Тази образователна иновация интегрира цветните картончета на Макс Люшер като инструмент за развитие на емоционалната интелигентност на учениците в класната стая или в индивидуалната работа с ученика.
Методиката се базира на психологичния тест на Люшер, който свързва избора на цветове с текущото емоционално състояние на индивида. Чрез визуални карти, съдържащи основни и допълнителни цветове, учениците избират тези, които ги привличат или отблъскват, като резултатите се използват за обсъждане и разбиране на вътрешни емоционални преживявания. По този начин се насърчава саморефлексията и разпознаването на личните емоции, подобрява се междуличностната комуникация чрез разбиране на емоциите на другите, създава се усещането за психологически безопасна учебна среда, а също така това служи за индикатор при ранно идентифициране на стрес, тревожност или емоционални затруднения при учениците.
В началото или края на учебния ден учениците избират карта от палитра с осем цвята. Училищният психолог/учителят/ интерпретира избора. Провеждат се групови или индивидуални разговори, които свързват емоционалното състояние с учебния процес. Данните от избора на цвят може да се използват за адаптиране на преподавателските подходи спрямо емоционалната динамика на класа.
В резултат на тази иновация се очаква учениците и педагозите да имат повишена емоционална осъзнатост, ограничаване на поведенческите проблеми, повишаване на успеха и мотивацията за учене и засилване на връзката между ученици и учители.
Връзката между учители и ученици е критично важна и оказва дълбоко влияние върху учебните постижения, върху самооценката, върху емоционалното и социалното развитие, поведенческите аспекти и дългосрочните ефекти от образованието.
Какво означават цветовете в теста на М. Люшер?
Синият цвят означава пълно спокойствие. Съзерцаването на този цвят действа отпускащо на централната нервна система. Кръвното налягане, честотата на пулса и дишането са понижени и в същото време механизмите на самозащита работят за презареждане на организма. Организмът се приспособява към релаксация, затова при боледуване или при умора потребността от този цвят се увеличава. От психологическа гледна точка тенденцията към ранимост и чувствителност също нараства.
Синият цвят е символ на основната биологическа потребност: във физиологически смисъл това е спокойствието, а в психологически – удовлетвореността. Под понятието удовлетвореност в този контекст се разбира покой. В такава равна хармония и свободна от напрежение ситуация човек се чувства комфортно.
Синият цвят представлява пътищата, чрез които човек свързва себе си с околните, той е символ на обединението и чувството за общност.
Синият цвят е цветът на верността. При намалена чувствителност синият цвят се оказва предпоставка за умението да се съпреживява, за естетически преживявания и съзерцателност. Символично синият цвят съответства на спокойна водна повърхност, тих характер и женственост. Чувствено той се възприема като сладост, неговото емоционално съдържание е удовлетворение, а неговия орган е кожата.
В случаите, когато синият цвят е предпочитан, това показва, че се актуализира потребността от емоционален баланс с околните, хармония и удовлетвореност. Ако синият цвят е отхвърлен, това показва неудовлетвореност на потребността от спокойствие и взаимно доверие и това дава тласък на тревогата и напрежението.
В зеления цвят се съдържа и известно количество синьо и този синьо-зелен нюанс символизира физиологическото състояние на напрежение. От психологическа гледна точка това се изразява в дейността на волята, упорство и целеустременост. Синьо-зеленият цвят изразява твърдост, постоянство и съпротивление на изменчивостта. Той показва постоянството на самосъзнанието, висока оценка на Аз-а и безопасност.
Зеленият цвят изразява възбуждането от външни дразнители, засилва чувството за гордост, осъзнатото превъзходство над другите, усещането на собствената сила, властта над събитията и реалната възможност да ги управлява. Зеленото символизира още суров, автократичен характер, неговото емоционално съдържание е гордост, а органите – гладките мускули.
Тази чувствителност към дразнения от външната среда при различните форми и степени на контрол може да намери израз в търсенето на пътища за подобряване на условията за живот за себе си и за другите – т.е. в дейността на реформатора. Човекът, който избира зелен цвят, иска да почувства, че поведението му се ръководи от основни и непреходни принципи, в основата на които лежи моралът.
Този, който предпочита зеления цвят, желае да направи впечатление. Той се нуждае от признание. Той иска да съхрани своите позиции, въпреки съпротивлението и противодействието, което може да срещне. Човекът, който отхвърля зеления цвят, желае да намали съпротивлението, а недостатъчното признание, което получава, го кара да се съмнява в достойнствата си.
Отхвърлянето на зеленото означава стремеж към освобождаване от напрежение, предизвикано от липсата на признателност. Това е индикатор за намаляване на способността за съпротива и настойчивост, тревога от възможната загуба на репутация и положение.
Червеният цвят, примесен с жълт, който му придава оранжев оттенък, символизира физиологическото състояние на изразходване на енергия. Той ускорява пулса, повишава кръвното налягане и увеличава честотата на дишането. Червеното е израз на жизнена сила и активност и затова означава желание и устрем, стремеж да се получават резултати и да се достигне до успеха.
Червеният цвят е импулс, воля за победа във всичките й форми.Това е влечение към активно действие, към спорта, към борбата и съревнованието. Плодотворната инициатива отразява волевия импулс, силата и пластичността на волята. Той символизира кръвта на завоеванията, възпламеняващия човешки дух, сангвиничния темперамент и мъжество. Неговото чувство за възприятие е осезанието, емоционалното съдържание – желанието, а неговите органи са мускулите, нервната система и половите органи. Червеният цвят хронологично се свързва с настоящето.
Човек, който предпочита червения цвят, желае неговата дейност да му донесе наситен опит и пълнота на битието. Неговата предпочитана форма на дейност е кооперативната, стреми се към предприемачество, разгръща творческите си способности, а стремежът му към лидерство може да бъде определен в съчетанието с други цветове.
В случаите, когато червеният цвят е отхвърлен, това означава, че възбудителната сила на този цвят се възприема като нещо антагонистично. Този, който отхвърля червения цвят, се намира в състояние на свръхвъзбуждане и лесно се дразни, защото страда от недостиг на жизнена сила и понякога му се струва, че от всички страни са го обсадили практически неразрешими проблеми. Този човек предполага, че неговото обкръжение е опасно за него, и не се поддава на неговия контрол. Отхвърлянето на червения цвят означава, че човек търси защита от всичко, което може по-нататък да го възбуди, изтощи или отслаби.
Жълтият цвят е най-светлият в теста на Люшер и това създава впечатление за лекота и радост. Това го прави изключително сугестивен. Жълтият цвят също повишава кръвното налягане, честотата на пулса и дишането. Основната характеристика на жълтия цвят това е неговата яркост, релефност, лъчезарност и нематериална радост. Този цвят означава неудържима експанзивност, разчупеност, раздвиженост и релаксация. Психологическото значение на релаксацията може да се опише като освобождаване от проблемите, грижите и ограниченията.
Жълтият цвят символизира радушната топлина на слънцето, духа на веселието и щастието. Чувствено той се възприема като пикантност. Неговото емоционално съдържание е пълната с надежди изменчивост. Активността на жълтото носи по-неопределен характер, липсва й последователност и планомерност.
Субектът, който предпочита жълтия цвят, може да бъде много трудолюбив, но усърдието му се проявява от време на време. Ако жълтият цвят е предпочитан – това говори за желанието на човек да се освободи за надежда или очакване на голямо щастие, при това винаги се подразбира съществуването на по-незначителен или по-сериозен конфликт. Тази надежда за щастие обхваща всички възможни форми и винаги е насочена към бъдещето. Жълтото се съотнася с новото, съвременното, развиващото се и още недооформеното желание. Когато на жълтия цвят се придава особено значение, това показва силно желание да се излезе от съществуващите трудности, да се намери изход, който да донесе освобождение. Той обаче може да изразява повърхностно отношение, склонност към промяна заради самата нея и нетърпеливо търсене на алтернативни ситуации. Предпочитащият жълтото субект иска да постигне значимост и уважение, но никога не попада в състояние на покой. Той винаги е насочен напред, в търсене на промяната. Жълтият цвят показва афинитет към промяна и отпускане.
Човек, който отхвърля жълтия цвят, се намира в състояние на разочарование от надеждите си. Той вижда около себе си пустота и се чувства изолиран от другите и това предизвиква объркване. Това объркване може да придобие форма на раздразнение и недоверие и подозрително отношение към другите. Отхвърленото жълто означава опит на субекта да се отблъсне от по-нататъшни загуби или разочарования.
Виолетовият цвят е смес от червено и синьо, и макар че той е самостоятелен и различен от тях цвят, съхранява всички свойства на двата цвята. Виолетовият цвят се опитва да обедини импулсивната победа на червения цвят и плахата капитулация на синия цвят, символизирайки тъждество. Това тъждество изразява висока степен на чувствителна близост, водеща към сливане на субекта и обекта, за да може всичко мислено и желано да стане реалност. Човекът, който предпочита виолетовото, иска не само да очарова другите, но и сам да бъде очарован.
Виолетовият цвят означава тъждество и може да доведе до интуитивни и сензитивни постижения. Понякога някоя негова нереалност на изпълнимостта на желанията довежда до това, че тъждеството започва да значи още и неприспособимост към диференциациите или нерешителните колебания. И едното, и другото могат да намерят израз в безотговорността.
Интелектуално зрелите хора обикновено предпочитат някои от основните цветове; интелектуално и емоционално лабилните предпочитат виолетовия цвят. Обикновено 75% от децата в училищна възраст предпочитат виолетовия цвят. Предпочитанието към този цвят от децата може да се обясни с факта, че в техния вътрешен свят все още живеят приказните фантазии и вълшебствата. Понякога те се сливат с реалния свят, нещо, от което възрастните отдавна са се оттласнали. Затова, когато в психологическото изследване се установи явно предпочитание към виолетовия цвят, трябва да се изясни за какво свойство на този цвят става въпрос в случая. Ако изследваното лице не е дете, това може да бъде детска незрялост, пренесена в живота на възрастен. Необходимо е да се изяснят обстоятелствата, при които субектът е склонен към нереалност – дали става въпрос за нарушение на функциите на жлезите с вътрешна секреция, или за някакво друго състояние, което предизвиква емоционална неустойчивост. Ако става дума за последното, субектът има потребност от разбиране от страна на партньора, с който той може да се идентифицира.
Възможно е обаче субектът да желае одобрение. Той иска да очарова околните. Той е чувствителен, но не би искал неговите отношения да го обременяват с различниотговорности.
При явно непредпочитание на виолетовия цвят се отхвърля желанието за близост с партньора заради явната неосъществимост или заради неподходящите условия. Това говори за някаква критична сдържаност и нежелание да свързва себе си с каквито и да е дълбоки отношения – нито лични, нито служебни. Това състояние продължава докато позицията на другото лице се афишира и се изясни какви обстоятелства налагат тези взаимоотношения. В същото време потребността от тъждество и интуитивно разбиране, което означава виолетовият цвят, се проектира по-скоро върху предмети, отколкото върху хора. Оттук се развива естетическото чувство, способността към независими оценки и повишена склонност към занятия, свързани със свободни професии или науката.
Кафявият цвят е смесица от жълт и червен цвят, но с много тъмен фон. Импулсивният живот на червения цвят вследствие на тази тъмнина се намалява и така кафявият цвят е изгубил експанзивния творчески порив и активната жизнена сила. Последната е престанала да бъде действено активна и е станала пасивно рецептивна или сензорна. Кафявият цвят символизира физическо усещане.
Предпочитаното кафяво означава физически дискомфорт или болест, липса на домашно убежище, където човек може да се отпусне и да се почувства в безопасност. Това се отнася за онези субекти, които трудно биха почувствали сигурност и физическа удовлетвореност.
Кафявият цвят говори за значението, което се придава на корените: дом, семейство, приятелски кръг, общество на подходящи хора.Предпочитанието на кафявия цвят означава неудовлетворена потребност от усещане за физическа лекота и чувство за доволство, за избавяне от ситуацията. Такава ситуация може да бъде опасност, физически дискомфорт, конфликтна атмосфера или проблем, с който човек счита, че не може да се справи. Каквато и да е причината, особено значение се придава на необходимостта от създаване на безопасно обкръжение.
Явното непредпочитание на кафявия цвят показва отрицание на потребността от отпускане. Физическият комфорт и сензорната удовлетвореност се считат за слабост, която трябва да се преодолее. Отхвърлянето на кафявия цвят характеризира индивидуалистичното желание на субекта да се отдели. Стадността и взаимната зависимост на кафявия цвят не са за него. Подобно потискане обаче на способността да се получава наслаждение от физическото усещане може да предизвика дефект, който подбужда към тревога и изисква някаква форма на компенсация.
Черният цвят е най-тъмният от използваните в теста на цветовите отношения на M. Rutter. Фактически той е отрицание на цветовете. Той е абсолютният предел, зад който животът се прекратява и преминава в небитието. Черният цвят – това е НЕ, в противоположност на бялото ДА.
Черният цвят символизира отказ, пълно отрицание или неприемане и оказва силно влияние на всеки цвят, който се намира в една група с него, подчертавайки и усилвайки свойствата на този цвят.
Там, където черният цвят е предпочитан, т.е. стои в първата половина на теста, на първите 3 места, се наблюдава компенсиращо поведение от екстремален тип.
Сивият цвят е безцветен – нито тъмен, нито светъл, лишен от каквито и да е стимулиращи или психологически тенденции. Той е неутрален и не изразява нито напрежение, нито релаксация.
Сивият цвят е незаета територия. Предпочитаният сив цвят, поставен в първите позиции, показва желанието на субекта от всичко да се дистанцира, да се освободи, да не се ангажира с никакви обстоятелства, в нищо да не взема участие, за да се скрие от всякакви външни влияния или стимул. Даже и да участва в някакви събития, той го прави някак механично, с помощта на „дистанционно управление“ – като че ли стои встрани и наблюдава своите действия, обаче не позволява да бъде въвлечен истински.
В този случай сивият цвят играе компенсираща роля. Той представлява опит на субекта по пътя на дистанцията да се справи с обстоятелствата, предизвикващи тревога.
Сивият цвят е израз на неучастие, съдържа елемент на спотайване.
Непредпочитаният сив цвят означава желанието на човек да участва във всичко, което се случва около него, в резултат на което някои могат да го възприемат като излишно любопитен.
Неутралността на сивия цвят му се струва скучна. Той предпочита всички останали действени цветове с тяхното напрежение на контрастите и техните дразнители, защото те показват голям опит и заинтересованост.
Отхвърленият сив цвят означава отговорност за всичко, което произтича наоколо, готовност да се отговори на външни предизвикателства и опасение, че нещо може да бъде пропуснато. Такава личност иска да използва всяка възможност по пътя към своята цел и не може да си позволи почивка, докато не я постигне.
Функции на цветовете
Жълтото говори за сприхавост, някакво психично напрежение и нужда от почивка. Ако то е първият ви избор, тона означава, че изследваното лице се нуждае и очаква с нетърпение някаква промяна, нещо оригинално, което да донесе радост, комфорт и дори щастие.
Сивото говори за желание за обособяване, отблъскване на нежеланите външни влияния, за освобождаване от натежали задължения.
Кафявото води списъка най-често при изпитване на физически неудобства. Хората го избират, за да върнат равновесието при усещане на някаква болезненост. Несъзнаваното избира този цвят, за да притъпи мъката и да успокои организма.
Синьото говори за чувствителност и ранимост. Ако е назад в класацията, може да ви покаже процента примирение, царящо в душата ви в момента. Любимо е на хората, които са склонни към емпатия и съчувствие, на преданите и доверчивите.
Зеленото е упорито и инатливо. Предпочитащите го дават отпор на промените, държат на самоутвърждаването и пунктуалността. Склонни са към такава целенасоченост, че да не помислят за последствията.
Червеното е свързано с липса на моментна енергия и едновременно с воля за успех, страст към съревнованията, борбеност и… секс. Ако цветът се окаже надолу в списъка, значи сте в нервно изтощение и с понижени сексуални желания (в сравнение с обичайното ви състояние).
Черно — повечето хора си мислят, че става дума за мрак и тъга, но грешат. Черното на първо място говори за протест. Негодувание срещу ситуацията, съдбата, околните. Люшер описва, че е възможно да се говори за физическо хронично страдание на личността — мигрена, язва, проблеми с кръвното налягане.
Виолетовото подсказва способност да се възхитите на чуждите постижения и опипвайки, да намирате пътя към своите. Но казва и че сте склонни към нереалистични блянове, към бягство от отговорност. Говори за емоционална незрялост или временна емоционална нестабилност.
Първото място държи стратегията в живота – как посрещате проблемите и определяте целите си.
Второто – какви са целите, които сте приели за лични – тези, които наистина са легнали на сърцето ви.
Три и четири описват настоящото състояние – това, в което сте в момента.
Пет и шест са състоянието, загубено в миналото, но според Люшер можете да възвърнете с полагане на усилие.
Седем и осем показват от какво нямате нужда в този момент и какво би трябвало да предизвика инстинктите ви да се пазите.
Цветовете от седма и осма позиция са отхвърлени като несимпатични. Те означават, че съществува потребност, която по някакви причини трябва да се потисне, защото нейната реализация би довела до неблагоприятни резултати. Тези цветове символизират потребност, която се потиска по необходимост.
Интерпретация на функциите
Цветът сам по себе си не сменя своето значение – неговата структура е постоянна.Положението му в реда съществено изменя неговата интерпретация при анализа на личностните характеристики, определени с помощта на теста.Както вече бе описано, всеки един от цветовете има своето значение. Четирите основни цвята играят особена роля, която се разкрива в техните взаимни комбинации.
Синият цвят символизира дълбочина на чувствата, изразява интровертност и пасивност. Той е обединяващ, хетерогенен, свръхчувствителен. Неговите агресивни афективни аспекти са: спокойствие, удовлетвореност, нежност, любов, признателност.
Зеленият цвят изразява гъвкавост на волята, интровертност, пасивност, автономност, неизменност, чувство за собственост. Неговите афективни аспекти са: настойчивост, самоувереност, упорство, самоуважение.
Червеният цвят показва сила на волята и изразява ексцентричност, активност, настъпателна агресивност, автономност, конкурентност, оперативност.
Афективните аспекти на червения цвят са: желание, възбудимост, властност, сексуалност.
Светложълтият цвят символизира спонтанност, ексцентричност, активност, проекция, експанзивност, честолюбие, любознателност. Неговите афективни аспекти са: изменчивост, очакване, оригиналност.
Четирите основни цвята изразяват основните психологически потребности:
- потребност от удовлетворение и привързаност;
- потребност от самоутвърждаване;
- потребност да действаш и да постигаш успех;
- потребност да гледаш напред и да се надяваш.
Допълнителните цветове съставляват няколко други категории.
Черният и сивият цвят не би следвало да се наричат цветове. Черният е отрицание на цветовете, а сивият е неутрален и безцветен. Тези два цвята са ахроматични.
Виолетовият и кафявият цвят не изразяват психологически първоелементи. Те са свободна комбинация от основните цветове, които индивидът в норма поставя във функционално-индиферентната зона или даже отхвърля.
Източник на стрес
Нормално е четирите основни цвята да стоят в началото на реда на първите 4-5 места. Ако те са разположени другояче, това свидетелства за някакъв физиологически или психологически стрес. Той е толкова по-сериозен, колкото по в края на реда се намира основният цвят. Ако основният цвят заема от 6-та до 8-ма позиция, това означава, че дадената основна потребност остава неудовлетворена от някакви неблагоприятни обстоятелства. Тази неудовлетворена потребност се оказва източник на стрес и предизвиква чувство на тревога. Източникът на стрес, който е изразен чрез отхвърления основен цвят, говори за наличие на психическо или функционално разстройство, пораждащо тревога.
Актуален проблем
Съществуването на някаква неудовлетворена основна потребност заедно с компенсацията, която е опит за разрешаването на проблема, позволява да се определи типа на конфликта. Тревогата и компенсацията дават възможност да се прояви актуалният проблем. Този проблем или конфликт може да послужи като отправна точка за психологическа или медицинска терапия. Повечето хора се стремят към нещо и нещо искат да избегнат. Това само по себе си води до стрес в нашия живот и е напълно нормално, не се определя като проблем или конфликт. То просто предизвиква у нас някакво напрежение, с което трябва да се преборим.
Изследванията върху основния емоционален фон и измерването на доминиращата емоционална модалност са сравнително нови. Предвид спецификата на този параметър на емоционалността, много подходяща методика за измерването й се оказва тази на А. Олшанникова. Достойнствата на методиката са заложени преди всичко в нейния проективен характер, който позволява да се разкрие доминиращата емоционална модалност от триадата – радост, гняв , страх – без да се използват въпроси, някои от които могат да бъдат интерпретирани като компроментиращи Аз-а. Проективният характер на методиката я прави особено подходяща за изследване на емоционалната сфера у деца и лица със специални образователни потребности и по- специално на деца с умствена изостаналост. Проективният тест се състои от 20 картинки, отразяващи трите емоционални модалности – радост, гняв, страх – и серия от неутрални картинки. Листът за отговори е адаптиран за деца със слухово-речева патология и съдържа по три термина за всяка ситуация. Посредством списъците с отговорите трябва да се опишат преживяванията на изобразеното момче или момиче в представените ситуации.
Процедура на изследването
Процедурата на изследването е кратка и достъпна и наред с другите достойнства на теста това обстоятелство играе съществена роля. Участват 10 ученици със специални образователни потребности от СУ „ Отец Паисий“ в град Мадан. Изследването е индивидуално. Изследва се корелацията между емоционално преживяване и предпочитания за цвят. Пред всяко изследвано лице се поставят 8 цветни картончета, при което се дава следната инструкция: „Не свързвайте тези цветове с нищо друго, освен с показаните картончета. Кой от тях Ви харесва най-много?“ Посоченият цвят се отделя. Инструкцията продължава.
„От останалите цветове сега кой Ви харесва най-много?“
Когато и вторият цвят е посочен, това картонче се поставя встрани до първото и отново се приканва изследваното лице да избере най-харесвания цвят от останалите. Това продължава докато останат само две цветни картончета. Тогава експериментаторът се обръща към изследваното лице с въпрос:
„От останалите две цветни картончета кое предпочитате повече?“
Така осемте картончета са подредени в предпочитания от изследваното лице ред.Следва нова инструкция за втори избор.
„Бих искал да погледнете на цветовете така, като че ли никога не сте ги виждали. Не правете съзнателни усилия да си спомните или да възпроизведете това, което сте избрали първия път.“
Записва се последователността на цветовете от втория избор. След това започва анализът на резултатите. От гледна точка на отношението, позицията в началото на редовете означава определено предпочитание /1-2 позиция/. Следва зона, която също свидетелства за предпочитание, макар и не толкова явно изразено /3-4 позиция/. По-нататък е разположена зоната на безразличието /5-6 позиция/. Накрая се намира зоната на антипатията или неприемането на цветовете /7-8 позиция/.
След като цветовете са подредени според предпочитанията на изследваното лице, могат да се определят техните функции. Попълването на проективния тест се предхожда от съответна инструкция, която ориентира изследваните деца за начина на работа върху нея. Инструкцията се дава устно, като се посочва, че всяко дете ще получи плик с набор от 20 картинки и лист за отговори, съдържащ трите базални емоционални преживявания – радост, страх и гняв. От изследваните деца се иска да разгледат всяка една ситуация, която е изобразена на картинките, и като използват предложените отговори, да опишат емоционалното преживяване на изобразените върху картинката момиче или момче с помощта на тези три емоции. Инструкцията може да звучи например така: “Тук на тези картинки, които ти давам, е нарисувано едно момче / момиче / като теб. Можеш ли да кажеш какви чувства изпитва то в тази ситуация, която е изобразена? ”. Изследователят записва отговорите на изследваните деца.
- Дарина Хаджиева
Училищен психолог,
СУ „Отец Паисий“, град Мадан