ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИДАКТИЧНИ ИГРИ С ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ ПРИ 5-6-ГОДИШНИ ДЕЦА

Настоящата статия акцентира върху приложението на дидактични игри в обучението за геометричните фигури при 5-6-годишните деца.

При формирането на представата за геометрични фигури важно значение има играта. Играта е форма на живот за детето, главно средство за неговото развитие и формиране на специфични способности. Играта заема централно място в културата на детето. Чрез играта децата учат и именно играта е най-широко приложима в предучилищното образование. От тази гледна точка нейното значение за формирането на представата за геометричните фигури е изключително важно.

В играта детето се развива като личност, формират се онези страни на психиката, от които впоследствие ще зависи успехът на неговата учебна и трудова дейност и отношенията му с хората. Основна функция на играта е подготовка за бъдещето чрез проиграване на съдържащите се в него многообразни възможности, подпомагане на адаптивното поведение и креативността (Велева, 2013).

Ася Велева посочва основните влияния на играта върху детската личност и развитие:

• играта е съществена за физическото развитие;
• играта съдейства за развитие на мотивационно-потребностната сфера;
• играта е школа за волевата регулация на поведението;
• играта е от важно значение и за емоционалното развитие, в нея детето се учи да регулира емоциите си;
• играта съдейства за моралното развитие;
• играта има решаващо значение за развитието на социалните умения;
• в играта се развива самооценката, детето научава много за себе си;
• играта оказва мощно въздействие върху когнитивната сфера в редица направления;
• играта оказва развиващо влияние върху способностите за правене на обобщения;
• в играта детето моделира типични образи на обектите и явленията от заобикалящия свят, което има важно значение за организиране на опита му в система понятия;
• в играта се развиват въображението, символната функция, творческите способности;
• чрез играта детето опознава човешките предмети, дейности, отношения и норми на поведение;
• чрез играта детето се учи да структурира своето време и дейности.

Според С. Иванов играта най-адекватно задоволява потребността от дейности и взаимоотношения, нерегламентирани от възрастните, от техните правила и насочващо присъствие. В тази дейност детето придобива опит да структурира времето си и да се самоорганизира (Иванов, 2001). Според Й. Факирска играта е най-подходящата дейност за проява и развитие на самостоятелността на децата в предучилищна възраст (Факирска, 2012). А според Д. Гълъбова играта е основно средство за обучение в ранното детство. Чрез играта децата задълбочават познанията си за физическия свят, научават се да откриват взаимовръзки между обектите и явленията, развиват способностите си за избор и оценка (Гълъбова, 2000).

Дидактичните игри се свързват с поставяне на задачи, които изискват за своето разрешаване различни интелектуални операции. Същевременно те имат забавен характер и се играят с изключително голям интерес от децата. Предаването на многоцелеви характер на дидактичните игри определя разнообразните им функции: форма на обучение, метод и похват на обучение, дейност на детето. Тези игри имат широко приложение в педагогическата практика, което дава основание да се обособят като средство за обучение (форма, метод, похват), от една страна, и като собствена дейност на децата, от друга (Георгиева и кол., 2000).

Приложението на дидактичните игри по математика може да бъде изключително полезно за изграждане на математическите представи у децата. Чрез дидактичните игри могат да се свържат математически задачи с реализиране на различни игрови дейности, които да бъдат интересни и забавни за децата. Чрез дидактичните игри може да се създадат благоприятни условия за изграждането на представи за геометрични фигури и форми чрез различни движения, моделиране на фигури, свързване на фигурите с околната среда, с предмети, играчки, животни, растения, любими дейности на децата, храни и т.н. Чрез дидактичните игри те работят с фигурите по един различен начин, с който да се забавляват, да се чувстват значими, да творят, да постигат и да се обучават.

Изключително подходящи са за 5-6-годишните деца, тъй като могат да бъда един ефективен начин за обучение и възпитание. Именно затова в 3.възрастова група, с 22 деца в ДГ „Слънчо“, гр. Пещера се проведоха 8 ситуации по математика с приложение на дидактични игри с геометрични фигури с цел развитие на представите на децата за геометричните фигури и форми. Част от игрите са: „Часовник от фигури“; „Счупена бисквитка“; „Килимче от фигури“; „Да си направим фигура“.

Първа игра

Име на играта: „Часовник от фигури“

Вид на играта: дидактична

Познавателна задача: Затвърдяване на уменията на децата да разпознават геометричните фигури и да ги свързват със съответните геометрични форми.

Материали и средства: часовник от картон с подвижна стрелка, на който са изобразени различни геометрични фигури; карти от картон, на които са изобразени различни предмети от обкръжението на децата, които имат форма на геометрични фигури.

Ход на играта: В средата на стаята са поставени часовникът и картите. Децата са от едната страна на масата. Всяко дете излиза, завърта стрелката на часовника и според това на коя фигура стрелката спре, детето трябва да намери карта с изобразен предмет със същата форма като фигурата, която се е паднала. Ако сгреши, отпада и застава от другата страна на масата.

Очаквани резултати: развитие на представите за геометрични фигури и форми.

Втора игра

Име на играта: „Счупена бисквитка“

Вид на играта: дидактична

Познавателна задача: Затвърдяване на знанията на децата за геометричната инвариантност относно пространственото разположение на фигурите и вида им.

Материали и средства: големи картони, различни по разграфяване; малки геометрични фигури, които съответстват на парчетата на счупена бисквитка.

Ход на играта: Децата са разделени на групи. Поставя се игрова задача: „Кой отбор пръв ще възстанови счупената бисквитка?“ Децата подреждат геометричните фигури върху картоните така, че да се получи цяла бисквитка. Печели отборът, който пръв я подреди. (Играта има и състезателен характер). Играта може да се повтори след размяна на картоните.

Очаквани резултати: развитие на представите за геометрични фигури и форми.

Трета игра

Име на играта: „Килимче от фигури“

Вид на играта: дидактична

Познавателна задача: Затвърдяване на уменията на децата за сравняване на обекти по форма и съотнасяне по форма чрез вгнездяване.

Материали и средства: големи цветни картони (жълт, червен, зелен, син) с изрязани фигури на кръг, квадрат, триъгълник, правоъгълник (различни по големина); геометрични фигури със същия брой на изрязаните (различни по големина и цвят).

Ход на играта: На децата се поставя игрова задача: „Кой най-бързо ще намери мястото на геометричните фигури, за да направи килимче?“

Всяко дете получава по няколко геометрични фигури (различни по големина и цвят). При сигнал, децата съотнасят фигурите по големина и цвят и търсят мястото на всяка, за да я поставят. След това се проверява дали са правилно подредени фигурите на килимчетата.

Очаквани резултати: развитие на представите за геометрични фигури и форми.

Четвърта игра

Име на играта: „Да си направим фигура“

Вид на играта: дидактична

Познавателна задача: Затвърдяване на знанията и уменията на децата за геометричните фигури и използването им за моделиране в структурни композиции.

Материали и средства: геометрични фигури от хартия (квадрат, кръг, триъгълник, правоъгълник), различни по цвят и големина; бял лист; лепило.

Ход на играта: Децата са разпределени по масичките. На всяка масичка има различни геометрични фигури, различни по форма и цвят. Пред всяко дете има бял лист и лепило. На децата се поставя игрова задача: „Кой каква фигура ще направи от геометричните фигури?“. Децата моделират композиции от геометрични фигури.

Очаквани резултати: развитие на представите за геометрични фигури и форми.

Дидактичните игри имат важно значение за развитието на децата в детската градина. Приложението на дидактичните игри по математика може да бъде изключително полезно за изграждането на математическите представи у децата.

Децата имат някаква представа за фигури и форми, но необходимостта да ги разширяват, надграждат и да развиват своите знания и умение поставя важната задача пред учителя да подбира подходящи методи, техники и похвати, да улеснява децата и същевременно да ги мотивира и да задържа максимално тяхното внимание и интерес. Това може да се постигне именно чрез дидактичните игри. Така например децата изграждат представи за геометрични фигури чрез различни игри и игрови дейности с моделиране на геометрични фигури и играейки, те усвояват информация по достъпен за тях начин. Чрез дидактичните игри децата се забавляват и същевременно се обучават.