Възможности за патриотично възпитание на децата чрез художествени текстове

Патриотичното възпитание е част от образователния процес, чиято цел е формирането на личността. В тази статия ще разгледаме някои от възможностите за патриотично възпитание на по-малките ученици. Една от основните задачи на учителя в уроците по четене е създаването на живи представи за родината, живота на хората и постиженията на нашия народ. Във всички учебници по четене за I – IV клас са включени различни литературни текстове, които биха ни послужили да покажем на децата какво е патриотизъм.

Проблемът за патриотичното възпитание винаги ще бъде актуален, тъй като всеки човек има своя родов корен, своята принадлежност към определена социална общност, наричана Родина. Патриотизмът е историческа категория. Съдържанието му се променя през отделните исторически епохи. В най-общия смисъл патриотизъм – това е любов, обич към родината и желание за опазването й, възхищение от националните постижения, привързаност към родната земя, език и традиции.

Патриотичното възпитание е част от възпитателния процес, който има за цел формирането на личността. Основните фактори, от които зависи възпитанието на патриотизъм у подрастващите, са семейството, училището, средствата за масова комуникация.

Обикновено отговорността за патриотично възпитание на децата се възлага на училището като институция, формираща светогледа им и даваща “на учещото в него младо поколение чувство за принадлежност към съответната образователна и културна традиция” (Чавдарова-Костова, 2001:217). Би могло да се каже обаче, че патриотичното възпитание е задача на широк кръг обществени институции.

Защо днес е толкова актуална и значима темата за патриотичното възпитание?

Семейството е първата социална среда на детето, в която то попада със своето раждане. За сметка на по-късни етапи от живота му, когато човек избира по един или друг начин своето обкръжение, семейството не може да бъде избирано. В него човек попада несъзнателно и неизбирателно и неговите членове са първата социална среда, с която живото същество се среща. В много големи периоди от българската история понятието „семейство“ не се употребява. Винаги и навсякъде се използва понятието „род“, което „включва освен семейството от майка, баща, братя или сестри, също и свекър, свекърва и прочие. За голям период от време възпитанието и формирането на личността на детето е дело на „целия род“. Той (родът) участва във взимането на всички важни решения, както и във възпитанието на децата. В онези далечни времена най-яркият пример за патриотично възпитание са били песните. Всички са пеели и предавали песента напред в „рода“. Песента се е предавала от майка на дъщеря, от баща на син, от баба на внуци. С тях родителите са предавали на децата си най-дълбоко пазените чувства на народа ни – традициите, вярата, историята.

В последните десетилетия в нашата страна станаха някои промени, които доведоха до загуба на такива духовни ценности като морал, доброта, патриотизъм, отзивчивост, състрадание към ближния. Една древна сентенция гласи, че “няма по-голямо благо за обществото и държавата от добре възпитаната младеж”. Осъзнаването на тази истина е от голяма полза за настоящата ни действителност. Значението на патриотичното възпитание на децата се дължи именно на загубата на нравствени ориентири. Ето защо, още по-остро се поставя въпросът за повишаване нивото на патриотичното възпитание. Днес в обществото думата „патриотизъм” възвръща своята висока стойност, връща се към най-добрите традиции на нашия народ, към неговите вековни корени, към такива вечни понятия, като род, роден край, родина.

Възможно ли е да научим детето да обича родината? Как се прави това? Как да се намери верният път за възпитание на многоаспектното чувство на любов към Родината?

Изясняването на подходящите форми и методи за възпитателна работа е от същественото значение за училищното възпитание и най-вече на такива, подпомагащи формирането на патриотични чувства. Патриотичното възпитание на малките ученици трябва да се изгради като се вземе предвид тяхната възраст и психологически характеристики. Педагогическият опит показва, че това е възможно само чрез личните чувства и преживявания на детето. Според мен за патриотичното възпитание на малките ученици способстват преди всичко някои художествени текстове в уроците по литература. Потапяйки се в света на произведението, всяко дете опознава света не само с ума, но и със сърцето си.

В читанките за I-IV клас основните текстове за възпитание в патриотизъм са стихотворения, разкази, народни песни и легенди.

Една от главните задачи на учителя в уроците по четене е създаването у децата на ярки представи за родната страна, живота на хората и постиженията на нашия народ. В контекста на патриотичното възпитание майсторството на учителя традиционно се изразява в “предаването на компонентите на националното богатство, емоционално и чрез активно взаимодействие с учениците”, така че те, по думите на Е. Петрова, да бъдат насочени в процеса на възприемане на „националните герои, народната песен, изкуството на своя народ” и да се стремят към обогатяването му (Петрова, 1999). Тази задача се оказва изключително трудна в днешно време, когато и повечето „млади учители“ се сблъскват за първи път с някои от обичаите и традициите на народа ни, познати от епохата на Възраждането или началото на XX век. Тази задача, колкото и трудна на пръв поглед да е, би била интересна за всеки педагог, ако сърцето и душата му „горят“ в работата, която върши. Ако наистина неговата най-важна мисия е тази да предаде на учениците си любовта и уважението към род, родина.

В съвременната педагогическа практика примерите за патриотично възпитание също не са малко. За разлика от своите предшественици от по-стари епохи, съвременните учители се изправят пред редица предизвикателства, които нерядко надхвърлят възможностите им за адаптация и оптимизация на учителската практика. Такива например са: глобализацията и приспособяването на националните ни ценности към европейските и световните, различната гледна точка на тълкуване на историческите събития в националната ни история (различна от тази, която голяма част от учителите са изучавали като ученици и студенти) и литературните произведения, промяната на начините, методите и средствата за образование и възпитание на подрастващите и т.н.

И тъй като ,,голямо значение за патриотичното възпитание има характерът на учебното съдържание, особено в областта на изкуствата, изучаването на родната история и родния език, литература, чрез които едновременно се предават знания и се формира народностното самосъзнание“ (Чавдарова-Костова, 2011: 218), тези предизвикателства не бива да бъдат пренебрегвани, защото ако преди години възпитанието и обучението на децата са били по-близо до народното творчество, то в днешния дигитален свят задачата става все по-трудна. Все повече ученици нямат представа, нито са виждали някои от типичните в миналото обичаи, средства за работа, типични домакински съдове за готвене или работа.

Часовете по Български език и литература са едни от тези, в които учителят има най-голяма възможност за „запалване на искрата“ и любовта към родината. Във всички читанки за I-IV клас са включени различни художествени текстове, които биха ни послужили за това, да покажем на децата какво е всъщност патриотизъм и да възпитаваме у тях това чувство.

В Читанката за 1. клас на издателство „Просвета“ първото стихотворение е „Аз съм българче” на великия Вазов. Не напразно, защото ако има стихотворение, което децата трябва да познават от първия прочит, което трябва да знаят наизуст, което винаги трябва да помнят, е точно това. Стихотворение, което вплита в себе си цялата гордост, което чувства Вазов от това, че е българин. Следващото стихотворение, което е включено и е свързано отново с патриотично самосъзнание, което трябва да се възпита у децата, е „Родна стряха” на Ран Босилек, последвано от „Майка” на Петко Р. Славейков. Включено е още едно любимо стихотворение на Стоян Михайловски „Кирил и Методий”. За най-малките ученици, които тепърва навлизат в училищния живот, тези произведения са първата стъпка към запознаване с българската литература от периода на Възраждането, който период е твърде далечен и сложен за разбиране от тях. Но дори и така, тези произведения носят в себе си обичта и преклонението към Родината, родния език.

В Читанката за 2. клас първото стихотворение е „Де е България” на Иван Вазов. Защо точно с това стихотворение започва учебникът? Защото Иван Вазов е велик и незабравим българин, който най-добре може да покаже какво е любов към отечеството. Нестихваща, огромна любов, която блика от всеки негов стих, от всяка дума. Но не спираме до тук. Следват „Отечество” на Любен Каравелов, „Баща ми” на Йордан Радичков, „Хайдути” на Христо Ботев, „Чавдар през гора вървеше” (народна песен), „Лазарки” на Георги Марковски, „На Цветница” на Елисавета Багряна. В самия край на читанката, но не защото мястото му и значението му са по-малки, е „Родна реч” на Ран Босилек.

В трети клас патриотичното възпитание продължава с „Обичам те, родино“ от Елисавета Багряна. С това стихотворение тя представя очарованието на четирите сезона в нашата прекрасна Родина и промените, които настъпват заедно със сезоните. Чрез него учителят изгражда и усет у децата за образността на стихотворната реч. Следва „Левски“ от Иван Вазов. От това произведение учениците добиват представа за безграничната любов на героя към отечеството. Той е един българин, който скромно и себеотричащо е извършвал делата си в името на една кауза – Свободна България! Този българин наричаме Апостола. Поставено в трети клас за развитие на уменията за възприемане и преразказване на текст-описание, това произведение предоставя прекрасна възможност за осъществяване на патриотично възпитание на децата. Следват „Левският скок“ от Стефан Дичев, „Великото народно събрание в Оборище“ от Захари Стоянов. Широкият поглед на автора дава цялостна представа за живота преди Освобождението. С това произведение Захари Стоянов изтъква като главен мотив необходимостта да се съхрани споменът за най-важната според него част от историята на България след падането под османско владичество. След това в Читанката място е намерило стихотворението „Светите братя“ на Николай Райнов, последвано от „Светите братя“ на Иван Давидков.

В четвърти клас също има патриотични произведения – едно от тях е народната песен „Боряна войвода“. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите – да дадат израз на своите преживявания и мисли. Хайдушките песни възникват по време османското владичество и са посветени на хайдутите, които са участници в националноосвободителните борби на народа ни. Песента е била и остава много повече от текст в рими. Тя е „завещанието“, което оставяме на децата си.

Друго важно произведение, което спомага за изграждането на ценности у децата, като любов към родината, гордост от миналото и историята, е произведението „Апостолът в премеждие“ на Иван Вазов. Личността на Левски вълнува поколения българи. И днес всеки по своему открива Левски и носи образа му в сърцето си като необходима духовна мяра.

Ран Босилек също влиза в съдържанието на Читанката с едно свое запомнящо се и прекрасно произведение „Я кажи ми“. Надали има човек в България, който да не настръхва, чувайки стиховете от произведението „Я кажи ми“. Едно от произведенията, в които поетът разкрива, че патриотизмът е вътре в нас, българите. Чувството да принадлежим към род, семейство, родина е чувство, което не можем да контролираме. С това стихотворение поетът ни разкрива психологията на „гурбетчията“. В самото му начало описва самотата, тъгата по родния край и отчаянието, което го обзема далеч от родината. В него липсва пейзажът, но се усеща красотата на родния край от нежността на описанието.

Всички тези стихотворения са в Читанката с една-едничка цел – да породят у децата чувство за гордост с българската история, да ги научат да ценят и пазят българското „имане”, всички оставени „нам” богатства от дедите ни.

Мотивацията към разбиране на текстовете от народното творчество е друга важна задача, която е поставена пред учителя по време на час. Децата в днешно време имат нужда от повече време за разбиране на художествения текст, но и много повече способи и методи за това. Дигиталният свят, който ги заобикаля, им дава поле не само за научаване на нови неща, но е този, който ги води към миналото и всичко, което е тъй далечно от тях. От учителя се очаква да е новатор, но и „мост“ към непознатото и трудно обяснимо за децата. И ако той има богата култура и знания, този процес не би бил труден за учениците му. Точно той би бил онази липсваща частица, която да „дообогати“ децата за културата, традициите и обичаите, които ни карат да се чувстваме горди българи! Часът по четене би бил наистина пълноценен тогава, когато учителят използва правилните методи и похвати, с които да успее да предаде на учениците си всички чувства, завещани от велики поети и патриоти като Вазов, Ботев и прочие.

Началният етап на образование е най-важният етап за запазване на патриотичните чувства, които вече семейството е изградило. Началният учител е този, който „носи на плещите си“ нелеката задача да изгради у подрастващите чувство на принадлежност към род, родина. И ако той съумее да го направи, то България ще пребъде!

Учителят ще може да осъществява патриотичното възпитание на децата, ако самият той е патриот и е убеден, че България е най-красивото кътче на Земята. В сърцата ни има място за такива, на които искаме да подражаваме. Паисий Хилендарски събирал зрънце по зрънце разпиляната българска история, за да пламне и разпали огъня, изпепелил смели и горди мъже като Левски и Ботев.

Възпитанието на граждани и патриоти на България е дълъг процес, изискващ настойчивост, последователност и търпение. Решаването на тази задача в периода на началния етап на основната образователна степен е трудно, може да се каже дори и невъзможно. Предстоят години на училищно обучение и съзряване. Но най-важното за патриотичното възпитание извършва учителят в началните класове – да упражнява децата в това свещено чувство.