Обърната класна стая и изкуствен интелект при изучаване на Втората световна война в 9. клас

Днес информационните и дигиталните технологии са се превърнали в един от основните инструменти във всички области на образованието. Те трябва да бъдат изучавани методично, за да бъдат използвани ефективно в преподаването на история. Целта на статията е да се определят характеристиките и предимствата на използването на информационни и цифрови технологии в преподаването на история, да се направят изводи. Анализирани са информационните и цифровите технологии и тяхната ефективност при използването им като инструмент за историческо образование.

Предложените образователни задачи са върху материала, представен на учениците под формата на информационен блок, съставен от предварително подбрани, подготвени и компилирани източници по определена тема. Информационният блок може да включва непрекъснат текст, съдържащ дати, необходими за изпълнение на задачите, имена на исторически личности, събития, други дидактични единици на предметните знания; визуална тематична информация – илюстрации, портрети, картини; исторически карти; статистическа информация. Информационният блок предшества образователните задачи, които са насочени към развитие на смисленото четене и развитие на способността за идентифициране, сравняване и съпоставяне, свързване на единици информация в изрична или експлицитна форма, прилагане на контекстуални знания, изграждане на причинно-следствени връзки и логически вериги в цялостната картина за решаване на образователни проблеми.

Трябва да се отбележи, че при прехода от „училище на паметта“ към „училище на мисленето“ в отвореното дигитално образователно пространство наличието на логически подбраната, целенасочено организирана информация е необходимо условие за организиране на обучението по история.

Един от основните принципи на съвременното обучение по история е визуалност. „Този принцип се родее с принципа нагледност, който в най-общ план изисква създаване на ярки зрителни усещания, възприятия, представи и изграждане върху тях на трайни понятия, съждения и умозаключения. [1]

При дигиталното поколение в по-голяма степен е развито визуалното запаметяване на информация и така се преодолява „необходимостта от запомнянето на големи количества факти и се акцентира се върху използването на знанието за развиване на мисленето“. [2]

Потенциалното „обучение“ на ИИ върху исторически данни би включвало събиране и подготовка на исторически данни от различни източници, като архивни документи, исторически изследвания, академични статии и др. Данните ще трябва да бъдат структурирани и конвертирани във формат, подходящ за обработка от компютърна система. В зависимост от целите се избират различни задачи за машинно обучение, като класификация, клъстеризация, прогнозиране и др. След това се разработва подходящ алгоритъм за машинно обучение, който да реши задачата. Следващата стъпка използва исторически данни за обучение на модел за машинно обучение.

Данните са разделени на обучителни и тестови набори. След като моделът е обучен, неговата производителност се оценява върху тестов набор от данни. Ако е необходимо, моделът може да бъде подобрен чрез промяна на параметрите или избор на различен алгоритъм. След това той ще бъде използван за решаване на специфични проблеми, като например анализ на исторически данни, прогнозиране на тенденции, класифициране на събития и др.

Да вземем например блока, посветен на Втората световна война. Той обхваща хода на войната 1939 – 1945 г., големите сражения, България във Втората световна война и престъпленията срещу човечеството по време на войната.

През 2025 г. целият свят отбеляза 80-ата годишнина от създаването на Организацията на обединените нации, която често е наричана „родена от Втората световна война“. Човечеството се надява, че тази организация ще помогне да се спаси светът от повторение на ужасите на световните войни.

Работата с информационния блок позволява да се представят на учениците задачи с различна степен на трудност. Задачите с основно (първо) ниво на трудност са насочени към установяване на очевидни логически връзки между отделните елементи на информационния блок. Тези задачи са насочени към развиване на способността за извличане на важна информация, изисква сравнение с дадено (ново) твърдение и прилагането на контекстуални предметни знания.

Задачите с повишено (второ) ниво на трудност са насочени към развиване на способността за анализ/сравняване/съотнасяне/свързване на единици информация, изрично (имплицитно) представена в информационния блок с нова информация, предоставена във визуална или текстова форма (карикатура от вестник, кадър от филм и др.) в завършена картина за решаване на образователен проблем. В процеса на тяхното изпълнение се формират умения за извършване на историческа реконструкция / определяне на исторически концепции, събития, дати, действия на исторически личности, базирани на анализ на контекстове и подтекстове/, подчертаване на основната идея (послание), „криптиране“ в материала на информационния блок и/или в допълнителни източници. Учениците се учат да откриват и/или формулират отговор според отделните му елементи, представени в информационния блок.

Задачите от трето ниво на трудност са насочени към актуализиране на исторически знания за формиране на историческа оценка на съвременните политически процеси.

Така новите модели на задачи наистина позволяват действително по нов начин да се зададе логиката на изучаване на историята, коренно да се променят подходите към организацията на образователния процес, дават възможност на учениците да проследят различни гледни точки за Втората световна война и да заемат собствено становище.

Използване на ИИ за прогнозиране на алтернативни исторически сценарии:

• Тема на урока: „Втората световна война: Ключови решения“
• Задача: Използвайки симулатор с изкуствен интелект (например ChatGPT), моделирайте алтернативни сценарии за развитието на Втората световна война.
• Учениците анализират как промените в отделните фактори влияят върху хода на историята.

На учениците се поставя задача да открият решения в ChatGPT на тема: „Алтернативно развитие на Втората световна война“. Темата е едновременно творческа и аналитична, което я прави интересна за учениците. Изборът на решение е свободен. Учениците избират едно решение и го разработват самостоятелно вкъщи. Представянето става с презентация.

Ефективността на тази технология се подсилва от метода Обърната класна стая. Вкъщи учениците трябва да подготвят материал – да представят своите виждания по темата „Алтернативно развитие на Втората световна война“. Темата откриват в ChatGPT. Там те намират алтернативни решения. Избираj едно от тях по свое желание и работят по него. Към темите имат нахвърляни идеи за решение на въпроса. На учениците е предоставен избор да ги развият или да създадат свои.

Идеята е да помислят какво би се случило, ако едно ключово събитие във Втората световна война се беше развило по различен начин.

В развитието на материала учениците имат пълна свобода на действие. Изработват презентация със снимки, клипове, текст, каквото изберат. Идеите им няма да бъдат коментирани, значение ще има степента на доказването им. За да се справят със задачата, учениците трябва да усвоят материала за Втората световна война. След това представят своите проекти в класната стая.

Резултатите след провеждането на педагогическия експеримент показват, че методът Обърната класна стая и използването на изкуствен интелект повишават мотивацията на учениците, а оттам и успеваемостта.

Инструментите за визуално представяне могат да се използват не само за илюстрация, но и като независим източник на знания за създаване на проблемни ситуации. Очевидно е, че от педагогическа гледна точка най-доброто ръководство е това, което е изработено от самите ученици. За да се направи това, е необходимо да се осигури достъп до различни справочни системи, електронни библиотеки и други информационни ресурси.

Учениците самостоятелно подготвят доклади за политически фигури, военни лидери и други исторически личности. Те също така правят презентации по различни теми.

Сред основните предимства на използването на технологията Обърната класна стая с включен изкуствен интелект е персонализирането на обучението. Изкуственият интелект е способен да се адаптира към нивото на знания, интересите и нуждите на учениците, предоставяйки на всеки ученик уникално образователно преживяване. Това е особено важно в ситуации, когато класът се състои от ученици с различни нива на подготовка. Освен това, технологиите, задвижвани от изкуствен интелект, ускоряват достъпа до информация, позволявайки на учителите и учениците бързо да намират историческите данни или илюстративните материали, от които се нуждаят, което прави учебния процес по-продуктивен. И накрая, използването на иновативни технологии позволява бързото и ефикасно изготвяне на интерактивни карти, анимации или симулации на исторически събития, значително повишава интереса към темата, превръща сухите факти в завладяващо потапяне в миналото.

Въвеждането на изкуствен интелект в обучението по история обаче е свързано с редица недостатъци. На първо място, съществува риск от прекомерна зависимост от технологиите. Учениците могат да загубят способността си самостоятелно да анализират информация, ако постоянно разчитат на готови решения. Важно е също да се има предвид, че изкуственият интелект не е имунизиран срещу грешки: той може да предоставя изкривени данни или опростени интерпретации на сложни исторически събития, което изисква учителят допълнително да провери информацията.