо се определя като поведение, насочено към причиняване на вреда на друг човек, независимо дали тази вреда е физическа, психологическа или социална. В теоретичната литература съществуват утвърдени критерии за класификация на агресивните действия, като сред най-често приетите са тези, въведени от А. Бъс още през 1961 г. Според него агресията може да бъде: (1) физическа или вербална, (2) директна или индиректна и (3) активна или пасивна. Макар всички три категории да имат широко теоретично признание, именно първата – разграничението между физическа и вербална агресия – се е утвърдила като основа за повечето емпирични изследвания и операционализации в психологическата наука (Калчев, 2012).
Класическото определение на агресията включва намерение за нанасяне на вреда на друг човек, като поведението е насочено към причиняване на физическо или психологическо страдание (Anderson & Bushman, 2002). Този подход подчертава умишлеността на акта, което е проблематично при работа с деца в ранна възраст, където мотивацията често не е съзнателна, а поведението може да бъде резултат от фрустрация, имитация или ниска способност за саморегулация (Côté et al., 2006).
Психолозите често правят разграничение между враждебна агресия (реактивна, импулсивна) и инструментална агресия (насочена към постигане на конкретна цел) (Berkowitz, 1993). При децата от предучилищна възраст доминира враждебната агресия, тъй като те още не притежават напълно развити механизми за контрол на емоциите и изпълнителни функции, свързани с регулацията на поведението (Denham et al., 2003). Инструменталната агресия – като отнемане на играчка или място – също е често срещана, но обикновено е по-слабо натоварена с емоционален заряд.
Една от основните теории, използвани за обяснение на агресията в детството, е социално-когнитивната теория на Bandura (1973), според която агресивното поведение се научава чрез наблюдение и подражание. Децата, изложени на модели на агресия – било то в семейството, сред връстници или чрез медии – са по-склонни да възпроизвеждат подобно поведение. Този модел е особено валиден в контекста на детската градина, където груповата динамика оказва силно влияние.
Методология на изследването
Изследването се базира на количествен подход и използва анкетен метод с цел да се проучи възприятието на учителите относно връзката между прилаганите стратегии за управление на групата и честотата на агресивно поведение сред децата в предучилищна възраст. Анкетното проучване е осъществено сред 30 учители от Детска градина „Радост“ в град Златоград, които работят с деца на възраст между 4 и 6 години.
Инструментът на изследването представлява анкетен въпросник, съставен от 10 въпроса – както затворени (с възможност за избор на един или повече отговори), така и отворени (за по-подробно мнение). Въпросите са тематично обвързани с основните изследователски направления: използвани стратегии за управление на поведението, възприемани трудности, потребности от подкрепа, оценка на факторите, водещи до агресия, както и наблюдавани резултати от приложените педагогически подходи.
Представяне на резултатите
Първият въпрос от анкетата има за цел да установи честотата, с която педагогическите специалисти наблюдават агресивно поведение сред децата в групата. Анализът на получените отговори показва висока честота на такива прояви в ежедневната практика. От 30 анкетирани учители, половината съобщават, че почти всеки ден стават свидетели на агресивно поведение, а други 12 (40%) определят тези прояви като често срещани. Само трима респонденти (10%) са посочили, че агресията се проявява от време на време, а никой от участниците не е отбелязал отговори, указващи рядко или отсъстващо агресивно поведение.
Тези резултати свидетелстват за значимото присъствие на агресивни действия в детската градина. Наблюдаваната честота е в съответствие с характерните особености на ранната възраст, в която емоционалната регулация и социалните умения са все още в процес на формиране. Нестабилността на емоциите, ограничените езикови средства за изразяване и ограничената толерантност към фрустрация често водят до импулсивни реакции, които могат да приемат формата на вербална или физическа агресия. Следователно резултатите не само потвърждават емпиричните наблюдения, но и подчертават необходимостта от целенасочени интервенции за развитие на социално-емоционалните компетентности в предучилищна възраст.
Резултатите от въпросите, насочени към прилаганите стратегии за справяне с агресивно поведение, разкриват предпочитанията на педагогическите специалисти към определени подходи. Най-често използваните интервенции са свързани с поставяне на ясни правила и последствия (n = 9) и с изграждане на умения за разрешаване на конфликти и проблемни ситуации (n = 8). Това показва стремеж към установяване на предвидима среда и насърчаване на социално приемливи поведения чрез когнитивно-медиирани техники.
Значително по-рядко се прилагат стратегии като пренасочване и положително подкрепление (n = 3), както и използване на техники като „тайм-аут“ и физическо дистанциране (n = 4). Активното слушане и проявата на емпатия също са посочени от само трима участници. Впечатление прави, че едва трима от анкетираните учители декларират прилагане на целия набор от предложени стратегии, което предполага наличие на ограничения в репертоара на използваните подходи.
Тези резултати поставят акцент върху потенциалната необходимост от допълнително професионално развитие и обучение на педагогическите кадри по отношение на разнообразни, научно обосновани подходи за управление на детската агресия. Познаването и умелото прилагане на по-широк спектър от техники може да повиши ефективността на интервенциите в образователната среда и да подпомогне емоционалното и социалното развитие на децата.
Анализът на отговорите относно възприеманата ефективност на използваните стратегии за справяне с агресивно поведение разкрива преобладаваща положителна нагласа сред педагогическите специалисти. Повечето участници в изследването оценяват прилаганите от тях методи като ефективни (n = 15) или много ефективни (n = 8), което свидетелства за наличието на увереност в способността им да управляват поведенчески трудности в групата.
Резултатите от анкетното проучване показват, че по-голямата част от учителите – 17, възприемат използваните от тях стратегии за справяне с агресивното поведение като умерено ефективни. Десет от респондентите съобщават за леко намаляване на агресивността в групата, което предполага наличие на известен, но незначителен ефект от прилаганите подходи. Само трима участници в проучването не отчитат каквато и да е промяна в проявите на агресия, а никой от анкетираните не съобщава за нарастване на агресивното поведение.
Тези наблюдения подчертават нуждата от допълнителна подкрепа и усъвършенстване на интервенционните практики, които учителите използват в предучилищна възраст. В този контекст следва да се подчертае важността на ефективното сътрудничество между детската градина и семейството. Триадата учител – дете – родител представлява ключов механизъм за социално и емоционално развитие на децата, като съвместните усилия в тази посока биха могли значително да повишат резултатността на превантивните и корекционните стратегии спрямо агресивното поведение.
Получените резултати подчертават необходимостта от допълнителна подкрепа, насочена към ефективното управление на детската група с цел ограничаване на проявите на агресивно поведение. Преобладаващата част от анкетираните учители идентифицират като най-съществена мярка предоставянето на повече възможности за обучение и професионално развитие в сферата на ефективните техники за управление на поведението в групата (посочено от 18 респонденти). На същото равнище е и потребността от професионална общност и обмен на добри практики между колеги – още 18 учители подчертават значението на сътрудничеството и споделянето на идеи с други преподаватели като средство за справяне с агресията.
Следващ по важност ресурс, посочен от 16 респонденти, е подкрепата от страна на родителите и настойниците. Активното им включване и ефективната комуникация с детската градина се възприемат като ключов фактор за редуциране на агресивното поведение сред децата. Това потвърждава важността на функциониращата педагогическа триада – учител-дете-родител – като основа за справяне с поведенческите предизвикателства.
На следващ етап по значимост са конкретни ресурси като книги, видеоклипове и семинари, свързани с управление на агресията – нужда, отчетена от 10 участници. Само 6 учители са посочили, че се нуждаят от по-ясна и последователна институционална политика за управление на поведението, прилагана на ниво цяла институция. Относително малък е делът на онези, които настояват за намаляване на броя на децата в групата с цел осигуряване на по-персонализирано внимание – едва 3 респонденти споделят тази необходимост.
Тези резултати ясно очертават насоките, в които би следвало да се концентрират усилията за подкрепа на учителите в предучилищна възраст – чрез систематично професионално обучение, насърчаване на колегиалната взаимопомощ и засилване на връзката с родителите. В тази връзка следващият въпрос от анкетата цели да идентифицира онези фактори, които според учителите най-силно допринасят за възникването на агресивно поведение сред децата в групата.
В предучилищна възраст върху формирането и проявата на поведението при децата оказват влияние множество вътрешни и външни фактори. Това разбиране се споделя и от анкетираните педагози, като значителното мнозинство от тях (22-ма учители) подчертават, че всички изброени фактори – липса на положително подкрепление и ясна структура, недоразвити социално-емоционални умения, както и излагане на агресивни модели на поведение извън образователната среда – са ключови фактори за агресивните прояви сред децата.
Само малка част от респондентите идентифицират конкретен единичен фактор като водещ – 2-ма посочват единствено липсата на положително подкрепление и структура, а 6-ма – недоразвитите социално-емоционални умения – като основна причина за агресивно поведение.
Тези данни потвърждават разбирането, че агресията в ранна възраст е комплексен феномен, чието управление изисква цялостен и системен подход.
Изводът е, че прилаганите от педагогическите специалисти подходи оказват влияние върху редуцирането на агресивното поведение в детската градина. Въпреки това наблюдаваните разлики в използваните стратегии и частичната им приложимост разкриват нуждата от допълнителни насоки и обучения. Подобряването на уменията за управление на поведението, както и разширяването на педагогическия инструментариум се явяват наложителни за по-ефективна превенция и справяне с агресивните прояви.
Конфликтите между децата в предучилищна възраст са чести и често ескалират в агресивно поведение, което подчертава значението на навременната и компетентна педагогическа намеса. Познаването и съзнателното прилагане на разнообразни стратегии от страна на учителите има потенциал да повлияе положително върху социалния климат в групата, да намали напрежението и да насърчи конструктивните начини за разрешаване на конфликтите още в ранна възраст.
-
- Иванов, И. (2010). Мениджмънт на училищната култура. Унив. изд. „Епископ Константин Преславски“.
- Калчев, П. (2012). Скала за агресия и виктимизация от връстниците. София: Изток–Запад.
- Anderson, C. A., & Bushman, B. J. (2002). Human aggression. Annual Review of Psychology, 53, 27–51.
- Bandura, A. (1977). Social Learning Theory. Prentice-Hall.
- Côté, S. M., Vaillancourt, T., Barker, E. D., Nagin, D. S., & Tremblay, R. E. (2006). The joint development of physical and indirect aggression: Predictors of continuity and change during childhood. Development and Psychopathology, 19(1), 37–55
- Denham, S. A., Blair, K. A., DeMulder, E., Levitas, J., Sawyer, K., Auerbach–Major, S., & Queenan, P. (2003). Preschool emotional competence: Pathway to social competence? Child Development, 74(1), 238–256.
- Tremblay, R. E. (2000). The development of aggressive behaviour during childhood: What have we learned in the past century? International Journal of Behavioral Development, 24(2), 129–141
- Tremblay, R. E. (2010). Developmental origins of disruptive behavior problems: The „original sin“ hypothesis, epigenetics and their consequences for prevention. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 51(4), 341–367
- Tremblay, R. E., Nagin, D. S., Séguin, J. R., Zoccolillo, M., Zelazo, P. D., Boivin, M., … & Japel, C. (2004). Physical aggression during early childhood: Trajectories and predictors. Pediatrics, 114(1)
- Е. Хумчева