ЗА НЯКОИ ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО ЛИТЕРАТУРА И ФОЛКЛОР В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

В статията се прави анализ на някои теоретични аспекти на интерактивното обучение като иновативен начин за представяне на обучението по литература и фолклор в началното училище. Интерактивното обучение се утвърждава като иновативен метод в съвременната педагогика и има основна роля в модернизацията на учебния процес. То предлага многобройни възможности за съвременно представяне на съдържанието по литература и фолклор в началния етап на образование и развива базови ключови умения на учениците.

Според проф. Нели Иванова, в началния етап на основната образователна степен се формират начална езикова, литература и комуникативна компетентност (социокултурна, социолингвистична, дискурсна, стратегийна, социална и пр. компетентности), които се развиват и усъвършенстват в прогимназиалния етап на основната образователна степен (Иванова, 2012).

Оттук може да се стигне до извода, че предметът „литература“ е един от най-важните в системата на началното образование. Връзката между литературата и българския език се дължи на традициите на училищното образование и дълбоката връзка между комуникативните и естетическите функции на езика и думите. Изкуството на думите разкрива цялото богатство на националния език, което изисква внимание към езика в неговата художествена функция, а овладяването на българския език е невъзможно без постоянно позоваване на литературно произведение. Овладяването на литературата като учебен предмет е най-важното условие за речта и езиковата грамотност на ученика, като самото литературно образование допринася за формирането на неговата речева култура (Кръстев, 2010).

Литературата е тясно свързана с други учебни предмети и на първо място с българския език. Единството на тези дисциплини осигурява обект на изучаване, общ за всички филологически науки – думата като единица на езика и речта, нейното функциониране в различни сфери, включително естетическата. Съдържанието на двата курса се основава на основите на фундаменталните науки (лингвистика, стилистика, литературна критика, фолклористика и др.) и включва разбирането на езика и литературата като национални и културни ценности.

Актуалната образователна програма също подчертава връзката между литературата и дисциплините на художествения цикъл (музика, изобразително изкуство, световна художествена култура), които влияят върху формирането на естетическо отношение към света около учениците; с история и социални изследвания, които, обръщайки учениците към историческата памет, допринасят за формирането на активното им отношение към реалността.

Различните подходи по литература и фолклор в началното училище преди всичко ще бъдат обвързани с интерактивното обучение. В съвременните условия образованието се превръща в най-важното условие за въвеждане на нови технологии във всички сфери на човешката дейност, повишаване на конкурентоспособността и подобряване на жизнения стандарт. Основната цел на съвременното образование е формирането на личността, нейното цялостно и хармонично развитие.

В традиционната организация на учебния процес се използва еднопосочна форма на комуникация като метод за предаване на информация. Същността ѝ се състои в предаването на информация от учителя и последващото му възпроизвеждане от ученика. Основният източник на обучение е опитът на учителя. Ученикът е в ситуация, в която той само чете, чува, говори за определени области на знанието, заемайки позицията на възприемащ. Понякога едностранчивостта може да бъде нарушена (например когато ученикът изясни нещо или зададе въпрос) и тогава възниква двупосочна комуникация.

Характерно е, че едностранната форма на общуване присъства не само на лекции, но и на семинари. Единствената разлика е, че не учителят, а ученикът е източник на някаква информация. Това могат да бъдат отговори на въпроси, поставени от преподавателя преди семинара, есета, възпроизвеждане на лекционен материал. Тази форма на комуникация, която съществува толкова дълго време, днес е недопустима по много причини. На първо място педагогическите и социологическите проучвания показват, че пасивното участие в процеса на обучение много скоро не оставя следа. Съществува определен модел на обучение, описан от американските изследователи Р. Карикау и Ф. Макълроу: човек помни 10% от прочетеното; 20% – от чутото; 30% – от това, което вижда; 50% – от видяно и чуто; 80% от това, което казва; 90% – от постигнатото в дейността.

Втората причина е още по-опростена и очевидна: еднопосочната комуникация е оправдана само в случай на липса на информация, невъзможност за получаването ѝ по друг начин, освен от историята на преподавателя. Днес в повечето случаи това не е така. Учителят по правило използва материал, който не е оригинален. Такива са само методите за неговото изграждане, логиката и начинът на представяне. Това, разбира се, е ценно и свидетелства за нивото и уменията на учителя, но допринася малко за изграждането на знания за учениците.

Коренно различна форма на многостранна комуникация в образователния процес е специално организиран метод, който включва дейността на всеки предмет от образователния процес. Трябва да се отбележи, че същността на този модел на комуникация включва не просто приемането на вижданията на учениците, което само по себе си е важно, но и въвеждането на техните знания в учебния процес. Когато учениците се опитват да „донесат“ собствените си знания или опит, учителите често го оставят просто на ниво информация и не позволяват да се промени структурата на темата за обсъждане, обичайният комуникативен модел – „мнението на учителя – допълнението на ученика“ се нарушава. Принципите на многостранната комуникация са нарушени в този случай, тъй като знанията на учениците се привличат само дотолкова, доколкото те допълват курса на преподаване. Учението, което е отворено в комуникативната равнина, се характеризира със следните твърдения:

1. Учениците са по-способни да овладеят определени умения, ако им е позволено да се доближават до предмета чрез собствен опит.
2. Учениците се учат по-добре, ако учителят активно подкрепя начина им на овладяване на знанията. Това успява, когато има поле между тях и предмета на преподаване, включително езикови и нелингвистични действия.
3. Учениците възприемат по-добре материала, ако учителят, от една страна, структурира темата за по-лесно усвояване, от друга страна, приема и включва в дискусията гледните точки на учениците, които не съвпадат с неговата собствена гледна точка.

Препоръчително е да се провеждат занятия, като се използват интерактивни методи на преподаване, които биха принудили учениците активно да взаимодействат с учителя и съучениците си. Съвременният подход в обучението трябва да се фокусира върху въвеждането на новост в учебния процес, поради характеристиките на динамиката на развитието на живота и дейността, спецификата на различните образователни технологии и нуждите на индивида, обществото и държавата в развитието на обществено полезни знания, убеждения, черти и качества на характера, нагласи и опит. Днес стана очевидно, че е необходимо да се управлява не личността, а процесът на нейното развитие. А това означава, че приоритет в работата на учителя трябва да бъдат методи за непряко педагогическо влияние: има отхвърляне на фронтални методи, лозунги и призиви, въздържание от прекомерна дидактичност, назидание; вместо това се подчертават диалоговите методи за комуникация, съвместното търсене на истината, развитието чрез създаване на образователни ситуации и разнообразни творчески дейности.

Думата „интерактивен“ е от английски език и може да бъде използвана като термина „взаимодействам“. „Интер“ – „взаимно“, „акт“ – действа.

Интерактивен означава способността за взаимодействие, или режим на разговор, диалог с някого (човек) или нещо (например компютър). Следователно интерактивното обучение е на първо място преподаване, по време на което се осъществява взаимодействие между учителя и ученика. Характеристиките на това взаимодействие са следните:

• присъствие на учебните предмети в едно семантично пространство;
• съвместно „потапяне“ в проблемното поле, тоест включване в едно творческо пространство;
• последователност в избора на средства и методи за прилагане на решението на проблема;
• съвместно влизане в близко емоционално състояние, преживяване на съгласни чувства, съпътстващи приемането и осъществяването на решаване на проблеми.

Същността на интерактивното обучение е, че образователният процес е организиран по такъв начин, че почти всички ученици са включени в когнитивния процес, имат способността да разбират и разсъждават върху това, което знаят и мислят. Съвместната активност на учениците в процеса на познание, разработването на учебни материали означава, че всеки прави своя индивидуален принос, има обмен на знания, идеи, начини на дейност. Нещо повече, това се случва в атмосфера на добронамереност и взаимна подкрепа, която позволява не само да се получат нови знания, но и се развива самата познавателна дейност, превежда се в сътрудничество.

Характерната, съществената особеност на интерактивните форми е високо ниво на взаимно насочена активност на субектите на взаимодействие, емоционално, духовно единство на участниците.

Когато използва интерактивни методи, ученикът става пълноценен участник в процеса на възприятие, опитът му служи като основен източник на образователни знания. Учителят не дава готови знания, но насърчава учениците да търсят самостоятелно. В сравнение с традиционните форми на провеждане на часовете, взаимодействието между учителя и ученика се променя в интерактивното обучение: дейността на учителя отстъпва на активността на учениците, а задачата на учителя е да създаде условия за тяхната инициатива. Интерактивното обучение се използва широко при интензивното обучение. За да овладее и приложи тези методи, учителят се нуждае от познания за различни методи за групово взаимодействие. Този вид обучение осигурява взаимно разбиране, взаимодействие, взаимно обогатяване.

Интерактивните методи по никакъв начин не заместват традиционните методи на преподаване, но допринасят за по-добро усвояване на лекционния материал и най-важното – формират мнения, нагласи, поведенчески умения.

При използване на интерактивни форми ролята на учителя се променя драстично, престава да бъде централна, той само регулира процеса и се ангажира с общата му организация, подготвя предварително задачи и формулира въпроси, или теми за обсъждане в групи, дава консултации, следи времето и процедурата за изпълнение на плана. Участниците се обръщат към социалния опит – своя и на други хора, в същото време трябва да влязат в комуникация помежду си, съвместно да решават задачи, да преодоляват конфликти, да намират обща позиция, да правят компромиси. Психолози дори откриват, че в условията на образователната комуникация се наблюдава повишаване на точността на възприятието, увеличава се ефективността на паметта, интелектуалните и емоционални свойства на личността се развиват по-интензивно. На първо място, интерактивни форми за провеждане на часове имат следните задачи:

• да събудят интерес у учениците;
• насърчават активното участие на всички в образователния процес;
• апел към чувствата на всеки ученик;
• допринасят за ефективното усвояване на учебния материал;
• имат многостранно въздействие върху учениците;
• осигуряват обратна връзка (реакция на аудиторията);
• формиране на мнения и нагласи на учениците;
• формират жизнени умения;
• допринасят за промяна в поведението.

Интерактивните форми на обучение осигуряват висока мотивация, сила на знанията, креативност и въображение, общителност, активна житейска позиция, екипен дух, ценност на индивидуалността, свобода на изразяване, акцент върху активност, взаимно уважение и демокрация.