Разглежда се същността и значението на експериментирането като изследователски метод на обучение, който е препоръчително да се комбинира с един от методите за практическа дейност, какъвто е лабораторното упражнение. Лабораторната работа изпълнява разнообразни дидактически функции, развива наблюдателността, формира умения и навици, създава култура на труда, съдейства за решаване задачите на политехническото образование.
Опитът е учител, който взима твърде скъпо за уроците си,
но в замяна на това, никой не обучава по-добре от него.
Т. Карлайл
Живеем в информационно общество и това налага използването на нови методи и гъвкави педагогически технологии, които да отговорят на постоянно възникващите промени в социално-икономически аспект. За да се подобри способността за изпреварваща адаптация към тези промени, са необходими и нов вид компетентности, структуроопределящ елемент на които е умението да се обработва информация с компютър.
Българското училище е динамична система, в която съвременни и възрожденски възгледи, идеи и системи са в постоянен диалог и противоборство. Мисията на днешния учител е да подпомага свободната изява и личностното израстване на учениците и паралелно с това да търси начини за преодоляване на такива негативни тенденции, като липса на мотивация за учене, липса на самостоятелност при проучване и творческо използване на информацията, липса на умения за самостоятелно планиране на своята работа и представяне на резултатите от нея, невъзможност писмено да се излагат знания, мисли и идеи.
Развитието в последните години на науката и икономиката и все по-бързо налагащата се необходимост от устойчиво развитие на текстилното производство, в частност – производството на облекло, налагат промяна при изучаване на материалите, от които се изработва облеклото. Подготовката на бъдещите специалисти е свързана със самостоятелното разработване на различни проекти за изработване на облекла, като немалка част заема подборът на подходящите материали, от които биха се изработили. Обучението им се реализира чрез изучаване на комплекс от учебни предмети с интегрирано съдържание, един от които – Материалознание (определен като част от разширената професионална подготовка – РПП).
От древното минало до наши дни усилията в областта на методиката на обучение винаги са били насочени към ефективните методи на преподаване. От особено важно значение е не кои нови технологии водят до повишаване на производителността, а кои методики в съчетание на кои технологии довеждат до по-висока успеваемост.
В процеса “обучение-учене” се извършва непрекъснато взаимодействие между учителя и учениците. Ученето се осъществява по различни начини в зависимост от индивидуалните особености на учениците: едни не могат да покажат усвоените знания на практика, други въз основа на придобития опит до момента се справят блестящо с поставените задачи, а малка част от учениците, имащи определено отношение към учебния предмет или преподавател, отказват да учат (да изпълняват поставените им задачи).
Независимо от старанието на учителя, в процеса на обучение той винаги вмъква свои емоционални и ценностни оценки. Това се дължи на житейския му опит, приоритети и убеждения.
Учителят изпълнява ролята на всезнаещ, който излага своите знания, но процесът на откриването и придобиването на тези знания и умения е скрит за самите ученици. По този начин възниква проблемът за развитие на творческото мислене у учениците. Необходимо е учителят да промени своята основна роля (той да бъде доминиращ в процеса на обучение), а да подпомага самостоятелното учене на учениците и да насочва познавателната им дейност.
Експериментирането спада към научноизследователските методи. В латинския език срещу думи с подобен корен се срещат преводи със следното значение: премервам, претеглям, обсъждам, преценявам, обмислям. Не случайно те предшестват понятията „опит“, „усилие“, „доказателство“, които се явяват и значения на експериментирането.
При експериментирането учениците могат сами да следват и опознават действителността. При провеждане на експериментиране от особена важност е свободата за генериране на идеи, съобразяването им със старото знание и използване на онези от тях, които биха довели до решаването на проблеми или казуси.
Съвременният ученик трябва непрестанно да бъде заинтригуван, да бъде провокиран да мисли, да развива себе си. Предвидените теми от раздел “Експлоатационни качества на площните текстилни изделия” дават чудесна възможност за лабораторни упражнения, не изискват много по вид оборудване и специфична среда, в която да се проведат. При изготвяне на заданията за лабораторни упражнения трябва внимателно да се подбират темите, които биха им били интересни, които подпомагат тяхното обучение по други учебни предмети, но и биха били изключително полезни в бъдещата им реализация като специалисти. В лабораторните упражнения учениците не само показват наученото до момента, но имат възможност да прилагат творчество, да защитят и аргументират своя избор, да приложат научените знания и умения при решаването на проблеми от различни предметни области.
Експериментирането винаги е насочено към самостоятелна дейност на учениците – индивидуална, по двойки, по групи – която те изпълняват в продължение на определен период от време.
Като метод на обучение експериментирането има голямо значение за усвояването на професионално-техническите знания и технологии. Ученикът е активен участник, а не наблюдател при провеждането на експериментите. Когато учениците сами трябва да видят практическата стойност на усвоените от тях знания, а и за да се научат как в действителност в производствени условия се провеждат научни проучвания, се използва експериментът приложение. Експериментирането приближава процеса на учене до реалната работна среда, развива отговорност и сътрудничество между учениците, стимулира тяхното активно учене и мислене, набляга се върху необходимостта една задача да се изпълни в определено време, развива различните начини на учене (има ученици, които се справят по-добре с практически задачи, но не се справят така добре с усвояването на теоретичните знания, както и обратно).
За успешното провеждане на експеримента е от особена важност наличието на достатъчно дидактически материали – инструкционни карти/задания, в които има указания за поставените задачи, алгоритми за изпълнение на дейностите, необходими теоретични знания и формули за изчисление, изисквания за отбелязване на наблюденията и изводите.
Най-голямо внимание следва да се обръща на подготовката на експеримента от страна на учителя, наличието на материали, организацията и дисциплината, яснотата на задачата, влиянието на експерименталната процедура.
За успешното реализиране на експериментирането като изследователски метод на обучение е препоръчително той да се комбинира с един от методите за практическа дейност – лабораторното упражнение. Лабораторната работа изпълнява разнообразни дидактически функции, развива наблюдателността, формира умения и навици, създава култура на труда, съдейства за решаване задачите на политехническото образование. Тя може да служи както при възприемане на нови знания, така и за затвърдяването им.
С помощта на експеримента при условията на лабораторията учениците могат да открият сами редица истини под ръководството на учителя. Когато лабораторната работа се извършва на групи, групите не трябва да бъдат по-големи от 2-3 души. Разграничават се подготвителен етап, провеждане и анализ на резултатите от лабораторната работа. При подготвителния етап се формулира целта, предлага се план на опитите, учениците се запознават с дидактическите материали, които ще използват. През време на провеждането на лабораторната работа учителят наблюдава учениците, дава указания, поправя сгрешилите. Анализът на резултатите може да се извърши по различен начин в зависимост от характера на задачата.
Висококвалифицираните, можещи млади хора са основен фактор за развитие на съвременното общество. Това може да се постигне чрез използването на съвременните образователни педагогически подходи и иновативното им прилагане в процеса на обучение. Ето защо в последните години се заговори за ново образование, ориентирано към личността на ученика, в което се прилагат по-ефективни стратегии на обучение в сравнение с миналото. Ролята на учителя е да мотивира учениците за повишаване на образователните резултати и след завършване на образованието си те да бъдат добри професионалисти. За целта е необходимо: учениците да постигнат самостоятелност при изпълнение на поставените задачи и да развият своите личностни качества.
Изследователският подход, реализиран чрез провеждане на лабораторни упражнения, е насочен към подпомагане процеса на осъзнаване на ученика като самостоятелно мислеща и можеща личност. Използването на посочения метод дава възможност учениците да играят основна роля в процеса на обучение, те не са само слушатели и консуматори, приемащи безкритично учебния материал. Лабораторната работа е много важна част от обучението на учениците, тъй като ги доближава най-много до реалните условия, в които би работил ученика след завършване на своето образование.
- Надежда Златанова