ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ И ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ПРИКАЗКА ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Предучилищната възраст е най-благоприятна за полагане на основите на грамотна, ясна, красива реч, което е важно условие за умственото възпитание на детето. В предучилищна възраст детето овладява два основни вида монологична реч: преразказ и разказване на истории. В настоящата статия са представени особеностите на възприемането и интерпретирането на приказката от деца в предучилищна възраст и педагогическа ситуация по ОН „Български език и литература“ в четвърта възрастова група.

Предучилищната възраст е подходящ период за полагане на основите на грамотна, ясна, красива реч, което е важно условие за възпитанието на детето. В предучилищна възраст детето овладява два основни вида монологична реч: преразказ и разказване на истории.

За да се определи с достатъчна яснота съдържанието на работата по запознаване на децата в предучилищна възраст с художествената литература, е необходимо да се вземат предвид психологическите характеристики на детето и неговите възможности в областта на естетическото възприятие, след което да се анализира оригиналността на литературните произведения, които са в кръга на детското четене, да се определи тяхното съответствие с нивото на възприятие на детето в предучилищна възраст.

Особености на възприемане и пресъздаване на литературно произведение в предучилищна възраст

Децата именно в детската градина се запознават с произведенията на словесното изкуство – приказки, разкази, басни и стихотворения. В резултат на това се решават задачи, свързани с интелектуалното, нравственото и естетическото възпитание.

Възприемането на една приказка се улеснява и от умелото ѝ четене (интонация, паузи, подчертаване на най-важните моменти от съдържанието с гласа).

Ясният сюжет и драматизираното изобразяване на събитията в приказката помагат на детето да влезе в кръга на въображаемите обстоятелства и да започне мислено да помага на героите на приказката.

А. В. Запорожец отбелязва важна особеност на възприемането на приказката: ако в играта обстоятелствата са въображаеми, а действията са реални, то при възприемането на приказката както обстоятелствата, така и действията на детето (на етапа на интериоризация-помощ) са въображаеми. Очевидно е, че подобно пълно отклонение от външната форма на действие (неизбежно в игра и продуктивна дейност), което се случва за първи път при възприемането на приказка (това всъщност е първата сложна дейност на детето, която постепенно постига пълна интериоризация), дава на детето уникална възможност да се съсредоточи изключително върху вътрешната дейност, когато слуша приказка, да я засили в емоционално-образен смисъл.

Слушането на приказка, наред с творческите игри, играе важна роля за формирането на нов вид вътрешна умствена дейност – способността за мислено действие във въображаеми обстоятелства, без която не е възможна никаква творческа дейност.

Главни цели, които си поставяме за постигане чрез приказките:

• Да се развие устната реч;
• Да се овладява значението на думите;
• Да се разширява основното значение на думите;
• Да се свързват вече научени думите в изречения;
• Да може детето смислено и граматически правилно да изразява своите мисли;
• Да използва адекватни словесни средства и речеви фрази в общуването.

Етапи при възприятието на приказките

Три етапа в развитието на възприятието на произведение определя О. И. Никифорова:

• директно възприятие, пресъздаване и преживяване на образи (базирано на работата на въображението);
• разбиране на идейното съдържание на произведението (въз основа на мислене);
• влияние на художествената литература върху личността на читателя (чрез чувства и съзнание).

„Детското художествено възприятие се отличава с по-голяма емоционалност. Затова не е чудно, че детето е готово да слуша многократно любима приказка, разказвана без изменения в съдържанието и езика.

Литературната творба в детската градина трябва да се възприема като произведение на изкуството. В работата над художествения текст не е достатъчно да се възприеме само фактическото му съдържание или възприемането да остане на сюжетно-фабулно равнище. Трябва постепенно детето да се насочи към вникване на художественото съдържание на произведението, към равнището на идеята“ (Ангелов, Вълчева, 2021).

За да се постигне пълно възприемане на приказката, е необходимо да са налице трите основни негови компонента: представа, осмисляне, съпреживяване. Именно поради тази причина е нужно първата среща с творбата да бъде непринудена и непосредствена.

Изразителното четене има важна роля при възприемането на литературно произведение. То се „опира на закономерностите от различни области на знанието. Изразителността на звучащата реч е в пряка зависимост от съдържанието, т.е. от дълбочината на чувствата и мислите на говорещия, от целенасочеността на речта, от точните и ярки представи. Използването на речта като средство за общуване е активен процес; тя е адресирана до конкретно лице; преследва определена цел. Интонацията, мимиката и жестът изразяват съдържанието на речта и я правят достъпна за другите“ (Ангелов, Вълчева, 2021).

Изпълнението на приказка притежава общи белези с изпълнението на басня. „Но изпълнителската позиция се и различава – не е така еднопластова и категорична както при басните, където всичко е сведено до определена поука, особено при приказки с разгънат строеж и многостранни характеристики на героите“ (Ангелов, Вълчева, 2021).

В периода октомври 2024 г. – април 2025 г. бяха проведени педагогически ситуации, съгласно разработена план-програма, изготвена съгласно годишното разпределение по ОН «Български език и литература». В настоящата статия е представена педагогическа ситуация, свързана с възприемането на приказка от децата в четвърта възрастова група.

Педагогическа ситуация на тема «Добрите стопани»

Образователни ядра: Възприемане на литературно произведение, Пресъздаване на литературно произведение

Цели:

1. Възприемане и преразказ на приказката „Добрите стопани“ от Асен Разцветников;
2. Работа по посока адекватното интерпретиране на пословицата „Който не работи, не трябва да яде“.

Очаквани резултати:

Знания/представи:

• запознаване с приказката „Добрите стопани“ от Асен Разцветников;
• представа за пословицата като жанр;
• запознаване с пословицата „Който не работи, не трябва да яде“.

Умения:

• пресъздава епизод от литературно произведение, като импровизира реплики и действия на героите;
• съотнася постъпките на героите от приказката към собствения си опит;
• умения за адекватно интерпретиране на иносказателността на пословицата „Който не работи, не трябва да яде“.

Отношение:

• изразява отношението си към приказката и към постъпките на героите в нея;
• изразява отношение към въведената пословица.

Ход на ситуацията:

	Дейност на учителя	Дейност на детето
Въвеждаща част	Поздрав към децата! Игра «Кой какво прави?» Учителя показва образци на действия, свързани със селскостопанска работа. Задачата на децата е да познаят какво прави. Провежда се кратка уводна беседа за труда на хората на село и се предлага на децата да чуят приказката „Добрите стопани“ от Асен Разцветников.	Участват в играта Участват в беседата
Основна част	Учителя прочита приказката „Добрите стопани“ от Асен Разцветников. Чрез евристична беседа, проследяваща хронологията на действието, децата изразяват своето оценъчно отношение към постъпките на героите. Формулират поуката от приказката със свои думи. Децата отново слушат приказката. Индивидуална задача: Да се подредят правилно моментите от приказката. Работа в малки групи /втора педагогическа ситуация/ Да изработят макет на приказката «Добрите стопани» Децата се разделят на два екипа: 1 екип: да изработи къщата, стаята /материали: картон – шаблон на стая, ножица, лепило, моливи, флумастри, пластилин/ От картона изработват стените на стаята. Оцветяват камината, рисуват прозорците, пердетата. Залепят ги на съответните места на стените. Оцветяват битови мебели и черги, а от пластилин изработват съдове и мебели – чинийки, чаша, столчета, маса. 2 екип: да изработят героите – Мързелан и Мързеланка, двора и козичката   Канят се няколко деца да разкажат последователно изобразените моменти, като влизат в роля и импровизират репликите и действията на героите.	Участват в беседата Работи самостоятелно Работи в екип
Заключителна част	Учителя прави оценка на ситуацията. Децата споделят впечатленията си от проведените игри/дейности.	Споделя впечатления от участието си в педагогическата ситуация

В края на учебната година децата имаха възможност да представят театрална постановка на изучаваната детска приказка «Добрите стопани» пред родители и деца от детската градина.

Художественото възприятие се развива и усъвършенства през цялото предучилищно детство. Предучилищната възраст е период на активно развитие на художественото възприятие на детето. Способността да се възприема приказката като произведение на изкуството, да се разпознават, наред със съдържанието, елементи на художествена изразителност, не идва от само себе си; тя трябва да се развива и подхранва от много ранна възраст. Значението на приказката за развитието на когнитивните процеси у детето е огромно, защото когато чете и слуша литературен текст, то трябва да си представя случващите се събития, да се вживее в тях и да свърже различни фрагменти от произведението. Това изисква мисъл, концентрация и въображение и следователно развива всички тези прекрасни способности.