Съвременното развитие на обществото изисква да се извеждат на преден план в педагогическото взаимодействие идеите за демократизация и хуманизация на педагогическия процес. Това прави играта важен фактор за формиране на ценностната система през детството. Обогатяването на педагогическия процес се осъществява чрез различни игрови дейности и форми на организирано и преднамерено въздействие, чрез творческите игри /сюжетно-ролеви, конструктивни игри, игри-драматизация/ и игрите с правила /дидактични, подвижни, музикални/.
Съществена особеност е възникването на определени взаимоотношения между децата връстници, създава се „детско общество“. Засилва се интересът към света на възрастните, към тяхната дейност и взаимоотношения. Постепенно се осъзнава феноменът „Аз“. Водеща става игровата дейност. Стремежа за съвместен живот с възрастните детето започва да удовлетворява посредством играта, в която то възпроизвежда не само трудовия живот, но и формиралите се житейски отношения, като често приема ролята на възрастен. Така вътрешно-психичните отношения, влечения и нагласи на детето за приобщаване към света на възрастните стават основа за възникване на сюжетно-ролеви игри. Детето привиква към съгласуваност, съподчиненост и свободи, еднакви за всички. Тези взаимоотношения формират чувство за колективност, социална култура и етика и повдигат самочувствието на детето, когато то успява да ги спазва. Освен това се формира чувство за социална активност и съпреживяване, отзивчивост и добродетелност. Играещата група деца е своеобразна школа за социални отношения. Детето обаче само избира начина на собствено поведение, независимо от определената му в играта роля.
Наред с играта съществена роля за психичното развитие играят продуктивните дейности: рисуване, моделиране, апликиране, в които стремежът е не толкова към качествен продукт, а към приятно преживяване в процеса на дейността.
Детето придобива възможности за участие в творческа игра на границата между ранното детство и предучилищната възраст. През втората половина на предучилищната възраст тази дейност се превръща в основна, водеща, като създава най-подходящи условия за цялостно личностно формиране. Този процес е социално обусловен, тъй като в играта детето отразява обобщено своя социален опит. 
През последните години се обръща по-голямо внимание на планираните ситуации за насочване на познавателната активност на децата. Дава се приоритет на организираните форми на работа – ситуации, дидактични и подвижни игри, и все по-малко внимание се обръща на самостоятелната детска игра. По-голяма част от педагозите в детските градини не дооценяват влиянието на творческите игри върху познавателното развитие и не използват нейните възможности за възпитаване на познавателна активност.
Предучилищните педагози срещат трудност при организиране и провеждане на творческите игри. В тази област специализираната литература е твърде ограничена. Необходими са разнообразни идеи за творчески игри и начини за обогатяване на съдържанието им, чрез подходящи материали; умения да се насочва организацията и самата игрова дейност.
Остарялата и бедна материална база в държавните детски градини е друг проблем, с който се сблъскват деца и учители. Динамичното време, в което живеем и ние, и децата, прави интересите на малките много разнообразни и също така динамично променящи се. Не е възможно да задържим за дълго вниманието и да стимулираме активността на нашите деца с тази материална база и още по-малко е възможно да наблюдаваме богати и разнообразни творчески игри при условие, че в детските градини липсват най-обикновени и необходими за играта сюжетни играчки.
Независимо от многобройните изследвания у нас и в чужбина, посветени на игрите, съществуват редица нерешени въпроси, които се отнасят до недостатъчната разработеност на общите проблеми на игровата дейност, невинаги се създават подходящи условия за стимулиране на творческата спонтанност. За определяне на спецефичните и неспецифичните развиващи въздействия на играта е необходимо да се приложи комплексен подход, който да отчита не само външната картина на настъпващите изменения в игровия процес, но и промените във функционирането на съответните вътрешни психически процеси.
Като подготвителна степен за единното училище, детската градина има да решава сериозни проблеми, свързани както с укрепване здравето на децата, така и с подготовката им за училище. В тази комплексна дейност особено значение придобива работата за развитие на познавателните процеси, които са в основата на интелектуалното развитие. Като активизира познавателната дейност на децата, игровата дейност предизвиква интерес за овладяване на нови знания и затвърдяване на старите. Игровата дейност изпълнява интегриращи функции в прехода от предучилищна към училищна възраст. Тя осигурява успешно усвояване на знания, умения и навици, необходими за развитие на децата.
През последните години значителна част от педагозите са разтревожени, че немалка част от децата предпочитат да бъдат герои от екшъните, които гледат по телевизията и в интернет. В игровата дейност те подражават на видяното и чутото: блъскат се, борят се, хвърлят и преобръщат играчките-коли, когато са шофьори, „убиват се”, с две думи всичко, което могат да видят на малкия екран. Учителите се притесняват от това, че неопитната детска душа лесно приема убийствата, кръвта, взривовете, насилието. Става ясно, че зрелищата ги привличат.
Тревожно е, че в практиката се наблюдава еднообразие в тематиката на игрите дори и в най-голямата възрастова група. Причината за всичко това е не само в липсата на позитивна информация за децата, но и в недостатъчната игрова култура. Има се предвид и фактът, че децата в играта не могат да преодолеят непосредственото въздействие на сюжетно-образните ситуации, не умеят да комбинират, да заместват играчките с други предмети, да играят с по-малко играчки. Липсата на такива способности ограничава развитието, а следователно и цялостното психическо развитие на децата.
Проблемът за възпитаването на познавателна активност на 5-6-годишните деца чрез творческите игри остава недостатъчно проучен, а това е актуален проблем с важно значение за теорията и практиката, който включва както социален, така и психолого- педагогически аспект.
Теоретико-практическите изследвания в тази област ще помогнат на много педагози в детските заведения при работата им с децата, за организиране и провеждане на творчески игри, както и за творческото развитие на детската личност.
Възпитанието и образованието на детето в предучилищна възраст е споделена отговорност между семейството и детската градина. В този контекст сюжетно-ролевите игри предоставят уникална възможност за изграждане на партньорство между педагозите и родителите. Чрез включване в игровите дейности родителят се превръща не само в наблюдател, но и в активен сътрудник и партньор, подкрепящ личностното и социалното развитие на детето.
Като се отчита актуалността и значимостта на проблемите на познавателната активност на децата в игровата дейност, учителят си поставя за цел да се проучи и експериментално провери влиянието и ролята на творческите игри, осъществявани с активното участие на родителите, върху развитието на познавателната активност на 5-6-годишните деца. Чрез прилагането на иновативна педагогическа практика се цели да се утвърди ролята на родителите като пълноценни партньори в образователно-възпитателния процес, като по този начин се създаде благоприятна и стимулираща среда за детското развитие.
-
- Ива Янакиева