Интегративни връзки между ОН Математика и ОН Български език и литература в детската градина

В статията се разглеждат възможностите на детския учител да се възползва целенасочено от силната интегративна връзка между двете образователни направления в детската градина – Български език и литература и Математика. Разгледана е връзката на речта с мисленето като висша когнитивна способност. Интегративните игри по тези направления предполагат развитие на мисленето и мисловните операции, на пространственото ориентиране, на времевите представи, на координацията “око – ръка” и други ползи за цялостното развитие на детето.

Предучилищната възраст се характеризира с нагледно-действено мислене, което с увеличаване на възрастта на децата и натрупване на знания, умения и отношения чрез възпитателно-образователното обучение в детската градина, преминава в нагледно-образно. Първоначално, особено в първа /3 – 4-год./ и във втора /4 – 5-год./ възрастова група, децата обичат и имат нужда да научават за нещата от живота, за близката околна действителност, чрез играта, чрез движението, извършено от тях самите, и преместването на предметите в пространството. Децата до 7 години най-бързо, лесно и ефективно учат по време на игра. Играта е основна дейност в предучилищна възраст. Тя има множество характеристики и паралели със света на възрастните. Натрупването на знания, умения и отношения най-често се осъществява с учене чрез игра, както и с ежедневните дейности от дневния режим.

Целенасоченото обучение по тези две образователни направления (Математика и Български език и литература) дава добра и здрава основа за развитие на детето от предучилищна възраст – бъдещия мислещ възрастен.

В Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2016 г. за предучилищното образование е записано, че една от основните функции на обучението по ОН Български език и литература е задоволяването на потребността на детето от речева активност, което предизвиква положителни емоции и се превръща в стимул за изграждане на умения за комуникиране и общуване: готовност за директно и адекватно на речевата ситуация изразяване. Практическото овладяване на българския език е основа на общуването.

Според същата Наредба образователното съдържание по направление Математика е съобразено с общата цел на предучилищното образование и с целите на обучението по математика в първи клас. Спецификата на образователното направление е в това, че съдържанието му трябва да осигури формиране на елементарни представи за основни математически понятия, които се изучават по-късно в училище. От друга страна, математическото обучение стимулира общата познавателна дейност и развива умствените способности на детето. Според Гълъбова (2006) математическата подготовка в детската градина предполага не толкова развитие на математически компетентности, колкото стимулиране на познавателния детски потенциал и развитие на мисловните способности.

Интегративни връзки на образователното направление Български език и литература съществуват с всички останали образователни направления в детската градина. Това няма как да бъде другояче след като човек учи чрез сензорните модалности (зрение, слух, обоняние, вкус, докосване) и чрез езика. При невротипичния човек мисленето също се осъществява чрез езика. Мисловните операции (анализ, синтез, сериация, класификация) се осъществяват с мисленето наум. Човек разсъждава за определена ситуация или планира определено действие чрез думите. Някои от аутистичните хора например мислят в картини, защото имат развита визуална памет.

“Непосредствената връзка на речта с мисленето се смята за същностна характеристика на речта в качеството ѝ на висша когнитивна способност, но тя не се реализира откъснато и от останалите когнитивни процеси (усещания, възприятия, памет, въображение). Поради това в психологията и в психолингвистиката има очертана територия на речевите възприятия и речевата (вербалната) памет… Когнитивните процеси, в най-голяма степен мисленето, се опосредстват от речта. Мисленето е процес на обобщено отражение на действителността посредством речта. Специално висшите мисловни операции абстракция и обобщение се извършват на лингвистична основа, а именно благодарение на тях човек овладява върховете на познанието” (Ценова, 2008: 181).

Между двете образователни направления в детската градина – Български език и литература и Математика, съществува силна интегративна връзка. Много от понятията в българския език се използват и в математиката. Прилагателните имена в математиката се използват за обозначение на цвят (червен, жълт, син, зелен), големина (малък, среден, голям) и форма (кръгъл, триъгълен, квадратен). Предлозите (БЕЛ) са посоки (Математика). Обстоятелствените наречия (БЕЛ) биват:

• Наречия за място – конкретизират местоположението на предмета или действието, както и посоката на движение: наляво, вляво, надясно, вдясно, отгоре, нагоре (посоки в Математиката).
• Наречия за време – уточняват времето според гледната точка на говорещия или календара: вчера, зиме, лете, рано, току-що (сезони в Математиката) .

От друга страна литературните произведения, в частност приказният жанр, съдържат в себе си доста математически елементи. В приказките често се говори за “трима братя”, “най-малката сестра”, някой, който е минал по “най-късия” или “най-дългия” път и т.н. Проследяването на събитията в хронологичен ред в приказките и в стихотворенията е пропедевтика на създаване на времевите представи. Осмислянето на времената на глагола също влияе благоприятно върху времевите представи. При разпознаването на отговорите на гатанките е включено развиване на логическото мислене. Разбирането и употребата на езика на добро ниво у детето е предпоставка към по-улесненото разбиране на текстовите задачи в началното училище.

Детският учител трябва да се възползва от силните интегративни връзки между двете образователни направления в детската градина (Български език и литература и Математика) не само по време на педагогическите ситуации, а и по време на свободните игри. Чрез игрите по тези направления се развиват мисленето и мисловните операции, пространственото ориентиране, времевите представи, координацията “око – ръка” и други ползи за цялостното развитие на детето.