Драматизираните подвижни игри – иновативна форма за възпитание и обучение

Статията разглежда същността и особеностите на драматизираните подвижни игри като иновативна форма на възпитание и обучение в предучилищна възраст. Представени са видовете приказки и разновидностите на двигателните игри, които могат да бъдат интегрирани в този жанр. Акцентира се върху значението на драматизираните подвижни игри за двигателното, когнитивното, емоционалното и социалното развитие на детето, както и върху приложението им в практиката на детската градина.

Приказката е неразделна част от духовното и културното развитие на човечеството. Тя се появява много преди писмените знаци и се предава устно през поколенията като носител на ценности, мъдрост и оптимизъм; още преди появата на  буквените знаци. Преданията и легендите също са разкази за герои и събития, за величието и постъпките на хора, които вдъхновявали със своя мистичен, чудодеен и невероятен героизъм, безстрашие и смелост. С времето към тези устни разкази се добавят нови мотиви и случки, героите се обогатяват с нови качества, за да се засили напрежението и драматизмът на повествованието. Целта винаги е била една – да се привлече вниманието на слушателя и да се съхрани споменът за важни събития и добродетели, които са вълнували хората и които те са искали да съхранят за бъдещите поколения. Вечер край огнището бабата е разказала на внучетата си стари и още по-стари приказки, легенди за животни, самодиви, царе и герои. Разказвало се е за разкош, злато и мечти за по-добър живот.

Децата научават как е възникнала приказката, каква може да бъде тя и кои са първите разказвачи, които днес пишат толкова интересно. Детето трябва да знае, че приказният свят е светът на вълшебствата, или  приказният свят се свързва с действителния свят, без да нарушава нищо от своя вътрешен порядък… светът, в който чародейството е нормално, а магията – правило. В приказките съществува един несъкрушим оптимизъм.

От натрупания педагогически опит и практика знаем, че за да се постигнат желаните резултати,  умело  трябва да използваме неизчерпаемия извор на приказките. Те въздействат върху цялостното развитие на детската личност. Истинско и пълноценно развитие на детската реч може да се постигне само под влияние на художествената реч. Във всекидневната разговорна реч с децата невинаги успяваме  да  подберем  подходящите думи, а чрез художественото произведение думите са подбрани в единство и  въздействат емоционално и образно. Дори когато детето все още не е готово да разбере напълно съдържанието на произведението, художествената реч му помага. Тя въздейства чрез своята мелодичност и ритъм.

Децата на 5–6-годишна възраст се проявяват като активен слушател и говорител между връстници и възрастни. Чрез творбите у тях се активира  не само звуковата артикулация, но и фонематичният слух. Това е предпоставка и необходимо  условие за усвояване на изразителната функция на речта. Чрез тази функция се предават чувства, емоции, настроение и отношение към съдържанието на прочетеното или разказано художествено произведение-приказка. Тази експресивност на речта най-добре се изразява чрез възприемането и пресъздаването на приказката. Под въздействието на емоционалното възприемане на приказката и впечатлението от творбата у децата възниква мотив и стремеж да споделят своите желания, мисли, да разкажат това, което им е харесало или не им е харесало.

Децата, както и приказките, са различни.  Всяко дете ще я приеме по свой уникален начин и след това ще я пресъздаде на свой език със свои чувства, със своя звучност. За да умеят децата да възприемат и пресъздават приказки, трябва да им се четат много и подходящи за възрастта художествени произведения. Така те развиват въображението, интелекта, вярата  в собствените си сили и преодоляване на страховете си. Използваните метафори, епитети, сравнения, олицетворения в приказката я правят още по-харесвана и желана като жанр.

Приказките влияят върху логическото мислене, върху словесния изказ. Деца, на които се четат повече приказки, са с по-богата речева култура и емоционална интелигентност. Приказното ги докосва, защото е близо до тяхната природа. Те научават нравствените модели и ги претворяват в ежедневието си в игри и занимания.

,,Ако искате децата да ви бъдат интелигентни, четете им приказки.  Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки“ – казва Алберт Айнщайн. Този цитат съдържа дълбока истина, която се подкрепя от съвременните учени. Затова те трябва да присъстват ежедневно,  подходящо подбрани в режимен момент или просто сутрин  при идване в детската група преди закуска, след ситуации преди следобеден сън, подходящи за отмора и почивка след обучение.

Въздействието на приказката  върху децата е важно още от ранна детска възраст. С магията на  приказките те заживяват в свят на мечти и наслада за чудесата, които могат да им  се случат. Чрез приказките  те се учат да разказват на приятели и родители различни невероятни истории.  Необходимо е педагогът да се възползва от активния интерес на детето към приказките и да се стреми те да бъдат представени по различен начин (чрез четене, разглеждане на книжки или разказване, драматизиране, драматизирани подвижни игри,  игра на куклен театър). Много важно е приказката да е забавна, да развива детския усет и емоционалност. Децата се справят добре с героите в приказките и проследяват за последователността на участието и ролята на всеки от тях. Лесно  се включват и участват активно в драматизирането  и интерпретирането със свои думи под формата на игра.

Следвайки пътя на героя от приказката и стигайки до щастливия край, детето получава надежда, че ще оцелее в труден момент. Приказката внася ред в хаоса,  ред в чувствата на детето.  С лесен, разбираем език то разбира сложни житейски послания. Чрез нея малкият човек израства,  придобива качества, способности, потенциални възможности,  развива своя талант. Приказките помагат на  Аз-а на малкото дете да подсили  своите принципи. А в детска възраст  Аз-а е много слаб. При най–малките приказката помага да се справят с раздялата. Например ,,Маша и Мечока“, ,,Вълкът и седемте козлета“.  Това е начин да се справи със силни афекти като гняв, страх, вина. Гневът на детето е много силен, когато му се отнеме нещо. В приказката то се изправя срещу някой, който го лишава от нещо, което силно желае. В реалния живот ние сме приели различни роли на една и съща приказка, рано или късно, както в приказките част от сценария се разиграва. Алчните сестри  и мащехата са навсякъде около нас като символ на гордостта и завистта. Чудовището и жабокът ще чакат принцът да ги целуне, за да се превърнат в красиви принцеси. Всяко  от „седемте джуджета“ е отразен от най-вярната страна – усърдие, доброта, взаимопомощ, приятелство, воля, любов, благоразумие. Тези добродетели от действителността помагат на човек да се развива и израства.

Искаме или не, в действителност ние се раждаме и претворяваме в живота си сценария от някоя приказка. Съобразно с това знаем приказките с щастлив край и се надяваме да ни се случат като в приказката ,,Спящата красавица“ или ,,Червената шапчица“. Приказките дават пример за поведение. Мощното влияние на приказките е именно в символното значение, чрез което може да правим психологически анализ на преживяване, емоция и реално поведение. Приказката притежава психотерапевтичен ефект, защото в нея има и всеки намира изход от проблемна ситуация, а слабият и ощетеният герой в края на повествованието се трансформира в силна, успяваща личност.

В традицията и педагогическата практика се разграничават няколко основни вида приказки:

• Народни приказки – предавани от поколения на поколения, изразяват мъдростта на народа,  въплъщение на родната традиция, свързана с митологията и фолклора, магически светове, героични пътешествия, и дават  дълбоки морални уроци. Но освен очарованието си, тези класически истории играят решаваща роля в емоционалното, социалното и когнитивното развитие на детето. Тези  истории помагат на децата да различават правилното от грешното, доброто от лошото, красивото от грозното;
• Авторски приказки – създадени от конкретен писател, най-често имат поучителен характер. Реалното се редува с измисленото, а героите и събитията са според въображението на автора;
• Приказки за животни – герои са животни – домашни, горски, диви – с присъщи качества на човек; често тези приказки завършват с  поука;
• Вълшебни приказки – включват чудеса, магия, свръхестествени сили, явления и митични същества. Вълшебните истории често отразяват ценностите, обичаите и традициите на различните култури. Чрез тези истории децата получават представа за човешкото поведение, взаимоотношенията и универсалните истини, които оформят нашия свят;
• Битови приказки – разказват за ежедневието, бита, трудностите и радостите на обикновените хора, за търпението и постоянството, внушават ценности от живота.

Изследване от  2015 г. на екип от учени от Американската академия по педиатрия   установява и прави заключението:  „При децата в предучилищна възраст, които слушат истории, по-голямото излагане на четене у дома е положително свързано с активирането на мозъчни области, поддържащи умствените образи и разбирането на разказа“ (Hutton et al, 2015).

Когато  на детето се чете приказка у дома, неговият мозък визуализира историята, вижда картини и образи, разбира разказа. С развитието на литературата и педагогиката възникват нови форми на приказния жанр, една от които е приказката-игра. Тя съчетава традиционните сюжетни елементи с игрови методи, като дава възможност на детето да бъде активно действащо лице в развоя на събитията (Вълчева, 2015). По този начин приказката-игра се превръща в средство за учене чрез преживяване. Покрива се  критерият „възприемане и пресъздаване на литературно произведение“ и се проверява показателят: детето да възприема произведения от художествената литература чрез пресъздаването им в театъра или в киното, да илюстрира съдържание и герои от литературни произведения и съотнася постъпките им към собствения си опит, да определя по илюстрации последователността в сюжета на литературно произведение.

Видовете игри, които се използват в педагогическата практика, могат да бъдат класифицирани като:

• Ролеви игри – децата влизат в ролята на герои и възпроизвеждат сюжета или създават нови истории. Трансформират се в съществуващи или измислени герои. Може да бъде самостоятелна или групова игра. Ролевата игра помага на децата да изразяват свободно емоциите си и да пресъздават събитията, които се случват в живота им и които са ги развълнували и са им направили впечатление. Развиват социалните и комуникативните  си умения. Усъвършенстват  езика и способността да общуват, развиват въображението и творческото си мислене;
• Драматизации – пресъздаване на приказката чрез театрализирани действия, куклен театър. Така децата пресъздадат, разпознават емоциите и ги управляват по-добре, влизайки в ролята на герои;
• Ситуативни игри – поставят децата пред определена ситуация, стимулират наблюдателността, въображението, креативността, чрез изиграване на сценарии или преживяване на определени ситуации;
• Игри с правила – чрез игрите с правила децата се учат на сътрудничество и отборна игра, взаимно разбиране, логическо мислене, честност и спазване на зададени критерии и норми; създават предизвикателства за децата. Това са например настолните игри, игрите с топка (футбол, тенис, баскетбол) или такива от типа на скачане на въже, на ластик, учене на песнички или танци. Този тип игра става основен, когато децата достигнат вече училищна възраст;
• Творчески игри – подпомагат когнитивното и емоционалното развитие. Творческата игра предоставя възможност да реализират различни свои идеи и хрумвания, експерименти, креативност. Това може да бъде  рисуване с различни материали, строене с кубчета, рязане, моделиране, апликиране, игри в пясъчник или на открито, вживяване в приказни образи и обличане в подходящи импровизирани костюми;
• Подвижни игри – те са основно средство за развиване на двигателните качества сила, бързина, ловкост, издръжливост, координация, точност.  Развиват у децата организираност, отговорност, коректност, взаимна помощ, екипност. Забавните  подвижни игри  са подходящи освен за часовете по физическо възпитание, така също в извънкласната дейност, при разходки сред природата, екскурзии, туристически походи и свободното време (Колева, 2018).

Игровият елемент е същността на приказката-игра. Тя може да бъде реализирана чрез различни форми на игри, като се  комбинират елементи на приказка и игра, при която детето взема решения, които променят сюжета и водят до различни сценарии и различни   всевъзможни финали. Тя позволява на децата да развиват своята фантазия и бягство във въображението и да експериментират, да  променят историята  по време на приключението. “Голямото приключение на малкото таласъмче позволява на децата да създадат своя собствена приказка като въвлича децата много повече и подхранва тяхното въображение” (Райков, 2023). Приказките-игри насърчават креативността, любопитството и способността на детето да  мечтае отвъд реалността.

Когато децата се потопят в магически земи и фантастични приключения, те развиват способността да мислят нестандартно и да прегръщат възможности отвъд това, което виждат пред себе си. Това креативно мислене е от съществено значение за решаването на проблеми по-късно в живота. В приказките, създадени от Никола Райков – „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ (приказка-игра) и „Дугулите и нашествието на бумбаците“ – децата отново създават свои собствени приключения, избирайки пътя, по който ще тръгнат героите (Райков, 2025). Така децата с интерес участват в историята, имат интересни  възможности да избират и променят пътя на героите.

Драматизираните подвижни игри имат многопосочно значение за детето в предучилищна възраст:

• Подпомагат когнитивно развитие – стимулират въображението, паметта и логическото мислене, креативността;
• Помагат за емоционалното възпитание – изграждат съпричастност, съчувствие, съпреживяване;
• Развиват комуникативните умения за работа в екип;
• Развиват етичното възпитание – утвърждава ценности като доброта, честност, смелост, храброст, съпричастност;
• Допринасят за езиковото развитие – обогатяват речника и стимулират умението за разказване. Създават емоционално-образно въздействие, развиват художествената реч.

В педагогическата практика драматизираните подвижни игри намират приложение в детската градина. В часовете по български език и литература – за създаване на диалози, гатанки, римушки, скоропоговорки, измисляне на продължения, разпределяне на роли, онагледяване, разказ на учителя, разговор, показ, обяснение, игрови похвати, етюд, упражнения, повторения. Използването на аудиокнигите може да подобри  литературните умения на всички деца,  както и на деца, които иначе имат затруднения.  Ако едно дете намира декодирането или разбирането за трудно, аудиокнигите помагат да разбере разказаната история без да има затруднение от  трудния текст. Този подход помага на деца, които имат затруднения във фокусирането, развива техния речник. Те имат възможност да слушат, докато  същевременно правят нещо друго.

Проучване, проведено от Националния тръст за грамотност, установява, че аудиокнигите имат огромен потенциал да бъдат ключов ресурс за грамотността и благополучието на децата (Best, Clark & Picton, 2020).

В игровата дейност на децата чрез включване на драматизации и театрални игри също намира приложение аудиоприказката и интерактивното пресъздаване на художествен текст  (Попова, 2020). В образователни ситуации по изкуства – чрез създаване на илюстрации, декори и костюми към драматизираната подвижна игра. В битовите игри – чрез проиграване на ситуации, близки до ежедневието на детето. В интегрираните дейности – комбиниране на приказка с музика и движение. Така драматизираните подвижни игри, под формата на приказка-игра, се превръщат в ефективен педагогически  метод за усвояване на знания, за възпитание, за стимулиране на креативност и развитие на двигателната култура (Ignatova, 2022; 2018; Ignatova & Iliev, 2023).

Драматизираните подвижни игри са съвременна педагогическа форма, която обединява традицията на приказния жанр с двигателно-игровите методи на възпитание. Предоставя се възможност на децата не само да слушат и възприемат, но и активно да участват в създаването на сюжет и развръзка. В този процес детето усвоява ценности, развива творческото си мислене и умения за избор, като по този начин приказката-игра се превръща в ценен инструмент в образователната работа на детската градина. Има  голямо значение и принос за развитие на двигателното, духовно и емоционално развитие на детската личност.  Възприемането на приказките от децата в предучилищна възраст не се свежда до пасивно изложение на определени аспекти от действителността, дори те да са много важни и значими. Този вид дейност значително разширява светогледа и е от голямо значение за умственото и нравственото израстване. Възприемането на приказки от децата в предучилищна възраст е вълнуващо емоционално преживяване.  В тях е скрит един вълшебен свят, в който се сбъдват детски мечти. Приказките са своеобразен мост между миналото, настоящето и бъдещето, през който се предава опитът на хората от поколение на поколение.