МОДЕЛ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРЕДСТАВИ ЗА ПРИРОДНИЯ СВЯТ ЧРЕЗ СРЕДСТВАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА

Разглеждат се възможностите за изграждане на устойчиви и правилни представи за природния свят у децата на възраст между 5 и 7 години чрез използване на художествена литература. В основата ѝ стои разбирането, че в предучилищна възраст децата формират начални знания за света чрез сетивен опит, емоции и въображение, като художествените текстове създават богата и достъпна среда за този процес.

Развитието на представите за природния свят при децата в предучилищна възраст е основополагащо за изграждането на екологична култура и емоционална връзка с природата. Възрастовият период между 5 и 7 години е изключително подходящ за формиране на първични научни знания, наблюдателност и познавателен интерес към околната среда. Един от най-ефективните подходи за това е използването на художествената литература – приказки, разкази, стихотворения и поеми с природна тематика.

Значение на художествената литература за екологичното възпитание

Художествената литература предоставя богат ресурс за образно, емоционално и достъпно представяне на природни явления, процеси и обекти. Посредством вълнуващи сюжети и живописен език, детето се докосва до света на животните, растенията, сезоните и климатичните промени. Чрез литературни герои (животни, дървета, природни сили) децата не само опознават света, но и развиват емпатия, грижа и отговорност към природата.

Основни принципи на модела

Предложеният модел за изграждане на представи за природния свят чрез художествената литература се основава на следните принципи:

1. Интегративност – съчетаване на литературната дейност с наблюдения, експерименти и практически задачи.

2. Достъпност и конкретност – подбор на литературни произведения, съобразени с възрастовите особености на децата.

3. Емоционално въздействие – използване на творби, които възбуждат интерес и предизвикват съпреживяване.

4. Диалогичност – включване на децата в обсъждания, драматизации, илюстрации и преразкази.

5. Игрови подход – интегриране на играта като естествено средство за възприемане на информация.

Възрастта 5–7 години попада в прехода от предоперационалния към конкретно-операционния етап на мислене. Децата започват да формират по-устойчиви и логически свързани представи, но все още силно зависят от конкретни образи и личен опит. Това е златна възраст за въображението. Децата мислят в образи и символи, което прави художествената литература мощен инструмент за учене. Природата се възприема чрез емоционални образи – животни, растения и явления „оживяват“ в приказки, което подпомага изграждането на емоционално отношение към света.

Децата активно изграждат знание чрез взаимодействие със света – включително чрез художествени текстове, които ги насърчават да свързват прочетеното със собствения си опит. Според Жан Пиаже, децата в тази възрастова група се намират в предоперационния стадий, когато мисленето им е образно и символично.

Способността за антропоморфизация – децата лесно да приемат животни и природни явления с човешки качества – улеснява въвеждането на природни понятия чрез приказки и разкази. Децата реагират силно на емоционално оцветени разкази, което улеснява създаването на трайни образи и възприятия за природни обекти и процеси.

Играта и художественото възпитание са основни средства за учене в тази възраст.

Изтъкнати представители на чуждестранната педагогика като Я. А. Коменски, Д. Лок, Ж. Ж. Русо, Песталоци, отреждат на природата важна роля във възпитанието и образованието на децата.

Основата на познанието за света е сетивното възприятие в процеса на наблюдение на природните явления. Основа на педагогическата теория на Коменски е съответствието на природата с образованието. Той се опитва да установи законите на образованието по аналогия с естествените  закони на природата. В съдържанието на знанията, необходими за едно шестгодишно дете, той включва: „имената на дърветата и някои от по-известните и по-често срещани билки и цветя, както и разликите на животните… какво е поле…, планина, поляна, гора, река… „. Я. А. Коменски подчертава „златното правило“ на дидактиката: „Всичко, което е възможно да се представи за възприятие със сетивата: видимо за възприятие – с поглед, чуто – с изслушване, миризми – с мирис, подчинено на вкус – с вкус, достъпно на допир – с докосване…“. Посочвайки необходимостта от подготовка за овладяване на интегрална система от знания, за подчертаване на подобни явления и предмети, Коменски очертава следното: „Природата влияе върху развитието на усещането, обогатява със знания и формира морални качества“.

На детето в предучилищна възраст се предоставя научна система от знания, която е достъпна за неговото разбиране. Изучаването на заобикалящия свят се основава на принципите на видимост на движението от просто към сложно, като се отчита активността и съзнанието. Запознаването с природата става под ръководството на възрастен.

Френският педагог-писател Жан Жак Русо е идеологът на теорията за безплатното образование, чиято основа е принципът на съответствие с природата. В неговата система на природата е отредена водеща роля във възпитанието на децата. В книгата „Емил, или за образованието“ Русо подчертава особеното значение на природата в сензорното развитие на децата. Той вярва, че „самият процес на познаване на природата трябва да се извършва въз основа на собственото му наблюдение и опит, чрез проби и грешки“. По този начин Русо отрежда водещата роля в познанието на независимото изучаване на природата от детето.

Мария Монтесори осъзнава огромното влияние на природата върху физическото възпитание на детето и развитието на любопитството. Подобно на Русо, Монтесори вижда природата като средство за сензорно възпитание. Тя подчертава, че „в процеса на наблюдение и работа в природата децата развиват положителни морални качества и грижовно отношение към живите същества“.

Екологичното поведение се формира в контекста на етническата култура.
В своето културно-историческо развитие хората са се приспособили към различни условия на заобикалящата ги среда (климат, ландшафт, екосистеми). В процеса на адаптацията си към околната среда и в стремежа си да съхрани нейното благополучие, етносът е изграждал своите схващания за света и в поведението си като цяло такива компоненти на културата, които регламентират отношението му със съвместяващия го природен ландшафт. Те биха могли да бъдат определени като екологична интелигентност.

Под влияние на етническата култура децата могат да усвоят такива стереотипи на поведение, които са екологосъобразни по отношение на самите тях и на заобикалящата ги среда, или са израз на уважение и преклонение пред природата. Тези стереотипи на поведение се основават на битуващи и до днес български правила за поведение като: „Не трябва човек да разваля гнездо на щъркел, защото някой от къщата му ще умре“, „Изгревът и залезът на слънцето се посрещат със свалена шапка и изправена снага“. Ако веднъж заинтересувани от този начин на отношение към природата, децата получат информация и за други правила, но вече регламентиращи агресивно и жестоко отношение към даден природен обект, педагогът е длъжен да неутрализира указанието, като даде повече естественонаучни и естетически знания за застрашения обект. По-големите деца трябва да потърсят причините, поради които е възникнало дадено правило, защото в неговата основа е връзката на човека с природата, зависимостта му от нея, а така също и необходимостта от съхраняването на равновесието в околната среда по един или друг начин. Анализът на чуждестранната педагогическа литература показва, че въпросите за ролята на природата при отглеждането на децата, знанията за природата са били в центъра на вниманието на учителите.

С използването на средства и подходи от съвременен тип може да се формират творчески и креативни личности. В този смисъл детската литература е неизчерпаем източник на възпитателно въздействие. Актуалността на проблема за обогатяване представите на 5-7-годишното дете за природата чрез художествената литература произтича и от факта, че при децата от предучилищна възраст има нужда от методи, средства и похвати, които да им помогнат да обогатят представите си за природния свят.

Художественото слово има изключителни възможности за въздействие върху човека и най-вече върху децата. То допринася за трайното и непреднамерено овладяване на знания, умения и отношения за природата наоколо. Литературната творба развива, обогатява и разширява жизнения и художествения опит у детето. То уточнява представите си за предметите и явленията в близост с художественото изображение и получава нови знания за природния свят.

Присъствието на художествената литература в предучилищна възраст е неизменимо, разнообразно и многостранно. Чрез използването на подходяща художествена литература се активизира познавателният процес и се обогатяват представите на децата за заобикалящата го природна действителност.

Представите за природата, получени в предучилищна възраст, са основа за бъдещите познания, за възпитаване на любов и грижливо отношение. Художествената литература може да разшири кръгозора на детето по отношение на обектите и явленията в света около него. Красноречивите описания и представянето на природни картини, на представители от животинския и растителния свят, с всички характерни външни белези, чувства и емоции, са източник на информация за малкото дете. То възприема, запомня и осмисля разнообразни явления в живата природа по емоционален начин, повлияващ не само върху обема от представи, а и върху отношението му към заобикалящата го действителност.

Обогатяването на представите на 5-7-годишното дете за природата чрез художествената литература предполага педагогическата технология да съдържа такива компоненти, похвати и техники, чрез които детето да се поставя в ситуация да бъде активно.

Формирането на положително отношение към природата в детската градина може да се осъществи с всички познати форми, методи и средства: екскурзии, разходки, игри, празници и развлечения, занимания.

По своята същност художествената литература е вид изкуство, което отразява околната действителност в художествени образи (Даскалова, 2002). Художественото слово има много по-големи възможности за въздействие върху човека, отколкото обикновения говор, преди всичко поради по-голямата си образност и емоционална наситеност. Преди да мине през ума, художественото слово действа върху чувствата и вълнува.

Според проф. д-р Е. Петрова подборът трябва да се извършва с оглед на възпитателно-образователните задачи – познавателни, свързани със запознаване с обществената и природната среда, като детето обогатява личния си опит и осмисля комплексно-организирания и преднамерено-усвояван педагогически процес; възприемане норми на поведение чрез целенасочено преживяване и творческо претворяване.

Огромна е ролята на художествената литература за формиране на любов и грижливо отношение към природата, за поетизиране на детските представи за обектите и явленията в нея. В българската детска литература отдавна съществува традицията поети и писатели да привличат вниманието на децата и да ангажират своите най-малки слушатели с топли, вълнуващи чувства към природата. Много автори притежават дарбата умело да вплитат познавателния елемент в своите творби, художествено да обосноват „поуката“. Те умеят без да прекрачат естествените граници на логиката на световъзприемането на малките деца, да им поднесат истини и да им помогнат да осмислят важни морални стойности.

За да се постигне желаният резултат, а именно оценъчно отношение към природата, много важен е личният пример на учителя – с поведението и отношението си да възпитава любов към природата. Децата трябва да видят, че възрастните поставят храна на птиците, не чупят клоните на дърветата и др. Така препоръките за опазване на околната среда ще са подкрепени с действия. Това влияе в най-голяма степен на поведението на децата.

При общуване с художествените произведения детето се наслаждава, радва и преживява. Те трябва да се използват във всяка възможна ситуация според интересите на децата, според спонтанните им желания и според конкретните педагогически цели. Формирането на положително емоционално отношение у децата чрез художествената литература е пряко свързано със социалното им развитие.

Много от познанията, които децата не могат да получат от наблюденията и художествената литература, научават от многобройните енциклопедии. Благодарение на ясните, опростени и вълнуващи текстове, както и на невероятните илюстрации, всеки един от тези факти оживява пред погледа на децата.

Художествената литература дава възмож­ност на децата да осмислят красотата на природата през различните сезони, да изпи­тат положителни емоции, възхищение и удов­летворение от опознаването й. По неприну­ден начин те ще научат каква е ползата от даден природен обект и защо трябва да опознаваме и съхраняваме даденото ни от природата бо­гатство.

Художествената литература е не само източник на знание, но и мощен стимулатор на познавателната активност у децата от предучилищна възраст. Чрез нея децата се учат да мислят, чувстват, разбират и общуват. Затова е от съществено значение тя да бъде интегрирана целенасочено и систематично в образователния процес още в ранна възраст.