Един от основните проблеми в обучението по български език и литература през последните години, за който се говори все по-често, това е проблемът за езиковата подготовка на българските ученици. Именно това ме провокира да направя експеримент, чрез който да установя нивото на езиковата компетентност на учениците от 10. клас на 10. СУ „Теодор Траянов“ – град София.
Защо точно те? Реших да проведа експеримента с тях, защото те завършват първи гимназиален етап и при тях се обобщават усвоените знанията относно нормите на книжовния български език и се усъвършенстват компетентностите, свързани с прилагането им в езиковата практика на учениците. Всички тези познания пък водят до повишаване на езиковата култура на ученика.
Езиковата култура е много важна част от общата култура на човека. Тя има за свой обект езиковото общуване. Неин предмет е усвояването на различни езикови и познавателни стратегии, чрез които се подобрява качеството на създаваните изказвания/текстове с оглед на тяхното по-лесно възприемане и разбиране и чрез които се оптимизират процесите за извличане и обработка на информация от вече готови изказвания/текстове.
Ако в процеса на обучение се прилагат интерактивни техники, изискващи пунктуационно и правописно оформяне на изречения в разнообразни писмени ситуации, то тогава би могло да се постигне правилно използване на пунктуационните знаци и добра правописна и граматична компетентност.
Разумният рационален анализ на обобщените резултати от експерименталната работа дава основание да бъдат направени следните изводи:
-
Проведеният педагогически експеримент потвърди въведената хипотеза, че ако в процеса на обучение се прилагат интерактивни техники, изискващи пунктуационно и правописно оформяне на изречения в разнообразни писмени ситуации, то тогава би могло да се постигне правилно използване на пунктуационните знаци и добра правописна компетентност.
-
Създаденият тест се оказа адекватен за получаване на обективна информация по въведените критерии и показатели.
-
Социокултурната ситуация дава своето отражение върху нивото на езиковата компетентност на учениците. По-добрите резултати на учениците от експерименталната паралелка се дължат на по-високото качество на образованието, на по-добрата педагогическа и обща култура на родителите. Ограничените възможности на родителите на учениците от контролната паралелка да подпомагат своите деца в процеса на тяхното обучение и широкото използване на майчиния език извън училище се отразяват негативно на процеса на формиране на езиковата компетентност на учениците.
-
Повече от половината от тестираните ученици (59 %) познават и прилагат в речевата си практика правописните норми на съвременния български книжовен език, но не е малък и броят на тези, които имат сериозни пропуски в езиковата си подготовка.
Резултатите от проведения експеримент показват, че пунктуационните норми създават по-големи затруднения на учениците. Едва 42% от тестираните ученици познават и прилагат правилата за пунктуация на простото и сложното изречение. Това означава, че са необходими повече усилия от страна на учениците за осмислянето на тези правила и за прилагането им в речевата практика.
-
Значимо се подобряват положителните резултати в експерименталната паралелка и намаляват отрицателните резултати по отношение на всички показатели.
-
Учениците от експерименталната паралелка показват много по-висока степен на желание да продуцират писмени текстове с по-голям обем. Стремежът към по-обемен изказ е вследствие на изградена вътрешна сигурност в писмените умения и навици.
-
Фактът, че езиковите грешки в експерименталната паралелка са намалели 3 пъти, а в контролната – 2 пъти, доказва, че приложената иновационна технология в обучението по правопис и пунктуация води до усъвършенстване на писмените и пунктуационни умения и навици на обучаемите.
-
Събраните емпирични резултати от изходното ниво потвърждават верността на първоначално приетата хипотеза на педагогическото изследване, че правилно използване на езиковите норми в писмената реч би могло да се постигне, ако в процеса на обучение се прилагат интерактивни техники, изискващи правилно оформяне на изречения в разнообразни писмени ситуации.
-
Така осъщественият педагогически експеримент показва, че в резултат на приложената иновационна методика в обучението по правопис и пунктуация се постига по- високо ниво на правописни и пунктуационни умения на десетокласниците, което е гаранция за тяхната езикова компетентност. Когато пишат текст, независимо по какъв повод, то тяхното внимание ща бъде ангажирано с правилно писане и поставяне на пунктуационни знаци. Това ги прави по-уверени и спокойни в писмената им комуникация.
-
Учениците още от ранна възраст притежават компютърна култура и стремеж да я усъвършенстват. Това помага на учителя да ангажира вниманието им. Писмените задачи, свързани с работа в електронна, среда провокират желанието да продуцират свободно, уверено, осъзнато писмени текстове, както и да редактират чужди.
-
Средният успех в рамките на Добър /3.50 – 4.49/ е най-често срещаният среден успех при подобни изследвания. Това означава, че е налице добро ниво на езикова компетентност в областта на правописа и пунктуацията у учениците, завършващи първи гимназиален етап. Въпреки че 7 % от учениците не са покрили минимума за успешно полагане на теста, 93% са показали различна степен на езикова компетентност. Този резултат потвърждава мнението за доброто ниво на грамотността на моите ученици. Не бива да се очаква, че в резултат на обучението в училище всички ученици ще постигнат 100-процентова грамотност, т.е. ще прилагат безпогрешно всички изучени правила и книжовни норми.
-
Анализът на резултатите показва, че иновационният модел е ефективен и може да бъде приложен от други колеги, в други училища.
Практическата ценност на създадения иновационен модел се изразява в по-широкото разбиране на комплекса от задачи, които трябва да решава учителят по български език. Може да се дадат насоки, свързани с възможността да се разшири приложимостта на иновационната технология:
-
Учениците често с въпросите си дават идея за интересни за тях упражнения, които е необходимо да преобразуваме и поднесем по такъв начин, че да ги превърнем в максимално полезни за изпълнение.
-
Нека съумеем да накараме учениците да пишат не за това, което ние искаме, а за това, което те желаят. И когато тяхната езикова компетентност достигне по-високо ниво, те вече ще могат да се справят с предложените от нас задачи.
-
Компютърът заема само такова място в учебния процес, каквото му отреди човекът. Ние можем да го използваме за подобряване на писмената култура на младите хора. В тази връзка е добре да се създаде дидактическа компютърна програма за редактиране на езикови грешки (било то правописни, пунктуационни и др.).
-
Мащабната комуникация, емблематична за новия век, налага езиково грамотни личности, а такива ще изградим ако приближим езиковото образование към света и интересите на обучаемите, ако ги ангажираме емоционално и духовно.
-
- В. Дукова