АСПЕКТИ НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ – ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ

В статията се прави анализ на някои аспекти на теоретичните постановки на литературното обучение. Литературното обучение е важен етап в процеса на възпитание, особено в началното училище, когато се формират основите на читателската култура и критичното мислене. Литературното обучение има за цел да развие у учениците не само умения за четене и разбиране на текстове, но и способности за самостоятелно мислене, интерпретация и анализ.

Литературното обучение не е просто процес на овладяване на знания, а цялостно развитие на личността, културните нагласи и социалните умения на учениците. За да подчертаем връзката в една образователна област „Филология“ на езиковите дисциплини и литературата, е необходимо да се разгледат характерните особености на този конкретен училищен курс.

Уникалността на литературата сред другите учебни предмети се основава на следните фактори:

Първият е свързан с обекта на изследване. Ако основите на изучаваната наука се крият в съдържанието на преподаването на повечето училищни предмети, тогава централният (макар и не единствен, разбира се) обект на изучаване на училищния курс на литературата е не само научно формулираният резултат от познавателната дейност на човечеството под формата на основите на науката (в случая литературна критика), но и продукт на творческата дейност на писателя е литературното произведение, което е резултат от творческо познание и отражение на света под формата на литературен текст от личността на писателя.

Вторият фактор следва от първия. Изследването на литературни произведения (като уникален културен артефакт) може да се извърши, за разлика от други училищни дисциплини, в няколко различни аспекта: научен, естетически, екзистенциален и комуникативен (Христова-Пеева, 2012).

Първата перспектива е научна, тоест свързана с научните методи за изучаване на произведение (анализ, синтез, изследване, сравнение, обобщение и др.), където литературният текст действа като обект на научно изследване. За учебната литература методическата основа на изследването става литературна като съвкупност от науки, които разглеждат литературния текст като предмет. Проучването на произведения от научна гледна точка всъщност е в състояние да изравни учебния курс по литература с други учебни предмети, представляващи основите на науките (което е отразено в повечето съвременни програми за литературно образование), но не може да бъде изчерпано, тъй като литературното произведение е уникален предмет, който трябва да бъде разгледан в училище и от други позиции (Пак там).

Вторият аспект на изучаването на произведения е естетическият, разглеждайки литературния текст като въплъщение на изкуството на думата. Художествената форма на произведението го прави свързан с други видове изкуство, които се основават и на образно отражение на реалността, пречупено през призмата на съзнанието на творческата личност на автора. За естетическото възприемане на литературата е необходимо емоционално-рефлекторно изследване.

Третият аспект на изучаването на едно произведение е екзистенциален. Той се основава на семантичното осмисляне на съдържанието на литературното произведение, което отразява идеята на писателя за вселената и човека. Именно този подход към изучаването на текста е най-интересният и важен за всеки читател, именно той влияе върху чувствата и съзнанието му. Той представлява най-значимият аспект на преподаването на литература, тъй като влияе върху формирането на ценностно-семантичните нагласи на учениците.

Четвъртият аспект на изучаване може условно да се нарече комуникативен. Той позволява да се разглежда текста на произведението чрез неговата диалогична същност: във взаимодействие с автора, епохата, историческия и литературния контекст, читателите от различни времена и народи; във връзката му с други науки; в сравнение с вариантите за неговото въплъщение в други видове изкуство, в литературата на различни епохи и култури и т.н.

Важно е да се отбележи, че синтезът на основите на различни хуманитарни и социални науки с изкуство в един академичен предмет диктува, на първо място, определена пропорционалност на всички негови компоненти: никой от компонентите не може да бъде признат за основен.

Литературата като училищна дисциплина има редица отличителни черти, които определят нейното специално положение сред другите учебни предмети и трябва да се вземат предвид при организирането на процеса на литературното образование.

Статутът на литературата като академичен предмет се променя донякъде в държавния стандарт от второ поколение:

– Литературата е една от основите на образованието по хуманитарни науки в началото училище, което определя нивото на интелектуално, емоционално и морално развитие на ученика, неговата култура, способността му да говори родния си език, изкуството на словото и мисленето. Изучавайки литература, ученикът придобива не само опит за разбирането ѝ, етично и естетическо самоопределение, творческо самоизразяване, но и информация за развитието на литературния език и способността да го използва като най-важен инструмент на съзнанието.

Изучаването на литература в основното училище е насочено към постигане на следните цели:

– възпитание на духовно развита личност, формиране на хуманистичен мироглед, гражданско съзнание, чувство за патриотизъм, любов и уважение към литературата и ценностите на националната култура;

– развитие на емоционално възприятие на литературен текст, образно и аналитично мислене, творческо въображение, култура на четене и разбиране на авторовата позиция; формирането на първоначални идеи за спецификата на литературата в редица други изкуства, необходимостта от независимо четене на литературно произведение; развитие на устна и писмена реч на учениците;

– овладяване на текстовете на литературно произведение в единството на форма и съдържание, основна историческа и литературна информация и теоретични и литературни концепции;

– овладяване на уменията за четене и анализ на художествени произведения с участието на основни литературни понятия и необходимата информация за историята на литературата; разкриване на конкретно историческо и универсално човешко съдържание в творби; компетентно използване на българския литературен език при създаване на собствени устни и писмени изявления.

В съответствие с Държавния образователен стандарт за литература в модерното училище се определят следните етапи на литературното образование:

– 1–4 клас – нивото на начално образование;
– 5–7 клас – прогимназиален етап;
– 8–12 клас – етап на средно образование (Кръстев, 2010).

На ниво начално училище се формира умението за смислено четене, полагат се основите на литературното образование , изработват се елементарни методи за общуване с литературен текст, стимулиращи емоционалното възприятие и отзивчивост.

На нивото на основното общо образование продължава работата по усъвършенстване на умението за съзнателно, правилно, свободно и изразително четене, развиване на възприемането на литературен текст, развиване на умения за четене, насърчаване на интереса към четенето и книгите и необходимостта от общуване.

Обучението по БЕЛ в първи клас например се реализира като съставна част от езиковото и литературното обучение. Чрез обучението (в конкретиката първи клас) се цели:

– Овладяване на четенето и писането като необходима предпоставка за езиковото и литературното обучение;

– Формиране и усъвършенстване уменията на учениците да говорят и четат правилно и изразително, да пишат грамотно и четливо;

– Овладяване на емпирично равнище на начални знания за строежа на езика и езиковите и речевите единици, за някои правоговорни, правописни, граматически и пунктуационни норми (Иванова, 2012).

– Формиране на начални умения за възприемане, осмисляне и интерпретация с помощта на учителя на кратки по обем и достъпни по съдържание литературни произведения; за споделяне на впечатления от чутото и или прочетеното литературно произведение; за самостоятелно четене на художествени и научнопопулярни текстове, подходящи за възрастта и др. (Пак там).

За обучението по български език и литература, например в конкретиката на четвърти клас, като последен за началния етап на образование, се цели:

– Усъвършенстване на уменията да четат правилно, съзнателно и изразително, да пишат грамотно и четливо;

– Задълбочаване и обогатяване на знанията за строежа на езика, за езиковите и речевите единици, за някои правоговорни, правописни, граматически и пунктуационни норми.

– Усъвършенстване на уменията на учениците за възприемане и осмисляне на художествен текст, за интерпретацията му с помощта на учителя при изучаване на достъпни за възрастта фолклорни и литературни произведения; за самостоятелно четене на художествени и научнопопулярни текстове, и споделяне на впечатления от прочетеното.

Анализ на литературното обучение в училище прави и българския изследовател Силвия Генчева-Ангелова, която твърди, че изучаването на литературата в училище в повечето случаи е на лекционен принцип. Учителите представят общоприети схващания на литературни критици и клишето все още господства в прочита на литературната творба. Рядко се стимулира проявата на оригинално и евристично мислене.

Избягването на задаването на въпроси и заместването му с цитатничеството се използва все още при осмисляне на литературната творба. В часовете по литература се създава един модел на възпроизвеждане и представяне на чужди мисли и концепции. Създаденият модел ограничава възможностите за самостоятелно осъзнаване на проблемно-естетическото съдържание. Обучаемият не е стимулиран да проявява собствено мислене, да задава въпроси, да се съмнява, да не се съгласява с чуждото мнение (Пак там).