Интересният урок – важна част от училищното образование

Статията разглежда различни подходи и методи за изработване на интересен урок. Съвременните предизвикателства на обществото и учениците неминуемо налагат разработване на интересни уроци за тях. Интересният урок трябва не само да бъде поднесен нестандартно, иновативно, но и да има практическа насоченост. Тази статия има за цел да отвори една важна тема – за разработването на интересен урок.

Едно от най–големите предизвикателства пред съвременния учител е как да направи урока интересен и полезен за ученика. Традиционните уроци днес все по- често се класифицират от учениците като скучни. В учебния час често липсва участие, отговорност, ангажираност и доминира демотивация, лоша дисциплина, отчуждение. В опит да повишим качеството и ефективността на образованието, търсим атрактивни методи за обучение, говорим за интерактивност, за формиране на дигитални компетентности, за иновации в преподаването. Все повече се говори за ориентиране на образователния процес към развитие на индивидуалния потенциал на ученика, за инициативност, креативност, умение за вземане на решение и работа в екип, за изграждане на ключови компетентности. Нарастващата мобилност и развитието на ИКТ неизбежно водят до промяна във философията на училищното образование.

Мултимедийното обучение съответства на начина на възприемане на учениците, израснали с телевизия, компютри, мобилни телефони. То привлича вниманието, увеличава активността, дава богати възможности за визуализация. Но трябва да се замислим къде остава живото общуване, споделеното преживяване и емоция.

Виртуалният свят измества живия контакт, действителния, многообразен свят. Може ли да поставим ученика в активна позиция, да го мотивираме, да направим запомнящ се час, очакван с нетърпение, да осъществим процес на комуникация и взаимодействие, на сътрудничество и обмен на идеи в реалния свят, а не във виртуалния? Смятам, че можем да го постигнем чрез непосредствено общуване, в реална среда, при използване на различни типове задачи, формиращи умения за четивна, научна грамотност и работа в екип. Върху тези основни моменти се базира изследването, което искам да представя.

Тезаурус на изследването (основни изследователски понятия)

Иновация в образованието

Иновацията като термин означава новост, нововъведение, промяна, подобрение, които се представят като резултат от творчески процес във вид на нова технология, метод и др. Тя е продължителен процес, с цел по-добър краен резултат. Определението за иновация на Европейската комисия е следната:

„Иновацията е въвеждането на нов или значително усъвършенстван продукт, или процес, нов маркетингов метод, или нов организационен метод…” (Oslo Manual, 3rd Edition. (2005). Guidelines for collecting and interpreting innovation data).

В друга дефиниция иновацията се разглежда като нов научен, научно-практически или приложен продукт, технология, система от дейности, представени под формата на иновационен проект, с който се усъвършенства образователната практика и се повишава нейната ефективност. Съществуват различни определения за иновация в образованието, но всички те се обединяват около едно: качествено нови промени, които да обхващат всички страни на образователния процес: целите на обучението, учебното съдържание, използваните образователни технологии, научната и методическата подготовка на учителя, управлението на учебния процес. В съвременното общество промените се случват навсякъде и непрекъснато. А ключът към успеха в динамична среда са иновацията и образованието.

Образователна технология

Понятието „образователна технология” е сравнително ново в педагогическата теория. При това изследване се приема следната дефиниция за понятието: „Образователната технология е последователно изпълнение на взаимно обусловени процедури, които постъпково водят до постигане на целите. Всяка процедура е своеобразно съчетание на учебната задача и съответстващите на целта учебно съдържание, форми, методи и средства на обучението в конкретна учебна ситуация. Технологията на образователния процес обединява цел – процес – резултат.“

Уменията са основен компонент от учебното съдържание по География и икономика. Те са овладени от учениците умствени или практически действия, насочени към решаване на конкретни учебни задачи. Уменията, като начин за извършване на учебно познавателна дейност, се състоят от по–малки единици – действия и операции. Съобразно характера на дейността на учениците уменията могат да се класифицират в четири групи: за получаване на информация, за представяне на информация, за генериране на информация, за извършване на комбинирана дейност, която съчетава изброените умения. Тези групи умения могат да се съотнесат към три основни източника на информация. Прилагането им се обезпечава чрез конкретни педагогически /дидактически/ технологии. В образователния контекст са възприемани като процедури от взаимосвързани и последователни техники с ясно предвидими резултати. Те са една от най-динамичните категории, отличаващи се с непрекъснато експериментиране, за да се достигне до отговор на променените потребности на образователната среда.

Умението е продукт изключително на самостоятелната дейност на обучаемия. Формирането на едно умение е продукт на обучението по всички учебни предмети, а качеството на изграждането е база за усвояване на специфични умения. Взаимообвързаността между знания и умения се изследва в общодидактически и частно дидактически аспект.

Уменията се възприемат като втори важен компонент на учебното съдържание и производни на нивото на усвоеност на знанията. Наричат ги „действени, функциониращи знания“. Според F. Aydin концепцията за пълноценно съвременно географско образование предполага „усвояване на умения, познания и фундаментална база учениците да разбират себе си във взаимовръзка с природата и другите хора по света“.

За да се постигне научна грамотност, е необходимо класната стая да се превърне в място за изследвания:

• за стимулиране на учениците да си задават въпроси;
• при всяка възможност да им се помага сами да откриват това, което трябва да научат;
• да търсят възможни отговори;
• да правят експерименти и изследвания;
• да споделят откритията си със съучениците си;
• никога да не се дават отговори наготово.

Цели на бинарния урок

1. Да създаде условия за мотивирано практическо приложение на получените знания и умения на учениците, те да видят резултатите от своя труд и да изживеят радост и удовлетворение;

2. Формиране у учениците на убеждение за взаимосвързаността на учебните предмети и знанията за света около нас;

3. Да усъвършенства комуникативно-познавателните умения, насочени към систематизация и задълбочаване на знанията и обмена на тези знания и пренос на уменията в нови области;

4. Развитие на сътрудничеството между учителите и учениците;

5. Привличане и мотивиране на родителите за работа със своето дете и за каузата на училището.

Новата роля на учителя

• Планира самостоятелно или в екип дейностите, чрез които образователните цели придобиват практическа насоченост;
• Използва междупредметни връзки и интердисциплинарни подходи, като подбира дейности за прилагане на знанията в практиката;
• Управлява учебния процес не толкова като информира, а като консултира учениците и фасилитира дейностите;
• Отчита постиженията, аргументира комплексната оценка и планира подкрепящи мерки;
• Изгражда увереност у учениците за използване на придобитите знания за решаване на различни по сложност проблеми.

Съвременният учител разполага със значителна свобода, която му позволява да:

• организира учебната среда;
• планира учебните дейности;
• подбира методите, подходите и образователните ресурси;
• обогатява образователния процес със ситуации, близки на реалните;
• изгражда „развиваща среда“, съобразена със спецификата на конкретните ученици, динамична и променяща се спрямо нивото на възможностите им;
• включва в максимална степен съвременни средства за обучение;
• прилага иновативни практики, за да направи урока си творчески, така че основният резултат от обучението да бъде не полученото от ученика знание, а опитът, придобит от прилагането на системни дейности.

Акцентът в урока е върху развиването на базови умения у учениците, а именно:

• за критично мислене;
• работа в екип;
• конструктивна комуникация;
• ефективно търсене, извличане, подбор и преценка за полезността на информацията от различни източници;
• решаване на проблеми;
• творчество и др.

Идеята е учениците да изградят автономия в ученето чрез придобиване на ключови умения, което не е възможно с механично запаметяване и възпроизвеждане на информация. Всичко това налага преосмисляне на обучението и промяна на нагласите към компетентностно ориентирано преподаване и учене. Целият образователен процес е свързан с отделни глобални теми и концепции, които за да бъдат разбрани от учениците, трябва да се представят пред тях взаимосвързано.

Съвременният урок е време да излезе от сферата на конкретния учебен предмет и да бъде в контекста на ученето на основата на общочовешки и практически приложими теми. Необходима е смяна на статичната концепция на урока с динамична, чрез която учениците да придобият комплекс от знания, умения и нагласи за живот за пълноценна личностна, социална и професионална реализация. Промяната на фокуса от преподаването на знания към овладяването на ключови компетентности извежда на преден план основните характеристики на компетентностния подход:

• интегрирано междупредметно взаимодействие;
• практическа насоченост на обучението;
• ориентация на обучението към резултатите;
• прилагане на иновативни подходи и практики в процеса на преподаване и учене.

Учителите са тези, които трябва да реализират промяната главно чрез насърчаване на мотивацията за учене у учениците, защото и най-добрите уроци и книги по света няма да накарат учениците да се вълнуват от ученето. Мотивацията за учене е ключов фактор за образованост. Прилагането на компетентностния подход в уроците и промяната на фокуса върху резултата, но резултата не като сума от усвоена информация, а като комплекс от умения за действие в различни ситуации, ще направи ученето активен процес, защото учениците трябва да учат това, което ще им бъде от полза в бъдеще.