ДИДАКТИЧНА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ФИГУРИ ОТ 5–6-ГОДИШНИ ДЕЦА

Статията акцентира върху математическото развитие на децата в предучилищна възраст, развитието на представите им за геометричните фигури и форми, ролята на дидактичните игри за развитието на децата.

Формирането на елементарни математически представи в детската градина се осъществява с помощта на научно обоснована методическа система, която се състои от няколко компонента: цел, съдържание, методи, средства и форми на организация на работа, които са тясно свързани помежду си и взаимозависими. Основната цел на формирането на елементарни математически представи е подготовката на децата за успешно усвояване на математиката в училище и цялостното им развитие.

Математическото развитие е процес, който се характеризира с формиране на елементарни математически представи. До голяма степен то е свързано с познавателната дейност на детето, която на практика е активна дейност за прилагане и използване на знанията. Тя се характеризира с познавателната активност на детето, отнасяща се в това да:

• вижда и самостоятелно поставя познавателни задачи;
• изготвя план за действие;
• избира начини за решаване на задачата;
• достига до резултата и анализира резултата съобразно възрастовите особености, характерни за детското развитие (Капитанова, 2018).

Математическата подготовка в детската градина трябва да осигури реализация на принципа на приемственост в развитието и възпитанието на децата в предучилищна възраст и началното училищно образование. Основните задачи на математическото развитие на децата в предучилищна възраст са:

• Развитие на сензорни начини за познаване на математическите свойства и взаимоотношения: сравняване, групиране, подреждане, разделяне.
• Развитие на логически математически представи у децата за математическите свойства и взаимоотношения на обектите, числата, величините, геометричните фигури, зависимостите и закономерностите.
• Овладяване на математически способи за опознаване на действителността: преброяване, измерване, прости изчисления.
• Усвояване на експериментални изследователски методи за овладяване на математическото съдържание: моделиране, конструиране, експериментиране, трансформация.
• Развитие на логически способи за запознаване с математическите свойства и отношения: анализ, сравнение, обобщение, абстрахиране, класификация, сериация, отрицание.
• Овладяване на обоснована, доказателствена и точна реч, обогатяване на речника на детето.
• Развитие на интелектуално-творческите прояви на детето: изобретателност, находчивост, досетливост, желание и стремеж да се търсят нестандартни решения на проблеми.
• Възпитаване на готовност за обучение в училище: развитие на самостоятелност, отговорност, настойчивост и постоянство в преодоляването на трудности, координация на фината моторика и движението на очите, умения за самоуважение и самоконтрол.
• Развитие на активността и инициативността на детето.

Математическото развитие на децата в предучилищна възраст е свързано с математическите им способности, които се развиват още от детската градина. Под „способности“ се разбират индивидуални психологически характеристики, свързани с успеха на една или много дейности, и гарантират лекота и бързина на придобиване и използване на знания, умения (Капитанова, 2018).

Математическото образование в детската градина се осъществява чрез научно обосновани технологии. Под „технология“ се разбира съвкупност от операции, които се осъществяват по определен начин и в определена последователност за постигане на поставената цел. Изпълняват се отделни стъпки с точно повтаряне на отделни етапи. Образователната технология е метод за планиране, организиране, прилагане и оценка на целия процес на обучение и учене, като се отчитат всички ресурси и взаимодействието между тях.

Технологиите в математическото образование са изключително важни за формирането на математическите представи у децата, а методите, похватите, средствата играят ключова роля за формиране на умения, знания и подготовката на децата както за училище, така и за живота. Една от най-важните задачи е свързана с формирането на представи за формата на предметите.

Понятието форма е основно зрително и осезаемо възприемане на свойствата на предметите, което помага за различаването им един от друг. А понятието фигура е термин, използван за означаване на разнообразно множество от точки.

Формирането у децата в предучилищна възраст на елементарни геометрични представи има огромно значение за сензорното и умственото им развитие. Сензорното развитие на детето е развитие на неговите възприятия и формирането на представи за външните свойства за предметите. Най-благоприятна възраст за натрупване на представи за заобикалящата действителност са ранното детство и предучилищната възраст. Всички останали форми на познанието – мислене, памет – се изграждат върху основата на образите от възприятията.

В предучилищна възраст развитието на усещанията и възприятията става много интензивно и правилната представа за предметите – тяхната форма, се формира лесно в процеса на непосредственото възприемане. В процеса на сензорното възприемане на отделните свойства на предметите, в случая на формата им – те стават обект на специално организирано възприемане. Резултатът от това възприемане е успешното им овладяване върху основата на ефективно извършване на различни видове дейност от децата – игрова, трудова, практико-приложна, творческа, изследователска и др.

Овладяването на представи за основни геометрични форми и тяхното словесно обозначаване облекчава детето при ориентацията му в заобикалящата го действителност. Детето се учи да съотнася предметите с различни форми към познатите вече основни форми и да отделя сходства и различия между тях. Придобитите представи помагат на детето правилно да анализира различните форми на предметите и успешно да ги възпроизведе в рисунки или конструкти. Тези форми (основни) се явяват като еталони, образци, по които децата се ориентират в цялото разнообразие от свойства на предметите. Важна роля в опознаването на формите играят геометричните фигури, с които се съпоставят битовите предмети.

При запознаването на децата с геометричните фигури се спазва определен алгоритъм на работа:

• Показване на геометрична фигура и назоваването ѝ.
• Показване на няколко такива фигури, различни по цвят и форма.
• Предлагане на децата да покажат същата геометрична фигура и да я назоват.
• Предлагане на децата да я открият между други фигури.
• Подканване на децата да обследват геометричната фигура.
• Приканване на децата да сравнят няколко предмета по форма, като се използва еталон на геометрична фигура.
• Изискване от децата да опишат и сравнят геометрична фигура с други, близки по форма геометрични фигури, например: овал и кръг; квадрат и правоъгълник и т.н.
• Приканване децата да открият сред заобикалящите ги предмети такива, които са близки по форма с дадената.
• Предлагане на децата да извършват практически действия с геометрични фигури, например: рисуване, подреждане, конструиране и т.н. (Капитанова, 2018).

В различните възрастови групи методиката на формиране на представи за геометричните форми и фигури има своите особености. Така например трета възрастова група (5-6-годишните деца) трябва да различават и назовават правоъгълник; да комбинират познати геометрични фигури; да продължават алгоритмични поредици от познати геометрични фигури. Представите на децата за геометричните фигури кръг, квадрат, триъгълник, придобити до този момент, се разширяват с обемните им представи за куб и сфера (кълбо). 5-6-годишните деца се учат да отделят особените признаци на фигурите с помощта на зрителния и двигателния анализатор, например наличие или отсъствие на ъгли, подвижност, устойчивост и др. По същия начин децата се запознават и с новата фигура правоъгълник, като я обследват зрително-двигателно и с разнообразни практически действия с нея.

Правоъгълникът се сравнява с кръга, квадрата, триъгълника. Откриват се геометрични фигури. 5-6-годишните деца се учат да комбинират геометрични фигури по образец (картина, чертеж, схема и др.) или в абстрактен план, проявявайки творчество.

Системата от задачи за 5-6-годишните деца ( 3-та възрастова група) е:

• Затвърждаване на знанията за геометричните фигури, структурата и названията им.
• Запознаване с триъгълник, съпоставяне и сравняване с квадрат. Обобщаване на понятието четириъгълник.
• Изучаване и обобщаване на съществените свойства на изучените фигури.
• Систематизиране и обобщаване на геометричните знания и умения за композиране, съпоставяне.
• Чертаене на геометрични фигури в мрежа от големи квадратчета.
• Използване на измерването при изучаването на фигурите и при чертането.
• Формиране на елементарни представи за симетрия, ритмика и геометрични преобразувания.

Всички възпитателни задачи се реализират под формата на игра. При формирането на представи за геометрични фигури играта има важно значение. Тя е форма на живот за детето, главно средство за неговото развитие и формиране на специфични човешки способности. Играта заема централно място в културата на детето. Чрез играта в мозъка се създават най-много връзки. Чрез играта децата учат и именно играта е най-широко приложима в предучилищното образование. От тази гледна точка приложението на играта, нейното значение за формирането на представи за геометрични фигури е изключително важно.

Приложението на дидактичните игри по математика може да бъде изключително полезно за изграждане на математическите представи у децата. А техните специфични особености се отнасят до това, че те винаги съдържат в себе си познавателна задача, чието решаване изисква определен обем знания и определени когнитивни умения. Без тези два компонента не могат да се изпълнят игровите действия и да се стигне до крайния резултат. Освен това дидактичните игри обогатяват познавателния опит на децата (Велева, 2013).

Чрез дидактичните игри могат да се свържат математически задачи с реализиране на различни дейности, които да бъдат интересни и забавни за децата, да се създадат благоприятни условия за изграждането на представи за геометрични фигури и форми чрез различни движения, моделиране на фигури, свързване на фигурите с околната среда, с предмети, играчки, животни, растения, любими дейности на децата, храни и т.н. Чрез дидактичните игри те работят с фигури по един различен начин, с който да се забавляват, да се чувстват значими, да творят, да постигат и да се обучават. Тези игри увличат децата, които са поставени пред проблема да разрешат някаква загадка, да намерят верния път или отговор, или да направят откритие. Така интересът на децата към играта ще прерасне не само в интерес на това, което изучават, но и към самата математика (Гълъбова, 2000).

Съществува връзка между дидактичните игри и математиката и тя е в това, че математиката заема съществено място в тях и именно поради това тези игри са подходящи за развитието на децата, съобразно техните индивидуални и възрастови способности.

Важно е учителят да подбира правилно игрите и да ги прилага по начин, който да подпомогне развитието на математическите представи при децата, да ги стимулира да бъдат активни, да задържа интереса и вниманието им и да им предоставя забавление и радост, т.е. децата да учат математика с желание, радост и да я разбират.

Дидактичните игри с геометрични фигури предоставят изключително големи възможности пред учителите в обучението по математика за развиване представите на 5-6-годишните деца за геометричните фигури.