ПРОЕКТНИЯТ МЕТОД В ОБУЧЕНИЕТО – ЗА ПОВИШАВАНЕ НА УЧЕБНАТА МОТИВАЦИЯ

Обучението чрез проектната учебна дейност е подход, при който учебното съдържание се усвоява чрез практическо приложение на теоретичните знания. Груповите проекти насърчават креативното мислене, въображение и учене чрез действие. Методът на проектите позволява постигане на баланс между теоретичните знания и практическото им прилагане, като оказва положително влияние върху учебната мотивация и активното включване на учениците в учебните дейности.

Проектно-базираното обучение позволява „обучаемите да придобиват нови знания и умения в процеса на проектиране, планиране и произвеждане на определен образователен продукт“ (Асенова и др., 2018). Постигането на целите на проектно-базираното обучение изисква както самостоятелно учене на учениците, така и работа в екип за решаване на поставените задачи. Специфика на проектно-базираното обучение е неговата гъвкавост по отношение на времетраене и представяне на учебното съдържание. За разлика от използваните методи в традиционното преподаване, при проектно-базираното обучение учителят не представя на учениците готово съдържание, а те самостоятелно или чрез групова работа анализират различна информация и достигат до ново знание. Достигането до ново знание чрез извършвани дейности и опит в проектно-базираното обучение е предпоставка те да бъдат трайни.

Традиционните роли на учител и ученик също са променени при проектно-базираното обучение, като учителят се превръща в ментор и наставник на учениците. В процеса на преподаване той насочва учениците към достигане до ново знание, чрез задаване на въпросите какво и как, като стимулира активността им и ги мотивира за самостоятелно учене, за да могат да постигнат поставените цели.

Дейностите на учителя в проектната учебна дейност са свързани с избор на учебно съдържание и целите, които следва да се постигнат; създаване на план за изпълнение на проекта; планиране на отделните дейности и начините за тяхното оценяване; определяне на предварителни параметри за контролиране на дейностите; анализиране на начина на изпълнение на дейностите от учениците. От своя страна по време на проектната учебна дейност учениците извършват дейности, свързани с разделяне на задачите между отделните членове в групата; търсене на информация за решаване на поставените задачи; обсъждане на изпълняваните дейности и промяна в разпределението на задачите при необходимост; обсъждане на постигнатите резултати от проекта; презентиране на реализираните дейности по проекта (Ангелова, 2015).

Чрез проектната учебна дейност се постига интерактивност в образователната среда, сменят се традиционните роли на учител и ученик; повишава се активността в образователния процес на учениците; учителят се превръща в улесняващ учебната дейност и подпомагащ учениците при изпълнение на дейностите по проекта; има възможност за използване на интерактивни форми в учебния процес, както и осигуряване на свобода по отношение на мястото и средствата, използвани в образователния процес.

Работата по групови проекти създава интерактивна среда в учебния процес като преподаването на учебното съдържание се основава на активно взаимодействие между учител и ученици. По време на проектните дейности учителят следва да консултира учениците до достигане на самостоятелно знание за решаване на конкретни задачи и постигане на крайната цел. Методът включва организиране на образователния процес чрез използване на интерактивни методи и постепенно преминаване през четири фази: предстартови дейности; работа по проекта; представяне на резултатите от проекта, както и обсъждане на изпълнението на проекта (Георгиева, 2018).

Същността от прилагането на проектна учебна дейност в училищното образование е нейното планиране и организиране. Изборът на конкретни теми, по които ще се извършва проектната учебна дейност, се определя от възрастовите особености на учениците, както и от изучаваното учебно съдържание по различните учебни предмети. Поради факта, че проектната-учебна дейност е предпоставка за създаване на условия за развитие на творчеството на учениците, то основна роля на учителя е да определи тези от тях, които съвместно ще осъществяват дейности по проекта. Основен проблем, който би могъл да възникне при изпълнение на проектната учебна дейност, е желанието на някои от учениците, които работят групово, да се самоизтъкват и да не позволят ефективно осъществяване на дейности от останалите (Топалска, 2018).

Учебният предмет Родинознание във 2.клас е с основна насоченост към овладяване на базисни знания, умения и отношения, които са свързани с природната и обществената среда. Изучаваното учебно съдържание предвижда учениците да формират първоначални представи за България като родина на всички български граждани, поставя се основата на компетентности в областта на природните науки и се формират социални и граждански умения, които са насочени към устойчиво развитие и постигане на здравословен начин на живот. Учебната програма по Родинознание има интегративен характер, изразяващ се в съдържателното обединяване на различни сведения за природната и обществената среда в заобикалящия свят на детето, при поставяне на акцент върху развитие на познавателния потенциал на учениците и формиране на съзнание за българска национална идентичност (Учебна програма по Родинознание за II клас). Проектният метод може да бъде прилаган за усвояване на всички области на компетентност, а именно „Роден край“, „Човекът и неговата среда“, „Национално и културно наследство“, „Природно разнообразие“ и „Човекът и здравословният начин на живот“. Моделът, който се следва за организиране и изпълнение на дейностите в проектната учебна дейност по учебния предмет Родинознание във 2.клас, е:

• Формулиране на тема на проекта – избраната тема е необходимо да позволява използване на знания от учениците по учебния предмет. Темата следва да изисква децата да координират осъществяваните дейности.
• Съдържание на проекта – лесно интегриране в изучаваното учебно съдържание на учебния предмет. Съдържанието следва да създава условия за повишаване знанията и усъвършенстване уменията на учениците.
• Определяне на дейностите, които следва да се реализират по проекта – цел на проекта (да ориентира учениците за дейностите, които да извършат), задачи на проекта (да са свързани с целта на проекта, като отговарят на интересите на учениците, и да са разбираеми от тях), определяне на членовете на отделните екипи, определяне на основните дейности по проекта и вида на очаквания продукт.
• Планиране на реализацията на проекта – дейността се извършва от учениците, като чрез обсъждане в екипа изготвят график, в който да изпълняват отделните дейности, и избират начина, по който ще ги извършват.
• Разпределяне на работата по проекта – всеки екип излъчва един от учениците, който ще бъде негов ръководител. Ръководителят разпределя и следи осъществяваните дейности на всеки от членовете на екипа.
• Изпълнение на проекта – изпълняват се всички дейности, чрез които да се постигне целта на проекта, според предварително определения график.
• Представяне на резултатите от проекта – учителят предоставя възможност на учениците да изберат начина, по който да представят резултатите от проекта.
• Оценяване на проекта – учителят оценява дейността на учениците по време на изпълняваната проектна учебна дейност, като използва и тяхната самооценка.