Ролята на играта при формиране на математически представи у 6–7-годишните деца в детската градина

Математиката заема специално място в науката, културата и обществения живот, като е един от най-важните компоненти на световния научно-технически прогрес. Висококачественото математическо образование е необходимо на всеки за успешния му живот в съвременното общество.

В предучилищното детство се осъществява формирането на първите форми на абстракция, обобщаването на прости изводи, преходът от практическо към логическо мислене, развитието на възприятието, вниманието, паметта и въображението. Ученето се осъществява най-добре в естествения, най-привлекателен вид дейност за децата – играта.

В днешното интензивно съвремие е необходимо и много важно да се имат предвид закономерностите на умственото развитие, възрастовите и индивидуални различия на децата, както и особеностите на психическото развитие на всяко дете. Тъй като обучението по математика е целенасочено, то има като основна задача да развие математическите способности на всяко дете в максимална степен.

В процеса на играта у децата се изработва навик да се концентрират, да мислят самостоятелно, развива се вниманието и стремежът към знания. Увлечени в играта, децата научават нови неща, ориентират се в необичайни ситуации, запълват запаса си от представи и понятия, развиват и фантазията си. Именно занимателните игри, умело използвани в педагогическите ситуации по математика, благоприятстват един вид обучение, изпълнено с творчество, като се има предвид степента на включване на детето в процеса на обучението, неговото емоционално ангажиране и широкия диапазон от формиращи възможности.

Възникването на интерес към математиката у голяма част от шестгодишните деца зависи от методиката на преподаването й, от това колко умело ще бъде построена учебната дейност. Ние, учителите, сме тези, които трябва да открием всички възможни начини и пътища за разгръщане на целия интелектуален потенциал на децата, да мобилизираме вътрешната си енергия, сили и възможности с цел добро качество на обучението. Необходимо е да работим системно за включването на всяко дете и използвайки това като отправна точка за възникване и развитие на любознателност, да развиваме дълбок познавателен интерес при формирането на понятия за едноцифрени числа. В този период е необходимо да насочим усилията си към разкриване на интересните и привлекателни страни на математиката.

Математическата подготовка в условията на детската градина е насочена към формиране на елементарни математически представи, съобразена е както с познавателното развитие на децата, така и с възрастовите възможности за осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления в заобикалящата действителност.

Според ДОС за предучилищно образование по направление „Математика” се формират основните представи, върху които ще се овладяват математическите знания в училище.

Основната цел на математическата подготовка в подготвителната група е стимулиране на детското развитие чрез насочване на познавателните интереси на детето към математическите характеристики на околния свят и тяхното диференциране чрез овладяване на обобщени способи при възприемането и оценяването им. Цели се стимулиране на интелектуалното развитие на децата чрез: изграждане основите на логико-математическото мислене, развиване на сензорни способности и овладяване на сензорни еталони, обогатяване на речника и свързаната реч. Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности. Основна цел на математическата подготовка в подготвителната група е стимулиране на познавателната активност чрез въвеждането на децата в света на математическите отношения на базата на нагледно-практическия им опит. Ориентирането и разбирането на математическата страна на действителността е съществен компонент на познавателното развитие.

Оттук и основната задача на учителите в ДГ е да изберат разнообразни форми и методи за организация на работата с децата, които да съчетават елементи на експериментиране и откриване, на наблюдаване и установяване, педагогически технологии, които оптимално да съответстват на поставените цели за развитие на личността. Педагогическата технология гарантира постиженията на детето. Изпълнението на избраната технология гарантира висока степен на сигурност за достигане до желан резултат с предварително определени приемливи отклонения. Неизпълнението или нарушаването на технологията почти винаги води до несъответствия с желаната крайна цел.

Съдържанието, предвидено в различните раздели от учебната програма, определя задачите на занимателните игри. Чрез игрите се формира и разширява обемът на определени понятия, допълват и уточняват се знанията на децата. Придаването на многоцелеви характер на занимателните игри е предпоставка за многократното връщане към тях, т.е. една и съща игра да се използва в разделите на учебната програма с различно предназначение.

Основна задача на нашето образование е възпитанието на активни, творчески личности със задълбочени и многостранни научни знания, годни самостоятелно да мислят, да решават възникващите проблеми, личности с качества, цели и интереси, формирани и развити в процеса на обучението.

Предучилищното образование е процес и резултат от възпитанието и обучениетонадецата от предучилищна възраст. То е и процес на тяхнатасоциализация и се осъществява вдетската градина (началното училище за подготвителните групи) при целодневна, полудневна,почасова или самостоятелна организация, като учебният ден сеорганизира в основни идопълнителни форми на педагогическо взаимодействие.

Във възпитателно-образователния процес се включват постоянното редуване на дейностите с децата в детското заведение и допълнителните педагогически дейности, които не са дейност на детската градина. В предучилищна възраст детето овладява различни дейности − игровата дейност, изобразителните дейности, елементарните форми на труд и умения за учене. Това овладяване от своя страна е свързано с обогатяване на съдържанието и със структурните изменения на интелекта. Дейностите са основните средства за възпитание, затова е необходима такава организация, чрез която въздействието им да се интегрира и да създава непрекъснатост в преноса на знания и умения.

Основно дидактично изискване при овладяване на математически знания и умения  при децата от предучилищна възраст е включването им  в собствена дейност с математическа насоченост на практическа и игрово-познавателна основа.

Обемът на учебното съдържание по образователно направление „Математика” включва конкретни количествени, геометрични, пространствени и времеви представи и умения, които се реализират чрез критериалните изисквания, фиксирани в пет ядра: количествени отношения, измерване, пространствени отношения, времеви отношения, равнинни фигури. За да влезе математиката в живота на децата в предучилищна възраст като начин да се запознаят с интересни явления от околния свят, е необходимо да се използват, наред с традиционните, и нетрадиционни форми на работа. Те насърчават децата да мислят и практикуват активно. Процесът на формиране на елементарни математически понятия при децата става по-ефективен и интересен, ако учителят използва игрови методи и техники. Детето проявява умствена дейност в хода на постигане на игровата цел в учебната дейност и ежедневието.

Играта се развива като предметна дейност, чрез която децата осъзнават човешката дейност и опознават света на предметите. Играта интегрира усвояването на програмните задачи, като създава единство между основните дейности. Освен това структурата на новата програма отрежда широко място на различните видове игри. Емоционалният характер на играта води до създаване на познавателен интерес, до формиране на положително отношение към математическите знания. Играта, използвана като метод, създава предпоставка математическите знания да се осмислят и обобщават на оптимална социална основа, да се развиват познавателни потребности у децата. Подпомагат натрупването на сетивен опит, който е основа за осъзнаване на елементарни математически представи, за формирането на първични понятия. Самите понятия се осмислят на действена основа. В игрите те решават определени математически задачи – разкриват количествени и пространствени отношения, логически връзки, обогатяват речника с нови термини.

Процесът по формирането на елементарни математически представи в предучилищна възраст е дълъг и отнема много време. Детското мислене и опит са доста ограничени и математиката се превръща в сложна и трудно достъпна за тях наука. Практиката е наситена с факти за това, че по време на занятия по математика децата трябва да стоят тихо и стриктно да изпълняват указанията на учителя. Така обучението по математика се превръща в учебна  единица  и очертава рязка граница между играта и обучението.  Но това не означава, че учене и игра взаимно се изключват. Играта като подход, метод, похват, средство и форма на педагогическо взаимодействие се използва в обучението по математика. Тя има голямо значение за развитие на познавателната, социалната и емоционалната сфера на детето. Освен това в тази възраст тя е така желана и необходима.

Включването на играта в програмната система е не само решаващ момент в обосновката на новата парадигма на предучилищното възпитание, а и възстановяване на статуса й като цен­трален феномен на детството.

Като особено ефикасен механизъм за успешно соци­ално взаимодействие и личностно самоусъвършенстване, в предучилищния период играта обез­печава възрастовото и функционалното развитие на детето; прави го същество, обърнато към бъдещето и неговия смисъл, и стимулира разгръщането на гъвкаво модифициращи се комплекси от способности с универсално значение. Само чрез играта двата субекта на взаимодействието могат да стават взаимосъдействащи си, да бъдат личностно съпричастни и дълбоко заинтересовани от обогатяването на съвместния си живот, чрез разгръщането на субектните прояви на детето и детската група.

Независимо каква е дейността: игрова, познавателна, трудова, учебна или комуникативна, в нея – макар и различно осъз­нати и обективно представени – винаги има: целево-мотивационен, организационен, изпъл­нителски и контролно-оценъчни компоненти (или етапи) на дейността.

Математиката играе огромна роля в живота на човека. Без математиката не е възможно пълно и адекватно да се опишат, изследват и разберат много явления не само от природата и познанието, но и от обществото. Математиката способства да се изработи адекватна представа и разбиране на знанията. Тя реализира не само светогледни, но и възпитателни, културни и естетически функции, помага да се вникне в същността на явленията и процесите в заобикалящия ни свят, описва и изследва както външните, така и вътрешните връзки на системата. Изучаването и използването на математиката изработва изследователски, творчески подход към нещата, настойчивост, търпение и трудолюбие, акуратност, логичност, строгост на съжденията, умение да отделиш главното от маловажното и др.

Децата решават с лекота задачите, чито условия им дават възможност да си представят или да почувстват изразеното в условието. Информацията, закодирана в условието на задачата, трябва да бъде представена в такава форма, че да е съвместима с детското познание. Децата се запознават с достъпни за тях понятия, термини, знаци, символи, начини на действия, чрез които да прилагат знанията си в практически действия, да открива нови начини за решение на нестандартни задачи, да разглежда дадените условия от различна гледна точки, да изпробва различни начини за решение, да разсъждава логически.

Интересна, провокативна, когнитивна и емоционална може да бъде всяка една преднамерена планирана ситуация по математика с включена поне една дидактична игра, в която децата, решавайки поставената задача, усвояват и затвърдяват знания, умения и навици. Този избор стои пред всеки учител, който залага на професионализма в благородната дейност с децата.