ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ И РАВНИЩЕТО НА СТРЕСА ПРИ НАЧАЛНИТЕ УЧИТЕЛИ

Много и най-разнообразни са проблемите в учителската професия. Всички особености на учителския труд се отнасят напълно и за началния учител. Началният учител изпълнява много голяма и отговорна роля за формирането на личността на детето. Особеностите в общуването в начална училищна възраст поставят високи изисквания към личността на учителя. Необходимо условие за успешната работа е неговото добро психическо и физическо здраве, което е застрашено от факта, че трудът на учителя по своята същност е стресогенен и рисков. В статията се изследва връзката между равнището на стреса и агресивното поведение сред учителите от начален етап, към себе си и към околните.

Стресът е често съпътстван от агресията, но тя невинаги е адекватна и ефективна форма за преодоляването му. Всяка личност има определена степен на агресивност, тъй като липсата ѝ води до пасивност, конформизъм и др. Факт е, че агресивността е насочена основно в областта на субект-субектните отношения, а те стоят и в основата на учителската професия. По-високата потребност от агресия при началните учители се изразява в някои форми като средство за възпитание. Фактът, че родителите делигират някои свои права на учителите, по-конкретно дават съгласието си за използване на телесна и друга форма на агресия върху децата им, при необходимост, е тревожен сам по себе си. Ето защо високите изисквания към личността на началния учител са той да изпълнява добросъвестно професията си, но в същото време да умее да контролира, регулира и ограничава не само собствената си агресивност, но и тази на заобикалящите го. За тази трудна задача началният учител трябва да полага големи усилия, които изискват висока стресоустойчивост.

Фактът, че равнището на стрес и проявите на агресия оказват влияние върху труда на учителя, е причина да си поставим скромната цел да изследваме дали съществува някаква връзка между стреса и проявата на агресивно поведение при начални учители и дали има основание да се толерира стресът, като причина за проявата на агресия при тях.

Целите на учителския труд се определят от потребностите и изискванията на обществото, от промените в образованието, от сегашния и от бъдещия обществен живот. Взаимоотношенията между отделните области на живота стават по-сложни и придобиват качествено нови измерения, а възпитателно-образователните задачи стават по-диференцирани и съдържат нови компоненти. Нараства обществената роля на образованието – не само като система, която осигурява типове и степени подготовка, но и като система, която формира човека и то като „свободно мислеща, самоопределяща се, без натиск, обработка и манипулиране автономна личност“ (Милкова, 2000).

Обектът на учителския труд е детето, ученикът. Той е сложен и труден, много динамичен и променлив, както възрастово, така и индивидуално. Този обект е и качествено неповторим. Във възпитателно-образователния процес обектът на учителския труд има и функциите на субект (учениците стават преки осъществители на образователния процес чрез своите въпроси и отговори, предложения и решения, разработки и т.н.). Така в педагогическия процес се очертават два субекта със свой облик, функции и възможности.

СПЕЦИФИКА НА ТРУДА НА НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Началните учители са тези, които ръководят процес на многостранно качествено изменение на децата. Постъпването в училище е много важен момент за децата, тъй като се променят условията и начинът на живот, а също задачите и отговорностите на човека. Съществена е и промяната във водещата дейност – от игра към учене. Всичко това образува сложния и труден процес на приспособяването на децата към училището. Малките ученици навлизат в нова среда, с нови изисквания, режим на поведение, нов начин на живот и дейност. Голяма част от децата обаче продължават да живеят със семейните проблеми и с по-емоционалните събития в семейството. За тези събития децата искат да разкажат на някого, да ги споделят и да намерят човек, който да съпреживее емоциите им. Първокласниците (също и другите ученици от начален курс) търсят в лицето на учителя си активния събеседник, който се интересува от техните преживявания, радости, разочарования и т.н. Ето защо началният учител трябва да изгражда цялата постройка на общуването върху състоянието на детското развитие, върху възможностите на децата, съобразявайки се с ограничения им опит и знания, с повишената им емоционалност (Михалов, 1992).

Началният учител, освен че трябва да въведе, да утвърди и да осигури водещата роля на ученето, трябва да се съобразява и с потребностите на малките ученици от игра. Ето защо са известни препоръките към началните учители да използват игрови елементи в работата си с децата, защото така по-лесно се ангажира детското внимание, съхранява се по-добре интересът и се постига по-трайно запомняне (Жекова, 1984).

От началните учители се изисква и да осигуряват определени условия и компетентно ръководство на самия клас, тъй като малкият ученик променя отношението си към връстниците си в класа – той (ученикът) започва да осъзнава позицията си на равноправен и осмисля своя дял в създаването на нова социална единица – ученическия клас. В тази връзка началните учители трябва да изискват от учениците си да спазват реда и правилата на груповата дейност и взаимоотношения (началните учители подпомагат пряко или косвено учениците си). Върху професионалния труд на началния учител оказва влияние и взаимодействието му с родителите на учениците. Чрез това взаимодействие сложният процес на приспособяване на малките ученици към училището, към неговите задачи и изисквания става много по-лесно и бързо.

Ст. Жекова обобщава особеностите на професионалния труд на началния учител чрез следното систематизиране:

• „Работа по сложното и многостранно адаптиране на децата към новата система и организация на взаимоотношенията;
• Усвояване на децата на нова водеща дейност – ученето, без да отпадне старата – играта;
• Реализиране на началната образователна степен, през която малките ученици трябва да усвоят комплекси от нови умения, да формират и утвърдят ориентации в непознати за тях области;
• Да си изградят самочувствие и самосъзнание на нова категория граждани – ученици, които имат други задачи и друга отговорност в обществото“ (Жекова, 1984).

ФАКТОРИ, КОИТО ВЛИЯЯТ ВЪРХУ РАБОТАТА НА НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

От личностните и професионално изявените качества на учителя зависи в много голяма степен благоприятният климат за работа в клас, в училищния и родителския колектив. Проблемите, с които се сблъсква началният учител, идват най-вече от работата с учениците му; от техните родители, които чрез прекалената си загриженост (или пък пълна незаинтересованост) към децата си затрудняват и пречат за успешното провеждане на учебно-възпитателния процес; взаимоотношенията в педагогическия колектив също могат да повлияят върху личността на началния учител, а от там и на работата му; не са за подценяване и индивидуално-личностните проблеми, които всеки човек има. Всички тези фактори оказват влияние и затова началният учител тряба да владее релаксивната техника и трябва да умее да се самоентусиазира (Георгиева, 2001).

Много важно за учителя е в училище да са създадени добри условия за работа и спокойствие, благодарение на които се съхранява високата работоспособност и стабилното психо-физическо здраве.

Днес много ученици идват от нетрадиционни семейства и от относително непознати културни среди. Учителят трябва да има желание да изслушва и приеме всички родители и да работи с тях, за да успеят децата им в училище.

Учителят трябва да се научи да се справя и преодолява почти всички типове родителски гняв. Повечето от днешните родители най-често първо реагират, а след това са склонни да изслушват обяснения. Задължение на учителя и цялото ръководство е да запази самообладание и да действа спокойно и рационално. Не са редки случаите, когато родителите използват неподходящ език, ругаят, дори се държат вулгарно. Учителят не трябва да позволява да го обиждат и да го унижават. От друга страна обаче не трябва да се дразни или предизвиква ядосан родител. Ако родителят е ядосан, по-добре е да се остави да изрази гнева си. Най-добър подход за справяне с родителския гняв е формирането на екипи за провеждане на срещи с родителите. Сформирането на такъв екип гарантира сигурност, предлага законна защита и свидетели на евентуални конфликти. Брукс споменава и за консултант в някои училища, който играе ключова роля в екипа за провеждане на родителски срещи. Консултантът подпомага учителите в трудни ситуации с родители и ученици. Консултантът не взема пряко участие, а е посредник (Брукс – Бонер, 1996).

Всеки учител намира свой собствен начин да се справи с многообразието от проблеми, които съпътстват работата му, но това почти винаги му коства много усилия, нерви и емоционално изтощение. Ето защо както учениците, така и учителите се нуждаят от своето време за почивка и разтоварване от ежедневни проблеми, ваканции, излети сред природата, време за любимите хора и занимания. Разбира се, повечето учители смятат, че това са само желателни неща, но на практика са трудно осъществими, като търсят оправдание в недостига на време, в променящите се социално-икономически условия, финансовата нестабилност, минималните доходи, които имат и от които не могат да заделят средства за себе си, било то за почивка, платено удоволствие или някоя глезотия, която би ги направила щастливи и би повдигнала ниското им самочувствие. За съжаление, учителите имат известно право, затова те трябва да се наслаждават дори и на най-малките неща, които им носят радост, да ценят подкрепата от членовете на семейството си и да се стараят да гледат на живота позитивно, за да може да се заредят с положителна енергия и сили, които са им необходими всеки ден, когато влизат в класната стая.

НЕВРОТИЧНОСТ, СТРЕС И ДИСТРЕС ПРИ УЧИТЕЛИТЕ

Учителският труд се характеризира с хронична умора и преумора, умствена монотония, еднообразие, стереотипия, безпокойство, страх, обездвижване, психо-емоционално напрежение в училище, неблагоприятни условия на работа – шумна обстановка, лошо осветление и т.н. Всичко това е предпоставка за пораждането на разрушителния стрес (дистрес по Х. Селие).

Ниската стресоустойчивост при учителите е свързана и с отрицателно нервно психично напрежение, невротичност и тревожност. Страдащият от невроза учител се характеризира с намалена активност, неадекватност в реакциите, неумение да се справи със създалите се ситуации (Милкова, 2000).

ПРОБЛЕМЪТ „СТРЕС“ ПРИ УЧИТЕЛИТЕ

Стресът и свързаните с него заболявания при учителите е актуален проблем и затова много автори обръщат голямо внимание на изследването му.

На основата на фактическия материал, натрупан от научни изследвания върху здравето на учителя в България, Ст. Жекова и др. стигат до извода, че трудът на учителя по своята същност е стресогенен, че рискът е професионално заложен в съдържанието и условията на труда му и може да се реализира на практика при наличието на „благоприятни” стресогенни условия.

В различните страни учителите се сблъскват с почти едни и същи отрицателни аспекти на работата, като проблеми с дисциплината, незаинтересованост на учениците, много писмена работа, взискателни или несътрудничещи родители, неадекватни заплати, липса на подкрепа от администрацията и мн. др. Като резултат от въздействието на тези отрицателни фактори, които играят ролята на стресори, при учителите настъпват различни признаци на изтощение, които се проявяват във физически (главоболие, язви), психологически (раздразнителност, депресия) и поведенчески симптоми (влошаване на работата, отсъствия). Един от начините, по които учителите реагират на тези стресори, е поведенческият синдром на професионално изчерпване (бърнаут). Той се появява в резултат на силен стрес, породен от емоционалното напрежение, свързано с интензивната работа с други хора, при която учителите са „даващи”, а учениците – получаващи помощ. Проявата на бърнаут при учителите се изразява в:

• усилващо се чувство на емоционално изтощение и умора;
• тенденция за развитие на отрицателни нагласи към учениците им;
• тенденция за отрицателна себеоценка, която предизвиква чувство за липса на успех и некомпетентност, намалена работоспособност (Ценова, 1996).

АГРЕСИВНОСТТА В УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ

Учителската професия е социална и определена като „манипулативна професия”, тъй като е свързана с възпитанието на хората, а заедно с това влияе и променя някои страни на личността (Захариева, 2000).

По начина на използването на различни словесни команди, съвети, препоръки, забележки, оценки; също и интонацията; от това колко доброжелателно, колко емпатийно е подходено, може да се разграничи вербалната агресия на учителя. Тъй като се счита, че вербалната агресивност е „по-безобидна и цивилизована“ в това отношение тя е предпочитано проявление на един агресивен учител (спорен е фактът дали вербалната агресия е по-безобидна).

В проведено изследване през 1992–1994 г. с 270 учители, имащо за цел да регистрира връзката между потребността от агресия на учителя, склонността към различни проявления на агресивността и начина (формите) на осъществяване на учителска власт, чрез използването на въпросника на Buss-Durkee са установени много високи показатели за вербална агресивност – на границата за доминиране на агресивно поведение – 0,462. В същото изследване се прави предположението, че вербалната агресивност намалява ефективността на учителското властване, тъй като го отдалечава от оптималния му вариант. Освен вербалната агресивност в същото изследване чрез въпросника на Buss-Durkee са установени и други закономерности, относно склонността към агресия на изследваните учители: „данните за телесна агресивност на учителите са най-ниски – 0,287, сравнено с всички други скали от въпросника”, „средните резултати по скалата „агресивна раздразнителност” са едни от най-високите – 0,412, за всички изследвани учители гневът е една от най-често срещаните реакции”. „Единствено по скалата „вина след агресия” резултатите на изследваните лица надвишават критичната граница 0,502”. „Общото ниво на агресивност е ниско – 0,359, но чувството за вина след нежелано поставяне в ролята на „агресор” е силно.” (Иванов, 1996).

Пряко следствие от практикуването на учителската професия е високото чувство за вина след агресия при учителите.

ОБОСНОВКА НА ПРОБЛЕМА

Началният учител е подложен на сериозен стрес, който води до изхабяване, прегаряне и агресия към себе си и към околните. Учителите са изправени пред много предизвикателства, свързани с динамиката на ценностните нагласи в обществото, влиянието на новите информационни и комуникационни технологии върху образователния процес, високите равнища на социална несигурност и безработица, загубата на престиж и доверие, девалвацията на образованието като ценност. И ако училището е социална институция с утвърдени механизми за оцеляване и съхраняване, то учителите, които обезпечават неговото функциониране, са подложени на много по-силен обществен натиск за промяна, който неминуемо повишава равнището на напрежение и провокира професионалния стрес при тях.

ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Стреса в учителската професия.

ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Взаимовръзката между стреса и агресията при учители в начален етап.

ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Да се провери дали степента на равнището на стрес при началните учители влияе върху техните прояви на агресивно поведение.

ЗАДАЧИ

• Теоретичен обзор на научната литература;
• Подбор на инструментариума на изследването;
• Организация и провеждане на изследването;
• Анализ и интерпретация на получените резултати.

ХИПОТЕЗА

Хипотеза 1
Предполага се, че с увеличаване на възрастта и годините трудов стаж, степента на стрес е по-висока.

Хипотеза 2
Очакват се ниски резултати по отношение на склонността към агресия у началните учители.

Хипотеза 3
Предполага се, че учители с по-високо равнище на преживян стрес, проявяват по-голяма склонност към агресия.

ИНСТРУМЕНТАРИУМ

Използвани са два теста за целите на изследването.

• Тест на Т. Холмс и Р. Рае за определяне на равнището на стрес.

Историята на използвания тест е следната: В началото на 1970 г. д-р Томас Холмс от университета във Вашингтон и д-р Ричард Рае от военноморския изследователски център в Сан Диего развиват социално преустройствена класификационна скала, която дава цифрова стойност на съвременните промени в живота на човека. Скалата била широко използвана и често видоизменяна или преработвана.

Тестьт се състои от 100 ситуации. Изследваните лица трябва да прочетат всяка ситуация и да определят колко пъти им се е случвала през последните 12 месеца всяка една от ситуациите.

• Въпросник за измерване на агресивността на Бъс-Дюрки

Той е един от най-често използваните експериментални подходи за изследване на агресивност и враждебност. Въпросникът съдържа 75 айтема, разпределени в девет скали (деветата е скала на лъжата). Останалите осем скали на агресивни и враждебни човешки реакции са следните: телесна (физическа) агресия; вербална (словесна) агресия; индиректна (косвена) агресия; опозиционно поведение (негативизъм); агресивна раздразнителност (гняв); агресивно недоверие (подозрителност); ревност и омраза; чувство за вина след агресия.

МЕТОДИКА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА АФИНИТИВНИТЕ ВРЪЗКИ В ГРУПАТА

• Тест;
• Математико-статистически анализ.

КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Показателите за стрес са:

• второстепенен стрес;
• лек стрес ;
• умерен стрес;
• първостепенен стрес.

Критериите за стрес са:

• наличието на отговорност за здравето и живота на учениците;
• фокус към проблема или фокус към емоциите;
• ангажираност или неангажираност.

Показателите за агресия са:

• телесна агресия;
• вербална агресия;
• индиректна агресия;
• опозиционно поведение;
• агресивна раздразнителност;
• агресивно недоверие;
• ревност и омраза;
• вина след агресия.

Критерии за агресия са:

• наличие на агресивни прояви в училище;
• наличие на обстоятелства, при които учителите са били жертва на агресивни прояви;
• ефективност на правилника за вътрешния ред в училищна среда.

Въз основа на получените резултати от изследването е изчислена средната стойност за цялата извадка.

X = 2289.6

Имайки предвид, че стойности < 1500 показват второстепенен стрес, между 1501 и 3500 – лек стрес, между 3501 и 5500 – умерен стрес, > 5501 – първостепенен стрес, се прави изводът, че стресът при изследваните лица е лек. Това означава, че изследваните начални учители не са прекалено стресирани и преживеният от тях стрес през последната година е в границите на нормалния, т.е. стресът, който е благоприятен – поддържа в умерена степен нервно-психичното напрежение. Тази благоприятна степен на стреса е свързана с психично мобилизиране, предпоставка е за ефективност на труда, висок работен тонус, желание за работа и добри резултати от нея.

Разделяйки цялата извадка на две групи, съобразно трудовия стаж (от 1 до 12 г. и от 12 г. нагоре) се проследява дали трудовият стаж на началните учители влияе върху степента на преживения стрес през последната година.

Установените стойности на средните величини, отделно за начални учители с трудов стаж до 12 год. и отделно за начални учители с труд. стаж над 12 год., са:

Х 1-12 г. = 1748,57 Х над 12 г. = 3101,14

Вижда се, че нивото на стрес при началните учители с по-малък трудов стаж е по-малко от тези с по-голям стаж. По-големият трудов стаж предполага и по-голяма възраст, достигането на която е свързана с по-голям житейски опит, повече преживени стресови ситуации, които натрупвайки се във времето, снижават стресоустойчивостта на човека, намаляват способностите му да се справя по-бързо и лесно с тях, а от това се увеличават и негативните последици от преживения стрес. Предполага се, че по-ниската средна стойност на стреса при изследваните учители с трудов стаж до 12 години се дължи на факта, че младите хора по-лесно преживяват негативните последици от стресовите ситуации, по-бързо се адаптират и приспособяват към променящата се, изискваща и наситена със стресови ситуации среда както в училище, така и извън него.

Въз основа на получените резултати, може да се направи изводът, че стресът при изследваните начални учители със стаж над 12 год. е по-висок от този на началните учители със стаж под 12 год. (Потвърди се Хипотеза 1). Това показва, че учителите с по-дългогодишен опит (в случая над 12 години упражняващи професията) по-силно преживяват стресовите ситуации (стресът в училище и извън него).

Установи се, че при изследваните начални учители като цяло (в цялата извадка) може да се говори за наличие на „агресивност”. (Х агр = 52,1%)

Фигура 1. Начални учители с трудов стаж до 12 год.

Фигура 2. Начални учители със стаж над 12 год.

Получените данни показват, че при изследваните лица показателите за вербална агресивност са много високи. Това дава основание да се твърди, че изследваните начални учители показват склонност към активни, преки форми на агресивно поведение, изразяващи се в стремеж за нараняване на другите и победа над тях, чрез думи и изрази. Предполага се, че проявата на вербалната агресивност се изразява най-вече в заплахи, навикване, остър език. Имайки предвид, че учащите на изследваните лица са малки деца, които имат за образец на подражание своя учител, високият резултат при скала „Вербална агресивност” се счита за обезпокояващ, тъй като едно ругано и наказвано дете в един момент свиква с тези форми на агресивно възпитание, те започват да не му действат, а най-лошото е, че и то започва да ги прилага. Сравнявайки резултатите в двете групи: НУ със стаж до 12 год. и НУ със стаж над 12 год. се наблюдава тенденция на значимост между резултатите. Установено е, че при втората група (с по-голям стаж) се използва в много голяма степен „вербалната агресивност” отколкото при по-младите учители. Може да се направи предположението, че този факт се дължи на натрупания през годините стрес, който отслабва способностите на началните учители да владеят себе си и „избухват” по-лесно. Може да се има предвид и спецификата на времето, в което живеем, а то е свързано с един по-напрегнат живот за учителите, трудност в общуването с младото поколение, което вместо да чете книжките с приказки, ги гледа в интернет; вместо да пише в тетрадки, сърфира в социалните мрежи, където вместо букви използва символи, за които не е необходимо да има добра езикова култура и т.н.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

Коефициенти на корелация между равнището на стрес и проявите на агресивно поведение

Вижда се, че най-високата стойност е r стрес – Вина след Агресия = 0,46. Това дава основание да се твърди, че преживеният стрес при изследваните начални учители е свързан най-вече с изпитването на чувство за вина след някакво агресивно поведение. Предполага се, че колкото по-стресирани са учителите, толкова повече търсят вината за състоянието си в своите действия, и обратно, по-ниските равнища на преживян стрес, са свързани с по-малко самообвинения и виновност.

Всички други установени корелации са много ниски, т.е. липсва значима взаимовръзка между равнището на стрес и описаните видове агресивност.

Отрицателните стойности, които са прекалено ниски, показват дори до известна степен и обратна зависимост между някои от изследваните видове агресивно поведение и равнището на стрес.

При търсене на корелацията между преживения стрес при изследваните начални учители през последната година и проявата на агресия (изчислена като средноаритметична между различните видове агресия) е установен следният коефициент: r стрес – агресия = 0,2.0

Този коефициент дава основание да се твърди, че няма причина да се толерира стресът като предпоставка за агресията, т.е. нито високото, нито много ниското равнище на стрес е причина за агресивно поведение.

Стресът при изследваните начални учители е в границите на умерения стрес, като равнището му на проява е различно при двете групи изследвани лица. Значимата разлика е свързана с различията във възрастта и трудовия стаж – началните учители с по-дългогодишен опит (в изследването над 12 години трудов стаж) показват по-високо равнище на преживян стрес, отколкото по-младите начални учители (в изследването под 12 години трудов стаж). Агресивността на изследваните начални учители е висока.

Много високите резултати по скала „Вербална агресия” показват, че началните учители използват най-често вербална агресия, като я смятат за „по-безобидна и цивилизована”, което е оспорвано. Много високият резултат по скала „Чувство за вина след агресия” при изследваните начални учители е пряко следствие от практикуването на професията и самосъзнанието на учителите. Агресивното поведение и враждебността при изследваните начални учители се предизвикват от по-честата проява на гняв, подозрителност и негативизъм в поведението им.

Не се установява пряка връзка между равнището на преживения стрес при изследваните начални учители и проявите им на агресивно поведение, поради което стресът не може да се използва като причина, оневиняваща агресивния учител.

Стресът при началните учители е предопределен от спецификата на учителската професия, от това, че трудът на учителя е стресогенен.

От проведеното изследване в представената разработка се установи, че стресът при изследваните начални учители е в границите на умерения стрес, необходим за развитието на човека. Благоприятната степен на неговото въздействие е свързана с психично мобилизиране и е предпоставка за поддържане на висок работен тонус. Резултатите от изследването подкрепиха теоретичните данни, че фактор, който влияе върху равнището на стреса при учителите, е тяхната възраст и трудов стаж. При началните учители с по-дълъг трудов стаж преживеният стрес е по-голям, в сравнение с този при по-младите учители. Въз основа на тези емпирични данни и въз основа на теоретичните данни, че по-високият стрес е предпоставка за влошаване на физическото и психическото здраве, може да се направи изводът, че изследваната група на началните учители със стаж над 12 год. е изложена на повишен риск от свързани със стреса заболявания.

Полученият профил на агресивността и враждебността на изследваните начални учители разкри много високи стойности на проява на агресивно поведение, което не зависи от продължителността на практикуване на професията. Агресивното поведение на началните учители се проявява най-вече чрез средствата на вербалната агресия, предизвиква се от недоверието, подозрителността и често изпитвания гняв. На началните учители не са им „чужди” и някои средства на телесната агресия, но стремежът за ограничаването на тяхната употреба е значителен. Проявата на физическа агресия при начините учители може да се провокира от активната съпротива при опозиционно поведение и от неконтролиран гняв. Злословенето и осмиването от началните учители се пораждат от дребнавост и раздразнителност. Присъствието на вежливост, тьрпение при началните учители е предпоставка за устойчивостта им на провокации, а оттам и по-рядкото използване на агресивни реакции, при най-малка провокация (която е често предизвикана от учениците в училище). Вината след агресия при началните учители се поражда от осъзнаването на тежестта и отрицателното въздействие на използваните от тях думи, изрази или други средства.

По-високото равнище на стрес при изследваните начални учители предизвиква повече самообвинение и търсене на вината в себе си. Нито високите, нито мното ниските равнища на стрес са предпоставка за проява на агресия при изследваните начални учители.