ИГРОВИ ПОДХОД ПРИ ИЗУЧАВАНЕ ЧАСТИТЕ НА РЕЧТА ВЪВ 2.КЛАС

Усвояването на знания за глагол, съществително и прилагателно име започва във втори клас, а в следващите класове знанията се обогатяват и разширяват. Образователният процес следва да бъде насочен към интегриране на учене, игра, експериментиране, откриване и забавление. Необходимо е в процеса на обучение да се усъвършенства педагогическото взаимодействие, като се използват разнообразни методи и подходи в обучението, при комбиниране на традиционни и иновативни техники на преподаване за дълготрайно усвояване на знания. Използването на игрови упражнения и интерактивни методи в учебния процес активизира езиковия и комуникативно-речевия опит на учениците, създава позитивни нагласи към учебния час, повишава мотивацията и концентрацията в усвояването и прилагането на практика на езиковите знания и умения.

В начален етап обучението по български език следва да формира начална грамотност у учениците и да постави основите за формиране на функционална грамотност. Учителят трябва да организира учебния процес по начин, позволяващ на учениците да усвояват нови знания, както и умения за търсене и критично оценяване на информация, съпоставяне на факти, решаване на възникнали проблеми и др. Традиционните методи на преподаване безспорно са доказали своята ефективност в образователния процес. От друга страна, използването на разнообразни методи на преподаване оказва положително влияние върху учебната мотивация, а внедряването на електронни ресурси е предпоставка за изпълняване на различни учебни задачи, за по-лесното разбиране на преподавания учебен материал (Иванова, 2020).

Игровият подход се прилага в обучението по български език чрез използване на конкретни игри, чрез поставянето на различни познавателни задачи пред учениците, свързани с осмисляне на лингвистична информация, решаване на пъзели, лабиринти, гатанки, работа по групи, картинни и словесни ребуси, словесни верижки и др. Игровите похвати се прилагат заедно с други – съставяне, разпознаване, словообразуване, диктовка, редактиране, преобразуване и др. Игрите развиват мисленето, съобразителността, логиката, бързината на реакциите, уменията за избор на конкретно решение за постигане на дадена цел, търпение и т.н. Игровият подход често се използва в обучението на учениците от начален етап, защото отговаря на възрастта им и конкретното езиково равнище. Непринуденото усвояване на учебното съдържание по време на игра улеснява възприемането на езиковите понятия и мотивира учениците за практическото им приложение. В уроците по български език се използват езикови задачи, решаването на които изисква от учениците да имат съответни комуникативно-речеви умения. Игровите елементи им помагат по-лесно да запомнят учебния материал. При изучаването на частите на речта във 2.клас приложение намират три вида игри – дидактични, автодидактични и симулационни.

Дидактичните игри се използват за създаване на ефективна комуникация, като насърчават самостоятелната изява на учениците, осигуряват по-лесна адаптация към използваните понятия в българския език и изучаваното образователно съдържание. Важно е да се уточни, че дидактическите игри се отличават със своите особености, изразяващи се в използването на строго определено съдържание. Ефективността от използването на дидактична игра се определя от няколко фактора – целесъобразност в подбора на дидактичните игри и правилното им използване в процеса на обучение; конкретните цели на урока и учебната ситуация следва да бъдат съобразени с избраната дидактична игра и възрастовите особености на учениците. Дидактичните игри се използват чрез дидактически материали с образователна функция, като по време на играта учениците затвърждават и обобщават усвоените знания. Дидактичните игри имат определена структура, а именно (Скочева, 2020):

• Дидактична задача – определя се от целта на обучаващото и възпитателното взаимодействие. Дидактичната задача се определя от учителя, като показва обучаващия характер на играта и познавателната дейност за учениците. Игровата задача се осъществява чрез игровите действия, докато дидактичната задача определя игровото съдържание.

• Игрови действия – определят сюжета на играта, като колкото по-разнообразни са, толкова по-интересна е играта за учениците. Чрез игровите действия играта става обучаваща и съдържателна, като те са еднакви за всички ученици.

• Правила – определят изискванията и нормите на поведение на учениците по време на игра. Правилата са критерии за постигане на крайните резултати и показват на учениците как да намерят начин да решат поставената задача. Те определят и последователността на дейностите и игровите взаимоотношения.

Дидактичните игри позволяват създаването на автентични ситуации за речево общуване на учениците, като подпомагат развитието на устната реч и обогатяването на активния речник. Основен принцип, който трябва да се спазва при провеждането на дидактични игри, е принципът на системност, определящ, от една страна, усложняването на игрите по отношение на съдържанието, а от друга страна, изискващ връзка между игрите и обучението. По време на дидактичните игри се извършват различни дейности, а двигателната активност се съчетава с речевата. Учениците извършват действия и ги описват с думи, като повтаряйки изрази в различни условия, те ги осмислят и затвърдяват.

Автодидактичните игри също намират приложение в обучението по български език и в частност при изучаване частите на речта. Основната им цел е да се овладеят правилата за решаване на поставените задачи. Структурните елементи на автодидактичните игри включват (Скочева, 2020):

• Съдържание – определя в какъв обхват ще се решават задачите и какви знания са необходими за това. Често в игрите се изисква максимално използване на усвоените знания от учениците и дори излизане извън рамките на регламентираното в учебната програма учебно съдържание.

• Игрова задача – активизира интереса на учениците и показва причината за създаване на играта. Когато учениците изпълняват задачата в играта, те активизират своето мислене, наблюдателност, упражняване на паметта и др.

• Игрови действия – могат да бъдат умствени, за наблюдение, припомняне на усвоените знания, за осмисляне, за самостоятелно достигане до ново знание и др. Действията следва да са организирани по начин, насърчаващ активизиране и съсредоточаване на вниманието.

Важно е да се уточни, че дидактичните и автодидактичните игри са помощно средство за изучаване на български език, като те невинаги имат конкретно определено място в учебния час, но могат да заемат и целия час.

Освен онагледяване и използване на ИКТ, висока ефективност в усвояване на частите на речта във 2.клас има и приложението на симулационни игри, които се основават на възпроизвеждане или моделиране на различни ситуации. Научната литература посочва, че симулационните игри се използват изключително широко в чуждоезиковото обучение, защото насърчават усвояването на лексика и граматика и проявата на творчество при обучаваните. По своята същност симулационната игра е вид учебна игра, използваща метод, чрез който се стимулира речта на учениците, при осъществяване на връзка както между граматиката и лексиката, така и между познавателната, мисловната, игровата и речевата дейност.

С използването на симулация учениците се поставят в различни въображаеми ситуации, в които те трябва да изпълняват определена роля, подобно на ролевите игри. Симулационните ситуации насърчават речевата дейност и могат учениците практически да използват усвоените знания за съществително име. Освен симулационни игри, в обучението за съществително име могат да се използват и ролеви игри, които да насърчат диалозите. Например учениците могат да бъдат поставени в ролята на редактор, коректор, сътрудник на вестник или списание, рекламен агент, екскурзовод и др., за да изпълняват дейности, свързани с употреба на съществително име. На учениците следва да се представят определени указания за провеждане на ролевите игри, например: Представете си, че сте редактор на вестник. На имейла пристига есе, което вие трябва да прочетете, редактирате и коригирате, като имате предвид, че авторът му не познава граматическите правила, свързани със съществителното име. Редактирането на текст по време на играта мотивира учениците да постигнат висок образователен резултат и то по интересен и забавен за тях начин.

В обобщение може да се посочи, че играта е важна дейност в обучението по български език във 2.клас и е една от формите на организация на учебния процес. Играта следва да се прилага в комбинация в традиционните учебни методи и дейности, при отчитане възрастовите особености на учениците и особеностите на изучаваното учебно съдържание. По време на учебния процес играта се реализира чрез използване на игрови технологии, дидактични и автодидактични езикови игри и игрови упражнения. Обучаващата игра позволява развитие на речевите, комуникативните и творческите умения, както и подобряване на социокултурната компетентност на учениците; създава разнообразие в учебните часове и повишава ефективността на обучението, като поддържа мотивацията и интереса на учениците. В учебна среда играта създава предпоставки за естествено практическо приложение на усвоените теоретични знания (Бирова, 2018). Забавните игри и игровите елементи в урока са част от интерактивните методи на обучение, като широко се използват в часовете за разширена подготовка. Материалите за игрите се подготвят от учителите, но учениците също могат да участват в изработването на подобни задачи.