Потребностите, възможностите и интересите са акцент в обучението по български език и литература. Съвременният свят, в който всички ние живеем, извежда на преден план различни проблеми като например динамичното глобализиране на света, значението на езика в общуването, разноречието, възможностите за самостоятелно съставяне на текстове.
В тази връзка всички проблеми, пред които се изправя обучението по БЕЛ, трябва да следват идеята, че езикът, проблематиката, с която литературата запознава учениците, е пример за това, че именно чрез тази дисциплина се поставят основите на формиране на едни бъдещи личности в нашето общество. Уменията, които учениците придобиват по БЕЛ, могат да им бъдат от полза при създаването на устни и писмени текстове, при изучаване на чужди езици, което от своя страна осигурява достъп до различните ресурси, които съвременният глобализиран свят предлага. В тази връзка може да се каже, че обучението по БЕЛ дава знание не само по граматика, но и дава възможност за осъзнаване на много проблеми, което пък от своя страна им дава напредък в това да развият, усъвършенстват комуникативно-речеви компетентности, които биха ги направили успешни.
Но ако подрастващите не могат да усвоят ДОИ по литература и съответно по български език няма никаква гаранция, че ще успеят да изградят знанията и уменията, необходими за интеграция в съвременния свят. Този свят си „сътрудничи“ с един нов тип посредници в лицето на компютъра, телефона, социалните мрежи и много други.
Единадесетокласниците се намират в етап от своето обучение, в който за всички е ясно, че вече би трябвало да са придобили трайни знания, умения, компетентности при обучението по литература до този момент. По един или друг начин това е несъответствие между заложените в ДОИ очаквания и реално това, което учениците са усвоили до този момент в обучението по литература. Но може би фактор в това отношение е непрекъснато променящата се среда.
Обект на мое педагогическо изследване е процесът на обучение, свързан с усвояване на творчеството на Христо Ботев по темата „Ценностни норми, проблеми и конфликти в стихотворението „До моето първо либе“. Усвояването на знания при този тип уроци води до усъвършенстване на ценностната система на учениците и оформянето им като личности.
Предмет на изследването са постиженията на учениците при изучаване творчеството на Христо Ботев чрез използването на възможностите, които предметът „Компютърна графика“ им позволява.
При изучаването на Христо Ботев в 11. клас са спазени принципите за последователност и приемственост в учебното съдържание. Христо Ботев като автор, изучаван в 11. клас, се разглежда с една важна общочовешка тема – за обществото и властта, както и за стойността на човешкия живот и неизбежната смърт. По този начин учениците ще имат възможност да формират умение за тълкуване на художествените текстове съобразно социокултурния контекст на възникването и четенето на творбите му.
Учениците имат възможност да си припомнят определени Ботеви текстове, но вече през една по-различна призма, която представя сложна проблематика от гледна точка на това, че те вече са по-зрели и могат да изразят мнение по отношение на действията, постъпките, решенията на Ботевия герой.
В развитите общества е от особено значение „силата на словото” – това е изказване на Ф. Перну, цитирано от Кирил Димчев. Тя се проявява в равнището на владеене на езика от страна на индивида. Според него в правовото общество владеенето на езика означава да имаш достъп до правни текстове, да познаваш процедурите, произтичащи от законите, да умееш да договаряш, да познаваш и защитаваш гражданските си, синдикалните си и политическите си права, да умееш да общуваш с адвокати, с чиновници, които прилагат закона.
В демократичното общество да владееш езика означава да се ориентираш в избирателните процедури, да участваш в управлението; в пазарното общество владеенето на езика означава да сключваш сделки; в обществото на услугите владеенето на езика ти носи облекчен достъп до медицинско обслужване, до социални услуги и пр. Тоест владеенето на езика означава да умееш да общуваш с всички институции, да общуваш с работодател, с общинска администрация, с полиция, да извличаш информация от правни документи и пр. и затова е особено необходимо още в училището да се усвояват знания за авторите, за живота им и умения за правилното разчитане на техните текстове.
В обучението по литература в единайсети клас учителят среща редица трудности. За да ги преодолее, той търси начини за създаване на работещ алгоритъм на обучение, който да доведе до трайни знания у учениците и продуктивни умения, нужни за социализацията на личността. Под алгоритъм на обучение се разбира „цялостна система от елементарни учебни операции, която еднозначно определя каква информация, при какви условия и в каква последователност трябва да се дава на обучаваните, за да бъдат доведени постепенно от актуално изходно състояние до едно желано състояние цел. За изработването на алгоритъм за обучение са необходими преди всичко две предпоставки: алгоритъм на решението и детайлни знания за структурата и особеностите на протичането на процеса на ученето при човека”.
В обучението по литература в 11. клас се залага на система от уроци, свързани с редица общочовешки, значими теми, благодарение на които учениците имат възможността да се запознаят с важни житейски проблеми, могат да коментират решенията, житейските ситуации, пред които героите се изправят. Могат да представят своето виждане по отношение на едно или друго действие или решение на героите. Очаква се единайсетокласниците да изградят една стабилна основа по отношение на темите и проблемите, заложени в този етап от обучението им, също така трябва да могат да дават оценка, коментар, свое мнение по отношение на заложените в УП теми и проблеми, както и да умеят да правят адекватна съпоставка между тях. За да се осъществи това, е необходима промяна на ролите на учителя и ученика в класната стая. Учителят трябва да бъде помощник в дейността на ученика, който е главното действащо лице в организирания урок. Учителят организира дейността, а ученикът извършва учебната работа. Таксономическите знания за езика могат да бъдат сведени до минимум, който осигурява ефективност на обучението по посока на практически знания и умения.
Така, поради по-зрялата възраст на учениците се налага в часовете по литература учителят вече да използва начини за преподаване, които се различават от традиционните. И най-подходящият начин в днешното динамично време е да се включат по някакъв начин и новостите в технологиите. Понеже днешните ученици имат афинитет към тях, това им дава като че ли „криле“ и те работят с изключително усърдие и желание. По този начин часовете по литература излизат от обхвата на скуката /както някои ученици твърдят/ и неусетно се впускат в света на литературата, търсейки нови неща, запознавайки се с различните страни на това да изучаваш един автор, какъвто е Ботев.
Затова използването на новите технологии в часовете по литература е необходимост, за да може да се задържи интересът на учениците към литературата, към четенето, към възпроизвеждането на текстове.
- Фикрие Бакалова