ЗНАЧЕНИЕ НА ДРАМАТИЗАЦИЯТА ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА ДЕЦАТА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

При запознаване с художествените произведения децата се впечатляват не само от образното представяне на литературните или фолклорните сюжети, но също и от описваните теми, персонажи, от използваната поетична или образна реч, както и от изображенията. За да могат да се реализират целите на обучението по образователно направление Български език и литература, е необходимо да се използват специфични форми, методи и средства, както за усвояване на българския книжовен език, така и за възприемане и пресъздаване на литературно произведение, които да са организирани с подходящи дидактически технологии в игрови условия.

Чрез образователно направление Български език и литература се извежда на преден план комплексното речево развитие на детето, като една от основните функции на обучението по направлението е да се задоволи потребността на детето от речева активност, което да предизвика положителни емоции и да се превърне в стимул за изграждане на умения за комуникиране и общуване. Образователното направление има за цел и да изгради нагласа у детето да слуша активно художествено произведение и да изразява отношение към него и постъпките на героите.

Усвояването на българския книжовен език е водещо в системата на предучилищното образование, необходимо е за комплексното развитие на децата, защото именно владеенето на родния им език е едно от най-важните условия за подготовката за училище (Кюркчийска, 2020). За да могат да се реализират целите на обучението по образователно направление Български език и литература, е необходимо да се използват специфични форми, методи и средства както за усвояване на българския книжовен език, така и за възприемане и пресъздаване на литературно произведение, които да са организирани с подходящи дидактически технологии в игрови условия. Всички използвани дидактически технологии е необходимо да бъдат съобразени с познавателния интерес и възможностите на децата, както и да създават условия за повишаване на мотивацията им (Иванова, 2023).

Съществено значение за усвояване на знания и умения от децата за възприемане и пресъздаване на литературно произведение има нагледността, защото тя осигурява по-пълно и цялостно възприемане на произведенията. С използването на информационни и комуникационни технологии могат да се изобразяват и моделират образно, нагледно и динамично изучаваните литературни произведения, с което се постига по-голяма яснота, точност и се насърчава творчество. От друга страна, играта на думи, която се базира на усвоения речев материал, както и на познати литературни произведения, насърчава детската фантазия, а провокирането на детската мисъл довежда до съставянето на нови приказки и сюжети.

Важно е да се уточни, че децата от четвърта възрастова група все още нямат художествен опит, поради което понякога им е трудно да разберат литературните произведения и постъпките на героите в тях. Въпреки това децата изразява готовност за пълноценно художествено съпреживяване, защото при целенасоченото слушане на литературно произведение, с използване на подходящо онагледяване (с красиви илюстрации, представени чрез мултимедия), те разбират смисъла на произведението. Възприемането на творби от литературата и фолклора, както и осмислянето и пресътворяване на техните послания изграждат нравствени и естетически норми за оценяване на художествената и нехудожествената реалност, за мястото и ролята на детето в нея. Възприемането на художествени произведения, както и техните интерпретации предлага множество естетически и нравствени провокации за децата, свързани със:

• разграничаване на фолклорни и литературни жанрови форми;
• откриване на епизоди и персонажната им система;
• използване на различни изразни средства;
• емоционално съпреживяване на проблемите и решенията на героите;
• възпроизвеждане на текстове чрез заучаване наизуст, драматизиране и измисляне на нов край на творбата;
• превъплъщения в различни роли;
• развитие на детското словесно творчество, чрез създаване на гатанки, римушки и стихчета (Терзиева и др., 2018).

Използваните теми в литературните произведения довеждат до разширяване на детското светоусещане по отношение на:

• любовта към родината, родния дом и близките;
• възхищение от красотата на природата през отделните сезони;
• желание за съхраняване на традиции;
• преклонение пред паметта на националните герои и събития от историята.

В педагогическите ситуации, свързани с възприемането и пресъздаването на литературно произведение, учителите е необходимо да постигнат усвояването на езиково-литературните умения при взаимна връзка с останалите ядра от образователно направление Български език и литература и другите образователни направления, както и да се осигури вътрешно интегриране на целите на обучението по български език и литература в областта на слушането, четенето, говоренето и създаването на собствени текстове чрез разказ и преразказ. Развитието на интегративни връзки между отделните образователни направления позволява да се разгърне образователното съдържание по литература, по езика и развитието на речта. По този начин се осигурява единство в обогатяването на социалния, познавателния и речевия опит на детето, като едновременно с това се развиват и представите му за взаимоотношения в официална и неофициална среда (Здравкова и др., 2014).

Учителят има съществена роля при усвояването на умения от децата, свързани с възприемане и пресъздаване на литературно произведение, защото:

• От една страна, учителят дава образци на правилната употреба на конкретните езикови единици, като въвежда речев етикет и поведенчески модели във всекидневното общуване, обяснява чрез подходящи примери правоговорните и стилистичните норми.
• От друга страна, чрез художествената литература учителят помага на детето да опознае човешките взаимоотношения, като възпитава морални и естетически чувства (Терзиева и др., 2018).

Съществено значение за усвояване на знания и умения за възприемане и пресъздаване на литературно произведение от децата от 4-та възрастова група имат приказките. Приказката се използва като основно средство за изграждане на добродетели у децата и за ограничаване проявата на неприемливо поведение. Приказките имат значително възпитателно и познавателно значение за децата, те са любим жанр за повечето от тях. Приказките са важен образователен инструмент, защото светът на приказките завладява децата и те са запленени от интересния сюжет и необичайните постъпки на героите. Пресъздаваните приказни образи допринасят за активизиране на въображението при децата и проява на творчество.

Приказките имат влияние и върху моралното възпитание на децата, което се определя от запознаването им със сюжета на художественото произведение и преживяването на всички събития на героя, което рефлектира върху усвояването на умения за решаване на различни проблеми в житейските ситуации. Когнитивната страна на приказките е свързана и със запознаването им с различни култури, на близки и далечни народи. Приказките оказват положително влияние и върху развитието на речта на децата, като ги насърчават да ги преразказват, да описват героите, върху структурата на речта и използваните изразни средства. Четенето на приказки създава предпоставки за изграждане на емоционална стабилност и позитивна нагласа у децата, като в предучилищното образование приказките допринасят за формиране личността на децата и изграждането на социално желани поведенчески модели.

Възприемането и осмислянето на приказките допринася за това децата да усвояват определени модели на социално поведение. Представените като добри герои в приказките са работливи, умни, силни, съобразителни, находчиви и др., като благодарение на тези си качества те успяват да се справят с различни изпитания и накрая са възнаградени. От друга страна, лошите герои в приказките са представяни като зли, мързеливи, грозни, несъобразителни и др., което довежда до невъзможност да се справят с изпитания и в края на приказката са наказвани или изобличавани. Посоченото представяне на героите в приказките оказва съществено влияние върху децата, показващо въздействието на приказката – да отправя своето послание, да обяснява дейностите на човек, да обогатява социалния опит, да формира ценностите на читателя и да го насърчи да открие собствената си позиция. Доказала своята ефективност практика за насърчаване на детското емоционално поведение и създаване на положителни настроения и чувства е използването на приказки в учебния процес, защото „потопено в света на красивото и прекрасното, на вълшебното и героичното, детето първо е емоционално ангажирано, второ – вниманието му е насочено към друга речева проекция, трето – художественото слово провокира съзнанието на детето, за да може то да откликне с положително усещане и реализация“ (Йорданова, 2017).

Основни компоненти при възприемането на приказката са осмисляне, представа и съпреживяване. Тези компоненти имат сложен характер и връзки помежду си, поради което при децата от детската градина първата среща с приказката трябва да е непринудена и да не създава страх, за да се постигне нейното пълноценно възприятие. При първото представяне на приказката учителите не бива да поставят сложни логически задачи пред децата, защото това ще доведе до затруднения в нейното възприемане. Учителите могат да поставят опорни въпроси на децата, като: Докато слушате, помислете какви са чувствата на героя; Докато слушате, помислете какви са чувствата на автора; Докато слушате, помислете какви чувства се предизвикват у вас.

Игрите-драматизации позволяват художествено пресъздаване на образи и ситуации. Детето следва да пресъздаде конкретен персонаж с помощта на изразни средства като интонации, мимики, жестове и пози. Възприемането на творби от литературата и фолклора, както и осмислянето и пресътворяване на техните послания изграждат нравствени и естетически норми за оценяване на художествената и нехудожествената реалност, за мястото и ролята на детето в нея.