ИНТЕРАКТИВНО-ИГРОВИЯТ ПОДХОД ЧРЕЗ РАБОТА В ЕКИП В ГРУПА ЗА САМОПОДГОТОВКА И ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ

В настоящата статия се разглежда модел за експериментална дейност и интерактивно-игрови подход чрез работа в екип в група за самоподготовка и занимания по интереси – 1-ви клас. През последните години настъпиха промени в българското общество, които поставят нови изисквания към образованието. Основна задача е повишаване качеството на образованието и превръщането на училището в привлекателно място за развитие на личността. Статията защитава тезата, че включването на метода за експериментална дейност и работа в екип води до по-задълбочено усвояване на учебното съдържание и по-висока мотивация за учене сред учениците от 1. клас.

„Децата са като пеперудите, понесени от вятъра –
едно лети по-високо, друго по-ниско,
но го правят по най-добрия начин, по който могат.
Защо е необходимо да ги сравняваме едно с друго?
Всяко едно е различно, всяко едно е специално,
всяко едно е красиво!“

В началото на новото хилядолетие пред младото поколение се предявяват изисквания за бърза адаптация към бързо променящата се среда, формира се личност от нов тип. Идва ново време, което изисква ново поколение подрастващи – знаещи, можещи, които умеят да общуват с другите, работят по групи и в екип, взимат важни житейски решения. Учителите имат роля – винаги да работят за бъдещето, да планират с „мисъл“ поне десет години напред. Живеем във време, изпълнено с предизвикателства. Светът е в период на динамични промени в структурата, връзките и взаимоотношенията, които изискват ново мислене и поставят нови, актуални и отговорни задачи за адекватно образование и възпитание.

Темата за педагогическото взаимодействие като условие за ефективността на управлението на класа е особено значима в съвременните условия. Изследваният проблем се обуславя от глобализацията на света, от интегрирането на България в общото Европейско семейство като равноправен член и необходимостта младото поколение да бъде конкурентоспособно, да просперира в условията на лоялна конкуренция.

От друга страна, темата се свързва със социално-икономическата обстановка в страната, с пазара на труда и подготовката на младите хора за живот и дейност в демократично и хуманно общество, като формират умения и ценности, необходими за трудовата и социалната им реализация. С оглед на това всяка общност в училище, включително и паралелката, трябва да осъществява такова управление, което да улеснява преподаването и ученето, да осигурява ред и дисциплина, хармония в часа и извън него, да подпомага учебните постижения, личностното развитие и изграждане на учениците.

Тревожни са характеристиките на социалните и педагогическите реалности: ескалираща агресия, липса на морални ценности, отчуждение, пристрастяване към неконструктивно поведение, апатия и безразличие към националните ценности и традиции, липса на умения за живот в разнообразно етническо обкръжение. Расте тенденцията към отпадане на деца от училище. Сектите непрекъснато вземат своите жертви.

Наложително е образователно-възпитателният модел да се промени. В него приоритет трябва да са уменията и знанията, които усилват възможностите за положителни взаимодействия между хората. Това са овладяване на комуникативни умения от различно естество, умения за работа в екип и група, за справяне с конфликти, за решаване на проблеми, за живот в различни културни условия и при нетипични национални традиции. Управлението на класа също може да допринесе за преодоляване на противообществените прояви сред учениците.

В съвременното образование иновациите навлизат във всички области. Утвърдените от миналото структури и подходи достигат във все по-малка степен до съзнанието и вниманието на децата и учениците. Чрез игровизация, педагозите получават мощен инструмент за повишаване усвояемостта на преподавания материал. Прилагането на игрови елементи в неигрови ситуации все повече навлиза в процеса на обучение. Самите педагози възприемат по-лесно знания и придобиват умения чрез прилагането на игрови модели в повишаването на квалификацията си.

Учениците също показват по-високи постижения, когато игровизацията е част от обучението им. Педагогиката и психологията отдавна са установили, че играта е водещ тип дейност при децата и учениците. Чрез нея се развиват всички останали дейности и детето се подготвя за учене, труд и пълноценен живот като възрастен. Моделът за експериментална дейност и интерактивно-игрови подход не е случайно избран, а се е формирал във времето, когато паралелно учим и участваме в различни методически обучения, педагогически форуми и вътрешно-училищни инициативи за повишаване качеството на обучението. Учениците трябва да ограничат механичното заучаване на факти и да участват в позицията на знаещи и можещи.

Чрез модела за експериментална дейност и интерактивно-игрови подход се предоставя възможност учениците да се включат активно в процеса на обучение, да прилагат своите знания и умения, които са приложими и извън „рамката“ на учебната програма. Демокрацията живее именно от участието на гражданите, а то се учи не само от теория, а най-вече от практика. Затова и учебните програми са разработени така, че учениците да градят познания относно ключови за обществото концепции, като власт, равенство, справедливост, практически умения, важни за обществото. От методологическа гледна точка ключови за успешното изучаване на различните предмети са интерактивните иновативни методи на преподаване. Редом с проектната работа най-близка представа на учениците дават ролевите игри, интегрираните часове и иновациите в училище.

В процеса на учене винаги има елемент на страх от провал. Това пречи на запомнянето и ефективността на обучението. Когато учащите се чувстват предизвикани, те са мотивирани да продължат и да искат още. Проектирането на обучението около изпълними предизвикателства го прави по-скоро като игра.

Най-използваните техники за игровизация в образованието са компютърните игри, приложения, платформи за електронно обучение и виртуални класни стаи.

Игровизацията поощрява учащите да създават нови стратегии и модели с цялата си креативност и старание. Това е основната разлика с класическото образование, което учи да се следват готови модели, а не да се създават свои.

Най-използваните техники за игровизация в образованието са компютърните игри, приложенията, платформите за електронно обучение и виртуалните класни стаи.

Идеи за различни видове игри с образователен характер в класната стая

♦ Ангажиращо начало на всеки час

Понякога притиснати от учебния план и времето, с което разполагаме, бързаме веднага да въвлечем учениците в съдържанието на новия урок. Често се получава така, че голям процент от децата все още не са си подготвили учебните материали и тепърва ровят в раниците си, подострят моливи или довършват разговор от междучасието. Ако не овладеем тази ситуация навреме, рискуваме да се създаде хаос, напрежение и още по-голямо забавяне на предвидените дейности в класната стая.

В следващите редове ще откриете няколко кратки дейности за ангажиращо начало на часа, които са предназначени да изградят връзка между учителя и учениците, да активират предишни знания и да бъдат достатъчно ангажиращи, за да привлекат децата към съдържанието на новия урок.

1. Примамка и промяна

Тази техника включва кратко обсъждане на често срещани грешни твърдения, свързани с темата, която ще се разглежда в новия урок. Раздайте на учениците си предварително подготвен тест с различни твърдения. Ако например темата в новия урок е за океаните, то тезите може да бъдат следните: “Всички океани имат еднаква соленост”, “Водните обитатели не могат да оцелеят в аноксична кал” и др. Нека децата отбележат кои според тях са верни и кои грешни. Идеята е всички твърдения да изглеждат правдоподобно, но всичките да са неверни. След това съобщете, че точно в този час учениците ще разберат защо са грешни и каква е всъщност истината. По този начин ще ангажирате вниманието към темата на урока още от самото начало.

2. Информационни кукички

Информационните кукички представят информация, която цели да предизвика интереса на учениците към предстоящия урок. Те могат да бъдат под формата на кратки видеоклипове, откъс от любопитен подкаст, новинарски заглавия или снимки и други изображения. Дори един страхотен анекдот може да свърши работа. За да се уверите, че информационните кукички, които сте избрали, са подходящи за часа, си отговорете на следните въпроси:

• Какви концепции или умения ще подчертае “куката”?
• Какво е наистина уникално, ново или полезно в информационната кукичка?
• Дали информационната кукичка няма да отвлече вниманието на учениците повече, отколкото да го привлече към темата?

3. Продуктивен провал

Започнете часа с малко нареална и дори шантава ситуация за разрешаване от учениците. По-големите ученици ще бъдат много развълнувани от една такава нетрадиционна дейност за началото на часа. Ако пак се върнем на темата за океаните, може да предложите на учениците да си представят, че училището се намира на метри от океана. В такъв случай, за какво трябва да внимават всички учители и деца? Как могат да се предпазят от цунами например? Дали могат да правят беседи за гости, на които да разказват любопитни факти за водните костенурки или други обитатели на океана.

Обяснете на учениците си от самото начало, че не е задължително плановете и идеите им да бъдат напълно възможни за реализация. Най-важното е да развихрят въображението си и да се потопят по забавен начин в темата.

4. Думи за сортиране

Представете ключови термини и понятия от предстоящия урок, заедно с кратки дефиниции, и помолете учениците да сортират думите по начини, които имат смисъл за тях. С партньор или в малки групи ги накарайте да обсъдят обосновките си за сортиране. След това започнете дискусия за това как термините и понятията са свързани помежду си, а още по-добре би било, ако успеете да ги свържете с интересите и предишните знания на учениците.

По този начин децата имат възможност да правят свободни асоциации, както и да структурират сами основната информация от урока, което впоследствие им помага по-бързо да я разберат и да я запомнят за по-дълго време.

5. Бърз преглед

Помолете учениците да се разделят по двойки, за да обсъдят какво са научили по време на предния час, и след това да представят информацията пред класа. В началото тази дейност може да се случва бавно, но когато я практикувате редовно, учениците ще успяват за 2 минути да си споделят какво са учили, а след това в рамките на още 2 минути да го представят и пред класа. Всеки час тази дейност може да се извършва от различна двойка ученици, която да изберете на момента, на случаен принцип, защото няма да има възможност всички двойки да се изявят за толкова кратко време.

Това е бърз и ефективен начин да накарате учениците да бъдат активни и ви помага да разберете какво всъщност е останало в съзнанието на ученика от предишния урок.

6. Просто бъбрене или модерна чат стая

Не е задължително “загрявката” в началото на часа да е някаква сериозна дейност с ясни цели. Може преди да започне часът и учениците да са влезли в класната стая, да напишете на дъската закачливо изречение, което да предизвика положителна реакция и силен интерес. Напишете нещо като “Сряда? Еха! На половината път!”, “Тест следващата седмица? Вероятно!” или просто покажете слайд със снимка на кучето си и споделете кратка история. Може също така да добавите въпрос, който няма нищо общо с темата на урока, например: “Кои са петте най-бързи сухоземни животни?”.

Тези изречения ще отворят съзнанието на учениците, ще ги накарат да се замислят и отпуснат в същото време, а почти сигурно и ще привлекат вниманието им към вас.

Не забравяйте, че най-важното е да привлечете вниманието на учениците, защото след това е много по-лесно да го задържите.

За да може учениците да обръщат внимание на това, което говорите, и да са активни в учебните часове, още по-важно е да изградите от самото начало отношение на доверие между вас. Не се страхувайте и вие да споделяте кое от учебния материал ви е било скучно, трудно за разбиране или как сте успели да концентрирате вниманието си в часовете по любимите ви предмети в училище.

По този начин децата ще се почувстват разбрани и с готовност ще дават всичко от себе си, за да разберат и запомнят нещата, които им преподавате.