Стъпка 1. Позитивна класна стая
Микроклиматът в класната стая е важен. Класната стая, освен че е място, където се усвояват нови знания и умения, тя е своеобразна «екологична ниша», където всеки намира своето комфортно място – чувства, усеща, споделя, търси контакти и създава приятелства. Ако учениците имат усещане, че са разбрани и подкрепени, нараства вероятността съзнателно (без да бъдат принуждавани) да се ангажират с учебния процес и да постигнат по-високи резултати или най-малкото ще влагат повече старание в това, което правят.
Стъпка 2. Опознайте учениците си
Да познаваш своите ученици, не е само да запомниш имената им. Всеки ученик иска преподавателят да се интересува от неговата личност – постиженията, тревогите провалите. Създаването на подобно отношение води до стремеж за повече старание и мотивация. Тийнейджърите притежават невероятно развит интуитивен усет, емоционалната им интелигетност е на такова ниво, че много бързо разпознават емпатията и я изразяват в емоционална откритост без задръжки и резерви. Да отговориш на очакванията на този, който е повярвал в теб и уважава твоята индивидуалност, изгражда взаимно доверие.
Стъпка 3. Създайте ентусиазъм за учене
Собственият (на преподавателя) ентусиазъм ще зареди класа; когато преподаваме с ентусиазъм, учениците ще бъдат много по-ентусиазирани да учат. Емоциите са заразителни (огледален ефект), затова и тази стратегия е простичка, но работи. Предизвиквайте учениците си да постигат повече. Част от тях няма да се опитат да преминат отвъд «удобния комфортизъм», но други, които обичат предизвикателствата, ще работят, за да достигнат по-високи цели дотогава, докато смятат, че тези цели са постижими за тях. А колко далече ще стигнат зависи от нас, учителите.
Стъпка 4. Поддържайте интереса на учениците си
Урокът в лекционна форма няма да има търсения ефект върху учениците. Дългият и скучен монолог не е приложим в клас. Да разчупим стериотипа и да преподаваме различно. Ако «спечелим» вниманието им, те ще бъдат мотивирани за учене. За колко дълго, зависи от това, доколко урокът е по-интересен от вибриращия под чина телефон. (Не е нужно да превръщаме в шоу всеки учебен час, но различният урок ще спечели «битката» с телефона.)
Стъпка 5. Обединете ги в екип
Не всички ученици обичат да работят в група, проблем на днешното поколение е кодираният им егоизъм (някои психолози го определят като индиидуализъм). Повечето от тях са си самодостатъчни и съзнателно се самоизолират, като избягват вербално общуване, а когато комуникацията е наложителна, се случва през телефона. Изграждането на умения за екипна работа е важно, следвайки естествения инстинкт за заедност в общата цел, пренебрегвайки различия, его и собствена амбиция, така ги приобщаваме да постигат поставените цели като екип.
Стъпка 6. Поставяйте високи, но не непостижими цели
Понякога учениците не дават най-доброто от себе си в училище, защото чувстват, че техните усилия не са оценени или че не постигат успехи както другите от класа. Съзнателно или несъзнателно изпълняват очакванията, които родителите имат към тях, и все им се струва, че са се провалили и ще разочароват близките си. Поддържайте мотивацията им на ниво, но овладейте собствената си амбиция и тази на родителя. Регулярната оценка дава представа дали летвата, която ще „скачат», не е твърде висока за тях и може да ги откаже още преди старта.
Стъпка 7. Дайте на учениците си отговорности; Урокът “Отговорен съм”
Делегирането на отговорност води до повече старание, да оправдаеш очакването на този, който ти се е доверил. Тя е подсъзнателен мотиватор да се справиш с поетия ангажимент, като пренебрегнеш страха от евентуален провал. Отговорността ги кара да се чувстват значими и привилегировани, тя е мотиватор за стремеж към успех, особено когато малцина са повярвали в способностите им. Формулата е: пробвай, устоявай и успявай и виж реакцията на другите, когато си успял.
Стъпка 8. Състезателен елемент в процеса на учене
Състезателният дух поддържа мотивацията. „Адреналинът“ в класната стая разчупва стереотипа и „събужда“ класа. Стремежът да си „по-“ или „най-“ движи хода на урока в правилната посока. Това е възможност да „блеснат“ и онези ученици, които обичайно са били пасивни.
Стъпка 9. Управлявайте тревогите на учениците
Елиминирайте:
- Ефекта на „червения химикал“
- Свръхочаквания
- Перфекционизъм
Интервенции:
- Консултации
- Създайте увереност
- Признавайте постиженията
- Материализирайте успеха
Стъпка 10. Окуражавайте самопреценката
Накарайте ги да се вгледат в себе си. Нека сами да се позиционират къде са най-добри, да определят силните си страни, това е най-добрата гаранция за собствените им постижения.
Стъпка 11. Проследявайте напредъка
Грижата за всеки ученик е ключова. Забелязаният напредък ги кара да влагат повече старание в работата си. Учениците да оценяват собствените си постижения и да поставят цели за бъдещето.
Стъпка 12. Заслужена похвала или градивна критика?
Въпрос на гледна точка. Когато са оценени усилията, които си положил, ефектът го има; ако неглижираш старанието, апатията е сигурна. Обратната психология работи само при онези, които са решени да докажат противно на тези, които предварително са ги елиминирали.
Стъпка 13. Давайте обратна връзка
Регулярната рефлексия помага учениците да развият самоконтрол, сами да се позиционират където са най-добри, да определят силните си страни, което е гаранция за собствените им постижения.
Стъпка 14. Вашият „почерк“ на преподаване
Уроците са вашата визитна картичка като учител. Създайте „собствен стил“ на преподаване. Дали сте успели? Зависи от това каква е емоцията върху лицата на учениците, когато следва вашият час по учебна програма.
- Антоанета Караджова–Колева