Настоящата статия представя практическото приложение на технология за повишаване на успеваемостта на учениците в 9.клас по История и цивилизации чрез обучение от връстници. В основата стои идеята, че учениците могат да бъдат активни създатели и носители на знание, а не само негови пасивни получатели. Чрез сътрудничество и хоризонтално предаване на информация се формират умения за изследване, анализ, комуникация и социална отговорност. Иновацията включва разнообразни дейности под формата на исторически ателиета – от мини-уроци и ролеви игри до исторически панаири. Всеки ученик има активна роля в обучението на съучениците си. Диагностичните резултати показват значимо повишение на знанията и ангажираността в експерименталния клас. Технологията се доказа като ефективна, приложима и устойчива в реална училищна среда.
В основата на практическата реализация на иновацията стои концепцията, че учениците не са само пасивни получатели на знание, а могат да бъдат активни негови създатели и посредници. Технологията се основава на идеята за хоризонтално предаване на знанието – от ученик към ученик, при което се развиват не само познавателни, но и социални, комуникативни и граждански компетентности.
Обучението от връстници е образователна стратегия, при която учениците усвояват знания чрез сътрудничество и взаимодействие помежду си в качеството си на равнопоставени участници. Чрез обяснение на собствени разбирания и участие в съвместни дейности се постига по-дълбоко и трайно разбиране на учебното съдържание (Boud, 2001). Методът е разработен въз основа на теории като когнитивния и социалния конструктивизъм, концепцията за разпределеното познание и теорията за социалните групи. Според конструктивисткия подход знанието не се предава пасивно, а се изгражда активно от учащия чрез съпоставяне на нова информация с предишен опит и преживявания (Dewey, 2001).
Целта на иновацията е чрез прилагане на структурирани дейности, в които учениците поемат активна роля в обучението на своите връстници, да се повиши тяхната успеваемост, мотивация и ангажираност в учебния процес по История и цивилизации. Това включва:
- развиване на умения за изследване, анализ и синтез на историческа информация;
- усъвършенстване на презентационни и комуникативни умения;
- изграждане на увереност и чувство за отговорност към собствения и чуждия напредък.
Иновацията е реализирана в рамките на една учебна година (октомври 2024 – юни 2025) и обхваща цялото учебно съдържание по История и цивилизации за 9.клас. За всяка от основните теми в програмата е разработена конкретна дейност, в която учениците работят по предварително зададена рамка, с ясно разпределени роли и очаквани резултати.
Учениците са разпределени в постоянни екипи, наречени „исторически ателиета“. Всяко ателие получава подтема, която трябва да проучи, анализира и представи пред останалите съученици чрез методи като:
- мини-уроци;
- исторически симулации;
- драматизации;
- визуални и дигитални презентации;
- ролеви игри;
- изработване на галерии и панаири на знанието.
Въведението в иновацията започва с дейността „Историята в нашите ръце“, в която учениците се запознават с новия подход и създават лична представа на своето разбиране за това какво означава да бъдеш „учител за своите връстници“. Още в началото се изгражда чувство за общност и споделена отговорност.
Примерни дейности от технологията:
-
„Учител за един ден“ – учениците подготвят и изнасят кратък урок пред съучениците си. Така влизат в ролята на преподавател, научават се да структурират съдържание, да използват визуални материали и да подготвят интерактивни елементи за аудиторията.
-
„Историческа лаборатория“ – дейност, насочена към самостоятелно проучване на причините за Първата световна война. Учениците работят с документи, създават карти на разбиране и фасилитират дискусия между съучениците си.
-
„Дипломация в действие“ – симулационна игра, в която ученици влизат в ролята на дипломати от великите сили и защитават интересите си в мирна конференция. Тази дейност развива критическо мислене, аргументация и умения за сътрудничество.
-
„Гласовете на войната“ – емоционално-ангажираща задача, при която учениците драматизират автентични войнишки писма и създават дигитална стена на спомена. Целта е да се постигне съпреживяване и по-дълбоко разбиране на историята.
-
„Исторически панаир“ – заключително събитие, на което всеки екип представя наученото през годината пред други класове. Служи като демонстрация на резултатите от иновацията.
В прилагането на тази технология ролята на учителя се трансформира. Той вече не е източникът на знание, а фасилитатор, организатор и мотиватор. Учителят планира дейностите, изработва шаблони, предоставя източници, наблюдава процеса и осигурява безопасна среда за изява, като не се оттегля, а активно участва в рефлексията, подкрепя и напътства.
За да бъде ефективна тази технология, е необходимо учителят да притежава не само организационни умения, но и убеденост в ефективността на обучението от връстници като подход, приложим за ученици с различен учебен профил и в разнообразни образователни среди (Keerthirathne, 2020).
След всяка дейност учениците попълват формуляри за самооценка и дават обратна връзка на своите съученици. Провеждат се дискусии, в които се отговаря на въпроси като:
- Какво научих?
- Какво беше най-интересното?
- Какво бих направил по различен начин?
Тези дейности засилват умението за рефлексия, отговорността към групата и културата на споделяне.
Извършеното иновационно изследване е мотивирано от реални предизвикателства в работата с деветокласници и стремежа към по-ефективна, приобщаваща и ангажираща образователна среда. Базирано е на приложението на технология за обучение от връстници в 9.клас по История и цивилизации, като предоставя богата емпирична основа за следните изводи относно нейната ефективност:
-
участниците в изследването – ученици от IX„А“ (ЕГ) и IX„Б“ (КГ) клас – преминаха през цялостен учебен цикъл, в рамките на който бяха реализирани десет структурирани авторски учебни дейности. Технологията е приложена в периода октомври 2024 – юни 2025 г. по всички основни теми от учебното съдържание за 9.клас;
-
обучението от връстници доказа висока степен на повишаване на знанията и уменията на учениците от 9.клас по История и цивилизации. Включиха се в дейности като ролеви игри, исторически симулации, драматизации, визуални презентации и фасилитирани дискусии;
-
приложената технология създаде условия за задълбочено разбиране на историческите процеси. Учениците не само усвояваха фактологичното съдържание, но го осмисляха през лични преживявания, чрез разкази, идентификация с исторически личности и критично осмисляне на източници. Тази методика допринесе за по-високо ниво на когнитивно и емоционално ангажиране с учебния материал;
-
резултатите от диагностиката, извършена чрез входящ и изходящ тест, доказаха статистически значимо повишение на успеваемостта в ЕГ. Учениците от IX„А“ клас показаха по-висока успеваемост на знанията и уменията по История и цивилизации;
-
технологията стимулира развитието на ключови компетентности – критическо мислене, самостоятелност, умения за публично говорене, работа с източници и интерпретация на информация. Същевременно формира положителен емоционален климат в класа, като изгражда атмосфера на доверие, взаимопомощ и уважение между учениците;
-
иновацията показа, че промяната в ролята на ученика – от пасивен субект към активен участник и обучаващ – води до по-ефективно учене и устойчиво усвояване на знанията. Учениците възприемат историята не като поредица от факти, а като живо знание, в което могат да бъдат разказвачи, анализатори и създатели на смисъл;
-
изследването доказва, че предложената технология може успешно да се включи в реални училищни условия, без необходимост от скъпи ресурси или специализирано оборудване. Това я прави особено приложима в контекста на малките населени места, където ресурсите са ограничени, но нуждата от иновации и приобщаване – силно изразена;
-
обучението чрез връстници има потенциал да се превърне в устойчива педагогическа практика в българското училище. Повишава успеваемостта, но и променя културата на учене – от индивидуална надпревара към общностно постижение, от фиксирана роля на учителя към споделено лидерство, от заучаване към преживяване.
Всички изводи водят към заключението, че създадената технология е не само ефективна, но и необходима. Отговаря на реалните потребности на съвременното училище – да образова чрез смислено взаимодействие, да изгражда общност и да възпитава ученици, които могат да мислят, да говорят и да споделят знание. Видях как всеки ученик – дори онези, които традиционно остават в сянка – започна да участва, да пита, да поема роля. Именно това е силата на обучението от връстници – не само да преподава история, а да създава история в класната стая. Затова ще продължа да прилагам този модел – не защото е различен, а защото е човешки. Защото доказва, че всяко дете има какво да даде и какво да научи – както от другите, така и чрез собствения си опит.
-
- Boud, D. (2001). Making the move to peer learning. In Boud, D., Cohen, R. & Sampson, J. (Eds.). Peer Learning in Higher Education: Learning from and with each other. London: Kogan Page (now Routledge).
- Dewey, J. (2001). Democracy and Education. A Penn State Electronic Classics Series Publication.
- Keerthirathne, W.K.D. (2020). Peer Learning: an Overview. International Journal of Scientific Engineering and Science, Volume 4, Issue 11.
- Елена Барукчиева
Учител в СУ „Александър Иванов – Чапай“ – град Белово