ПРОЕКТНИЯТ МЕТОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО РОДИНОЗНАНИЕ ВЪВ 2. КЛАС

Представено е изследване, чиято цел бе да се установи ефективността от приложението на проектния метод в обучението на учениците по Родинознание във 2. клас за повишаване на учебната мотивация. Резултатите показват, че методът на учебните проекти има висока познавателна и мотивационна ефективност, като се установява по-лесно и задълбочено усвояване на преподавания учебен материал и по-активно участие на учениците.

Основна цел на приложението на проектния метод в обучението на учениците по Родинознание във 2. клас е да се повиши учебната им мотивация. За постигане на посочената цел са разработени проекти, покриващи изучаваните теми от учебното съдържание, с използване на интердисциплинарен подход и интегриране на знания от други учебни предмети. Учителят има водеща роля по време на реализиране на проектите, а по време на изпълнение на различните дейности се позволява и включване на родителите.

Работата на учениците по отделните проекти се разделя на отделни дейности (минипроекти), като всяка от тях обхваща един или няколко учебни часа и завършва с представяне на постигнатия резултат. Важни умения за успешното реализиране на учебния проект са съвместна работа в екип, ефективна комуникация, увереност в собствените възможности и разпределяне на отговорностите и времето. При изпълнение на проекта на учениците са поставени определени изисквания: търсене на информация в библиотеката в училище и от енциклопедии у дома; търсене на информация в интернет само с помощ от възрастен; използване на информация, която е разбираема от учениците, без сложни термини; ясно представяне на намерената информация и учтиво отговаряне на поставените въпроси от учителя или другите ученици.

Реализираните проекти от учениците по време на учебната година са:

• Проект „Растенията около нас“ – м. декември и януари. Основната му цел е да се обогатят, систематизират и обобщят знанията на учениците за растенията по три основни показателя: дървета, тревисти, храсти. По време на проекта учениците търсят материали за различните растения и представят информацията под формата на лапбук.
• Проект „Животните около нас“ – м. януари, с основна цел повишаване на знанията на учениците за животните като част от живата природа и групирането им на диви и домашни. Изпълняваните дейности от учениците по проекта са: търсене на гатанки, свързани с животни; изготвяне на книжка с гатанки за животни; оцветяване и оформяне на книжката.
• Проект „Проучи и разкажи за резерватите в България“ – м. февруари. Проектът има за цел да се обогатят знанията на учениците за животните и тяхната среда на живот и да се разграничат природозащитните дейности на хората от тези с неблагоприятни последици върху околната среда. Изпълняваните дейности от учениците по проекта са свързани с проучване и систематизиране на информация по темата, оформяне на собствено информационно табло и представяне на резултатите от проекта.
• Проект „Здравето – най-голямото богатство“ – реализиран чрез метода на обърнатата класна стая през м. март. Основна цел на проекта е да се формира положително отношение у учениците към дейности, които са свързани с поддържане на здравето, като спорт, движение, хигиена, хранене и медицински грижи. Дейностите по проекта са самостоятелно запознаване на учениците с теми, свързани с човека и неговото тяло, разказване на останалите ученици за грижите, полагани за собственото здраве, и представяне на проектите.
• Проект „В света на Пукльовците“ – м. април-май. Проектът е свързан с използване на специално разработена игра за таблет, чрез която учениците решават различни екологични проблеми. С дейностите по проекта учениците разбират значението на екологията като наука, посочват дейности, с които могат да се решават конкретни екологични проблеми и осъзнават необходимостта от полагане на грижи за опазване на околната среда.
• Проект „В музея“ – има за цел посещение на музей за разглеждане на специализирана експозиция, свързана с 22 април – Ден на Земята.

В края на учебната година се провежда обобщаване на цялостната дейност по проектите чрез реализиране на специализиран проект „Природозащитници“. В рамките на 3 учебни дни всеки ученик следва да избере любимия си проект, по който е работил, и да го представи пред сформирания „Конгрес на изследователите от 2. клас“. В края на третия ден се провежда церемония по връчване на сертификати и значки на всички участници, които са предварително подготвени от учителя. Представянето на проектната дейност чрез форум „Конгрес на изследователите от 2. клас“ е предпоставка за стимулиране и повишаване на мотивацията за участие в решаването на креативни задачи, които имат за цел да отключват у децата желание за развитие.

Общият брой на изследваните ученици е 29, от СОУ „Христо Ботев“, с. Паисиево. Целта на проведеното изследване е да се установи равнището и мотивацията за учене на учениците от 2. клас. Като основен критерий за провеждане на диагностиката е определена активността на учениците, а използваните показатели са:

• Готовност за отговор на поставените от учителя въпроси по време на изпълнение на заложените задачи.
• Желание за задаване на въпроси по изучавания учебен материал.
• Системност в подготовката за училище.
• Стремеж за самообразование.
• Готовност за преодоляване на затруднения в ученето.
• Стремеж за установяване и коригиране на грешки.
• Стремеж за самостоятелност и проява на критично мислене.
• Готовност за споделяне на знанията.
• Рационална организация на учебната дейност.
• Стремеж към реализиране на поставените от учителя цели на обучението.

Използваните диагностични методи за провеждане на изследването са наблюдение, тест и методика. При провеждане на наблюдението се използва таблица, чрез която се прилага тристепенна скала за оценяване на равнището на мотивация за учене – високо, средно и ниско. Основната цел на използване на проектировъчния тест е да се диагностицира доминирането на различните видове мотиви, а именно външен мотив, учебен мотив, игрови мотив, позиционен мотив, социален мотив. Рисунката се използва като своеобразно интервю с използване на конкретни художествени средства, като се оценяват съответствието със зададената тема, сюжет, размер и отделни детайли, цветово решение, динамика, правилност и завършеност.

В резултат на проведеното изследване се установи наличието на три групи ученици:

• Високо мотивирани – включва 17 ученици (38% от изследваните ученици). Имат положително отношение към ученето, любознателни и активни в учебните дейности. С лекота усвояват учебния материал и постигат отлични резултати.
• Средно мотивирани – включва 8 ученици. Положително отношение към ученето имат 27,6% от тях, като осъзнават значението на ученето, но не са активни и целеустремени. Изпълняват поставените задачи, но без особени усилия. Възприемат само основното от преподаваните нови знания и проявяват активност, ако учебният материал включва занимателни действия.
• Ниско мотивирани – включва 4 ученици. В групата са само момчета, като с тези ученици се работи трудно, задоволяват се с оценка среден, не са подготвени за учебните часове и пишат домашни само за да избегнат санкции.

Резултатите от приложение на проектировъчния тест установяват най-голям брой ученици с доминиращи игрови мотиви. Те се стремят да общуват основно с ученици с високи учебни постижения, лидери. Анализът на резултатите от приложението на проектировъчната рисунъчна методика установява, че 23 от рисунките съответстват на зададената тема, което показва положително отношение към училището.

В обобщение следва да се посочи, че мотивация е важно да се формира не само в по-трудно обучаващите се ученици, но и при успешно справящите се. Такава възможност имат различните дейности по проектната работа, като изготвяне на табла, лапбук и др., работа в екип, търсене и критично оценяване на информация и др.