ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНА КУЛТУРА ЧРЕЗ ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИГРАТА

Настоящата статия акцентира върху формирането на екологична култура във втора възрастова група чрез приложение на играта в учебно-възпитателния процес.

Децата на възраст 4-5 години имат своя особена специфика на възприемане, на осъзнаване, на обучение и възпитание. Тя е свързана с формирането на всички онези основни поведенчески прояви, ценности, възприятия, знания, умения, отношения, норми и нагласи, върху които ще се градят нови в училищна възраст и след това в живота. Именно в тази възраст се поставя твърдата основа, върху която ще се гради по-нататък и бъдещето на децата. Децата формират своето отношение към природата, което след това се отразява в тяхното поведение. Затова и формирането на екологично отношение у децата е изключително важно за тяхното личностно развитие и за опазването на околната среда в бъдеще. Обучението трябва да се реализира така, че детето да може да разбира значението на природата, да се докосва до нея и тя да бъде част от неговия свят. А това може да се постигне чрез игрите и пълноценното им използване в учебно-възпитателния процес.

Понятието „екологична култура“ е дефинирано нееднократно: правила на поведение, знания, убеждения, готовност за дейност и практически действия по опазване на природата. Система от материални и духовни ценности, създавани от човека в неговата обществена практика, която материализира и регламентира взаимоотношенията между обществото и природата. Система от знания за взаимодействието на обществото и природата, ценностни екологични ориентации, система от норми и правила на отношение към природата, умения и навици за изучаването и опазването ú (Ваклева, 2008).

Изграждането на екологична култура е многоаспектно и многослойно. Могат да се разгледат следните измерения в този процес:

• Знания за природата и за неразривната връзка: човек – природа – общество (ролята на всеки в тази система);
• Усвояване на практически умения за изследване, оценка и подобряване на околната среда;
• Възпитаване на ценности, в баланс с природата (стремеж за опазването ѝ, уважение и обич към нея);
• Създаване на потребности и навици за осъзнато природосъобразно поведение, както и на способност за поддържане на екологичното равновесие и решаване на проблеми, свързани с околната среда (Димитров, 2005).

Освен изясняване на различните аспекти при изграждането на природосъобразно отношение, трябва да се обърне внимание и на още един въпрос – защо възпитаването на екологична култура трябва да е предмет на внимание още в детската градина? Отговорът според мен е, че точно подрастващите в ранна детска възраст са най-възприемчиви и с най-голямо желание опознават заобикалящата ги действителност. Съзнанието им е чисто, носят голям когнитивен потенциал, а ценностната им система е в начален етап на сформиране. Темпът, с който се усъвършенстват, и желанието, с което изучават света около себе си, са несравнимо по-големи отколкото при възрастните, които имат вече изграден мироглед, поведение и навици. Затова може да се заключи, че младата генерация носи нужния заряд, за да открие изход от екологичната криза или да осигури допълнително време за търсене на решения, чрез забавяне на вече задействаните лавинообразни разрушителни процеси. Тази възраст е най-благодатна за възприемане на различните компоненти на екологичната култура, които в обществен план са основа за формиране на екологичната култура на личността в индивидуален план във и чрез възпитание, образование и обучение. Екологичната култура е основна и крайна цел при формирането на екологично съзнание и поведение в процеса на общественото и индивидуалното възпитание (Димитров, 2005).

Екологичното възпитание в предучилищна възраст е процес на запознаване на децата с природата, в основа на който стои екологическият подход. Това означава, че възпитателният процес се основава на две основни положения: екологосъобразен подход към самото дете и екологосъобразен подход към заобикалящата среда (природна и социална). Екологическият подход е вариант на системно познание и неговите особености се състоят в това, че в представите за екосистемата и природния обект влизат две системи. Едната от тях се намира в центъра и се разглежда като основен обект, а другата се разглежда като заобикаляща среда. Централният обект винаги е показан в неговото взаимоотношение с неживата среда и другите организми, които го заобикалят. Именно на тази идея са подчинени структурирането на познавателното съдържание, формите на организация и технологията на прилагане на възпитателните методи (Янакиева, 2019).

Прилагането на екологичния подход е насочено към осигуряването на екологическо благополучие на самото дете и на неговото биологическо, психическо и социално развитие. В това отношение според Е. Янакиева „методологическото прилагане на екологическия подход в психологията доведе до осъзнаването на екологическия модел на детското развитие. Той показва, че детето се развива в спектър на взаимносвързани контексти (микро-, мини-, мезо-, макро-екосистеми), някои от които перманентно го заобикалят, с някои от които то си взаимодейства пряко, а други играят голяма роля в неговото развитие поради своето мощно влияние върху качеството на заобикалящата го среда“ (Янакиева, 2019).

В това отношение Е. Янакиева посочва следните структурни компоненти, които се отнасят до формиране на екологична култура у детето:

• екологосъобразно отношение към своето вътрешно пространство и към другите хора:
• физическото възпитание;
• храненето, храната и разпределението на храната;
• своята сексуална принадлежност;
• личната хигиена;
• другите хора;
• жилищната среда;
• екологосъобразно отношение към природната среда:
• неживата природа;
• света на растенията: диви и културни растения; лечебни растения; растения-подправки; декоративни растения;
• света на животните: детски антропоморфизъм; емоции и преживявания в контакта с животните; субектно-активен тип взаимодействия и формиране на екологосъобразно отношение; формиране на представи за животно; диви и домашни животни;
• екосистемите.

Структурните компоненти са свързани със задачите на екологическото възпитание, които се основават на понятието „субект“ и приемат детето като развиващ се субект на екологосъобразни отношения. Те могат да се разгледат по следния начин: (Янакиева, 2019)

• Формиране на познавателно-информационните детерминанти на екологосъобразното отношение към заобикалящия свят (научаване на факти, формиране на представи):
• за животни и растения;
• за неживата природа;
• за природата като ценност на културата;
• за опазване и защита на околната среда.
• Развитие на отношението на детето към себе си като към носител на осъзнато, дейно и водещо начало във взаимодействията със заобикалящата среда.
• Формиране и развитие на умения за прилагане на екологическия подход.
• Формиране и развитие на сръчности.
• Формиране на интелектуални и практически умения.
• Формиране на умения за прогнозиране на екологическите последствия.

Разгледаните структурни компоненти и задачи са свързани със спецификата на формиране на екологична култура в ранна детска възраст.

През периода на предучилищната възраст започва формирането на детето като субект на екологосъобразни отношения и развитието на екологическата му компетентност. Това е така, защото през този период за първи път се диагностицира наличието на устойчиво съотношение на мотивите. Ето защо е много важно в тази възраст да се появи екологическото възпитание като процес на формиране на субектността на развиващата се детска личност, когато се изработват самите механизми на първоначалното съподчинение на мотивите. Именно тук е важно полагането на началото на овладяване на основните правила и норми на екологическата етика, както чрез формирането, разширяването и обогатяването на представите, така и чрез разгръщането на екологическата компетентност и екологосъобразното поведение.

Важна особеност е, че децата на тази възраст оценяват света като влизат в контакт с него емоционално и ситуационно. Това поставя специални изисквания в теоретико-методическия модел за екологическо възпитание. Познавателното съдържание трябва да бъде такова, че да предизвиква активност, заинтересованост и озадаченост (Янакиева, 2019). А това може да се постигне чрез така въздействащата за детето игра, която на практика заема важно място в живота му. Играта допринася за развитието на мотивационно-потребностната сфера, за развитието на волевата регулация на поведението, за емоционалното развитие, за моралното развитие, за развитието на социални умения, за развитие на самооценката на детето. Играта въздейства изключително много в емоционално отношение върху децата, а „емоциите представляват важен фактор за регулацията на познавателните процеси“ (Александрова, 2019). Чрез играта детето опознава човешките предмети, дейности, отношения и норми на поведение. Чрез играта детето се учи да структурира своето време и своите дейности.

Обучаващата игра е много важна за развитието на децата, защото тя дава възможност за практическо приложение на усвоения опит за взаимодействие с природата. Играта надхвърля границите на забавлението и има съществен принос във формирането на детската личност и на позитивно отношение към природата (Галчева, 2001).

Играта внася емоционално стимулирани мотиви за овладяване на знанията в областта на екологията, които имат съществено значение за поведението на детето при реалните му контакти с природата. Самостоятелното участие на детето в играта влияе положително върху развитието на речта: детето започва активно да употребява повече думи, отразяващи природата, процесите и зависимостите в нея.

Обучаващата игра има не само познавателен характер, тя влияе и върху развитието на емоционално-оценъчното отношение на детето към природните обекти, процеси и явления. Чрез нея се повишава интересът към знанията за екологосъобразната стратегия на поведение. Участието на детето в обучаващите игри се отразява положително на процеса на възникването и развитието на неговата екологическа отговорност. От друга страна, интересът на детето към играта и удоволствието от нея го насочват към произволно запомняне на фактите и разпалват стремежа те да бъдат използвани при друга подходяща игрова ситуация.

Единството на основните видове дейности учи детето да мисли комплексно и да намира комплексни решения. През призмата на педагогическото въздействие на играта и детската дейност в нея, възпитанието в областта на екологията има за цел да развие индивидуалните норми на поведение и ценностните ориентации на личността.

Детските игри може да се класифицират според редица фактори, а техният потенциал за екологично обучение играе ключова роля във формирането на екологична култура у децата. Важна особеност е възрастовата особеност на децата. Така например 4-5-годишните деца оперират със своя опит по-самостоятелно както по отношение на съдържанието на играта, така и с игровото действие и правила. Класификацията на игри според детския опит може да се прави по биотопи, по съобщества, по хранителна верига и др. Така например според ареала и възможността за развитие на сюжетна и тематична насоченост на играта. Затова в процеса на екологичното възпитание могат да се използват игри със съдържание, например: край реката, в градината, в гората, на село, в полето, в парка и др. (Галчева, 2001).

Друг пример за класификация е според протичащите процеси в природата, например: нужда от помощ, местообитаване, намиране на храна и др.

Познавателното съдържание за природата, включено в игрите и правилата, позволява да се усвояват от децата и някои правила, които имат значение не само за екологичното им възпитание, но и за цялостната култура на личността. Още в ранна възраст се моделират норми на поведение като: грижа за растенията и животните, преодоляване на желанието за безцелно унищожаване, кършене на клони от дърветата, бране на диви цветя, осъзнаване на някои важни връзки и зависимости в природата и др.

Чрез игрите у малките деца се формира екологична култура и се изграждат личностни качества, свързани с опазването на околната среда.