Представената технология за конструиране на модел чрез драматизация в четвърта група на детската градина има висока ефективност. В резултат на приложението й значително се повишават знанията и уменията на децата да възприемат и пресъздават литературни произведения, включително по отношение на участие в драматизиране на приказки и разкази, както и преразказване на приказка или разказ, като се импровизират реплики и се използват подходящи невербални средства за комуникация.
В предучилищната възраст децата художествено възприемат текста чрез своята детска наивност, определена от липсата на достатъчно житейски опит. Художественото пресъздаване на текста е вследствие на детското въображение, което започва да се развива в този период, основно чрез игровия подход в обучението. Децата обичат да измислят свои истории, като въпреки това не губят представа за реалните събития от действителността.
Друга особеност в разказа на децата е, че те нямат изградени умения за вникване в съдържанието на възприемания текст, а осмислят основните събития и герои, като им правят впечатление най-ярките и интересни персонажи и действия; останалото има второстепенно значение и невинаги дори е правилно разбрано.
Разказването и преразказването на текст са взаимносвързани равнища на речевата дейност, като преразказването е вид разказване, което напълно или частично пресъздава сюжетната основа на основния текст. Разказът се свързва с възприемането и възпроизвеждането на текст или съобщение, като изпълнява важна функция в детското развитие.
Формират се две речеви дейности:
- възприемане на предадения текст;
- възпроизвеждане на предадения текст.
Неспособността на децата да откриват и анализират специфични детайли от художествени текстове се определя от тяхното психическо развитие и по-конкретно от познавателните процеси и тяхното развитие, а именно:
- Внимание;
- Реч;
- Памет;
- Въображение;
- Мислене.
Начинът на възприемане на текстове от децата определя и творчеството в тяхното пресъздаване, като се отличават два вида разказ:
- Разказ, който е с репродуктивен характер и е близък по текст до авторския.
- Творчески разказ, показващ индивидуалното отношение на детето към възприетия текст.
Преминаването от разказ с репродуктивен характер към творчески разказ се определя от осмислянето от детето на предадения текст и на събитията и действията на героите. Видовете детски разкази при децата от предучилищна възраст се определят от използването на средства за активизиране на детската реч и мисленето на децата. Въображението насърчава умствената дейност и се постига самостоятелно определяне на основните опорни точки в текста, действия на героите и цялостен сюжет.
Разказът на литературни произведения има съществено значение за детското развитие, защото:
- Стимулира емпатийното съпреживяване на сюжета.
- Изгражда умения за мисловна преработка на чутия текст, отделяне на основните му части и свързване на отделните дейности.
- Подготвя децата за самостоятелно словесно творчество.
- Обогатява се речниковият запас и преминаване на усвоените думи и изрази в активния речник на детето.
Подходящи за използване са игрите-драматизации, както и сюжетните игри за осмисляне и съпреживяване на художественото произведение.
Разказът може да бъде на цялото произведение, на определено събитие или чрез промяна на сюжета.
Установеният проблем при възприемане и пресъздаване на литературно произведение от децата от 4-та възрастова група е свързан със затруднения относно съсредоточаване на децата в сюжета на приказката. Художествената литература е едно от средствата за подготовка на детето за живота, които се използват за постигане на образователни и възпитателни цели в предучилищното образование. Приказките имат голямо емоционално въздействие върху децата, защото художествените образи помагат на детето да опознае взаимоотношенията между хората и възпитават морални и естетически чувства у него. Художествените произведения изграждат у детето усет към нравственото и красивото. При възприемането на приказки следва да се използва биографичен метод, за да може авторите да се представят чрез нагледни и словесни похвати, с които се разкрива личността и творчеството им.
Приказките позволяват да се изпълняват различни дидактически задачи, като заучаване наизуст, творческо измисляне на друг край, съчиняване на собствена приказка с използване на опорни думи, емоционално съпреживяване, обогатяване на активния речник и др. Пресъздаването на приказки се осъществява с използване на драматизация, куклен театър, провеждане на самостоятелни монолози и др. При пресъздаването на приказки децата се научават да изработват декори, сценични костюми и маски и да правят избор на музикален фон на своето изпълнение.
Използването на игри допринася за развитие на творчеството и въображението на децата. Преживяването на удоволствието от приказките в предучилищното образование е предпоставка за повишаване интереса на децата към четенето в училищна възраст, развитие на мисленето и подобряване на комуникативните умения.
Технологията за конструиране на модел чрез драматизация за подобряване възприемането и пресъздаването на литературно произведение включва използването на игрови подход, с основен фокус върху игрите-драматизации. Тези игри позволяват художествено пресъздаване на образи и ситуации. Детето следва да пресъздаде конкретен персонаж с помощта на изразни средства като интонации, мимики, жестове и пози.
Цел на изследването е да се анализира ефективността на технология за конструиране на модел чрез драматизация за подобряване възприемането и пресъздаването на литературно произведение.
Задачи:
- Да се разработи технология за конструиране на модел чрез драматизация в четвърта група на детската градина.
- Да се разработи инструментариум на изследването.
- Да се осъществи констатиращо изследване.
- Да се осъществи обучаващ експеримент.
- Да се осъществи контролно изследване.
- Да се обработят получените емпирични данни със статистически методи и да се представят графично.
- Да се анализират и обобщят резултатите от изследването.
Представеният педагогически експеримент е проведен в три етапа:
- Констатиращ
- Формиращ
- Контролен
Педагогическият експеримент е проведен с 24 деца, разделени в две групи:
- Контролна група – 12 деца.
- Експериментална група – 12 деца.
- Педагогическо наблюдение
- Тестиране
- Статистически методи за обработка на резултатите
- Педагогически анализ
По време на констатиращия етап е проведен тест за входно ниво, с който да се изследват знанията и уменията на децата от контролната и експерименталната група. Сравнението между получените резултати от входящата диагностика на двете групи установява, че няма значително различие между получените резултати от входящата диагностика на децата.
По време на контролния етап е извършена изходяща диагностика на децата. Сравнението между експерименталната и контролната група показва, че само при експерименталната има деца, които да са постигнали най-високия брой точки на изходящата диагностика.
Използван е инструментът T-test за доказване на заложената хипотеза. Категорично е установено, че ако се приложи разработената технология за конструиране на модел чрез драматизация в четвърта група на детската градина, то ще се повишат знанията и уменията на децата за възприемане и пресъздаване на литературно произведение.
Изводи:
♦ Установеният проблем при възприемане и пресъздаване на литературно произведение от децата от 4-та възрастова група е свързан със затруднения относно съсредоточаване на децата в сюжета на приказката.
♦ Художествената литература е едно от средствата за подготовка на детето за живота, които се използват за постигане на образователни и възпитателни цели в предучилищното образование. Приказките имат голямо емоционално въздействие върху децата, защото художествените образи помагат на детето да опознае взаимоотношенията между хората и възпитават морални и естетически чувства у него.
♦ При възприемането на приказки следва да се използва биографичен метод, за да може авторите да се представят чрез нагледни и словесни похвати, с които се разкрива личността и творчеството им.
♦ Приказките позволяват да се изпълняват различни дидактически задачи, като заучаване наизуст, творческо измисляне на друг край, съчиняване на собствена приказка с използване на опорни думи, емоционално съпреживяване, обогатяване на активния речник и др.
♦ Пресъздаването на приказки се осъществява с използване на драматизация, куклен театър, провеждане на самостоятелни монолози и др.
♦ При пресъздаването на приказки децата се научават да изработват декори, сценични костюми и маски и да правят избор на музикален фон на своето изпълнение.
♦ Използването на игри допринася за развитието на творчеството и въображението на децата.
♦ Преживяването на удоволствието от приказките е предпоставка за повишаване интереса на децата към четенето в училищна възраст, развитие на мисленето и подобряване на комуникативните умения.
В обобщение следва да се посочи, че представената технология за конструиране на модел чрез драматизация в четвърта група на детската градина има висока ефективност. В резултат на приложението й значително се повишават знанията и уменията на децата да възприемат и пресъздават литературни произведения, включително по отношение на участие в драматизация на приказки и разкази, както и преразказване на приказка или разказ, като се импровизират реплики и се използват подходящи невербални средства за комуникация.
- Галя Георгиева