Креативното мислене у децата в начален етап

В педагогическото изследване на тема „Креативно мислене у децата в начален етап „доказах“, че връзката между четенето за удоволствие и успеха в училище е правопропорционална. Благодарение на креативното мислене знанията се възприемат и усвояват по-лесно, отколкото при традиционните образователни средства и технологии. В статията се разглеждат две ключови понятия: позитивна читателска нагласа и идеи за стимулиране на четенето. Изхожда се от убеждението, че четенето е широко по същността си понятие, като за целите на настоящия текст е определено в каква плоскост се използва. Целта е да се проследи какви модели могат да се включат в педагогическата практика, за да се повишат читателските умения и компетентности на учениците. Предлагат се насоки за работа в часовете по български език с оглед разширяване на методическия инструментариум при работа с текстове.

„Малките умове раждат големи идеи, когато мислят свободно.“

Креативността като ключов момент от развитието на всяко дете не се изчерпва с рисуването на картини или свиренето на музикални произведения. Творческото мислене включва генерирането и развитието на оригинални идеи и мисли от ранна възраст. Креативността е онази искрица въображение, която превръща едно произведение на изкуството или ново изобретение в нещо уникално и забележително. Тя се отнася до индивидуалната изява и оригиналност – да не следваш тълпата, а да изразяваш своя собствен глас и въображение.

Творческото мислене е предимство във всички сфери. Това е умение да създаваме нови идеи, да подобряваме съществуващите и да намираме оригинални решения за различни проблеми.

Развиването на това умение помага за изграждането на нагласата, че всеки трябва да се стреми да търси път към предизвикателствата на живота. Тези, които са креативни, се боят по-малко от грешка и провал и виждат неуспеха просто като временно явление и урок по пътя на своето израстване.

Креативността е свързана с развитието и на други умения – като критично мислене, умения за презентация, умения за взимане на решения. Креативните хора преодоляват по-лесно ограниченията, поемат риска да опитат това, от което останалите се страхуват, търсят различни начини да преодолеят обстоятелствата и предизвикателствата, за да постигнат целта си.

Как да развиваме креативност у учениците? Креативността не е вроден талант, тя се развива с времето и е резултат от предварителна подготовка. Първата и може би най-важна стъпка в творческия процес е проучването на различни съществуващи вече подходи и решения. Така ученикът събира градивните елементи за своето ново творение. Животът показва, че иновативните идеи и решения не могат да съществуват „във вакуум“, а са резултат от познания и натрупвания, които се придобиват във времето.

Предпоставки за стимулиране на креативността:

Мотивация и позитивно отношение – за да развие своя потенциал, детето трябва да е подкрепено и оценено. Позитивната обстановка, в която учителят се фокусира върху способностите на учениците и ги кара да се усетят значими и част от общност, действа мотивиращо.

Позитивно съревнование – съревнованието по групи или индивидуално е градивно. То кара децата да се стараят повече и да се стремят към високи постижения. Най-полезни са груповите игри, свързани с преподавания материал. Всяко състезание дава възможност учениците да блеснат със своите знания и умения, и то в приятелска среда и дух.

Трябва да предоставят на учениците време, пространство и свобода, за да изследват средата, да се развиват и забавляват. Да се обръща внимание на това какво ни споделят, да приемаме идеите с разбиране, независимо че са странни за нас. Това ще подобри самочувствието и смелостта за изразяване.

Разработването на успешни стратегии за активиране и развитие на творческо и иновационно мислене у учениците е резултат от системна научна и изследователска работа на учители и учителски колективи.

„Работещи“ и ефективни стратегии:

Читателски клуб и електронни ресурси – да се репетира пиеса по текст, от който децата са запленени; да се строи дженга с литературни въпроси, учениците да участват в гласуването и оценяването на книги.

Задаване на един и същ въпрос десет пъти и даване на различен отговор всеки път – това позволява да се измислят идеи, след като се изчерпят обикновените и често срещани отговори. Тази стратегия е подходяща за индивидуална работа, след като учителят е поставил задачата. Учениците записват въпроса и си го задават наум 10 пъти, като всеки път трябва да дадат нов отговор. Записват отговорите си, които всъщност се превръщат в идеи, които могат да развият. Обикновено първите един-два отговора са очевидните и очаквани отговори. Но следващите са истински креативните и нестандартни. Учениците трябва да бъдат насърчени да мислят наистина свободно, без ограничения, трябва да се запишат и най-странните хрумвания.

Дебат – това е структурирана дискусия. Обикновено има два отбора с поне двама участници във всеки. Единият отбор е в подкрепа на твърдението, а другият го отрича. Може да се избере тема според учебните цели или учениците сами да изберат теми, близки до техните интереси и всекидневие. В дебата се развиват множество умения, като публично говорене, критическо мислене, проучване, толерантност към друга позиция, работа в екип. Важно е учениците да бъдат подготвени да дебатират и в подкрепа, и срещу твърдението.

Мозъчна атака, или брейнсторминг, е една от най-разпространените стратегии за генериране на идеи. Това е креативна техника за работа в група, чрез която екипът се опитва да измисли решение на даден проблем, събирайки списък с идеи, възникнали спонтанно и споделени от учениците от групата. Тъй като хората често не изказват на глас нестандартните (т.е. потенциално креативни) предложения, понеже се страхуват от неодобрение или присмех, ключов момент при мозъчната атака е създаването на подходящ климат, в който участниците да преодолеят социалните бариери и мисловни шаблони, за да се притесняват да споделят всяка (дори фантастична) идея. А за постигането на много идеи може да се използва метода „Елха на асоциациите“ [Меерович&Шрагина, 2003], при който учителят задава стартова дума – съществително в единствено число, и учениците записват възникващи асоциации. След 30-40 секунди се прави превключване и така се разширява зоната на асоциативните полета. Ключовият момент е именно в задаването на нова ключова дума, така се променя посоката на мислене и се генерират още нови идеи.

Драматизация – влизането в роля и цялостната подготовка за представяне пред публика са забавни и любими на голяма част от учениците. Наред с четивната грамотност, създаването на театър развива креативността, организационните умения и уменията за работа в екип. Необходимо е целият клас да се запознае в дълбочина с избраното произведение, да го осмисли и обсъди. Това изисква време и допълнителни усилия, но със сигурност ползите от организирането на пиеса си заслужават вложения труд.

„Креативно“ четене в училище – често срещана практика за четене в училище е четенето на текст на глас, последователно от различни ученици. Това упражнение може да се разнообрази като се добави допълнително по-артистично изискване към четенето. Така ще събудим у учениците тяхната креативност и ще ги предизвикаме да опитат нещо различно. Например може да поставим условие да четат текста с пресипнал като на старец глас, с писклив гласец като на малко детенце, шепнешком, все едно споделят нечия тайна, или пък с интонация, подходяща за представяне на новини. Възможно е в началото децата да са по-плахи, затова самите ние трябва да сме в пълна готовност за демонстрации. Със сигурност след няколко престрашавания ще имаме гора от вдигнати ръце и много желаещи да четат.

Трейлър към книга – голяма част от днешните ученици правят видеа с мобилните си телефони. Същевременно обичат да ходят на кино, да гледат телевизионни сериали и да си препоръчват един на друг филми. Това е добър начин да се възложи на учениците задача да създадат рекламно видео за любима книга или произведение. Подходящо е както за самостоятелно изпълнение, така и за групова работа. Това ще накара учениците да анализират по-задълбочено книгата/произведението и да обсъдят кои са най-важните и вълнуващи елементи, за да ги включат в трейлъра. Практиката набира все повече популярност и получава своето медийно отразяване.

Състезания по четене в училище – Кой чете най-бързо в класа? Кой чете най-изразително? Кой ще прочете най-много книги за един месец и ще стане шампион по четене? Състезанията, свързани с четене в училище, са ни добре познати от нашите собствени ученически години. Те определено имат място и в съвременната класна стая, защото почти всички деца, особено тези в малки класове, обичат да се съревновават помежду си. За да няма сърдити и обидени, трябва да се изготвят и обсъдят предварително с класа критериите, по които ще се оценява всеки един „състезател“.

Читателски дневник – една добре позната практика, която не е за пренебрегване. Особено подходяща е като задача за лятната ваканция за учениците в начален етап, защото ще държи фокуса им върху четенето по време на горещите дни, прекарани далеч от класната стая. Читателският дневник може да съдържа различни данни за прочетеното произведение – автор, главни герои, сюжет, лично мнение на детето, да е украсен със стикери или рисунки.

Размяна на книги – още една активност, с която може да насърчим учениците да четат за удоволствие. Учениците се вълнуват кой с кого ще си разменя, а и всяко дете би било любопитно да научи кои са любимите книги на неговите съученици. Важно е да се поставят предварително условията на размяна: дали книгите ще се дават назаем, или ще се подаряват; как трябва да се държим с чуждата книга; каква сума да отделят родителите за закупуването на книга. Важен момент е и да не оставяме размяната „без последствие“ – нека има определен срок за прочитане на книгите. Хубаво е да се помисли и за форма на четене в училище, под която децата ще могат да споделят впечатленията си: на публично представяне пред родителите или пред други ученици, или като рефлексия само за децата от класа.

Срещи с автори и писатели – гостуването на ролеви модели в класната стая обикновено е много въздействащо за учениците, а запознанството с истински писател може да промени цялостно отношението им към книгите и четенето. Ето защо си струва да положим усилия и да организираме среща със съвременен автор в класната стая. Може да се свържем с конкретно издателство, чиито книги четем заедно с децата, или пък да потърсим вече съществуващи кампании, насърчаващи четенето, като „Писател назаем“. Писателят ще си поговори с децата и ще ги въвлече в дискусия; ще им разкаже от какво черпи вдъхновение и как протича писателският процес при него; ще сподели специалната история зад написването на дадена книга. След като гостът си отиде, е важно да обсъдим с учениците впечатленията им, да ги попитаме какво им е харесало, какво ги е изненадало, какво ги е впечатлило.

Литературни гостувания на класа – тук става въпрос за събития от типа „деца четат на деца“, като особено подходящо е да организираме класа си четене в училище на по-малки ученици или на деца в детската градина. От една страна големите ученици ще се чувстват значими, а от друга – малките ще се мотивират и ще бързат да напреднат с четенето, за да могат догодина самите те да са на мястото на каките и батковците и да са шампиони по четене в училище. Друга идея е да организираме с учениците си литературни четения за възрастни хора или деца в неравностойно положение. По този начин ще работим за развиване на четивната грамотност, но и на социално-емоционалната интелигентност.

Изнесена класна стая – знаем, че децата далеч не учат само в училище и че уроците, проведени в една необичайна обстановка, оставят у тях трайно впечатление. Нека учениците бъдат по-близо до книгите, да пренесем класната стая в училищната, читалищната, регионалната или народната библиотека. А защо не и в къщата-музей на някой писател.

Според Рубинщайн „въображението е толкова по-плодотворно, колкото повече, отблъсквайки се от действителността, отразява нейните съществени страни. В своите висши творчески форми въображението се откъсва от действителността, за да проникне по-дълбоко в нея“.

Развитието на креативността е дълъг и вълнуващ процес, който изисква внимание и подкрепа от страна на родителите. Четенето на приказки, творческите игри, свободата в рисуването и качественото време заедно са само част от начините, по които можете да насърчите детето си да изразява своята уникалност и да развива своето въображение. Креативността не е самоцел, а ключ към по-пълноценно и щастливо детство. Изборът на учениците да четат или не в свободното си време, как и какво, може да е изцяло личен, но това не означава, че като възрастни ние не трябва да се „намесваме“ в отношенията им с литературата. Напротив – отговорността да им създадем позитивна читателска нагласа, да поощрим естественото им любопитство към книгите и да им осигурим подходящи условия за четене в училище е изцяло в нашите ръце.