РАБОТНИТЕ ЛИСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

Визуализацията чрез работните листове позволява да се отдели същественото, да се акцентира върху важни понятия и техни характеристики, да се правят подходящи асоциации. Интелектуалните карти спомагат да се установи логическа връзка между понятия и закономерности, да се възприеме конкретно понятие като динамична структура. В учебния процес по История и цивилизации с работните листове може да се даде относително цялостна и обобщена картина на изучавано явление, обект и др., като по този начин се улесни разбирането му и научаването. С помощта на работните листове се стимулира търсенето на връзки и закономерности и това е в известен смисъл тяхната креативна и евристична роля.

Глобализацията на обществото изисква от образованието повече изследователски и прагматични модели на учене и преподаване, които имат за цел ефективното реализиране на учениците като граждани. За съжаление през последните години се наблюдава засилваща се демотивация сред учениците. Традиционните форми на обучение трудно осигуряват тяхното активно участие в учебния процес и отношение към дадена предметна област и проблемите, разглеждани в нея. За да се коригира тази пасивност, е необходима промяна в условията на работа в училище.

Новите условия трябва да провокират учениците към себеоткриване в процеса на обучение, да пораждат положителни емоции в урочната работа, желание за обогатяване на знанията. Тази промяна може да се осъществи с помощта на иновации в сферата на образованието, използване на интерактивни методи в процеса на обучение. Чрез внедряването на иновации, съвременни технологии и методи на обучение е възможно да се постигне по-качествена система на обучение, като се създадат условия за повишаване на мотивацията на учениците за учене и съответно на постиженията им.

В класната стая учителите, предавайки посланията на бъдещите поколения, творят философията на живота, организират познавателната дейност на учениците и ги подготвят за свят на конкуренция, съдействат за формиране на личности, притежаващи научно-професионални и социални компетентности, способни да творят в сътрудничество, където всеки се учи от всеки и от всички заедно. Днес приоритетите на образованието са променени – на преден план се извежда развитието на ученика – той е в училище, за да търси и открие с помощта на учителя онова, което е най-добро за неговото личностно развитие, и те с общи усилия създават учебна обстановка, която предлага различни стратегии за учене, за да може всеки да изработи свой индивидуален стил, т.е. всеки ученик да се научи да учи, да умее да анализира факторите, които оказват влияние за неговото учене, за да бъде то успешно и да определя кои са неговите приоритети.

Основна характеристика на активното обучение е превръщането на ученика в субект на познавателния процес, в главно действащо лице, което прави само познавателната крачка, благодарение на осъзнато желано усилие и следвайки рационални алгоритми. Дълго в методиката на обучението по история се смяташе, че в резултат на самостоятелна работа ученикът не може да открие факт, поради което се избягваше поставянето на фактографски задачи на учениците. Действително откриване на исторически факт в учебния процес е невъзможно, но т. нар. историографски факт може да бъде „открит“, да бъде реконструиран от ученика в учебния процес. Прочитайки един текст, ученикът може да установи кога и как се е случило дадено събитие, причините, които са го породили, главните действащи лица и т.н. Още по-добре би било, ако му предоставим комбинация от няколко източника, отговарящи на изискването за перспективност и които изискват критичен анализ и съпоставка, чрез която ученикът да конструира сам картината на историческото събитие (Шопов и кол., 1978). От психологическа гледна точка този подход е още по-важен, тъй като чрез него историческият разказ се превръща в творение-достижение на ученика, което безспорно създава усещането за неговата собствена значимост в реализирането на познавателния процес, в достигането на ново за него знание, а това предполага и по-добра мотивация в учебния процес.

Основните изисквания в овладяване стратегия на учене налагат: учениците да познават различни методи и техники за учене, да умеят да осъществяват успешни стратегии и да съчетават дейностното активно учене (от мислене и преживяване към действие) с интегративното, да притежават способност за ново творческо иновационно мислене и самообучение на базата на различни технологии и да са мотивирани, да проникват в тайните на успешното учене. Съгласно принципа за триадност, то се постига посредством дейности в три аспекта: психологичен – чрез дейности за различни начини на учене, методологичен – чрез дейности за използване на различни методи и тренинг в самостоятелен избор и чрез дейности за собствен избор в начините за учене, за да разбират те какво става в класната стая и защо, тъй като знанията, уменията и компетенциите са критерии за оценяване на техните постижения и интелектуално израстване (Табакова, 2013).

Добрата визуализация на учебното съдържание е мост към по-добро и ефективно учене. Визуализацията чрез работните листове позволява да се отдели същественото, да се акцентира върху важни понятия и техни характеристики, да се правят подходящи асоциации. Интелектуалните карти спомагат да се установи логическа връзка между понятия и закономерности, да се възприеме конкретно понятие като динамична структура. В учебния процес по История и цивилизации с работните листове може да се даде относително цялостна и обобщена картина на изучавано явление, обект и др., като по този начин се улесни разбирането и научаването му. С помощта на работните листове се стимулира търсенето на връзки и закономерности и това е в известен смисъл тяхната креативна и евристична роля. Работните листове не се вземат наготово, те се създават от учителя. При създаването им е необходимо да се спазват следните условия:

• Работи се с разнообразни източници на информация.
• Работи се в контекста на практически задачи.
• Учителите насърчават любопитството и подпомагат конструирането на индивидуалното познание, интересите и възможностите на учениците.
• Ролята на учителя е да взаимодейства с учениците и да насърчава диалогичността.

В педагогическата си практика въведох работните листове като иновационен метод на обучение с цел стимулиране на учениците към задълбочена работа с учебното съдържание, към усвояване на нов начин за представяне на информация и тяхното мотивиране за учене. Работните листове са ефективен метод при обобщителните уроци. Попълването им активира мисленето, тъй като е свързано с назоваване, описване, сравняване, класификация, подреждане във времето и пространството, обясняване, моделиране, организиране и т.н. Работните листове са средство за концептуализиране на знания. Те намират широко приложение в часовете по История и цивилизации. В 10. клас те подпомогнат и улеснят подготовката на учениците по този учебен предмет; доразвиват и усъвършенстват уменията им за работа с различни исторически документи; учат ги да използват и прилагат наученото в работата с различни исторически факти и събития.

Типовете дидактически задачи и тренировъчни дейности, включени в работните листове, са на основата на два основни критерия: форматирането на специфични исторически умения и на основата на вида познавателна дейност. Дидактическите задачи на основата на форматирането на специфични исторически умения са задачите, които предоставят възможност чрез изворите да се формират специфични умения за хронологическа локализация. Те са важни, защото разбирането за историческото време е разбиране за строгата логическа последователност, помага да се търси причинно-следствената връзка и обусловеност на историческите събития, спомага за разбирането на смисъла и значимостта на тези събития. Задачите, които формират това умение (на базата на извора), могат да бъдат свързани с установяването на синхронност и асинхронност, съотнасяне на събитията към период, трансформиране на век в година и обратно, попълване на линии на времето, съставяне на хронологични таблици, обяснение на избора на определени събития за отправни хронологически точки, установяване на продължителност на явленията, на тяхната последователност и други. Многообразието на източниците предполага вариативност на избора (Байръм, 2001).

От особено значение е да се развива способността на учениците да се ориентират в голямото разнообразие от източници, в което попадат извън училище. Например ако писменият източник бъде съчетан с историческа карта, се изгражда умение за пространствена локализация и овладяване на техники за самостоятелно придобиване и тълкуване на информация, съдържаща се в картите. Ако писменият извор се съчетае с изображение, това спомага да се видят фактите от различни гледни точки, да се развива мислене върху критична основа, онагледява информацията от извора, конкретизира и уплътнява представите. Изворът може да съдържа описание на сграда, статистически данни, и така въз основа на текста да се търсят количествени параметри, чрез които да се улавят тенденции в развитието, да се направят графики, таблици, диаграми.

Мемоарната литература и автобиографичните творби – макар и да притежават значителна доза субективизъм, също успешно се използват в учебната работа. Обикновено това дава възможност да се проследи авторовото виждане за епохата, доста често се аргументира собствена политическа и идейна позиция или се оневиняват конкретни действия и постъпки. Мемоарите дават възможност да се усети духът на епохата, настроенията, мотивите за конкретни стъпки и действия, колоритът на ежедневието и др. (Табакова, 2013). Съпоставени с други документи мемоарите и автобиографиите са ценен извор за българската и световната история.

Писмените извори служат и за съставянето на въпроси за създаване на исторически писмен текст, при което е възможно да се зададат опори под формата на съпътстващи въпроси. Целта е учениците да добият умения за изграждане на логически структурирано изложение на факти, събития и явления, да се постигне по-високо ниво на самостоятелност при интерпретация и съпоставяне на разнообразни източници, да се прецизират и конкретизират историческите представи.

Систематизацията на дидактическите задачи може да се извърши и на базата на вида познавателна дейност, извършвана от учениците: разпознаване, възпроизвеждане, преструктуриране, свободно опериране. От първо равнище са т.нар. задачи за разпознаване на възприета по-рано историческа информация. Те могат да бъдат както с избираем отговор, така и с отворен. Към това равнище спадат въпроси, които изискват извършването на по-елементарни практически операции, например: задачи за подчертаване в дадения текст на фактите, които са в унисон със зададена теза; задачи за пренасяне на факти и събития върху линията на времето; задачи за разпознаване на понятията; задачи за идентифициране на исторически събития, личности, идеи и възгледи; задачи за идентифициране на материални свидетелства по текст; за разпознаване на различни източници на историческа информация; задачи за пространствена локализация; задачи за систематизиране, съотнасяне, подреждане и преобразуване на информация по критерии и други.

Задачите от второ равнище са основани на възпроизвеждане на овладени знания и приложение на умения. Чрез тези задачи се проверява обемът и трайността на придобитите исторически знания, на системността им, на способността да се систематизира, съотнася и класифицира информацията. Тук се отнасят разнообразни задачи с избираем и свободен отговор; задачи за съставяне на текст; хронологическо подреждане на събития с цел установяване на синхронност; преподреждане на овладени факти; задачи за пространствена локализация и т.н.

Задачите от трето равнище предполагат продуктивна познавателна дейност – умението на учениците да оценяват и обобщават, да преструктурират, да конструират самостоятелно текст, да откриват сами критерии за сравнение, да формулират предположения. За това равнище е необходимо учениците да са овладели специфични исторически умения и да боравят свободно с тях. Основната форма на задачите е със свободен отговор (Кушева, 2007).

Историческото образование притежава изключителни възможности за формирането на духовна и гражданска идентичност на личността. Този потенциал има извънредно важно значение както за културно-образователната област „Обществени науки и гражданско образование“, в която е включен учебният предмет История и цивилизации, така и на цялата система на средното образование в България.